Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 218 04.08.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 08 юли две хиляди и двадесета
година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното
от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в. гр. д. № 1292 по описа за
2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по въззивната жалба на
Община С.З., чрез пълномощника си
ст.юрисконсулт С.Н. против решение № 171 от 03.02.2020г., постановено по
гр.дело № 787/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивникът обжалва
изцяло атакуваното решение, с което е признато за установено по отношение на
Община С.З., че Д.М.Ж., Д.Д.М., Д.Д.В.
и М.С.Д. са собственици по давност и наследство на поземлен имот с
идентификатор 54314.114.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри в землищено на ***, с площ 118 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, НТП: нива, десета
категория, с номер по предходен план – 114019, при съседни имоти, при права на собственост: за всеки от ищците Д.М.Ж.,
Д.Д.М., Д.Д.В. – по 1/6
идеална част, а за М.С.Д. – ½ идеална част. С решението Община С.З. е
осъдена да заплати и направените по делото разноски.
Във
въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като са изложени и подробни съображения в тази насока.
Молят
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения
срещу Община С.З. иск, като неоснователен и недоказан. Претендират се и
направените разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите Д.М.Ж., Д.Д.М., Д.Д.В. и М.С.Д. чрез пълномощника си адв. В.Цонева вземат
становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, което е правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания,
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271
ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване по отношение на Община –С.З.
на собствеността на ищците – произтичаща от наследство и давностно
владение върху процесния недвижим имот, представляващ Поземлен имот с
идентификатор 54314.114.19 по кадастралната карта и кад.регистри, одобрени със
заповед № РД-18-943/18.12.2017г. в землището на ***с
площ от 118кв.метра, трайно предназначение на
територията Земеделска – начин на трайно ползване нива, 10 категория, с номер
по предходен план – 114019, при съседи: имоти 54313.114.18, 54314.888.9901,
54314.114.20; 54314.114.5.
В исковата
си молба Д.М.Ж., Д.Д.М.Д. Д.В. и М.С.Д. излагат твърдения, че били
наследници на М.С.Ж., ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починала на 05.09.2014г.
От своя страна общата им наследодателка - М.С.Ж. била
наследник по закон на своя баща - С.С.К., ЕГН **********,***
З., починал на 14.05.1996г. През 1935г. С.С.К. и неговия брат - М.С.К. са били осиновени от техния
чичо - М.М.К., също б.ж. на ***, починал на 09.01.1951г. С молба до
Районен съд гр.С.З., осиновеният син М.С.К. бил направил отказ от наследството
на своя наследодател - М.М.К., поради което единствен
наследник на М.М.К. бил останал осиновения му син - С.С.К.. Приживе, М.М.К.бил
собственик на поземлен имот, находящ се в строителните граници на ***,
представляващ ПИ № 15 по кадастралния и регулационен план на ***, одобрен със
Заповед №12 от 03.01.1940г. за уличната регулация и
Заповед №11 от 03.01.1940г. за дворищната регулация.
