№ 128443
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Частно гражданско дело №
20231110153141 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 267692/28.09.2023 г.,
подадено от „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК .., гр. С., бул. „д-р П. Д.“ № 225, офис
сграда – Л., ет.2, офис 4 срещу длъжника М. А. Я., ЕГН **********, гр. С., ж.
к. Л. 10, бл.118, вх. Г, ет.1, ап.79, като кредитополучател по договор за
потребителски кредит № 2481740, сключен с „К.“ ЕАД и платилия поръчител
„А. Т.“ ЕООД, за сумите:
1. 1352.51 лева главница, по Договор за потребителски кредит № 2481740
от 02.12.2021 г. с „К.“ ЕОД
2. 337.34 лева, представляващи договорна лихва за периода от 10.03.2022 г.
до 10.04.2023 г.
3. 206.76 лева, представляващи мораторна лихва от 11.03.2022 г. до
27.09.2023 г.
4. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
28.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит,
общи условия и договори за поръчителство е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит с длъжника от №
2481740/02.12.2021 г. между „К.“ ЕАД като кредитодател и М. А. Я., като
1
кредитополучател, с начален падеж 10.01.2022 г., като кредитът е бил
разсрочен на 16 месечни анюитетни вноски, като падежът бил на 10-то число
на месеца. Последният падеж е на 10.04.2023 г. В заявлението не е написано
дали длъжникът е плащам нещо по договора. В погасителният плат вноските
са разбити по главница и договорна лихва и мораторна лихва.
В заявлението са изложени обстоятелства, че е имало сключен договор
за поръчителство от 29.12.2016 г. между М. А. Я. и „А. Т.“ ЕООД, с който
поръчителят се съгласил да отговаря солидарно спрямо длъжника.
Посочено е, че кредитополучателят не е плащал по договора, поради
което поръчителят платил. Същият е сключил договор за продажба и
прехвърляне на вземания на 12.01.2023 г. със заявителя А. С. В.“ ЕАД,
съгласно който вземането на „А. Т.“ ЕООД, произтичащо от договор за
предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. е прехвърлено на заявителя
ведно с всички привилегии и обезпечения и пренадлежности, включително и
всички лихви. Посочено е, че уведомително писмо с известие за обратно
доставяне от дата 18.01.2023 г. е изпратено на длъжника от името на
заявителя.
Претендират се и разноски в размер на 37.93 лева, представляващи
държавна такса и 50.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 1896.61 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на
37.93 лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 15.09.2023 г.
(л.6 от делото). Заявлението изхожда от банкова инстанция. Ето защо
заявлението е редовно.
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
2
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Видно от изложените обстоятелства в заявлението, заявителят счита, че
се е удовлетворил в правата на удовлетворения кредитор, тъй като
солидарният длъжник платил – изпълнил задължението на главния длъжника,
който „А. Т.“ ЕООД са е суброгирал в правата на кредитора „К.“ ЕАД.
Заявителят извежда качеството си на цесионер по договор за цесия като счита,
че е новият кредитор вместо изпълнилия солидарен длъжник.
Видно от представените материали не е ясно за съда по какъв начин е
сключен договорът за потребителски кредит и договор за поръчителство, тъй
като съгласно чл. 11, ал.1, т.27 и ал.2 ЗПК, договорът трябва да съдържа
подпис. Такъв подпис липсва. Ако договорът е подписан с електронен
подпис, то заявителят трябва да каже кой електронен подпис са избрали за
комуникация, да предостави публичния ключ и връзката между приложения
3
подпис и физическото лице, както и договора в оригинал, ако е в електронна
форма.
Освен това, съгласно договора за поръчителство, главният длъжник
дължи възнаграждение в размер на 1500.00 лева (л.30 от делото) на
солидарния длъжник „А. Т.“ ЕООД. За съда не е ясно дали тази сума е
включена в Договора за потребителски кредит 2481740/02.12.2021 г. Ако да –
по какъв начин, тази сума как е разпределена в погасителния план и каква
част от нея се включва в главницата.
На следващо място, за да претендира качеството на кредитор,
заявителят следва да представи Договора за цесия, за да се установи дали
договорът за поръчителство е включен в цесията. С договора за цесия, ако е
валиден, е осъществено частно правоприемство между суброгиралият се
кредитор, който е цесионер – заявителят и цедента – първоначалният кредит
„А. Т.“ ЕООД Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д.
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на
заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй
като идеята на законодателя е посредством тези документи да се
удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите
по правоотношението. В такъв случай договорът за цесия е основание за
издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, като е
необходимо да се представи документът за правоприемството по договора за
цесия. Освен това е упоменато, че с договорът за цесия е прехвърлен договор
за поръчителство то 29.12.2016 г., а същевременно договорът за
поръчителство по делото е от 2021 г. Ето защо следва да се изиска Договора
за цесия и приложенията към нея.
Качеството на кредитор следва да се докаже кумулативно и чрез
плащането на солидарния длъжник към главния длъжник. Ето защо следва да
се изиска доказателства за това кога, по какъв начин и каква сума „А. Т.“
ЕООД е платил на „К.“ ЕАД по Договора за потребителски кредит
2481740/02.12.2021 г. За да може длъжникът да се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор, в противен случай цесията няма да има предмет
тези права.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
4
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. Ето защо
следва да се задължи заявителят да представи доказателства кога длъжникът е
уведомен за цесията.
С оглед сумата по кредита, не е ясно дали длъжникът е плащал нещо по
договора за цесия – било то на първоначалния кредитор, било то на
солидарния длъжник или цесионера. Ето защо следва да се посочи дали
длъжникът е плащал по договора за цесия – каква сума, на коя дата и спрямо
кой кредитор, които факти да бъдат скрепени с писмени доказателства или
доказателства средства.
С оглед изложеното, с Разпореждане № 123375/06.10.2023 г. съдът е дал
указания на заявителя да отстрани следните недостатъци, в тридневен срок,
като му е указал и последиците, както следва:
1. Да посочи по какъв начин е подписан договорът за потребителски кредит
2481740/02.12.2021 г.. Ако е чрез електронен подпис – кой вид страните
са избрали за валидност на сделката, да предостави публичния ключ и
връзката между приложения подпис и физическото лице, както и
договора в оригинал, ако е в електронна форма.
2. Да посочи сумата от 1500 лева, представляваща възнаграждение за
поръчителство дали е включена в Договора за потребителски кредит
2481740/02.12.2021 г. Ако да – по какъв начин, тази сума как е
разпределена в погасителния план и каква част от нея се включва в
главницата.
3. Да представи договора за Цесия ведно с приложенията към него – от
които да е видно датата и предмета на цесията, т.е. дали процесният
договор е част от прехвърлянето.
4. да представи доказателства за това кога, по какъв начин и каква сума „А.
Т.“ ЕООД е платил на „К.“ ЕАД по Договора за потребителски кредит
2481740/02.12.2021 г.
5. да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията.
6. Да посочи дали длъжникът е плащал по договора за цесия – каква сума,
на коя дата и спрямо кой кредитор, които факти да бъдат скрепени с
5
писмени доказателства или доказателства средства.
Разпореждането е връчено на заявителя на 11.10.2023 г. (л.40 от
делото), поради което срокът изтича на 16.10.2023 г., на основание чл.60,
ал.6 ГПК (14.10.2023 г. е събота). С молба с вх. № 285441/12.10.2023 г.
заявителят е посочил, че претенцията за главница е формирана от непогасена
сума, предоставена като заем, като сумите от договора за поръчителство на се
претендирани със заявлението. Посочила е, че кредитът е в размер на 750
лева, първата погасителна вноска е 20.06.2022 г., а последната на 20.05.2023
г., срокът на кредита е 12 месеца. ГЛП – 29.56 %, а ГПР – 33.90 %. Твърди,
че забавата е настъпила на 21.06.2022 г., денят следващ последната вноска.
Кредитът не се претендирал за предсрочно изискуем.
След съпоставка с дадените указания и постъпилата молба, съдът
приема, че заявителят не е отстранил недостатъците в срок, поради което
заявлението не е редовно и следва да се отхвърли. Не е посочил по какъв
начин е подписан договорът, нито е предоставил неговият оригинал, не е
представил договора за цесия, нито уведомлението за извършената цесия, да е
съобщено на длъжника.
На следващо място, съдът приема, че заявителят не е доказал качеството
си на кредитор, тъй като липсва договора за цесия и длъжникът не е уведомен
за частното правоприемство, съгласно даденото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г.
по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Освен това, с оглед спазване на императивни правни разпоредби, съдът
приема, че предоставеният договор за заем е недействителен, на основание
чл.10, ал.1, т.27 ЗПК – липсва подпис на заемателя. Не може да се установи,
дали посоченият в заявлението длъжник е сключил договора.
С оглед изложеното, съдът приема ще следва да отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. № 267692/28.09.2023 г., подадено от „А. С. В.“
ЕАД, като нередовно поради противоречие със закона и добрите нрави и
обоснована вероятност за неравноправни клаузи, на основание чл.411, ал.1,
т.1-3 ГПК,.
По разноските:
С оглед изхода на спора, заявителят няма право на разноски по чл.78,
ал.1 ГПК.
6
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. №
267692/28.09.2023 г., подадено от „А. С. В.“ ЕАД, като нередовно поради
противоречие със закона и добрите нрави и обоснована вероятност за
неравноправни клаузи, на основание чл.411, ал.1, т.1-3 ГПК,.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда
глава XXI ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание
чл.413, ал.2 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7