Решение по дело №9825/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1207
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Татяна Лефтерова
Дело: 20223110109825
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1207
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110109825 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, е предявен иск за заплащане на сумата
от 180 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на
собствения му л.а. „Хюндай”, модел „I40”, рег.№ ***, вследствие
застрахователно събитие от 06.07.2022 г., по застрахователна полица
„КАСКО+” на МПС № 440121031037165, щета № 44010312204906/08.07.2022
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.04.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. „Хюндай”, модел „I40” с рег.№ ***, по
отношение на който, на 15.07.2021 г., с ответника е сключен застрахователен
договор за автомобилна застраховка „Каско+”, обективиран в застрахователна
полица № 440121031037165, със срок на валидност от 15.44 ч. на 15.07.2021 г.
до 23.59 ч. на 14.07.2022 г.
На 06.07.2022 г., при извършване на маневра с управлявания от него
л.а., А. К. К., удря првозното средство и уврежда задната му броня. За
настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомява незабавно
ответника, който образува преписка по щета № 44010312204906/08.07.2022 г.
По същата е извършен опис-заключение за уврежданията по процесния
автомобил, като е установена щета по елемент от автомобила - задна броня,
като е предвидено същата да бъде отстранена чрез боядисване. На 13.07.2022
1
г., по банкова сметка на ищеца, ответникът изплаща застрахователно
обезщетение в размер на 178,40 лева. В исковата молба се сочи, че след
извършено проучване, ищецът е установил, че необходимата сума за
отстраняване на щетата възлиза на сумата от 439 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за
нейното отхвърляне. Не оспорва наличието на действащ към датата на
застрахователното събитие договор за застраховка „Каско+“, сключен между
страните, за процесния автомобил. Твърди, че обезщетението е определено
въз основа експертна оценка, съгласно условията на застраховката. Сочи, че
на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за действителните
имуществени вреди, необходими за репариране на настъпилите върху задната
броня на автомобила щети, в размер на 178,40 лв. Заявява, че от приложения с
исковата молба опис-заключение по щетата е установено, че посоченият
детайл от автомобила е с лека степен на увреда, поради което не е налице
необходимост от подмяната му. Намира, че увредата е несъществена за
автомобила и е свързана само с неговия облик, а площта на драскотините е
незначителна спрямо целия детайл. За отстраняване на увреждането е
необходимо само частично боядисване и пастиране, поради което
изплатеното обезщетение е достатъчно да репарира търпените вреди, като
същото не може да надвишава сумата, определена чрез експертната оценка.
Намира претендираното обезщетение за завишено. Сочи, че същото следва да
е равно на действителната стойност на вредата, като по делото не са
представени доказателства, обосноваващи размера на процесната претенция.
При горните доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване, следните обстоятелства: ищецът е собственик на л.а. „Хюндай”,
модел „I40” с рег.№ ***; наличие на застрахователен договор между страните,
валиден към датата на настъпване на застрахователното събитие, обективиран
в застрахователна полица № 440121031037165, със срок на действие от 15.44
ч. на 15.07.2021 г. до 23.59 ч. на 14.07.2022 г.; подадено на 08.07.2022 г., от
ищеца до ответника уведомление за щета, по която е образувана преписка
44010312204906/08.07.2022 г. и е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 178,40 лева.
Видно от представено удостоверение за техническа изправност на ППС,
на 05.05.2022 г. лекият автомобил е преминал преглед за техническа
изправност, като в същия документ е определена дата за следващ преглед –
05.05.2023 г. От този документ се установява, че към процесната дата -
06.07.2022, автомобилът на ищеца е бил технически изправен.
Съгласно изготвен от ответното дружество, опис-заключение по щета
№44010312204906/08.07.2022 г., при ПТП от 06.07.2022 г., по процесния
автомобил е увредена задна брона – със степен на увреждането – лека
2
деформация. Предвидено е същото да бъде отстранено чрез боядисване на
елемента.
По делото е допусната и е изготвена съдебно-автотехническа
експертиза, от заключението, на която се установява, че общата стойност на
увредения детайл – задна броня, констатиран при оглед на автомобила от
представител на застрахователя, описан в опис-заключение по щета
№44010312204906/08.07.2022 г., е в размер на 368,42 лева. Стойността е
определена по средни пазарни цени, като при изчисляване средната пазарна
цена на труда е използвана цената, предлагана в сервизи отговарящи на
изискване за предлагане на минимална търговска гаранция – 12 месеца труд.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е
допустим, а разгледан по същество, той е и основателен.
В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи, в условията на
пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно
правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си въведени с отговора на исковата молба.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие, между тях е налице валидна облигационна връзка, възникнала въз
основа на застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско+“,
обективиран в застрахователна полица № 440121031037165, със срок на
действие от 15.44 ч. на 15.07.2021 г. до 23.59 ч. на 14.07.2022 г., както и че
застрахователят носи риска от настъпване на застрахователното събитие. Не
се спори по механизма на ПТП, наненените увреждания, както и причинно-
следствената връзка между събитието и вредоносния резултат. Спорът се
свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Възражението на ответника, че размерът на претендираното от ищеца
обезщетение е завишен, е неоснователно. Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди, към деня на настъпване на събитието. Възражението на ответника, че
обезщетението следва да бъде определено само въз основа на експертна
оценка и че това са условията на застраховката, е неоснователно и не намира
подкрепа в събраните доказателства по делото. Експертната оценка не е
начинът за определяне стойността на щетата, уговорен от страните. Видно от
представената по делото застрахователна полица, страните са постигнали
съгласие, при настъпване на застрахователно събитие, обезщетението да се
предоставя чрез отстраняване на щетите в доверен сервиз, като ответникът не
представя доказателства, а и не твърди, тази уговорка на страните да е била
променена.
3
По делото не се представиха доказателства, между страните по
застрахователния договор, да е била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1
КЗ, поради което следва да се приеме, че застрахователната стойност, при
частична увреда, е тази по чл.400, ал.2 КЗ, а именно - стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Процесният автомобил не е бил отремонтиран в доверен на
застрахователя сервиз, поради което не е налице друга възможност за
репариране на вредите, освен чрез заплащане на застрахователно обезщетение
при съобразяване действителната стойност на вредата, към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ. По делото
не се установи наличие на основание по чл.408 КЗ за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение, поради което, при данни, че средната пазарна
стойност на щетата е 368,42 лева, а застрахователят е определил
застрахователно обезщетение в размер на 178,40 лева, то искът за заплащане
на сумата от 180 лева е основателен и същият следва да бъде уважен.
Законната лихва се претендира с начална дата, датата на подаване на исковата
молба – 26.07.2022 г., поради което лихвата следва да се присъди считано от
посочената дата.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 600 лева,
съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка – BG16FINV91501117152815.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на А. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 180 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на
собствения му л.а. „Хюндай”, модел „I40” с рег.№ ***, вследствие
застрахователно събитие от 06.07.2022 г., по застрахователна полица
„КАСКО+” на МПС № 440121031037165, щета № 44010312204906/08.07.2022
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.04.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл.405,
ал.1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на А. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***,
сторените разноски по делото в общ размер на 600 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
4
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5