Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                     11.02.2021 г.

 

номер ..................                                                                 град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 13 януари

Тринадесети наказателен състав година 2021

 

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2145 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

            Постъпила е жалба от страна н. „***.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Наказателно постановление № 480395-F513179 от 27.11.2019 г. на ***на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Централно управление на НАП  съгласно заповед на изпълнителния ***на НАП за упълномощаване, с което на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е наложил н. „***.“ АД глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. на осн. чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1  от ЗКПО за извършено нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006  на МФ.

В депозираната до съда жалба моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени подробни доводи в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован, се представлява от юрк. ***, която поддържа изложеното в жалбата и моли, да се отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата ТД на НАП – В. Търново, редовно и своевременно призован, се представлява от ст. юрк. ***, който моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Допустима е, разгледана по същество е частично основателна

Атакуваното наказателно постановление № 480395-F513179 от 27.11.2019 г. на ***на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Централно управление на НАП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F513179от 03.10.2019 г., от който е видно, че при извършена проверка на 13.09.2019 г. в 10:00ч. във ведомствена бензиностанция „***, находящ се в ***, стопанисван и експлоатиран от „***” АД, с ЕИК:*** по чл.16а, ал.3 от Наредба №Н-18/2006г. съвместно с органите на ***, се установи, че в наличната в обекта ***се съхраняват дневни финансови отчети от ЕСФП: ***1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №05001697 и ИН на ФП №58001697 и ЕСФП: ***2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №0S005877 и ИН на ФП №58005877. Съгласно свидетелство за регистрация №4245391 ЕСФП: ***2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №0S005877 и ИН на ФП №58005877 е регистрирано от 17.06.2019г. При проверка в информационната система на НАП е установено, че ЕСФП: ***1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №0S001697 и ИН на ФП №58001697 е дерегистрирана на 13.06.2019г. При проверката са изискани и представени клен от 28.06.2019г. до 08.07.2019г., от 31.07.2019г. до 07.08.2019г. и от 30.08.2019г. до 07.09.2019г. от ЕСФП: ***2.0-Д-КЛ ИН на ФУ №0S005877 и ИН на ФП №58005877. Установено е, че липсват месечни финансови отчети за юни, юли и август. От ЗЛ са изискани с ПИП сер.АА №0373424/13.09.2019г. кленове за периодите: от 31.01.2019г. до 07.02.2019г., от 28.02.2019г. до 07.03.2019г., от 29.03.2019г. до 08.03.2019г., 29.03.2019г. до 08.04.2019г., от 30.04.2019г. до 07.05.2019г. и от 31.05.2019г. до 07.06.2019г. Поради огромния размер на кленовете, същите са представени по електронен път подписани с електронен подпис, тъй като ЕСФП: ***1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №0S001697 и ИН на ФП №58001697 е бракувано и се намира при сервизната фирма.

На 03.10.2019г. упълномощено лице предостави обяснение за работния процес на ведомствената бензиностанция „***“.

Не отпечатвайки съкратен отчет на фискалната памет от действащото към момента ЕСФП: ***1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №0S001697 и ИН на ФП №58001697 в обекта за периода 01.05.2019г. - 31.05.2019г. в срок до 7 дни от изтичане на месец май (до 07.06.2019г.), „***" АД е нарушило състава на чл. 41, ал. 1, от Наредба №Н-18/2006г. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. чл.50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка №0373424/13.09.2019г.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя *** на длъжност  ***по приходите в НАП при ЦУ на НАП на 03.10.2019 г. в присъствието на свидетеля *** и *** и представител на жалбоподателя, подписан е от актосъставителя, свидетелите и представителя на жалбоподателя, като е връчен препис на последната на дата 03.10.2019 г.

В графа възражения към момента на съставянето на АУАН-а е отразено от страна на представителя на жалбоподателя „Писмени обяснения и възражения ще представя в законов срок. Същите са депозирани в законово установения срок.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

 

Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство.

От показанията на актосъставителя *** се установява, че  същият е съставил АУАН на жалбоподателя, като посочените от него свидетелит по същия не са очевидци на нарушението.

 Същият в показанията си заявява, че е извършил проверка на бензиностанция н. „***.“ и за констатираното нарушение е съставил АУАН.

Колегите му *** и *** са свидетели единствено и само на съставянето на АУАН-а и неговото връчване, но не са свидетели на костатираното нарушение. В тази насока именно са и показанията на свидетелите *** и ***.

С оглед на гореизложеното Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което следва да бъде отменено.

В разпоредбите на чл.40 ал.1-4 от ЗАНН се предвижда в присъствието на кои лица се съставя акта за установяване на административно нарушение.

Освен нарушителят и/или негов представител, следва да присъстват към момента на съставяне на акта и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от едно лице, като свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя.

В чл.40 ал.3 от ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност акта да се състави с тяхно участие, той се изготвя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в документа. Видно от данните по делото нарушението е констатирано от един свидетел, който безспорно е свидетел на констатиране на нарушението.

В настоящия случай, за да бъде спазено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат посочени две лица за свидетели/законодателят е посочил свидетелите в множествено число т.е., следва да са повече от един/. Вместо това обаче, актосъставителят е решил да състави акт в присъствието на две лица, за което са налични данни, че не са били на място при констатиране на нарушението.

При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно постановление, въз основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е налице съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели, присъствали при констатиране на твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. За жалбоподателя като санкционирано лице не съществува възможност да се защити като се позове на показанията на свидетел, присъствал при съставянето на ауан, в извършването на което е обвинен.

На следващо място, съдът счита, че са нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които са свързани с издаването на АУАН и НП и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита на жалбоподателя. С тези две разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по административно-наказателни дела.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение.

Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство.

Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените  в чл.42 от ЗАНН реквизити.

Съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

С идентично съдържание са и разпоредбите на т.3 и т.4 на чл.42 от ЗАНН, в които са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки акт за установяване на административно нарушение.

В съставения процесен АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсва дата на извършеното нарушение. 

Актосъставителят и АНО са посочили, че дружеството не е отпечатало съкратен отчет на фискалната памет от действащото към момента ***в обекта за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. в срок до 7 дни от изтичането на месец май (до 07.06.2019 г.). Нито актосъставителят, нито административно-наказващият орган са посочили датата на извършване на нарушението - веднага след изтичането на нормативния срок 07.06.2020 г. - 08.06.2020 г. или друга дата, която административнонаказващия орган счита, че е дата на извършеното нарушение.

Съдът намира за основателно и възражението на жалбоподателя, че изискването за посочване на дата на извършване на административното нарушение не е изпълнено, т.к. АНО е посочил, че при извършена проверка на 13:09.2019 г. в 10:00 часа, но не е посочена конкретната дата, на която жалбоподателят  е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.  С отбелязването в НП само на дата на извършване на проверката, е нарушено изискването на второто предложение на т.5 на ал.1 от чл.57 от ЗАНН, а именно: липсва посочване на датата на извършване нарушението, тъй като изпълнителното деяние на нарушението не е осъществявано през определен период от време.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл.57 от ЗАНН, в това число и датата на извършване на нарушението – чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл.34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон. Константна е съдебната практика, че това води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

Не посочването точно и несъмнено датата на извършване на нарушението, е безспорно нарушение на императивните разпоредби на чл. 42 т. 3 от ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред.

От друга страна точното посочване на датата на извършване на нарушението безспорно е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното й посочване препятства извършването на тази проверка.

Съдът счита, че административно-наказващият орган от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.

Посочените по-горе нарушения се явява съществени, понеже ограничава и засяга правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил  и доказателствата въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Административно-наказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на  наказателното постановление по отношение на нарушението и същото следва да бъде отменено само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

Водим от горното, съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 480395-F513179 от 27.11.2019 г. на ***на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Централно управление н.НАП  съгласно заповед на изпълнителния ***на НАП за упълномощаване, с което на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е наложил ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. на осн. чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1  от ЗКПО за извършено нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006  на МФ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: