Решение по дело №31880/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3306
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20211110131880
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3306
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110131880 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Б. ДР. Н. срещу
/фирма/.
Ищецът посочва, че според твърденията на ответника по партида с аб. №
......, открита за имот с адрес: /адрес/, се дължат суми за предоставени ВиК
услуги от .......... – негов наследодател. Твърди, че от фактура № **********
от 25.02.2021г. се установявало, че ответното дружество претендира от
наследодателя на ищеца сума в общ размер на 723,48лв., като ищецът в
качеството му на правоприемник на 1/3 идеална част от наследствената маса
на Драган Н. отговарял за 1/3 от дълга. Ищецът оспорва да се намира в
облигационна връзка с ответника, като твърди, че не е собственик или вещен
ползвател на имота. На следващо място счита, че сумата не се дължи поради
недоставена, неотговаряща на изискванията услуга. Посочва, че имотът не е
водоснабден, а уредите за отчет не са минали необходимите проверки.
Поддържа, че дружеството е нарушило нормативните изисквания и общите
условия.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 241,16лв.,
представляваща 1/3 от задължението по фактура № **********/25.02.2021г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, в който излага твърдения за недопустимост, евентуално за
неоснователност на иска. Твърди, че искът е недопустим, тъй като липсвали
доказателства ищецът да е наследник на титуляра на партидата. С оглед на
това, за него липсвал и правен интерес от производството. Евентуално
1
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че .......... е подал заявление за
откриване на партида за имота на негово име и същият има качеството
потребител на ВиК услуги. Поддържа, че в издадената фактура е включена
стойността на доставените и потребени в имота ВиК услуги и припадащия се
дял от общото потребление. Изтъква, че всички измервателни уреди са
преминали необходимата проверка и са годни да отчитат правилно
потребеното количество.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В тежест на ответника е да докаже, че между него и ищеца съществува
валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на ВиК услуги
в процесния имот, както и че е доставил такива на посочената във фактурата
стойност. В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му.
Съгласно пар. 1, т. 2, б. "а" ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица, собственици или ползватели на имоти, в които се
предоставят В и К услуги. Аналогична е и регламентацията в разпоредбата на
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според която потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). Общите условия на ответното дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на КЕВР.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. София е ответното дружество. Що се отнася до наличието
2
на облигационно отношение между страните, по делото е приет
информационен лист (приложение № 2 към документите за откриване на
индивидуални партиди), подписан от .......... като собственик на процесния
имот, находящ се в /адрес/. Той е декларирал пред ответника, че е собственик
на процесния имот и е поискал откриване на партида на свое име.
Следователно между наследодателя на ищеца и ответното дружество е
възникнала облигационна връзка по неформален договор за доставка на В и К
услуги при общи условия. След настъпване смъртта на .........., видно от
удостоверение за наследници изх. № РВТ19-УГ01-3800/01.04.2019г.,
издадено от СО, район „Витоша“, той е оставил за наследници Валентина
Борисова Н.а- съпруга, Галина Драганова Ангелова-дъщеря и ищеца по
настоящото производство-Б. ДР. Н., който е негов син. Следователно между
ищеца Б. ДР. Н. и ответника също е налице правоотношение по договор за
доставка за ВиК услуги при общи условия.
Освен наличието на посоченото правоотношение в тежест на ответника е
да докаже и обема на реално доставените до процесния имот ВиК услуги и
тяхната стойност. Съгласно чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи изразходваната вода се
отчита по водомера, поставен на водопроводното отклонение, като при
водопроводно отклонение с повече от един потребител за определянето на
потреблението на всеки потребител се съобразява показанието на
индивидуалния водомер. Според чл.23, ал.1, т.2 от ОУ, която е приложима в
настоящия случай, показанията на водомерите се отчитат на 3 месеца.
Съгласно приетото по делото заключение по СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвено, процесният апартамент се намира в
сграда на ул. „Равен“ 5, част от група сграда (13 бр.) в затворен комплекс,
които се захранват от едно сградно водопроводно отклонение, след което има
монтирани индивидуални водомери. При така установеното съдът приема, че
изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 32, ал. 2 и чл. 39,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2004 г. – при съобразяване на показанията на общия
водомер на водопроводно отклонение и показанията на индивидуалните
водомери, а когато отчетеното по общ водомер е повече от сбора на отчетите
по индивидуалните водомери разликата се разпределя пропорционално на
индивидуалната консумация на потребителите. Видно от заключението на
вещото лице на 18.06.2020г. е монтиран нов приходен общ водомер, поради
изтекла 5-годишна метрологична годност на стария, а в процесния апартамент
са монтирани два водомера за студена вода, с метрологична годност до
2023г., което ги прави редовни уреди за търговско измерване за периода, за
който е начислена дължимата сума, а именно 11.08.2020г.-08.02.2021г.
3
Новият общ водомер към датата на поставянето му е с показания 0,00 м,
което е видно от електронния отчет (Приложение № 1 от СТЕ). На
22.01.2021г. е направен редовен отчет на общия водомер, за което е съставен
КЛ № 265871 в присъствието на потребител от комплекса, като е
3
3
констатирана консумация от 15414м. Вещото лице уточнява, че при преглед
на електронния отчет, консумацията в комплекса е голяма, като причината за
това е теч на стария водопровод и уточнява, че макар и по друго
производство, е посещавал имота във връзка със същия проблем и за същия
период. От измерената консумация по общия водомер за периода
11.08.2020г.-08.02.2021г., оставащи за разпределение между потребителите са
3
13951,038 м, получено от разликата между отчета на общия водомер и
3
фактурирана консумация за периода (2317,962м). Изразходваното
количество вода следва да се разпредели за заплащане от всеки потребител
пропорционално на консумацията по индивидуалните водомери. Последните
са отчитани на всеки три месеца от проверител или по самоотчети, като в
междинните месеци е начислявана усреднена консумация, която след това
съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/2004г. е изравнявана. Индивидуалният
3
дял от консумацията по общия водомер е 246,794мза процесния апартамент,
3
изчислена на база консумация за процесния период от 41м по индивидуални
33
водомери и коефициент за разпределение 6,019 (13951,038м:2317,962м).
Обемът потребена вода по индивидуални водомери след изравняване за
3
периода 10.11.2020г.-08.02.2021г. възлиза на 8м или общото количество
3
потребена вода е 254,794м за процесния период, стойността на които възлиза
на 723,48 лв., видно от заключението по експертизата. 1/3 част от тази сума
възлиза на претендираната стойност от 241,16 лв.
Следва да се отбележи още, че ответникът е изпълнил своето задължение
по чл. 32, ал.5 от Наредба № 4/2004г. като е уведомил потребителите в
комплекса за наличието на разлика, надхвърляща 20%, в данните за
консумация по общия водомер и индивидуалните водомери за процесния
период, като според чл. 32, ал.7 от Наредба № 4/2004г. установяването на
разлики по ал. 5, по-големи от 20 на сто, не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода. Съгласно чл. 25, ал.1 от ОУ изразходваното
количество питейна вода за отклонения, към които са присъединени повече
от един потребител, се разпределя въз основа на отчетите по чл. 22 и отчетите
по индивидуалните водомери, като в разпределението се включват всички
разходи на вода и загубите на вода във вътрешната водопроводна инсталация.
Ето защо, съдът намира, че ответникът законосъобразно е начислил
процесната сума като дължима.
Що се отнася до възражението за изтекла погасителна давност, същото се
явява неоснователно. В случая е приложима тригодишната давност,
доколкото задълженията за заплащане цената на предоставените ВиК услуги
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР
№ 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
4
изначално определени или определяеми. Съгласно чл. 31, ал. 2 от
общодостъпните и приложими в отношенията между страните общи условия
към договора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
За процесното вземане фактурата е издадена на 25.02.2021г., а исковата молба
е депозирана на 04.06.2021г., предвид което за начислените суми в периода
11.08.2020г.-08.02.2021г. давността не е изтекла.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има
ответното дружество, което е сторило такива в размер на 300 лв. – депозит за
експертиза, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът му определя 100лв. юрк.
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. ДР. Н., ЕГН: **********, съдебен адрес:
гр. /адрес/ иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК срещу /фирма/, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет.2 и
3, Бизнес център Интерпред, за признаване на установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 241,16лв., представляваща 1/3 от начислената
и претендираната от ответника сума по фактура № ********** от 25.02.2021г.
по кл. № ...... за имот, находящ се в /адрес/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. ДР. Н., ЕГН: **********,
съдебен адрес: гр. /адрес/ да заплати на /фирма/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет.2 и 3, Бизнес център
Интерпред, сумата от 400лв., представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5