№ 20349
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110151008 по
описа за 2023 година
Предявен е иск за признаване на установено че ищцата И. И. И. с ЕГН: ********** не дължи
на ответника ... с ЕИК .... сумите, посочени като дължими в изпълнителен лист , издаден на
21.02.2013г от 66 - ти с-в на СРС ПО Ч. ГР. Д. № 55850/12Г. НА СРС, послужил за
образуване на ИД № ... на ЧСИ Б. с район на действие СРС, като счита вземането за
погасено по давност, делото за перемирано, поради изтичане на две години от последното
годно да прекъсне давността изпълнително действие.
Твърди да не дължи сумата в размер на 24865.75 лв. - главница, ведно със законната лихва
от 23.11.2012г. ; 36250.05лв. - възнаградителна лихва за периода от 06.12.2010г. - до
23.08.2012г.; 1838.88 лв. - мораторна лихва за периода от 05.01.2011г. до 22.11.2012г.; сумата
в размер на 1359.84лв. - разноски по гражданско дело 55850/2012г. СРС, за които суми е
издаден ИЛ 21.02.2013г. на основание чл.417 ГПК.
НЕ е постъпил отговор на искова молба, както и ответникът не взема становище по иска и
не се явява в открито съдебно заседание
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в
ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения. С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и че изпълнителното
1
производство е редовно. Не са налице обстоятелства по отношение на които страните да
спорят.
Постъпило и прието по делото е препис от ИД № ../2013г. на ЧСИ М. Б., както и ИД
.../2019г. по същия опис.
Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за
тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите
иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното
дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет
установяване на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако
възражение по чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414
ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І
ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416
ГПК се ползва със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК
длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният
период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото
производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост. От приетото по делото
Удостоверение от ЧСИ Б. е видно, че погашения за сумите, предметна иска не са правени.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се
установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист
е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на
длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва
вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че
претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва
2
да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, съобразно
гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и
принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в
минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде
понеблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той
направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия исков ред. Съответно, не би
следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима само по отношение на
влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение,
доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила
съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността.
Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове,
които са били стабилизирани, /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч.
гр.д. № 221/2010 г. на ВНС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г.
на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в
този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемция.
В конкретния случай видно от приобщения препис на изпълнителното дело е че същото е
образувано по молба от 06.03.2013г., с която е поискано предприемане на конкретни
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
3
Едновременно с това, преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК , давност по изпълнителни дела не е текла - спира да
тече. Поради което съобразно горното, съдът приема, че същата е започнала да тече от
26.06.2015г. , с приемане на горното ТР, като следва да се извади срокът, който е изтекъл
преди образуване на ИД - 06.03.2013г. Тоест новата давност е започнала да тече на
08.07.2015г. и е следвало да изтече на 08.07.2020г. Постъпила е молба от 17.08.2015г., с
която се уведомява ЧСИ за настъпила цесия, която обаче съдът не приема да има отношение
към спирането или прекъсването на давностния срок. Следващото действие по ИД, годно да
прекъсне давността, не е предприемано и с Постановление от 20.06.2019г. ИД е
прекратено.
С молба от 10.09.2019г. е образувано ново ИД .../2019г. по описа на ЧСИ Б.. от молбата е
видно, че взискателят е поискал налагането на запор по банковите сметки. Така давностният
срок е прекъснат, доколкото съдебната практика е категорична, че молбата за налагане на
запор по банкови сметки е действие, с което взискателят категорично демонстрира
безспорно активното си поведение и като такова е от категорията да прекъснат течението на
давностния срок и да постави началото на нов, доколкото е предприето такова действие.
Така на 29.10.2019г. е получено потвърждение за наложен запор по банковата сметка на
длъжника - ищец, като началният срок , обаче , от който се счита, че данвостният срок е
прекъснат е - момента на отправяне на молбата, а именно: 10.09.2019г. Така на посочената
дата започва да тече нов давностен срок - до 10.09.2024г. , без да се взима предвид срокът,
през който с оглед постановеното в чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, бе спрян, безспорно срок по - дълъг от пет
години не е изтекъл, поради което исковете са неоснователни.
С оглед горното, съдът не приема възражението и доводите на ищцата че от 07.03.2013г. до
26.09.2019г. давностния срок за принудително събиране на вземането е изтекъл, тъй като
тези схващания не са съобразени със задължителната практика на ВКС и Тълкуването
дадено в Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което и с оглед изследваните по - горе действия по
изпълнителните дела, съдът стига до извода, че давността не е изтекла, а исковете следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед горното, СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. И. И. с ЕГН: ********** срещу ... с ЕИК .... искове за
признаване на установено, че И. И. И. с ЕГН: ********** не дължи на ... с ЕИК .... сумата
в размер на 24865.75 лв. - главница, ведно със законната лихва от 23.11.2012г. ; 36250.05лв.
- възнаградителна лихва за периода от 06.12.2010г. - до 23.08.2012г.; 1838.88 лв. -
мораторна лихва за периода от 05.01.2011г. до 22.11.2012г.; сумата в размер на 1359.84лв. -
разноски по гражданско дело 55850/2012г. СРС, за които суми е издаден ИЛ 21.02.2013г. на
основание чл.417 ГПК. , послужил за образуване на ИД № ... на ЧСИ Б. с район на действие
СРС, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в дву седмичен срок от получаване на препис.
Препис за страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5