Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4552 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството е образувано е по подадена от „У.Б.“
АД искова молба за признаване за установено, че А.К.Д. и Н.С.Д. дължат при
условията на солидарност сумата от 81 042.23 евро главница, ведно със
законната лихва от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане и 41 397.16
евро лихви за периода 15.12.2012 г. – 26.11.205 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 19.03.2018 г. по ч.гр.д. №
73754/2015 г. по описа на СРС, 73 състав.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 16.07.2008 г. сключил с А.К.Д. и Н.С.Д.
договор за банков ипотечен кредит, по силата на който предоставил на
кредитополучателя А.Д. сумата от 85 000 евро със задължение да върне
паричната сума с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в
предвидените срокове за погасяване. Н.Д. се задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя.
На 16.03.2011
г., 26.08.2011 г., 16.03.2012 г. и на 26.09.2012 г. се подписали анекси, в които
се посочвал размерът на задължението, на анюитетните вноски и на приложимите
лихвени проценти.
Считано
от декември 2012 г. ответниците преустановили изцяло плащане на задълженията
си. На 25.04.2013 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което
уведомила длъжниците чрез нотариални покани, връчени при условията на чл. 47, ал.
5 вр. ал. 1 от ГПК.
На
27.11.2015 г. „У.Б.“ АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
Постановената
по образуваното ч.гр.д. № 73754/2015 г. по описа на СРС заповед по чл. 417 от ГПК от 19.03.2018 г. била връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което в изпълнение на дадените от съда указания предявява
установителен иск за съществуване на задължение на заплащане на предсрочно
изискуема главница в размер на 81 043.23 евро, както и начислени лихви на
обща стойност 41 397.16 евро за периода 15.12.2012 г. – 26.11.2015 г.
В хода
на производството е починал А.К.Д. и с определение от 21.10.2020 г. на негово
място са конституирани като негови наследници, заедно със солидарно отговорния
длъжник Н.Д., Е.А.Е.и Л.А.В.. Поради откази на Е.Е.и Л.В.от наследството на А.Д.,
производството по отношение на тях е прекратено. Ответник по делото е Н.С.Д..
Ответникът
Н.Д., чрез назначения й особен представител адв. А. К., оспорва исковете по
основание и размер. Заявява липса на настъпила предсрочна изискуемост.
Възразява за погасяване по давност на претендираните вземания за главница и
лихви.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 73754/2015 г. по
описа на СРС, 73 състав се установява, че на 27.11.2015 г. заявителят „У.Б.“ АД
е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на А.К.Д.
и Н.С.Д. да бъде разпоредено да заплатят солидарно на заявителя сумата от 81 042.23
евро главница и 41 397.16 евро лихви, съгласно приложеното извлечение от
сметка: 1 532.34 евро договорни лихви за периода 15.12.2012 г. – 25.04.2013 г.,
27 742.25 евро наказателна лихва върху просрочена главница в размер на
81 042.23 евро за периода 25.04.2013 г. – 26.11.2015 г. и 12 122.57
евро наказателна лихва при просрочие за периода 15.12.2012 г. – 26.11.2015 г.
Постановената
на 19.03.2018 г. заповед по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжниците по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява иск за признаване
съществуването на задължението по заповедта от 19.03.2018 г.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за банков ипотечен кредит № 7232750/16.07.2008
г., че „У.Б.“ АД е предоставила на А.К.Д. сумата от 85 000 евро, като
кредитополучателят се е задължил да върне сумата, ведно с дължимите лихви за
ползване на кредита, такси и комисионни. Н.С.Д. се е задължила да отговаря като
солидарен длъжник с кредитополучателя. Според чл. 4 от договора лихвеният
процент се формира от сбора на базовия лихвен индекс (БЛИ) по раздел ІІІ от
общите условия и надбавка от 5.165%. В раздел ІІІ, т. 9.2.2. е предвидено, че
при кредити в евро за БЛИ се прилага едномесечен EURIBOR, равен на индекса, публикуван на
страница „EURIBOR=“ на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско
време два работни дни преди първия работен ден на всеки месец и се прилага от
първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на
следващия месец включително.
