РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Двадесет и Седми Януари през Две хиляди и Двадесет и
Първа година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Нели Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя
Чиликов А.Н.Д. 3051 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № 349 а- 1463 от 05.10.2020 година на Директора на ОДМВР град
Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от
наложеното му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с
обстоятелството,че не е извършил административно нарушение и с допуснати
съществни процесуални нарушения.
Жалбоподателят в с.з. чрез
адвокат В. поддържа жалбата .
Въззиваемата страна редовно
призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна
проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в
срок и от лице имащо право на жалба,не
съществува процесуална пречка за обжалване на наложеното наказание, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че на 13.04.2020 г. около 17,50 часа жалбоподателят В.Ж. на открито
обществено място – град Стара Загора бул. „ Ц.С. Велики“ до № 274– е без
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство покриващо устата и носа, с което не е изпълнил т. 9 от Заповед №
Рд – 01-124/13.03.2020 г. допълнена със Заповед № РД-01-197 / 11.04.2020 г. на МЗ противоепидимична мярка по чл. 63 ЗЗ.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на св. П.Т. / актосъставител/.
Въз основа на посочената
фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен
чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето /
ЗЗ / и на основание същата разпоредба е наложил административно наказание Глоба
в размер на 300 лева.
Посочената фактическа
обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление не
съответства на посочената норма като правна квалификация на деянието.Вместо да
посочи в пълнота и прецизира материалноправните норми, които са нарушени от
жалбоподателя административно-наказващият орган е посочил частично правната
квалификация на деянието – чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ-
с което на практика не е посочил нарушените законови разпоредби с
извършеното деяние.
Съставът на чл. 209 А, ал. 1
ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези респективно препращания към различни норми
– чл. 63, ал. 4 или 7, чл. 63 А, ал. 1 или 2 от ЗЗ.
Следователно съставът на чл.
209 А, ал. 1 ЗЗ няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към
някоя от посочените норми, което задължава административно-наказващият орган да
прецизира правната квалификация на деянието и да посочи във връзка с коя друга
норма квалифицира претендираното нарушение.Това не е сторено.
Подобни са критиките се
отнасят и за посочената за нарушена противоепидемична мярка по чл. 63 от ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 63 ЗЗ има
11 алинеи и множество хипотези, които не са конкретизирани.
С тези пропуски и
несъответствия не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН за
посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.Посоченият порок следва
да се окачестви като неотстранимо съществено процесуално нарушение опорочаващо
формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на
защита , което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
По изложените съображения
жалбата се явява основателна, а наказателното постановление подлежи на отмяна
поради противоречие с процесуалния закон.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във
вр. с чл. 143, ал. 1 АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените
по делото разноски за един адвокат.
Видно от представеното пълномощно
жалбоподателят е ползвал адвокатски услуги на адв. Т. В. / изготвяне на жалба,
явяване в с.з. /, който видно от договор за правна помощ и пълномощно е получил
възнаграждение в размер на300 лева.
Няма направено оспорване на размера
на адвокатското възнаграждение,същото е в минимума, поради което съдът приема,
че няма основания за намаляване съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Водим от горните мотиви
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
349 а- 1463 от 05.10.2020 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора с
което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / ТРИСТА
/ лева на В.Е.Ж. ***, ЕГН – **********.*** да заплати на В.Е.Ж. ***, ЕГН – ********** направените по делото
разноски в размер на 300 / ТРИСТА / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: