Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
03,05,2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№5349 по описа на съда за 2018 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и
адрес на управление ***, чрез адв.В.Г. от САК, против
Д.К.Г., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че
същият дължи на ищеца сумата от 666,25 лева за за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, и
183,91 лева мораторна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№4990/2018 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от неустойка по Договор с индивидуален
потребителски номер ***от 24,04,2014 г. Твърди се, че по договора са издадени
следните фактури - №*********/26,08,2014 г., с падеж 10,09,2014 г., за отчетен
период 23,07,2014 г. - 22,08,2014 г., за ползвани далекосъобщителни услуги на
стойност 00,06 лева, №*********/30,08,2014 г., с падеж 30,08,2014 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги в размер на 34,44 лева и №*********/30,08,2014 г., с падеж 30,08,2014
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги в размер на 631,75 лева. Сочи се, че ответникът се е съгласил и е
приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги, съгласно които при неплащане на дължимите суми за ползвани услуги
обуславят право на оператора да прекрати едностранно договора, както и достъпът
на абоната до мрежата, и да начисли неустойка в размер на месечните абонаментни
такси до изтичане на срока на договора. Твърди се още, че съгласно ОУ
неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащане на дължимите
суми. Претендират се разноски. Към ИМ са приложени писмени доказателства по
опис и е направено доказателствено искане – за прилагане на ч.гр.д.№4990/2018
г. на ПлРС. С допълнителна молба от 10,08,2018 г. и от
07,09,2018 г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че се отказва от
претенцията си за заплащане на сумата от 0,06 лева – незаплатена
далекосъобщителна услуга и сумата от 183,91 лева мораторна
лихва за забава, и моли съда да признае за установено вземане към ответницата в
размер на 666,19 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор
№М4077104/24,04,2014 г., съгласно фактура №*********/30,08,2014 г. С молба от
04,02,2019 г. процесуалният представител на ищеца уточнява, че на Договор с индивидуален потребителски номер ***от 24,04,2014
г. съответства ID номер ***, което представлява
клиентския номер на ответницата. В молба, депозирана преди последното с.з.,
процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови решение съобразно
събраните доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв.И.Н.
от ПАК, в който се сочи, че с отпадане на главното задължение, отпадат и акцесорните задължения – в случая неустойката. Сочи се, че
не е представена фактурата, която се твърди, че не е платена, и възникването на
правото да се прекрати договора. Твърди се, че няма валидно сключен договор
между страните, тъй като лицето, сключило договора от името на ищеца, не е
надлежно упълномощен да сключва договори. Направено е искане за откриване
производство по чл.193 от ГПК по отношение на подписа, положен за АБОНАТ в
договора, и за задължаване на ищеца да представи в оригинал Договора. Направено
е и възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се, че клаузата за
неустойка е неравноправна и оттам нищожна по смисъла на чл.143, т.14 от ЗЗП.
Моли се съда да отхвърли иска. В с.з. особения представител на ответницата моли
съда да отхвърли иска, тъй като ответницата не е подписала договора, възоснова на който ищецът претендира неустойката.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от
14,01,2019
г.
От приложеното ч.гр.д.№4990/2017 г. на
ПлРС се установява, че същото е образувано на 003,07,2017 г. въз основа на
депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 0,06
лева незаплатена далекосъобщителна услуга и 666,19 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, 183,91
лева мораторна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03,07,2017 год. до изплащане на сумата, както и сумата
25,00 лева разноски по делото и 180,00 лева адвокатско възнаграждение. В
заповедта е отразено, че сумите произтичат от неизпълнено задължение по Договор
с индивидуален потребителски номер ***от 24,04,2014 г.
В
отговора на ИМ особения представител на ответника оспорва претенцията, като
сочи, че ответницата не е подписвала процесния Договор. По отношение на
договора е открито производство по оспорване автентичността му по реда на
чл.193 от ГПК. От заключението по допуснатата съдебно-графологична
експертиза, което съдът кредитира като вярно и компетентно изготвено, и неоспорено
от страните, се установява, че: подписите за „абоната“ в договор №***/24,04,2014
г. и приложенията към него НЕ СА ПОЛОЖЕНИ от лицето Д.К.Г..
С оглед
обсъденото заключение на ВЛ съдът счита, че ищецът не доказа наличието на валидна облигационна връзка между
страните, възникнала от Договор с индивидуален потребителски номер ***от
24,04,2014 г., ID номер ***, поради което предявеният иск
се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Следва на особения
представител на ответницата да се изплати възнаграждение за особено
представителство в размер на внесения за това депозит от 300,00 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, със седалище и адрес
на управление ***, чрез адв.В.Г. от САК, против Д.К.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 666,19 лева за
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с индивидуален потребителски
номер ***от 24,04,2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4990/2018 г. на ПлРС по описа на РС Плевен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Да се
изплати на адв.И.Н. от ПАК възнаграждение за особено
представителство в размер на 300,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: