№ 96
гр. П., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500034 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от К. А.а А. ,ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. П., об. П., ул. „Г.Б. „№8 ,против „Про лего „ АД гр.С., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , р-н „С. “ , ул. „ К. „ №
2А,ет. 6 , ап. 19.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
С Решение № 73/ 04. 11. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр.д. № 510/2020г. по
описа на същия съд , предявените обективно съединени искове са отхвърлени , като
неоснователни .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния
закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и спора да
се реши по същество от въззивната инстанция , като се уважи предявения иск. Прави се
искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции. Във
въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т.
6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като
1
правилно и законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Не правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на
противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна във въззивното производство ( ищец
в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания
за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата процесуална недопустимост.
Възраженията касаят правилността на постановения съдебен акт.
Разгледана по същество въззивнната жалба е неоснователна.
Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск ,с правно основание на иска по
чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК. Искането е да се установи от съда
несъществуване на вземане, установено в заповедно производство по чл.410 от
ГПК.Вземането е в размер на 7571,82лв. , от които 6751,68лв.главница и сумата
820,14лв. разноски в заповедното производство .
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за процесуалната допустимост на
предявения иск. В исковата молба ищеца се позовава на нови факти и обстоятелства
(погасителна давност за вземането ),настъпили след издаване на заповедта за изпълнение. При това
положение редът за процесуална защита е този по чл. 439 ал. 1 от ГПК , а не този по чл. 424
ал. 1 от ГПК. Правната норма по чл. 424 ал. 1 от ГПК е приложима в случая,когато
новите факти и обстоятелства са съществували към момента на издаване на заповедта
за изпълнение и не са били известни на длъжника в срока за подаване на възражение. С
иска по чл. 424 от ГПК длъжника оспорва вземането във фазата на заповедното
производство . След влизане в сила на заповедта за изпълнение и приключване на
заповедното производство за длъжника съществува възможност да оспори вземането във
фазата на изпълнителното производство . Настоящият казус е точно такъв.
В текста на чл. 439 ал.2 от ГПК е посочено ,че иска на длъжника може да се основава само
на факти и обстоятелства , които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството ,по което е издадено изпълнителното основание. Това представлява
2
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е длъжен
да следи и служебно. Правилото на чл. 439 ал. 2 от ГПК визира влязлото в сила съдебно
решение, тъй като само в исковото производство се провежда съдебно дирене .
Как стоят нещата , когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК ?
В този случай първата правна възможност за длъжника е да оспори вземането с възражение ,
по реда на чл. 414 от ГПК . Ако длъжника подаде възражение ще се наложи кредитора да
предяви иск по чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК , за да установи вземането си в
исково производство . В това производство длъжника има право да направи всички
възражения във връзка със спорното материално право на което се основава вземането на
кредитора, включително и възражение за погасяване на вземането по давност. Спорното
право и всички възражения ще бъдат разрешени със СПН в исковото производство .
Ако длъжника не подаде възражение в срока по чл.414 от ГПК , възражението бъде
оттеглено или влизане в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането
по чл. 422 от ГПК ,заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на заповедта съдът
издава изпълнителен лист в полза на кредитора за присъдените суми ( чл.416 от ГПК) .Създава
се стабилитет на заповедта за изпълнение , като извънсъдебно изпълнително основание .
С влизане в сила на заповедта за изпълнение се преклудира всякаква възможност на
длъжника да оспори вземането , освен при специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от
ГПК .
Длъжникът може да оспори вземането по реда на чл. 424 от ГПК само при наличието на
нови факти и обстоятелства , които са настъпили в срока за подаване на възражение по
чл.414 от ГПК и в този срок не са били известни на длъжника .
Искът по чл. 439 от ГПК е процесуално допустим само в случаите , когато новите факти
и обстоятелства са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение . Това
има предвид текста на чл. 439 ал. 2 от ГПК ( факти и обстоятелства настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството ,в което е издадено изпълнителното основание) .
Вземането на кредитора се основава на Заповед № 485/ 29. 09. 2012г. по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист от 22. 11. 2012г.
Искът по чл. 439 от ГПК няма да е процесуално допустим , когато се основава на факти
и обстоятелства ,които са настъпили в срока за възражение по чл. 414 от ГПК . В този
смисъл е и съдебната практика и теория (виж „Българско гражданско процесуално право“ ,Девето
преработено и допълнено издание , стр. 1152-1154; Р. № 781/ 25. 05. 2011г.по гр. д. № 12/ 2010г.на 3-то гр. отд. на
ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Определение № 306/ 22. 06. 2015г. по ч. т. д. № 3111/ 2015г. на 1-
во гр.отд. на ВКС ; Определение № 956/ 22. 12. 2010г. по ч. т. д. № 886/ 2010г. на 1-во т.отд. на ВКС ;
Определение № 86/ 10. 02. 2014г. по ч. т. д. № 245/ 2014г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; ).
В исковата молба ищеца твърди,че вземането на взискателя е погасено по давност. Това
прави предявения иск процесуално допустим , тъй като се основава на факти и
обстоятелства , които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение и
3
извън срока за възражение по чл. 414 от ГПК. .
Разгледан по същество предявения иск е неоснователен.
Според текста на чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на вземането.
Според чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания,макар давността за тях да не е изтекла.
Според чл. 116 б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Според чл. 117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
В т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение е
посочено кои действия на принудителното изпълнение прекъсват давността .
Прекъсват давността онези изпълнителни действия, които са свързани със същността на
принудителното изпълнени (същински изпълнителни действия ), като (налагането на запор , на възбрана
,присъединяването на кредитори , действията по провеждането на публична продан до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от ТЗЛ; ).
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността , изпълнителните действия , които не
са свързани със същността на принудителното изпълнение( несъщински изпълнителни действия ) .
Това са изпълнителните действия , които подготвят събиране на вземането ( образуване на
изпълнително дело , изпращане на ПДИ , проучване имущественото състояние на длъжника, извършване на
справки ,набавянето на документи и книжа, назначаване на експертизи ; ) и изпълнителните действия по
разпределение и плащане на събраните суми .
Действия по принудителното изпълнение , по смисъла на чл. 116 б. „в“ от ГПК , които
прекъсват давността , са онези действия , които са поискани , предприети и са
извършени след образуване на принудителното изпълнение и в рамките на
изпълнителното производство.В този смисъл е и практиката на ВКС ( виж Р. № 451/29. 03.
2016г. по гр. д. № 2306/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 402/08. 05. 2019г. по гр. д. № 1368/2015г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС;Определение № 28/09. 01. 2019г. по гр. д. № 2978/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 325/13.
01. 2016г. по гр. д. № 2783/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;).
Следва да се отбележи също така ,че „искането“ на кредитора за прилагането на
определен изпълнителен способ прекъсва давността . Изрично в мотивите на т. 10 на ТР №
2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение е посочено, че е
достатъчно само „искането“ да бъде приложен определен изпълнителен способ ,за да се
прекъсне давността. Давността се прекъсва и с „предприемането“ на поисканото
действие за принудително изпълнение, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В случая е приложима общата 5- годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Защо вземането на кредитора не е погасено по давност?
Установено е по делото ,че договора за потребителски кредит е сключен на 19. 07. 2007г.
Падежът на вземането е 5 години и настъпва на 19. 07. 2012г.
Общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД изтича на 19. 07. 2017г.
4
Изпълнително дело № 24 е образувано на 18. 03. 2013г. и е прекратено ,на основание чл.
433 ал. 1 т.8 от ГПК, на 15. 04. 2015г. За времето от 18. 03. 2013г. до 15. 04. 2015г.
погасителна давност не е текла ( давността е била спряна) , на основание ППВС № 3/ 18. 11.
1980г. по гр. д. № 3/1980г. В това Постановление е казано ,че докато трае изпълнителния процес
не тече погасителна давност относно вземането . Погасителната давност е започнала отново да
тече от 15. 04. 2015г. На 10. 10. 2016г. е образувано изпълнително дело № 23. Това
изпълнително дело е образувано при действието на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.За
времето от 15. 04. 2015г. до 10. 10. 2016г. , когато е образувано изп. дело № 23 е текла
погасителна давност относно вземането. Това е така, тъй като според ТР № 2/ 2013г.
образуването на изпълнително дело не е изпълнително действие и не прекъсва давността
относно вземането.
На 17. 10. 2017г. , на 04. 12. 2018г. и на 12. 10. 2020г. взискателя е подавал молби за
извършване на конкретни изпълнителни действия( налагане на запори по банковите сметки на
длъжника и на трудовото му възнаграждение) , които молби са прекъсвали периодично давността
относно вземането. Това е така ,тъй като според указанията ,дадени в т. 10 на ТР № 2/
2013г. самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността
относно вземането . Последното прекъсване на давността е на 12. 10. 2020г. , след което е
започнала да тече нова 5-годишна давност.Давността изтича на 12. 10. 2025г. Към
датата на подаване на исковата молба 01.09. 2020г. , към датата на приключване на устните
състезания в първата инстанция 28. 10. 2022г. и към датата на приключване на устните
състезания във въззивната инстанция 23. 02. 2023г. не е изтекла предвидената в закона 5-
годишна давност за погасяване на вземането.
Следва да се отбележи ,че пред въззивната инстанция жалбоподателя представи препис от
Постановление № 97/ 05. 01. 2023г.на ДСИ при РС П. за прекратяване на изпълнително
дело № 23/ 10. 10. 2016г. ,на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Това постановление няма
правно значение за института на погасителната давност, тъй като нито спира нито прекъсва
давността.
По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно .
По обжалваемостта на въззивното решение.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на кредитора е с обща
цена под 20, 000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване .Касае се за търговско дело , тъй като едната страна по
спора е търговско дружество( виж чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ и чл. 286 от ТЗ) .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/ 04. 11. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр.д.
№ 510/2020г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6