№ 85
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20221100500127 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20205708 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 25720 г. по описа на
СРС, 77 с-в, ответникът Г.Т. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 210,18
лева незаплатена главница за топлинна енергия за период м. 05. 2017 г. м. 04.
2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„*********, ведно със законна лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 27,56 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 05.06.2020 г., сумата от 29,98 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 01.2018 г. до 30.04.2019 г.
ведно със законна лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер на
292,95 лв. Отхвърлени са предявените от „Топлофикациа София“ ЕАД против
Г.Т. Д. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горниците над
уважените размери за топлинна енергия, до пълния предявен размер на
главницата от 802,80 лв., за мораторна лихва над уважения размер до пълния
предявен размер от 167,83 лв., за мораторна лихва за сумата, дължима за
дялово разпределение – 4,65 лв., претендирана за периода от 01.01.2018 г. до
30.04.2019 г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Б.“
ООД като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на осъдителните искове е обжалвано
от ответника Г. Д. чрез особения му представител – адв. Д. И..
1
Изложени са доводи за неправилност на постановеното решение
поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че съдът не е обсъдил
възраженията, изложени в отговора на исковата молба, че ответникът не е
обитавал топлоснабдения имот и не е ползвал топлинна енергия в него; че в
сградата, в която се намирало жилището, не е възможно отчитането на ТЕ
чрез уреди за дялово разпределение; че доколкото не били монтирани уреди
за дялово разпределение от всички собственици на имоти в сградата, било
невъзможно прилагането на чл. 153, ал. 1 ЗЕ; че липсвало договорно
правоотношение между ФДР „Б.“ ООД и ЕС, в която се намира имотът; че
отчитането на дяловото разпределение било незаконно; че за исковия период
не бил законно монтиран и сертифициран измервателен уред в абонатната
станция на сградата; че фактурите не били надлежно връчени на ответника.
Поддържа се оспорването на претенциите по размер.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в посочената
част и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, които са
оставени без уважение с Определение № 1816/02.03.2022 г. по в.гр.д. 127/2022
г. по описа на СГС.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е депозиран бланков писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна и недоказана. Иска се потвърждаване на решението на
СРС и се претендират разноски.
Подпомагащата страна на ищеца – „Б.“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени на
19.06.2020 г. от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Д. осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане за заплащане на сума
от 1005,26 лв., от които 802,80 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена ТЕ за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., 167,83 лв. – законна
лихва за забава от 15.09.2017 г. – 05.06.2020 г., както и сума за дялово
разпределение за периода м. 01.2018 г. – м. 04.2019 г. в размер на 29,98 лв. –
главница, и 4,65 лв. – лихва от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
С обжалваното решение исковете са уважени частично.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
2
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от
съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му, и
допустимо - съдът е разгледал предявените искове при наличие на
предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предявени са за разглеждане главни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения осъдителен иск за цена на предоставена
ТЕ ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т. е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през
процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Облигационната връзка –
договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със
страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя
на топлоснабдения имот – в случая ответника. Разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
От представените заверени преписи от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 194, том 11, вх. Рег. 2902, дело №377/2005 г.,
съставен от нотариус С. П. с район на действие СРС, рег. №344, и от
нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 132, том 2, рег. №
6652, дело № 298/2016 г., съставен от нотариус Л.Т. с район на действие СРС,
рег. № 539, се установява, че през исковия период ответникът е бил
собственик на имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*********, в който
са доставяни количества ТЕ възлизащи на количествата и стойностите
посочени в приетите пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ. Констатациите на
последните се възприемат от настоящата инстанция по реда на чл. 202
ГПК като пълно, обективно и професионално изготвени.
Доводите на въззивника, че през исковия период не е ползвал
топлоснабдения имот, са неотносими в настоящия спор. От заключението по
СТЕ, което въззивният съд кредитира като обективно, пълно и компетентно
3
изготвено, се установява, че ТЕ за отопление на имота на Д. е опреД. по
реален отчет на 1 бр. топломер, като ТЕ за БГВ също е опреД. на база реален
отчет на 2 бр. водомери. По отношение на задължението за заплащане на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, което се установява от приетите СТЕ и
ССчЕ, следва да се вземат предвид и събраженията, застъпени в Решение № 5
от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено
искането на омбудсмана за относно конституционносъобразността на чл. 153,
ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката). Нещо повече, с решение Съдът на
Европейския съюз (СЕС) приема, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите
за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност
на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези
общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в
сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент.
Възражението, че в сградата в която се намира топлоснабденият имот,
не е възможно да се отчита ТЕ чрез уреди за дялово разпределение не
съответства на фактическите констатации по делото. Напротив, от
заключението по СТЕ се установява, че дяловото разпределение е извършвано
в сградата при спазване правилата на Закона за енергетиката и Наредбата за
топлоснабдяването.
Възражението, че не е налице хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не намира
основание в закона. Действително, тази норма създава задължение за
собствениците на обекти в етажна собственост да монтират средства за
дялово разпределение, но от нея не може да се извлече, че задължение за
заплащане на ТЕ възниква едва когато във всички обекти са монтирани
измервателни уреди. В допълнение, не се установява по делото твърдението
на въззивника, че не всички собственици са монтирали такива уреди.
По делото е представен заверено копие от договор №2537-2/03.05.2006
г., сключен между „Б. България“ ООД и етажната собственост, в която се
намира топлоснабдения имот, с който е договорено извършването от
дружеството на услугата „топлинно счетоводство“, поради което
възражението на въззивника за липса на облигационно отношение, по силата
на което възниква задължение на третото лице – помагач за отчитане по
системата на дялово разпределение, се явява неоснователно. При това,
твърдението за незаконосъобразност на отчитането е също необосновано.
В отговора на въпрос 7 от СТЕ вещото лице е посочило, че общият
топломер, монтиран в АС съобразно изискванията на ЗИ и заповедите на
ДАМТН, е преминавал редовно метрологични проверки, извършвани от
лицензирани дружества, поради което възражението във връзка с
неустановената му изправност не съответства на установените факти.
Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на процесуални норми
от СРС с кредитирането на заключения по експертизи, за изготвянето на
които са използвани материали извън кориците на делото. Вещи лица се
4
назначават за отговор на въпроси, за които се изискват специални знания. За
да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може да
изследва и материали извън кориците на делото, като същото сочи в
заключението си изследваните обекти и използваните данни за изготвяне на
заключението и носи наказателна отговорност за даване на невярно
заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо
правдива информация. В случая вещото лице е посочило, че е използвало
както документите по делото – в това число съобщения към фактури - така и
индивидуални справки и формуляри за отчет, предоставени от третото лице –
помагач, справка за показания на топломер в абонатна станция, който е
приложен към експертизата, протоколи и свидетелства за метрологична
проверка на топломера за процесния период, показателите от които също са
отразени в обстоятелствената част на заключението. Заключението на вещото
лице настоящият състав намира за обосновано, компетентно и задълбочено,
липсват данни, които да будят съмнение в безпристрастността на вещото лице
и не са налице основания същото да не бъде взето предвид при формиране на
фактическите изводи на съда. Следва да се подчертае, че процесуалният
представител на ответника в хода на откритото съдебно заседание, в рамките
на което е прието заключението, не е оспорил експертизата.
Доводът за невръчени фактури е неоснователен. Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
Неоснователни са оплакванията относно липсата връчване на фактури за
задълженията към топлопреносното дружество. За исковия период са били
приложими общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани във вестник "Монитор" на
11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от посочените
общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и 3 ЗЕ за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2,
съгласно чл. 33, ал. 4 ЗЕ. От изложеното следва, че за изпадане в забава не е
необходимо връчване на фактури, като не е от значение и обявяването им на
интернет страницата на продавача. Самите фактури са подробно описани в
заключението на вещото лице по ССчЕ, като същото е направило справка в
счетоводството на дружеството ищец – счетоводни документи по партидата
на ответника, както и в документите, изготвени от топлинния счетоводител –
фирмата за дялово разпределение, по отношение на извършеното дялово
разпределение.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
5
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона
за енергетиката. Договорът е сключен при предварително установени от
ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съдържанието на този договор е
уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Във връзка с възражението срещу размера на исковете следва да се има
предвид, че в първоинстанционното решение са съобразени отговорите на
вещото лице по ССчЕ, заключението по която настоящият състав също
кредитира като компетентно изготвено и обективно. От заключението по
ССчЕ, което не е оспорено от ответната страна, се установява, че стойността
на потребеното количество ТЕ през процесния период е в размер на 210,18
лв., законната лихва за забава върху дължимата главница за периода
01.05.2017г. – 30.04.2019 г. е в размер на 27,56 лв., а дължимата сума за
услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. е в
размер на 29,98 лв.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивника- ответник не следва да
бъдат присъждани разноски.
Въззиваемият - ищец е отправил своевременно искане за присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. При
това положение, в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди
сумата от 150 лв. – внесен депозит за възнаграждение на особения
представител на въззивника, както и юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във
вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ – на 50
лв.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ
ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20205708 от 01.11.2021 г. по гр. д.
№25720 г. по описа на СРС, 77 с-в, в частта, с която ответникът Г.Т. Д.,
гражданин на Великобритания, роден на ******* г., е осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК 8*******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
210,18 лева - незаплатена главница за топлинна енергия за период м. 05. 2017
г. м. 04. 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
6
„*********, ведно със законна лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 27,56 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 05.06.2020 г., сумата от 29,98 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 01.2018 г. до 30.04.2019 г.р
ведно със законна лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер на
292,95 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК Г.Т. Д., гражданин на
Великобритания, роден на ******* г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
8*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******,
сумата от 200 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната
на ищеца – „Б.“ ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7