Видно от
приетото по делото заключение на вещото лице (стр. 6-8), в периода 16.07.2008
г. – 15.03.2011 г., когато е сключен анекс № 001/16.03.2011 г., са погасени
всички начислени договорни лихви – 21 438.81 евро. Те надвишават лихвите
по погасителния план към договора от 16.07.2008 г. – 21 107.49 евро, тъй
като е настъпвало изменение на БЛИ. Банката обаче е намалявала приложимия
лихвен процент, когато са или налице предпоставките за това – намаляване на
едномесечния EURIBOR,
съгласно предвиденото в раздел ІІІ, т. 9.2.2. от общите условия. Следователно,
до 15.03.2011 г. лихвеният процент е променян както в посока неговото
повишение, така и намалението му, с което правата на потребителите, каквито се
явяват кредитополучателят и солидарният длъжник по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, не са накърнени. Промяната в лихвения процент е извършено на предвидено
в подписаните от Д.общи условия към договора основание и не е предоставено на
преценката на икономически по-силната страна – кредиторът.
Към
16.03.2011 г., когато е сключен неоспореният от страните анекс № 001, е
установено задължение за главница в размер на 80 775.80 евро и начислена,
неизискуема лихва в размер на 21.52 евро. Така е оформено задължение от
80 797.32 евро. Изготвен е нов погасителен план, приложен към анекса. Междувременно
е настъпило и изменение в общите условия, като в новата им редакция те са
предоставени на Д.срещу подпис (л. 53 от делото). В анекса е предвидено
изменение в БЛИ, който се определя според тримесечния EURIBOR.
Действително,
към оставащия размер на главницата са прибавени лихви, които, като част от
новия размер на главницата са олихвени допълнително. В случая съдът намира, че
не е налице забраната за анатоцизъм, тъй като те не са изтекли, а заплащането
им е отложено при условията на новия погасителен план. В него е предвиден
стабилизационен период от шест месеца, през който се заплаща само лихва от
3.25% - три вноски от по 218.83 евро и три вноски от по 226.12 евро, както и
такси от 27.71 евро месечно. През стабилизационния период от 15.04.2011 г. до
15.09.2011 г. дължимите договорни лихви са заплатени в размерите, в които са
уговорени.
На
25.07.2011 г. А.Д. е подал молба за продължаване на гратисния период за още
шест месеца при същите условия. Банката е уважила молбата на кредитополучателя
и на 26.08.2011 г., преди изтичане на стабилизационния период по анекс №
1/16.03.2011 г., между страните е подписан анекс № 002. Връщането на същия
размер на главницата - 80 797 евро е предвидено да се извърши чрез
анюитетни вноски, като за първите шест месеца се дължи само договорна лихва,
при лихвен процент от 3.25%. Тези свои задължения кредитополучателят е погасил,
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Въз
основа на молба от 05.03.2012 г. на А.Д. за ползване на нов шестмесечен
гратисен период при същите условия, на 16.03.2012 г. е сключен анекс № 003,
като през първите шест месеца погасяването на задължението е чрез заплащане
само на договорни лихви от 3.25%. Кредитополучателят е погасил задълженията си,
като е погасил дължимите вноски за лихви за периода до 14.09.2012 г.
С анекс
№ 004 от 26.09.2012 г. е установено задължение за главница в размер на
80 797.32 евро, към която са прибавени неизискуеми лихви на стойност
244.91 евро и по този начин е формирана главница от 81 042.23 евро.
Съгласно анекс № 004/26.09.2012 г. и приложения към него и подписан от
кредитополучателя и солидарния длъжник погасителен план, за срок от 12 месеца –
до 15.09.2013 г. включително, е въведен гратисен период за вноските по главницата.
Установява се от заключението на вещото лице (л. 16 от експертизата), че заплатените
задължения за лихви са в размер на 473.34 евро, от които 179.22 евро за
октомври 2012 г., 292.40 евро – за ноември 2012 г. и 1.72 евро – за декември
2012 г. Следващи плащания не са извършвани, поради което за декември 2012 г. е
налице непогасено задължение за лихви на стойност 281.25 евро.
Съгласно
т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми.
На А.К.Д.
и Н.С.Д. са изпратени нотариални покани, в която „У.Б.“ АД ги уведомява, че на
25.04.2013 г. кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, поканила ги е
да заплатят сумите от 81 042.23 евро главница и лихви, които към 03.06.2013
г. възлизали на 34 280.66 евро. Поканите са изпратени на посочените в
анекса от 26.09.2012 г. адреси – гр. София, ж.к. „******. Нотариус рег. № 438
на НК е удостоверил връчването на поканите чрез залепване на уведомление на 29.09.2015
г., като в 14-дневен срок от залепването, адресатите не са се явили да ги получат.
Съдът
намира, че ищецът е положил дължимата от него грижа да уведоми длъжниците, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. При изпращане на поканите са съобразени
последните посочени от А.Д. и Н.Д. адреси. Съгласно т. 27.3.1. от ОУ
кредитополучателят е длъжен незабавно да уведоми банката за промяна на данните
и информацията, които са й предоставени. Неуспешното лично връчване на Д.на
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради
ненамирането им на посочените от тях адреси не може да води до придобиване на
права от недобросъвестното им поведение – невъзможност кредитът да стане изцяло
и предсрочно изискуем. Поради това, като е изпълнила задължението си да уведоми
кредитополучателя и солидарния длъжник обявяването на предсрочната изискуемост,
следва да се приеме, че банката е упражнила добросъвестно правото си да доведе
до знанието им, че счита за дължим целия размер на главницата по кредита, ведно
с акцесорните вземания за лихви, такси, неустойки и др.
Към 27.11.2015
г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК са
настъпили фактите, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост –
неплащането на задължение по кредита.
Основателна
е претенцията на банката за установяване на задължението за връщане на
главницата от 81 042.23 евро.
До
25.04.2013 г. дължимите и непогасени задължения за договорни лихви е в размер
на 1 532.34 евро.
Вещото
лице е установило и че се дължи претендираната от ищеца договорна лихва за
периода 15.12.2012 г. – 25.04.2013 г. – 1 532.34 евро.
При
просрочие на главницата се начислява лихвен процент, определен съгласно т. 4.2.
от анекса. Характерът на тази лихва има обезщетителен характер и е
предназначена да репарира вредите на банката от неточно във времево отношение
издължаване на главницата по договора за кредит.
Тъй като
БЛП е в зависимост от тримесечния EURIBOR,
лихвеният процент е променян в периода, за който е начислявана лихвата. В
заключението на съдебно-счетоводната експертиза неправилно са начислявани
двукратно наказателни лихви за 29.05.2013 г., 30.05.2013 г., 01.07.2013 г.,
15.09.2013 г. 01.10.2013 г., 02.01.2014 г., 01.04.2014 г., 01.07.2014 г.,
01.10.2014 г., 05.01.2015 г., 01.04.2015 г., 01.07.2015 г. и 01.10.2015 г.
Отделно от това, като краен период е посочена датата 27.11.2015 г., а съгласно
извлечението от сметка и заявлението на ищеца за издаване на заповед по чл. 417
от ГПК, претенцията е за периода от 25.04.2013 г. до 26.11.2015 г. При корекция
на изчисленията и прилагане на съответния ГЛП се установява, че лихвата, имаща
характер на неустойка, възлиза на сумата от 27 625.72 евро. До този размер
искът е основателен и следва да бъде уважен, а за горницата до 27 742.25
евро – отхвърлен.
Неоснователна,
като противоречаща на закона е претенцията на ищеца за повторно заплащане на
наказателна лихва, която има характеристики на неустойка и е предназначена да
обезщети същите вреди – забавено изпълнение на задължението за главница от 81 042.23
евро, за по-дълъг период (15.12.2012 г. – 26.11.2015 г.), но включващ този, за
който вече е начислена наказателна лихва.
Безспорно
към процесното материално правоотношение, почиващо на договор за ипотечен
кредит от 16.07.2008 г. и анекси към него е приложим ЗЗП. Нормите,
регламентиращи защита на потребителите са императивни и за тяхното спазване
съдът следи служебно. В конкретния случай се установява наличие на
неравноправна клауза – т. 4.3. от договора и четирите анекса, поради
противоречие със закона. Клаузата на т. 4.3. предвижда прилагане на лихвен
процент върху просрочената главница едновременно и независимо от лихвата за
просрочие, начислявана за същия период върху същата главница. Това води до
необосновано висок размер на обезщетението.
По тези
съображения съдът намира, че сумата от 12 122.57 евро наказателна лихва
при просрочие за периода 15.12.2012 г. – 26.11.2015 г. не се дължи, тъй като се
претендира на основание неравноправна, и в този смисъл нищожна, клауза.
Дължимата
на ищеца сума за лихви по договора и анексите е на обща стойност 29 158.06
евро, а за горницата до 41 397.16 евро подлежи на отхвърляне.
Назначеният
на ответника особен представител е направил възражение за погасителна давност,
което е неоснователно.
Относно
главницата е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Предмет на
договора за кредит е предоставяне за възмездно предоставяне на определена
парична сума за определен период от време. Връщането на главницата на части не
променя предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с
еднакъв произход, дължими през определен интервал от време, независимо от
различието в продължителността на интервалите и в размера на отделните
плащания. Искът е предявен на 27.11.2015 г., съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, с
подаване на заявление до съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с
което давността е прекъсната. До 27.11.2015 г. не са изтекли пет години, поради
което това възражение е неоснователно, поради което се установява съществуване
на задължението на ответника за пълната стойност на главницата – 81 042.23
евро.
Що се
отнася до вземанията за договорни лихви, погасителната давност е тригодишна,
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на 26.11.2015
г. Лихви за период преди 26.11.2012 г. не се претендират, поради което няма
погасени по давност суми за това задължение.
Изложеното
се отнася и за наказателните лихви. Наказателната лихва по т. 4.2. от договора и
анексите има характер на неустойка, поради което приложимата норма за
погасителна давност е чл. 111, б. „б“, пр. 2 от ЗЗД. В случая началният период
е 25.04.2013 г., а искът е предявен на 26.11.2015 г., поради което липсват
суми, обхванати от погасителна давност.
Ищецът
претендира присъждане на разноски, съгласно представен с молба от 06.08.2011 г.
списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно уважената част от иска, му се дължат 15 276.11
лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 8 762.68
лева, дължими от длъжника от присъдените със заповедта по ч.гр.д. № 73754/2015
г. по описа на СРС, 73 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, по
предявен от „У.Б.“ АД, ЕИК ******иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че Н.С.Д.,
ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 81 042.23 евро, представляваща главница
по договор за банков ипотечен кредит № 7232750/16.07.2008 г. и четири анекса към
него, ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2015 г. до
окончателното изплащане и сумата от 29 158.06 евро лихви за периода 15.12.2012
г. – 26.11.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 73754/2015 г. по описа на СРС, 73 състав, като отхвърля иска за
установяване дължимостта на лихвите за горницата до 41 397.16 евро.
Осъжда, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, Н.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 15 276.11 лева разноски
за производството и 8 762.68лева
разноски в производството по ч.гр.д. № 73754/2015 г. по описа на СРС, 73 състав.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: