№ 100
гр. Ямбол, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Енч. Иванов
при участието на секретаря П.Г. Узунова
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Гражданско дело №
20212300100108 по описа за 2021 година
Производството е образувано по ИМ на Д.Е.П., чрез процесуален представител адв.
В.Н. - САК против „ЗД БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-*********, с която се претендира да
се осъди ответника да заплати на ищеца: сумата в размер на 30000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя
му С.С.Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му - 04.12.2019
г. до окончателното й изплащане.
С определение №257/08.09.2021 г. по гр.д. №111/2021 г. по описа на ЯОС, съдът е
присъединил, на осн. чл.213 ГПК гр.д. №111/2021 г. по описа на ЯОС към гр.д. №108/2021
г. по описа на ЯОС, за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях,
като е разпоредил производството да продължи да се води под номера на гр.д. №108/2021 г.
на ЯОС. /Производството по гр.д. №111/2021 г. по описа на ЯОС е било образувано по ИМ
на непълнолетната Р.А.Т., лично и със знанието и съгласието на нейната майка и зак.
представител М.К.Т., чрез процесуален представител адв. В.Н. - САК /съгл. прието от съда
уточнение с Определение №97/21.05.2021 г./ против „ЗД БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-
*********, с която се претендира да се осъди ответника да заплати на ищцата: сумата в
размер на 30000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от загубата на праводателя й С.С.Г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на смъртта му - 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане./.
С определение №258/08.09.2021 г. по гр.д. №113/2021 г. по описа на ЯОС, съдът е
присъединил, на осн. чл.213 ГПК гр.д. №113/2021 г. по описа на ЯОС към гр.д. №108/2021
г. по описа на ЯОС, за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях,
като е разпоредил производството да продължи да се води под номера на гр.д. №108/2021 г.
на ЯОС. / Производството по гр.д. №113/2021 г. по описа на ЯОС е било образувано по ИМ
на С.С.Г., в качеството му на баща и законен представител на малолетнато дете С.С.Г., чрез
процесуален представител адв. В.Н. - САК /съгл. прието от съда уточнение с Определение
№98/21.05.2021 г./ против „ЗД БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-*********, с която се
претендира да се осъди ответника да заплати на ищцата: сумата в размер на 30000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от
загубата на праводателя й С.С.Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
1
смъртта му - 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане./.
Ищците твърдят, че на 04.12.2019 г. на път III-555 е настъпило ПТП с участието на
л. а. „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН, управляван от Г.Г.Т., и л. а. „Рено Меган" с per. № У
7617 АК, управляван от С.С.Г., в резултат на което по непредпазливост била причинена
смъртта на последния. Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 69-CJI-VI-4
по описа на ВОП -Сливен. Водено било НОХД № 61/2020 г. по описа на Военен съд Сливен,
приключило с Присъда, с която Г.Г.Т. била призната за виновна за настъпване на
процесното ПТП и причиняване на смърт по непредпазливост на С.С.Г..
Твърди се, че С.Г. е починала на място, а при огледа и аутопсията на трупа било
установено, че непосредствената причина за смъртта е съчетана травма с обхващане на
главата, гръдния кош, корема и крайниците, изпадане на пострадалия в състояние на тежък
травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на главата,
гърдите и корема.
Сочи се, че внезапната загуба довела до множество страдания и огромни
затруднения в осиротялото семейство на С.Г., тъй като той бил в изключително добро
здравословно състояние и напълно активен до момента на неговата смърт. Сочи се, че
М.К.Т. била доведена дъщеря на починалия, като до момента на неговата смърт те
поддържали изключително близки и топли отношения. Макар тя да имала друг биологичен
баща и да не била осиновена от починалия С.Г., последният я бил отгледал от невръстна
възраст, като се грижел за нея като за своя собствена дъщеря. М.Т., нейната майка Р.Г., С.Г.
и починалия С.Г. били семейство, като съжителствали под един покрив в отношения на
обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Ищеца Д.П. бил син на М.Т. и внук на починалия,
ищцата Р.Т. била дъщеря на М.Т. и внучка на починалия, а ищцата С.Г. също била внучка
на починалия.
Твърди се, че до момента на смъртта на С.Г., ищците са поддържали ежедневно
изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа и към
настоящия момент все още не могли да приемат внезапната загуба на своя дядо. Не минавал
и ден, през който те да не тъжат за него. Скръбта им била несравнима и неутешима. Сочи
се, че в българското общество семейните отношения били традиционно близки. Обичайно
децата се отглеждали от бабите и дядовците си, като помежду им се поражда духовна
взаимност и емоционална свързаност. Ищците считат, че когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, какъвто бил настоящия случай,
смъртта на единия от родствениците би причинила на другия морални болки и страдания, и
било справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на
преживелия родственик.
Сочи се, че всеки от ищците подал заявление /подробно посочено в ИМ/ пред ЗД
„Бул Инс" АД с предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно
обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства,
необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Били
образувани щета за всеки от ищците, по които ответното дружество изразило становище, че
няма законно основание за изплащане на обезщетение, поради което за ищците възниквал
правен интерес от предявяването на претенциите си по съдебен ред. Претендира се
присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В писмен отговор, ответникът оспорва предявените искове по основание и по
размер с твърдения, че същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
Относно твърденията в ИМ, ответникът е заявил, че не оспорва, както следва:
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил марка "Ауди А 3", с peг. № СО
2029 ВН; обстоятелството, че на 04.12.2019 год. на път III-555 в посока от гр. * към село
Безмер е настъпило ПТП с участие на посоченият автомобил, управляван от Ц.С.Г., при
което е причинена смъртта на С.С.Г., дядо на детето С.С.Г., и че предвид влязлата в законна
сила присъда, вина за настъпване на смъртта на С.С.Г. има водача на автомобила, чиято
застраховка "гражданска отговорност" е при дружеството ответник.
Сочи, че първите двама от ищците, макар и да твърдят това в исковите си молби, не
са внуци на С.С.Г. и това било видно от представените от самите тях като доказателства
удостоверение за наследници и такова за родствени връзки. Само С.С.Г. била внучка на
2
загиналия С.Г., но не била от кръга на наследниците по закон, тъй като наследник бил баща
й С.Г.. В тази връзка се оспорва, че е налице „...трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия", по смисъла на TP №1/2016 година на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се да е налице
изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и
починалия. В отношенията на ищците и починалия нямало нищо изключително, което да
подлежи на обезщетение. Оспорва се всяко едно фактическо твърдение касаещо
взаимоотношенията между починалия и ищците. Оспорват се твърденията на ищците за
търпени неимуществени вреди от тяхна страна под формата на душевни страдания в
резултат на загубата на сродника им и твърденията за това, че приживе между тях са били
налице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди. Сочи се, че смъртта на
С.Г. е настъпила на 04.12.2019 г., към която дата детето С. е било на пет години и предвид
на ниската му възраст е било невъзможно със загиналият му дядо да са били установени
такива близки отношения, които да предизвикат трайни душевни страдания. По отношение
на първите двама от ищците такава родствена връзка липсвала, както и липсвали
доказателства те да са били в такива отношения с починалия, които биха могли да се
квалифицират като идентични с роднинските.
Исковете за неимуществени вреди са оспорени и по размер като завишени, с
твърдения, че претенциите не съответстват на чл.52 ЗЗД.
Оспорено е искането обезщетенията да се присъдят ведно със законната лихва,
считано от датата на смъртта на С.С.Г. - 04.12.2019 г., с твърдения, че застрахователното
дружество не дължи лихва от този момент в случаите на претенция по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
В с.з. исковата претенция се поддържа. Претендира се уважаване на исковете и
присъждане на разноски по делото.
Ответникът, чрез своя пълномощник в о.с.з., оспорва исковете и претендира
тяхното отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства, се
установява, че с Присъда №8/01.10.2020 г. постановена по НОХД №61/20, Военен съд
Сливен е признал подсъдимата Г.Г.Т. за виновна в това, че на 04.12.2019 год., около 08.00
часа, при управление на лек автомобил марка „АУДИ“ А3 ДК №СО2029ВН, собственост на
гражданското лице Ц.С.Г., движейки се по път III-555 от град Ямбол в посока село Безмер и
в.ф.26030 - Безмер, нарушила правилата за движение по Закона за движението по пътищата,
както следва: чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1, като не изпълнила тези свои
задължения, навлязла с управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение
и се ударила в движещия се в насрещната лента за движение по посока гр.Ямбол лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК №У7617АК, управляван от лицето С.С.Г.,
ЕГН-********** от гр. * и вследствие на това по непредпазливост е причинила смъртта му.
Присъдата е била обжалвана във Военно-апелативен съд. С решение №8/11.03.2021г. по
ВНОХД №43/2020 г. ВнАС е потвърдил присъдата. Решението е било обжалвано пред ВКС.
С решение №60110/05.08.2021г. по н.д. №482/2021 г., ВКС е оставил в сила решение
№8/11.03.2021г. по ВНОХД №43/2020 г. на ВнАС.
От приложената по делото Справка в гаранционен фонд за сключена застраховка
Гражданска отговорност за лек автомобил марка „АУДИ“ А3 ДК №СО2029ВН, при
управлението на който е причинено ПТП, е имало валидно сключена към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗД"БУЛ ИНС"АД гр.София,
валидна от 16.09.2019 г. до 15.09.2020 г. Последното обстоятелство не се оспорва и от
ответника по делото. Ответникът не оспорва и обстоятелството, че предвид влязлата в
законна сила присъда, вина за настъпване на смъртта на С.С.Г. има водача на автомобила
чиято застраховка "гражданска отговорност" е при дружеството ответник.
Представено е Заявление № ОК-160096/19.03.2021 г. пред ЗД„БУЛ ИНС"АД за
заплащане на обезщетение, с което всеки от ищците е поискал от застрахователя заплащане
на 100000 лв.- неимуществени вреди следствие на процесното ПТП. По молбата на Д.Е.П. е
заведена щета при ответника под №**********, видно от писмо на ответника изх. №НЩ-
2185/24.03.2021 г. По молбата на Р.А.Т. е заведена щета при ответника под №**********,
видно от писмо на ответника изх. №НЩ-2184/24.03.2021 г. По молбата на С.С.Г. е заведена
3
щета при ответника под №**********, видно от писмо на ответника изх. №НЩ-
2183/24.03.2021 г. С писмата, ответникът е уведомил ищците, че във връзка с образуваните
щети няма основание да изплати претендираното обезщетение, тъй като не са установени
особено близки взаимоотношения на лицата с починалия и действително претърпени от
смъртта вреди, т.е. ответното застрахователно дружество е отказало да изплати
претендираните от ищците обезщетения.
Видно от препис извлечение от Акт за смърт №***** на Община Тунджа, С.С.Г. е
починал на 04.12.2019 г. След смъртта си същия е оставил за свои законни наследници: Р.С.
Г. - съпруга и С.С.Г.- син /Удостоверение за наследници №ГС/02-009715/09.12.2019 г./.
Ищците Д.Е.П. и Р.А.Т. са съответно син и дъщеря на М.К.Т., като последната е
дъщеря на Р.С. Г. /Удостоверение за родствени връзки №ГС/02-002173/22.03.2021 г./.
Майката на тези двама ищци не е рождена дъщеря на починалия С.С.Г., като по делото
липсват и доказателства тя да е била осиновена от него.
С.С.Г. е баща малолетнато дете С.С.Г. /Удостоверение за раждане, издадино въз
осн. на Акт за раждане №*** на Община Тунджа/, т.е . детето е внучка на починалия С.С.Г..
От приетите по делото 4 бр. Справки от НБД Население, се установява, че С.С.Г. е
бил с постоянен адрес гр.**** и настоящ адрес: с.******, а Д.Е.П., Р.А.Т. и М.К.Т. са с
постоянен и настоящ адрес гр.*, към настоящия момент.
Видно от Удостоверение за граждански брак от 03.11.2021 г. на Община Ямбол,
М.К.Т. и А.З.Т. са сключили граждански брак на 16.03.2006 г.
По искане на ищците по делото са събрани гласни доказателства:
Свид. Р. Г. - съпруга на починалия С.С.Г. и баба на Д.П., Р.Т. и С.Г. посочва, че
М.К.Т. е нейна дъщеря от първия й брак, и че тя не е дъщеря на С.Г.. Свидетелката сочи, че
от 1998 г. до 2012 г. тя и съпругът й С.Г. са живели и работили в Гърция, а от 2012 г. до
2017 г. в Англия. Имало и една година, през която цялата година си били в България и
имали магазин, в който работели със С.. В тази година имали по-близки отношения с децата.
Когато работели в чужбина, се връщали в България за период от около един месец - толкова,
колкото им бил отпуска. Само синът им С.Г. живеел с тях. Сочи, че С.Г. се родила в Англия
през 2014 г., тъй като С.Г. и семейството му живеели с тях. След раждането на С., една
година свидетелката и починалият й полагали грижи за детето. През 2017 г., когато
свидетелката и съпругът й се върнали в България в с. *, родителите на С., който работели в
Англия, я оставили при тях в България, за да я гледат. С. започнала детска градина и дядо й
всяка сутрин я водел в с. Кабиле на детската градина, всеки ден я вземал той, после я водел
на люлките, купувал й сладолед, водел я в парка, полагал много грижи за нея. Близо година
детето живяло при тях в с. *, а след това родителите му отново го взели в Англия. Когато
починал С., детето било при родителите си в Англия. За погребението на С. в България се
върнал само синът им С.. Свидетелката е посочила, че синът и С. живее заедно със
съпругата си П.Г. в Англия, като през цялото време детето им С. живеело при тях, с
изключение на 2017 г., в която го гледали свидетелката и съпругът й. През отпуските на
своите родители С. идвала с тях в България. Свидетелката сочи, че С. помнела дядо си и
питала постоянно него, тъй като не била много малка и след смъртта му и досега постоянно
питала: "Къде е дядо?", продължавала да го търси. Към настоящия момент според
свидетелката С. имала спомени за своя дядо -как я е водил на люлките, как й е купувал
сладолед, как са ходили в парка, всичко свързано с дядо й си го спомняла.
Видно от показанията на св. Г., когато тя и съпругът й заминали за Гърция, ищецът
Д. бил на една година и те го виждали, когато се прибирали през отпуските в България. Д. и
Р. не били живели заедно с тях в Гърция и в Англия, те си живеели в България със
семейството на дъщерята на свидетелката- М.. Когато се прибирали в отпуск, винаги се
събирали заедно като едно семейство. С. водил Р. в детската градина, когато били в отпуск в
България, водил и М. на училище. Свидетелката и съпругът й полагали грижи за децата,
когато имали възможност за това. Винаги били в близки отношения помежду си, блоковете в
които живеели в България били едни срещу друг. Връзката между С. и децата била много
близка. Излизали заедно, на разходки. Д. и Р. изживели новината за смъртта на С. много
тежко и плакали много. Р. и Д. ги гледали техните родители - майка им и баща им. През
цялото време тези деца били гледани от родителите си.
Свид. А.Т. съпруг на М.К.Т. и баща на ищцата Р.Т., посочва, че от 2004-2005 г.,
когато се запозна с М., се запознал и с членовете на нейното семейство, в т.ч и със С.Г.. С.Г.
обичал Д.П. /дете от предходен брак на съпругата на свидетеля/ като свой внук,
4
отношенията им били много близки. По това време Р. не била родена, тя се родила
впоследствие от брака на свидетеля с М.. С. докато бил жив помагал много, дори се прибрал
от Гърция, за да могат да направят кръщенето на Д.. Свидетелят и съпругата му живеели в
България, а С. със съпругата си живеели и работели в Гърция по това време Около 2011 г.,
С. със съпругата си заминали от Гърция за Англия, като първо се прибрали в България за
около една година и после заминали за Англия. До 2017 г. живели и работели в Англия,
след което вече се установили в България. Докато живеели в Гърция, се прибирали за около
две-три седмици, а свидетелят и семейството му също ходели в Гърция и в Англия на гости.
Когато се родила Р., С. и съпругата му се прибрали в България и стояли един месец, за да
помагат, те поели и всички разноски по раждането на детето. Свидетелят сочи, че не са
живели в едно домакинство със С. и съпругата му, но били в съседни блокове и често си
ходели на гости, и помагали с грижи за децата.
Видно от показанията на св. Т., Р. и Д. преживели много тежко смъртта на С.,
особен тежко го преживяла Р.. Когато починал Р. се затворила в себе си, не искала да говори
с никой, даже на училище не искала да ходи. Д. също се затворил в себе, и преживял всичко
много тежко. Докато С. и съпругата му бяха в чужбина, поддържали връзка по телефона и
децата се чували с тях редовно. Р. и Д. и досега като се събирали за празници, изживявали
тежко липсата на С., тъй като той ги обичал много и те го обичали. Според свидетеля,
отношенията на С. и дядо й били прекрасни, защото дядо й я отгледал. Тя и сега си
спомняла за дядо си. Свидетелят знаел, че една година баба й и дядо й живели тук в
България в с. * и се грижели за С., а след този период родителите на С. си я взели при тях в
Англия, но всяка година се прибирали в България през отпуските и когато имали
възможност. Семейството на свидетеля живеело в гр. *. С Д. и Р. винаги били живели
заедно, откакто свидетелят се оженил за М..
Свид. В.Д. /без роднинска връзка с ищците/ посочва, че са приятелско семейство с
М. и с родителите на М. - С. и Р.. От 2008 г. се запознали с М. и А., а през 2009 г. се
запознали с Р. и С..
Според свидетелката, Р. и С. се прибрали от Гърция през 2009 г. и започнали да
живеят в кв. "Зорница" в *ми блок, а семейството на М. и А. живеели също в *. Знаела, че С.
и Р. си взели квартира в *ми блок, за да бъдат близо до М. и А. и да могат да им помагат,
най-вече с децата. Те били постоянно заедно. Преди да заминат за Англия, около три години
/или по- кратко, без свидетелката да може да уточни/ живели в България и се грижели за
своите внуци Р. и Д.. Били постоянно с децата, водели ги на детска градина и на училище,
подкрепяли ги всякак - и финансово и емоционално, били постоянно заедно. Докато С. и
съпругата му били в Англия свидетелката присъствала на разговори по скайп между децата
Д. и Р. с тях. Впоследствие, след като се върнали от Англия, С. и съпругата му си купили
къща в село * и децата при първа възможност им гостували.
Според свидетелката, след смъртта на С., ищцата Р., се затворила в себе си и поне
една седмица не ходила на училище, защото била в голям шок. Не искала да говори за това.
Д. и Р. били много чувствителни и много тежко преживели загубата на С.. И към настоящия
момент Д. и Р. все още не били преживели тази загуба. Свидетелката знаела, че детето С. се
родило в Англия, но след като баба й и дядо й и се върнали от Англия, тя живяла заедно с
тях през определен период от време и те се грижили за нея. Дядо й я водел на детска градина
всеки ден в село Кабиле. По това време, С. била на около четири години.
Свидетелката посочва, че откакто познава М. и А., децата им Р. и Д. живеят заедно
с тях в едно домакинство и продължават да живеят заедно с тях, както и че не знае да е
имало период, в който М. и А. да са били някъде извън България и да се е налагало друг
човек да се грижи за децата им. Навсякъде М. и А. били заедно с децата си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Всеки от тримата ищци е предявил срещу ответното дружество иск с правно
основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Съгл. посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Исковете са допустими. Ищците са предявили претенциите си пред застрахователя
на 19.03.2021 г.. Към момента на предявяване на ИМ в съда е налице изричен отказ на
застрахователя да плати обезщетение /хипотезата на чл.498 ал.3 КЗ/.
5
В случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на застрахования
автомобил и починалия С.С.Г..
Според приложената влязла в сила Присъда №8/01.10.2020 г. постановена по
НОХД №61/20, Военен съд Сливен е признал подсъдимата Г.Г.Т. за виновна в това, че на
04.12.2019 год., около 08.00 часа, при управление на лек автомобил марка „АУДИ“ А3 ДК
№СО2029ВН, собственост на гражданското лице Ц.С.Г., движейки се по път III-555 от град
Ямбол в посока село Безмер и в.ф.26030 - Безмер, нарушила правилата за движение по
Закона за движението по пътищата, както следва: чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1,
чл.44, ал.1, като не изпълнила тези свои задължения, навлязла с управлявания от нея лек
автомобил в насрещната лента за движение и се ударила в движещия се в насрещната лента
за движение по посока гр.Ямбол лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК
№У7617АК, управляван от лицето С.С.Г., ЕГН-********** от гр. * и вследствие на това по
непредпазливост е причинила смъртта му. Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е
изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено
с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД №61/20, Военен съд Сливен, и не следва
съдът да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Между страните не се спори, че към датата на
настъпване на произшествието, е имало валидно сключена към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗД"БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-
*********.
Не се спори, а това се установява и от събраните по делото доказателства,
наличието на причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение на
застрахования водач и увреждането на пострадалия С.С.Г., което налага извода за безспорна
доказаност на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество –
застраховател за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновните противоправни
действия на застрахования водач, обхванат от действието на застраховка „Гражданска
отговорност”.
Не се спори също и относно родствената връзка на детето С.С.Г. /дъщеря на
С.С.Г./ и че същата е внучка на пострадалия С.С.Г.. Установи се по делото, че ищците
Д.Е.П. и Р.А.Т. не са внуци на пострадалия С.С.Г.. Тези двама ищци са деца на М.К.Т., която
е дъщеря на съпругата на С.С.Г. от предходен брак.
ЯОС обаче счита, че ищците не са установили своята материалноправна
легитимация да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които следва да
бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД и предявените искове са неоснователни, поради
което същите следва да се отхвърлят, по следните съображения:
Относно наличието на предпоставките за легитимация на ищците да претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди: Разрешението на спорния пред
настоящата съдебна инстанция въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС с
ТР № 1 от 21.06.2018год. по тълк. д.№1/2016 г., като ищците също основават правата си на
посоченото ТР. Видно от неговото съдържание, с решението общото събрание на трите
колегии на ВКС е приело, че има основание да се отстъпи от възприетото в Постановление
№2/84 год. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане и на други лица, извън
посочените в Постановление №4/61 год. и Постановление №5/69 год. Посочено е, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Видно от изложените
мотиви, прието е, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За това,
6
когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство
/каквато в случая по отношение на ищците Д.Е.П. и Р.А.Т. с пострадалия С.С.Г. дори
липсва/, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия. Впрочем следва да се отбележи, че и правото на обезщетение и на най-близките
на починалия /по смисъла на двете постановления/, не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
При анализ на събраните доказателства, установяващи претърпените
неимуществени вреди, съдът взе в предвид следното: Ищците са предприели доказване на
твърдените в исковата молба претърпени неимуществени вреди, чрез гласни доказателства-
чрез показанията на свидетелите: Р. Г. - съпруга на починалия С.С.Г. и баба на Д.П., Р.Т. и
С.Г., А.Т. съпруг на М.К.Т. и баща на ищцата Р.Т. и В.Д. - без роднинска връзка с ищците,
които са в резултат на лични възприятия, относно отношенията между ищците и починалия
С.С.Г.. За това показанията се кредитират от съда като обективни и отразяващи
непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на
починалия.
Детето С.Г.- внучка на починалия, е родено в гр.Лондон на * г. От показанията на
свидетелите се установява, че по това време родителите му и семейството на неговите дядо
и баба са живеели заедно във Великобритания. Установи се също, че през 2017 г. С.С.Г. и
съпругата му са се върнали да живеят в България в с. *, като през същата година те са
отглеждали внучка си С.Г. /по това време на възраст между 2 и 3 г./. Не е спорно също, че
след 2017 г. и до смъртта на своя дядо /на 04.12.2019 г./, в период от 2 години детето е
живяло с родителите си във Великобритания, като се е връщало заедно с тях в България по
време на отпуските им. Свидетелите действително установяват близки отношения на обич и
привързаност между дядото С.Г. и неговата внучка С.. Според свидетелите, детето въпреки
възрастта си, имало спомени за своя дядо и питало къде е, след смъртта му. От анализа на
събраните доказателства, съдът намира, че от тях не се установява връзка, различаваща се и
извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна
привързаност между дядо и внук. Т.е. недоказано е по делото, че е била налице много по-
силна, извън обичайната трайна, емоционална връзка на детето С. с починалото лице – неин
дядо, чиято загуба да е била понесена много тежко, засягайки сериозно нейния душевен
мир, причинявайки й болки и мъка, които надминават обичайното страдание, свързано със
смъртта на близък човек. Следва да се има предвид и ниската възраст на детето към датата
на смъртта на неговия дядо - 5 г. и обстоятелството, че през последните две години преди
смъртта на С.Г., последния е живял в България, а внучката му във Великобритания, и че
контактите между тях са били редки. За това съдът прави извод, за недоказаност на
твърденията за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в изключителни морални
болки и страдания. За това, следва да се приеме, че извън формалната връзка на родство по
делото, не се доказват останалите предпоставки за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, визирани в решението по т.д. № 1/2016 год. Това е така, понеже по
делото не е доказано по несъмнен начин, че детето С. е претърпяло пряко, непосредствено и
за продължителен период от време значителни по степен и интензитет морални болки и
страдания от загубата на своя дядо. Предвид изложеното, искът предявен от С.С.Г., в
качеството му на баща и законен представител на малолетнато дете С.Г. следва да бъде
отхвърлен.
Като неоснователни се преценят и исковете на Д.Е.П. и Р.А.Т.. Както се посочи по
горе в мотивите, те не са внуци на С.С.Г. и липсва формалната връзка на родство между тях
и пострадалия. От гласните доказателства се установява, че от 1998 г. до 2012 г. С.Г. със
съпругата си са живели и работили в Гърция, а от 2012 г. до 2017 г. в Англия, като е имало
една година, през която са били в България, след връщането им от Гърция. В тази година
имали по-близки отношения с ищците П. и Т.а, тъй като тогава живеели в съседни блокове и
често били заедно, а С.Г. и съпругата му помагали за тяхното отглеждане. След 2017 г.
7
ищците гостували на Г. в къщата му в с. *. Свидетелите сочат, че докато работели в
чужбина, Г. и съпругата му се връщали в България за период от около един месец - колкото
им бил отпуска. Безспорно е, че тези двама ищци винаги са живели в България, заедно със
своята майка -М.К.Т. и втория й съпруг- св. А. Т., които са ги отглеждали и са се грижели за
тях.
От така установените от свидетелите данни може да се направи извод, че С.Г. и
съпругата му и внуците на последната са имали обичайните за членовете на едно семейство
отношения. Имало е връзка на привързаност и взаимност между Г. от една страна и Д. и Р.
от друга, като връзката на дядо с внуци. Приживе не се установява да са имали
изключителна връзка на взаимна грижа и помощ, правеща отношенията им дълбоко и
неразривно зависими едни от други и обуславящи необходимостта от ежедневни грижи.
След смъртта на С.Г., Д. и Р. са изпитали силни душевни страдания, характеризиращи се
като адекватни за претърпяната трагедия в живота им, емоционално разстройство
съпътстващо неочакваната загуба на човек който са приемали като техен дядо. Без да се
подценяват топлите и сърдечни отношения между тях, нито да се омаловажават интензитета
на моралните болки и страдания, които са претърпели с оглед травмиращия характер на
събитието и преживяната загуба, съдът намира, че в случая не се установява визираната в
тълкувателното решение изключителност на създадените емоционални и трайни връзки,
които да обуславят правото на обезщетяване по смисъла на задължителната съдебна
практика. Ето защо съдът счита, че ищците са извън кръга на лицата, посочени в
Постановление №4/61 год. и Постановление №5/69 год. на Пленума на ВС и за тях не е
налице предвиденото в задължителната съдебна практика изключение, обуславящо
материалната легитимация да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
причинената смърт на техния близък. Предвид изложеното, исковете на Д.Е.П. и Р.А.Т.
също следва да бъде отхвърлени.
При този изход на делото в полза на ответника, следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски. С оглед представените по делото доказателства: 3бр.
Договори за ПЗС от 27.10.2021 г. с №№ 857, 858 и 859, ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 5400 лв. с ДДС, както следва: по 1800лв. с
ДДС, за адвокатско възнаграждение по всеки един от трите договора, за защита срещу всеки
един от предявените по делото искове. Направеното от пълномощника на ищците
възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника е неоснователно. В случая, съобразно цената на иска предявен от всеки от
ищците- 30000лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение дължимо на
ответника от всеки един от ищците, по предявения от него иск, следва да се определи по
реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ, с оглед цената на всеки иск, т.е би
било в размер на 1430 лв. без ДДС, респ.1716 лв. с ДДС /с оглед доказателствата, че
пълномощникът на ответника е адвокат регистриран по ДДС/, за всеки от тримата ищци. С
оглед обема на извършената от процесуалния представител на ответника работа по делото-
изготвяне на отговор на ИМ, активно участие в проведените по делото о.с.з., при изслушана
на гласни доказателства, възнаграждението не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
При това положение, всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски от по 1800 лв.
Водим от изложеното, Я О С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Е.П., от гр. *, с ЕГН-**********, чрез адв. В.Н. -
САК, със съд. адрес: гр.София, ул."Иван Денкоглу" №7 ет.5 ап.9 против ЗД"БУЛ ИНС"АД
гр.София, с ЕИК-********* , иск с пр. осн. чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, да бъде
осъден ответника, да му заплати сумата от 30000 лв. - представляващи неимуществени
вреди, причинени от смъртта на С.С.Г., починал при ПТП на 04.12.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.Т., от гр. *, с ЕГН-**********, лично и със
знанието и съгласието на нейната майка и зак. представител М.К.Т., с ЕГН-**********, чрез
адв. В.Н. - САК, със съд. адрес: гр.София, ул."Иван Денкоглу" №7 ет.5 ап.9 против ЗД"БУЛ
ИНС"АД гр.София, с ЕИК-********* , иск с пр. осн. чл.432 ал.1 от Кодекса за
8
застраховането, да бъде осъден ответника, да й заплати сумата от 30000 лв. -
представляващи неимуществени вреди, причинени от смъртта на С.С.Г., починал при ПТП
на 04.12.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Г., от гр. *, с ЕГН-**********, в качеството му на
баща и законен представител на малолетнато дете С.С.Г., с ЕГН-**********, чрез адв. В.Н. -
САК, със съд. адрес: гр.София, ул."Иван Денкоглу" №7 ет.5 ап.9 против ЗД"БУЛ ИНС"АД
гр.София, с ЕИК-********* , иск с пр. осн. чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, да бъде
осъден ответника, да му заплати сумата от 30000 лв. - представляващи неимуществени
вреди, причинени от смъртта на С.С.Г., починал при ПТП на 04.12.2019 г.
ОСЪЖДА Д.Е.П. да ЗАПЛАТИ на ЗД"БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-*********
сумата 1800 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.А.Т., лично и със знанието и съгласието на нейната майка и зак.
представител М.К.Т. да ЗАПЛАТИ на ЗД"БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-********* сумата
1800 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА С.С.Г., в качеството му на баща и законен представител на малолетнато
дете С.С.Г. да ЗАПЛАТИ на ЗД"БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-********* сумата 1800 лв.-
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9