След смъртта на М.М.К., собствеността върху ПИ №15 по
кадастралния и регулационен план на ***, одобрен със Заповед №12 от 03.01.1940г. за уличната регулация и Заповед №11 от 03.01.1940г. за дворищната регулация бил придобит от неговия
наследник С.С.К., който владял имота до момента на
собствената си смърт, настъпила на 14.05.1996г. Със Заповед № 2220 от
29.09.1995г. на Община С.З. е бил одобрен нов кадастрален и регулационен план
на ***, по силата на който за имот № 15 е бил отреден ПИ №39, кв. 39. В
разписната книга на КРП на ***, като собственик на ПИ
№ 39 е бил вписан С.С.К.. С влизане в сила на РП от
1995г. частта от ПИ № 39 с площ от 239 кв.м. била включена в строителните
граници на селото, като за тази част впоследствие бил отреден неурегулиран поземелен имот № 584 в кв,17 по
плана на селото, съответно УПИ XVIII- 584. Останалата част от ПИ №39 с площ от 118кв.м. била останала извън границите на КРП от 1995г. Наследодателят на ищците - С.С.К. бил придобил ПИ №15 по КРП и
ДВ РП от 1940г. по наследство и давностно
владение, продължило повече от десет години. Имотът бил ползван и владян лично
от С.С.К., а след неговата смърт от неговата дъщеря -
М.С.Ж.. Имотът никога не бил одържавяван, не е бил отчуждаван, не бил внасян,
не бил предоставян за ползване и не е бил стопанисван от ТКСЗ,
ДЗС или други образувани от тях селскостопански
организации. Имотът не бил обект на възстановителна процедура, като същият и по
настоящем се държал, обработвал и владеел от тях. И
към настоящия момент имотът бил ограден с ограда по границите на съществувалия
ПИ №15 по КРП и ДВРП от 1940г. и в него са отглеждат различни плодни дървета,
засадени от нашия наследодател и от нас самите - круша „Червеначка",
орех, ябълки, сливи. Към настоящия момент от частта с площ от 118 кв.м. от
поземлен имот № 39, кв.39 по КП от 1995г, на *** бил образуван ПИ 114019 по
плана на землището на ***, за който имот бил съставен Акт за частна общинска
собственост № 08666 от 08.02.2011г. на Община С.З.. Община С.З. неправилно била
актувала като общинска собственост ПИ-114019, целият с площ от 118 кв.м.,
находящ се в землището на ***. С молба с вх.№10-02-8957/26.11.2018г., подадена
на основание чл.64, ал.1 от ЗС, ищците били поискали от Община С.З. да отпише
от АЧОС № 08666 от 08.02.2011г. поземлен имот № -114019 по КВС
целият с площ от 118 кв.м., находящ се в землището на ***. С писмо с изх.№
10-11-14010/07.12.2018г. на заместник кмета на Община С.З. било отказано деактуване на притежавания от ищците имот с мотива, че
Община С.З. не е органът, в чиято компетентност било разрешаването на поставения
въпрос, тъй като процедура по деактуване можела да
бъде предприета след предоставено решение от Общинска служба по земеделие гр.С.З.
по чл.11 от ЗСПЗЗ. Притежаваният от ищците имот не попадал в приложното поле на
ЗСПЗЗ и незаконосъобразно е бил включен във фонда на земеделските земи по чл.19
от същия закон. Наследодателят на ищците, а в последствие самите те никога не
били губили владението върху имота си, който не бил отнеман в полза на ТКЗС или
други образования, не е одържавяван и не е подлежал на реституция по реда на
ЗСПЗЗ или друг закон. За ищците бил налице правен интерес да установят правото
си на собственост върху ПИ - 114019, целият с площ от 118 кв.м., находящ се в
землището на ***, поради което, молят да бъде постановено решение, с което съда
да признае за установено по отношение на Община С.З., че ищците Д.М.Ж. ЕГН **********,
Д.Д.М., ЕГН **********, Д.Д.В.
ЕГН **********, М.С.Д., ЕГН ********** били собственици по наследство и давностно владение на поземлен имот ПИ-114019, целият с
площ от 118 кв.м., находящ се в землището на ***, както и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
На основание чл.131 от ГПК ответникът
Община С.З. представя писмен отговор на исковата молба, подадена от Д.М.Ж., Д.Д.М., Д.Д.В. и М.С.Д.. Считат
предявеният иск за допустим, но неоснователен. Възразяват относно твърдението
на ищците, че били собственици по наследство и давностно
владение на описания в исковата молба имот. Излагат съображения, че съгласно
чл.86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990г.) от Закона за собствеността не може да се
придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Съгласно
чл.7, ал.1 от ЗОС(обн. ДВ бр. 44/1996г.) имотите и вещите - общинска
собственост, не могат да се придобиват по давност. В по - късната редакция на
чл.7, ал.1 от ЗОС (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2008г.,
изм. - ДВ, бр.19 от 2011г., в сила от 09.04.2011г.) имотите и вещите - публична
общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии -
общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. Наред с това според
§ 1, ал.1 (Изм.-ДВ, бр.105 от 2006г., бр. 113 от 2007г., бр.109 от 2008г., в
сила от 31.12.2008г., бр. 105 от 2011г., в сила от 31.12.2011г., изм. - ДВ,
бр.107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ,
бр. 07 от 2014г., в сила от 31.12.2014г., бр. 7 от 2018 г., в сила от
31.12.2017г.) от Закон за допълнение на Закона за собствеността давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече
до 31 декември 2022г. Съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ /обн.
ДВ, бр.17 от 1991г./ земеделската земя, останала след възстановяване правата на
собствениците, се включвала към общинския поземлен фонд. Община С.З. била
собственик на имот № 114019, в местност *** землището ***, Община С.З., с площ 118кв. м., при граници: имот №114020, имот №000001 и имот
№114018. За описания имот бил съставен акт за частна общинска собственост №
08666/08.02.2011г. Освен това ищците не били представили документ за
собственост на процесния имот. Предвид горното молят да бъде постановено
решение, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният срещу Община С.З.
иск по отношение на поземлен имот с идентификатор 54314.114.19, находящ се в
местност *** ***, с площ 118кв.м., НТП: нива, при граници на имота - имоти:54314.114.18,
54314.888.9901, 54314.114.20, 54314.114.5, с номер по предходен план 114019, в
местност *** землището ***, Община С.З.. Моля да им бъдат присъдени разноските
по делото.
С
допълнителна молба ищците са уточнили петитума на исковата молба, което
уточнение е прието от съда, като молят да бъдат признати за собственици на
процесния недвижим имот с идентификатор 54314.114.19 в местността *** землището
на ***, с площ от 118 кв.метра, земеделска територия, нива, 10категория
при неполивни условия, номер по предходен план 114019, при посочени в молбата
съседи, при квоти на съсобственост: за Д.М.Ж. - 1/6ид.част,
за Д.Д.М. – 1/6ид.част, за Д.Д.В. – 1/6ид.част, за М.С.Д. – 1/2ид.част.
Видно от представените и приети като
доказателства по делото удостоверение от 20.05.1936г.
на Старозагорския областен съд, Акт за смърт № 1 от 09.01.1951г.
на кметство ***, М.М.К. и съпругата му М.М.М.К.осиновили М.С.К.и С.С.К. –
осиновяването било публикувано в Държавен вестник брой 222 от 2.Х.1935г.
М.М.Г.след кончината си в *** на 09.01.1951г.
оставил за наследници осиновените си синове М.С.К.и С.С.К..
М.С.К. съставил заявление за отказ от наследство от наследството на покойния М.М.К., авторството на подписа на което било заверено от член
на ИК на СОНС с.Сулица окръг Старозагорски,
адресирано до другаря Районен съдия – С.З., като няма данни дали е достигнало
до адресата и дали отказът е вписан в нарочния за това регистър.
Видно
от Удостоверение № 13 от 18.05.2015г. за наследници на С.С.К.
и Удостоверение № 27 от 30.10.2014г. за наследници на М.С.Ж., издадени от
кметско наместничество ***, ищците са единствени наследници на С.С.К. ЕГН **********, починал на 14.05.1996г./наследник на М.М.К., починал на 09.01.1951г./,
който заедно с брат си М.С.К. с определение № 630 от 27.02.1935г
по ч.гр.д.№ 292/1935г. на Старозагорски областен съд
е осиновен от М.М.К.. Страните не спорят, че ищците
имат за общ наследодател С.С.К.. Същият е вписан като
собственик на имот № 15 по представен разписен списък по плана на ***, след н-ци М.М., а в разписния списък
като собственици на имот № 39 са вписани наследници на С.С.К..
Видно от удостоверение № 5831 от 07.11.2013г. на Община С.З. за наследници на
покойния С.С.К., починал на 14.05.1996г., оставил за
наследници преживялата си втора съпруга Д.С.К. – починала 17.06.2010г. и
дъщерите си М.С.Ж. и М.С.Д.. Видно от представения нот.акт № 194,том ІV, дело №
1339 от 16.05.1974г. по нот.дело № 1339/1974г. по обстоятелствена проверка – пункт ІІ-ри С.С.К. бил признат за собственик по давностно
владение на празно дворно място в ***, с площ от 880 кв.метра, представляващо кадастрална основа на парцела
ІІ-15 в кв.23 по плана на селото. С нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № 144, том ІІІ, дело № 2290/1981г. С.С.К. бил признат за собственик по давностно
владение и наследство върху празно дворно място от 970кв.метра
в ***, имот пл.№ 15 , за който е отреден парцел І-15 в кв.44 и 766/1735 с
неуредени регулационни отношения за 89кв.метра,
представляващо имот план.№ 15, за който е отреден парцел ІІ-15 в кв.23 по плана
на селото.
Община
С.З. се легитимира като собственик с акт № 8666 за частна общинска собственост,
съставен на 08.02.2011г. с посочена в него площ от 118щкв.метра,
нива, десета категория, имот № 114019 в землището на ***, местност *** при гарници и съседин – имоти №
114020 – нива на В.И.К.К., № 000001 – жил.територия
на ***, имот № 114018 – нива на К.И.Д., като при съставянето на акта са
представени Протоколно решение № 19 от 01.09.2009г. на Комисията по чл.19 от ЗСПЗЗЗ, одобрено със Заповед № 120 от 21.10.2009г. на
Областна дирекция „Земеделие” гр.С.З. и скица № К00663
от 28.01.2011г. на ОбСл”ЗГ”-С.З., като акта бил
вписан в Служба вписвания С.З., вх.рег.№ 1520, от 22.02.2011г., акт № 139, том
ІV, дело 759, като било посочено, че имота се стопанисва от Общината. Имота е
бил вписан в регистъра на Остатъчния фонд в землището на *** като земя по чл.19
от ЗСПЗЗ, бил му е присвоен като ЕИК на собственик номера на Община С.З. - №
*********, като за него е било издадено удостоверение за характеристика на
земи. Преписката за включването му в земите по този фонд е била надлежно процедирана, след констатация, че имота не е заявен за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Действително
ищците по делото и техните наследодатели не са подали заявление за възстановяване
на собствеността върху имота в ОСЗ – С.З. – видно от
представеното и прието като доказателство писмо изх.№ РД
-12-02-129-1/19.06.2019г. С.С.К. подал заявление вх.№
31037/09.10.1991г. за възстановяване на собствеността на земеделски земи в
землището на ***, като с решение № 31032/30.07.1997г. на неговите наследници се
признали право на собственост в съществуващи/възстановими/стари реални граници
на 13 имота, но била възстановена собствеността само на три от тях. Един от
тези имоти бил имот № 114016 с площ от 488кв.метра в
местността ***– в землището на ***. Видно от представеното заявление за
възстановяване са заявени 22 имота – 2 от които гори, а останалите ниви и
ливади – няма заявени за възстановяване имоти в местността *** единствения
заявен в м.”В село” с площ от 0,500дка е възстановен
в стари реални граници с площ от 0,488дка.
За
изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
изпълнена от инженер – геодезист, като видно от заключението на същия,
изследвал разписните списъци и плановете, относими към процесния имот, същият е
отразен в действалите до момента кадастрални планове, като в плана от 1940г. е бил част от имот с пл.№ 15, в плана от 1995г. е
бил част от имот 39, в картата на възстановената собственост за землището на ***
е бил отразен с номер 114019, а към момента, в действащата кадастрална карта и
кадастрален регистър е имот с идентификатор 54314.114.19, като неговите контури
съвпадат с тези на имот 114019 по КВС/картата на
възстановената собственост/ на ***. В разписната книга към плановете от 1940г. собствеността на имот 15 е описана в няколоко реда, понеже за него са отредени няколко парцела в
регулационния план, като на две места в данните за собствеността са записани „н-ци на М.М.”.
В
кадастралния и регулационния планове от 1940г.
процесния имот е бил част от имот с план.№ 15 – разположен в кв.23, имот № 15 е
относително голям – с неправилна форма, за него са били отредени няколко
парцела попадащи в кв.23 и един от тях – в кв.44. Следващите одобрени
кадастрален и регулационни планове са от 1995г. и действат до днес. По тях
процесният имот е част от имот с пл.№ 39 – записан по разписен списък на С.С.К.. След приемане на плановете е имало изменение, при
което от имот с план.№ 39 е обособен имот с план.№ 584. Изменението е със
Заповед № 10-00-2718/16.12.2013г. Новообразуваният имот пл.№ 584 с площ от 260кв.метра остава в регулацията на ***, а съседната му от
север част от имот 39 остава извън регулацията, като тази част с площ от 118кв.метра по картата на възстановената собственост е
отразена като имот 19 в масив 114, а по кадастралната карта – идентична с
процесния имот. Частта от имот № 15 по кадастралния план на ***, попадаща извън
населеното място е с площ от 121кв.метра, по плана на
селото от 1995г. имотът е бил част от имот план.№ 39, като от него извън
регулация са останали 176метра. От останалите в
регулация 240кв.метра е обособен имот № 584, за който
е отреден УПИ ХVІІІ 584 в кв.17. Цялата преписка по изменение на плана е
представена по делото, като същата е процедирана по
заявление на М.С.Ж. – наследодател и М.С.Д. - ищца в настоящото производство –
със Заповед № 10-00-2718 от 16.12.2013г. за изменение на кадастралната основа
от техния имот № 39 е обособена частта му в регулация – с ново означение - имот
584, който остава в границите на населеното място в кв.17 по плана на ***, а
останалата част от мястото – на север от регулацията запазва № 39. Именно тази
част изключена извън регулационната граница част от техния имот е предмет на
настоящия спор за собственост, като в процедирането на изменението Община С.З.
е приела, че ищците и техните наследодатели са собственици на имота, от който
са съставени двата новообразувани - № 584/останал в регулация/ и имот № 39 –
останал извън регулация, послужил за база на ПИ - 114019 по КВС
с площ от 118кв.метра, идентичен с процесния имот №
54314.114.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри. За имота пл. №
584 с площ от 240кв.метра бил съставен акт за
собственост по обстоятелствена проверка, като с договор за доброволна делба
между ищците същият бил поставен в дяла на Д.Д.М. –
нот.акт и договора за делба са представени и приети като доказателства по
делото.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетели. Свидетелят Н.Ж.П./без родство със страните/ сочи,
че познава дядо С. и баба Д. от малък. Знае, че те са майка и баща на М.. М. Ж.
е съпруга на Д.М., който е в залата. Сочи, че точно кога е починал С. не може
да каже, може би е починал преди петнадесет, двадесет години, а баба Д. починала
преди десет години през 2006г. или 2008г. Те имали много имоти, а в последствие
ги разделили със своите роднини и с внуците си. Сочи, че М. и М. са сестри и те
са деца на дядо С. и баба Д.. В наследство на М. оставили къщата, в която живее
сега в ***, която се намира в северозападната част на село в местността ***.
Къщата има двор, има и празно място, което се намира малко по-нагоре в същата
местност. Това празно място било около 380кв.м-400кв.м. Празното място имало формата на триъгълник,
границите на имота са с други имоти, като някои от тях са разпродадени. Сочи,
че от северната страна на имота има път и от другата страна са имоти, които са
раздадени на техни близки. Мястото е заградено и в него има овощни дръвчета.
Нямал спомен дали това място е представлявало нива. Д.Ж. го стопанисвал това
място от както се пенсионира, той живеел на село. Той е роден през 1933година и може би се пенсионирал през 1987-88г. и от тогава го стопанисва това място, а преди
това майката и бащата на М. и М. го стопанисвали – баба Д. и дядо С.. Мястото било
оградено с мрежа, постройка в това място
няма. Това място не било внасяно в ТКЗС, това го знаел, те са на върха и не
може да влезе в ТКЗС, не е имало възможност да се обработва и в кооперацията не
е влизало, както и съседните имоти не са включвани в кооперация. Тези съседни
имоти са били раздадени от дядо С. С., той ги давал на М.. Те са две сестри М.
и М., той ги дал тези имоти на две сестри, а те ги дали на техните синове и
дъщери, и така са били раздадени тези земи. Дядо С. ги имал като наследство от
чичо им, това е на С. другия брат. С. М. е другия чичо. Свидетелят не го
познавал този С. М.. Знаел това, тъй като е от *** и е бил кметски наместник на селото от 2003г.
до2008г. Сега този имот не е разделен, той е цял и е
заграден. По документи е разделен, една част от имота излиза извън границите на
населеното място - ***, а другата част от имота е в границите на селото. Тази
част, която е в селото за нея спор нямало, тази земя според свидетеля е на Д.М..
Различните части от имота са на различни ищци. Частта, която е в регулацията на
селото и тази която е извън нея, всичко е заградено. Баба Д. това място го имала
от дядо С., той го е дал на майка й М. Ж., а тя го дала на баба Д..
От
показанията на свидетеля Ж.С.Ж./без родство със страните/, който е роден в ***
и там си живее, се установява, че в селото е имало ТКЗС, той е бил осем години кмет на ***
от 1991г. Имало имоти внесени в ТКЗС. Сочи, че всичките му имота са внесени в
ТКЗС, предполага, че на ищците и техните ниви сигурно са били в ТКЗС. Нивите на
цялото село бяха в ТКЗС-то. Твърди, че ищците са кандидатствали за това място,
което е в регулацията на селото. Мястото се намирало над един коларски път,
който минава до имота. Имота се намира в местността *** като това място то е
над пътя един коларски път минава. Не можел да каже колко е голямо мястото, но
мястото било хубаво, може би е по-малко от декар, заградено било с мрежа,
новите стопани са го заградили мястото. Старият стопанин бил дядо С., който е
дядо на ищците. Дядо С. го е стопанисвал това място и го е ползвал на времето.
Това били наследствени имоти и се предават по наследство от баща на син и на
внуци, това било истината. Свидетелят твърди, че като минавам от там и виждам
това място. Там имало един път и като минавал по пътя виждал мястото, то било
оградено с мрежа. Мястото било градина, дръвчетата бил сливи. Това място не било
внасяно в ТКЗС защото е дворно място. Преди Д. го бил обработвал това място. Свидетелят
знаел, че дядо С. и баба Д. го обработвали това място докато били
работоспособни. Те починали много отдавна. Като кмет за това място не бил
правил нищо. Те най-напред тези места не били заградени, но после собствениците
взели да ги заграждат местата си. Дядо С. това място го имал от баща си,
който се казвал С. С.. Това място го заградили преди десетина
години. Тревата от косенето я ползвал бай Д.. А преди бай Д. да го загради
мястото, друга ограда не е имало. Свидетелят обяснява, че като се каже, че тези
места са на еди кой си род, никой не ги бара местата.
Това мястото не било работено, повечето косили само тревите. В мястото имало
плодни дръвчета сини сливи, които били от доста години. Дядо С. като бил жив
имал нови дръвчета, но повечето били стари дръвчета от баща му. Дядо С. нови
сливи дали е садил не можел да каже, но знаел, че има големи дръвчета, но не можел
да каже, колко са стари дърветата. Случвало се е, когато сливите узреят и
накапят, даже и чужди хора са ги събирали.
Според показанията на свидетеля С. К.К.- първи братовчед на майката на ищцата Д.Д.М. и първи братовчед на ищцата М.С.Д., който е съсед по имоти с ищците този имот се намира в ***
и той самия имал имот там и бил комшия с ищците. Неговият имот бил от 615кв.м, а техния имот- около 400кв.м,
като техния имот бил с №39, а номера на неговия имот не го знаел. Имота на
ищците бил съседен на неговия от северната страна. Свидетелят бил строителен
инженер и след нов ПУП, който се направил в общината, но не знаел коя година било,
но знаел, че мястото им било разделено чрез ПУП на две, едната част е от 250кв.м., а другата част останала на Д.. Не знаел между
кого е разделено, а 120кв.м останали не в чертите на
регулацията. Мястото останало на две части разделено от ПУП. Едната част останала
в границите на населеното място, а другата част останала горски фонд. Горски
фонд станало около 120кв.м - северната част от
тяхното място останало горски фонд, а южната част останало в регулационните
граници на населеното място. Южната част на имота била оградена с телена ограда
и имала различни видове дръвчета, които
те са си ги садили, тази южната част била около 250-260кв.м.
Ищците това място не са го купили, а им било дарено, това му го е казвал бащата
на свидетеля. Те са били трима братя - М., С. и К., като К. бил неговият баща,
който е покойник. Дарение е направено на двамата братя М. и С. без на неговия баща.
Дарението било направено на М. и С. от техен родственик, а на неговия баща К. не било направено дарение, защото той
е имал пенсия от войната. Двамата братя М. и С. са направил къща на друго
място, за да си разпределят имотите те хвърляли чоп, застроеното място с къщата
се паднало на М., а местата, за които е делото, включително и неговото място в ***
се паднал на чичо С.. Той ги взел тези места, като той дарил и на неговия баща.
От тях чичо С. дарил на баща му К. едно от местата, което свидетеля наследил и
което той придобил по наследство, а другите четири, пет места общо останали на
неговите наследници, като имот № 39 бил едно от тези места, което било дарено
на майката на Д.. Това място, което
останало извън регулация, то се обработвало от бащата на Д., който се казвал Д.,
той бил жив и той обработвал това място. В мястото имало дръвчета, които той ги
прекопавал. Цялото място било оградено, нямало разделителна ивица, цялото място
било оградено с телена ограда и бащата на Д., и до ден днешен си обработвал
това място. Тези места не били влизали в ТКЗС, тъй като там има наклон. Никой
не е вземал това място. Свидетелят имал спомен за обработването на това място
от момента, в който около 1980г. започнал той да обработва тяхното място, а те
си обработвали тяхното място, като направили телена ограда между нас. Към
днешна дата нямало никаква промяна, свидетелят даже се учудил на тази ситуация,
очаквал, че общината ще им го върне това място. Едното място, което е актувано
от поземления фонд, те трябва да го деактуват и да им
го върнат мястото. Не знаел, коя година е минала тази регулация.
Тези
свидетелски показания Старозагорският районен съд е кредитирал, тъй като същите
са обстоятелствени, базирани на непосредствени впечатления и кореспондират със
събраните по делото доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
За
ищците е налице правен интерес от установяването на исканото обстоятелство, тъй
като между страните е налице спор относно собствеността върху процесния имот.
Освен това те упражняват фактическа власт върху тези имоти, което ги лишава от
възможността да предявят осъдителният иск по чл.108 ЗС. Предвид на това предявеният от тях иск е
допустим, а разгледан по същество – и основателен.
Установителният иск за
собственост съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване
срещу ответника, че ищците действително притежават вещното право върху имота,
предмет на спора. Следователно те трябва да докажат по положителен начин, че са
придобили твърдяното право, което в случая се установява по несъмнен начин.
Имотът е бил собственост на общите за ищците наследодатели. Така че по силата
на наследственото правоприемство ищците наследяват
правото на собственост върху процесния имот – видно и от представените
нотариални актове и удостоверения за наследници, които ги легитимират като
собственици. Освен това, както наследодателите на ищците, така и те никога не
са губили владението върху имотите, нито те са им били отнемани физически или
юридически. По делото няма данни тези имоти да са били внасяни в ТКЗС. При това
положение те не са подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10,
ал.1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските
имоти, които са били отнети от собствениците им (Р-883-2010, І г.о.;
Р-197-2011, І г.о.; Р-798-2010, І г.о.Р-21-2011, ІІ г.о.; Р-427-2009, ІІ г.о.).
Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място,
са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията, нито стават
такива при промяна на регулационния план, респ. не придобиват статута на
земеделски (Р-197-2011, І г.о.; Р-189-2011, ІІ г.о.; Р-88-2014, І г.о.;
Р-427-2009, ІІ г.о.; Р-249-2011 г., І г.о.; Р-12-2010, І г.о.; Р-269-2-13, І
г.о.). В такъв случай, ако земята фактически не е била отнета, собственикът
запазва собствеността си изцяло, респ. по силата на наследственото правоприемство тази собственост преминава върху неговите
наследници. Както бе посочено по-горе, такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито пък могат да бъдат включени във фонда по
чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове (Р-21-2011, ІІ г.о., Р-427-2009, ІІ г.о.). С оглед на тези съображения съдът намира, че
възражението на ответника, че е собственик на процесните имоти място по силата
на закона, е неоснователно. Включването на тези имоти във фонда по чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона
(Р-197-2011, І г.о.), респ. не поражда никакви права за ответника.
По
отношение на такива имоти не е приложима и забраната за придобиване по давност
по чл.86 ЗС. След като имота никога не е внасян в ТКЗС и е владян от
наследодателите на ищците още преди съставянето на първия нот.акт от 1974г., а след смъртта им и от тях през годините явно и
необезпокоявано, следва да се направи извод, че имотите са запазили статута си
на частна собственост и са могли да бъдат обект на придобивна давност.
По
отношение на обема на правата на ищците:
По
делото е установено, че имота на ищците е нанесен в кадастралната карта на
землището на *** като имот с идентификатор № 54314.114.19 в местността *** ***,
начин на трайно ползване – Нива, 10 категория, трайно предназначение на
територията – земеделска, с номер по предходен план 114019, като за негови
съседни имоти по кадастралната карта са посочени имоти с идентификатор
54314.114.18,54314.888.9901,54314.114.20 и 54314.114.5.
Следва
да бъде признато правото на собственост на ищците по отношение на процесния
имот при посочените квоти на съсобственост – по 1/6 ид.част за всеки от ищците Д.М.Ж.,
Д.Д.М. и Д.Д.В. – преживял
съпруг и дъщери на покойната М.С.Ж. /починала на 05.09.2014г./, сестра на
ищцата М.С.Д., която има право на ½ ид.част на собственост върху имота –
видно от представените и приети като доказателства по делото Удостоверение № 13
от 18.05.2015г. за наследници на С.С.К. и
Удостоверение № 27 от 30.10.2014г. за наследници на М.С.Ж., издадени от кметско
наместничество ***.
С
оглед на изложеното по - горе, въззивният съд намира, че по безспорен и
категоричен начин е установено правото на собственост на ищците върху имотите,
предмет на настоящия спор. Ето защо, предявеният иск е изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
При така събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира, че решението на Старозагорския
районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.
С оглед на това
правилно е обжалваното решение и в частта, в която са присъдени разноските пред първоинстанционния съд.
По разноските – С оглед изхода на делото
въззиваемите имат право на разноски за настоящото производство, но същите не са
направили такова искане, поради което не следва да им бъдат присъждани.
Водим от горните
мотиви, Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 171 от 03.02.2020г., постановено по гр.дело № 787/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: