Р Е Ш Е Н И Е
№ 636
гр. Пловдив, 12 март 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, ІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет
и седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3895 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Н.П.Т., ЕГН **********, и Л.Д.Т., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, представлявани и двамата от адвокат Н.А.- пълномощник, обжалват Заповед №1267 от 23.11.2018г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “сграда от допълващо застрояване- стопанска постройка за инвентар 1”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІ-886, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87, по плана на с. Цалапица, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. Цалапица, ул. *****.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- кмет на община Родопи, чрез юрисконсулт М.С.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. На 04.03.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№4290 (листи 241-242), в която се излагат подробни съображения в посочения смисъл.
Заинтересуваното лице- С.Д.Т.-К., чрез адвокат З.Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото разноски. На 05.03.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№4368 (листи 238-240), подкрепящи изразеното становище.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 47-48) е изпратена до жалбоподателите като приложение към писмо с Изх.№9423-433#62 от 30.11.2018г. (листи 45-46) по пощата, като пощенската пратка, съдържаща посоченото писмо, е получена от жалбоподателя Л.Т. на 27.12.2018г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 44); а пощенската пратка, съдържаща посоченото писмо, е получена от жалбоподателката Н. Т. на 11.12.2018г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 43). От своя страна, жалбата (листи 2-3) постъпва в съда на 21.12.2018г. или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
В случая, заповедта е издадена именно от кмета на община Родопи.
Освен това, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване “сграда от допълващо застрояване- стопанска постройка за инвентар 1” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и сградата е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Разпореденият за премахване строеж е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1), доколкото същият представлява “сграда от допълващо застрояване”.
Посочените обстоятелства се подкрепят и от заключенията на вещите лица В.А.Г. (листи 169-178) и Я.Н.Р. (листи 225-231) по назначените два броя съдебно-технически експертизи (СТЕ), приети неоспорени от страните и които настоящият състав на съда кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвени.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На 17.07.2018г. работна група от длъжностни лица при община Родопи, в състав: инж. Р.И.Н.- началник на Отдел “КУТ и С” (контрол по устройство на територията и строителство), Р.Х.- младши експерт “КС” (контрол по строителството) в Отдел “КУТ и С”, извършва проверка на място, на строеж “сграда от допълващо застрояване – стопанска постройка 3”, находящ се в УПИ ХІІ-886, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87 по регулационния план на с. Цалапица, одобрен със Заповед №70 от 08.02.1990г. (лист 145), във връзка с преписка №9423-433/2015г.
За резултатите от проверката се съставя Констативен протокол от 17.07.2018г. (лист 72). Според посочения протокол, на проверката присъстват Н.П.Т. и Л.Д.Т.- собственици на УПИ ХІІ-886; както и Й. Г.. М. и Е.Г.М.- собственици на УПИ ХІІІ-885, кв.87, с. Цалапица. Комисията констатира изпълнението на 4 броя постройки от допълващото застрояване в УПИ ХІІ-886, кв.87, между които и “Стопанска постройка 1”, разположена в югозападната част на имота, на странична регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87. Размерите в план на сградата са 2,00м./3,80м., ЗП (застроена площ) = 7,60 кв.м. и височина спрямо прилежащия терен- 2,15м. Сградата е изградена от кирпичена зидария, двускатен покрив от дървена конструкция и покритие с керемиди и вълнообразни етернитови плоскости, с монтиран олук към двора.
Вероятно като приложение към констативния протокол от 17.07.2018г. са изготвени извадки от действащия регулационен план на с. Цалапица (лист 73, 74 и др.), от обезсилен план от 1963г. (лист 75), утвърден със Заповед №397 от 13.06.1963г., както и от обезсилен план от 1935г. (лист 76), одобрен със Заповед №1595 и Заповед №1956 от 25.06.1935г. Според нарочно удостоверение с №240 от 18.03.2019г. (лист 150), УПИ ХІІ-886, кв.87 по действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №70 от 1990г., съответства на УПИ ХІІІ-920 от кв.68 по обезсилен план на с. Цалапица от 1963г.; УПИ ІХА-695 от кв.94 по изменението на обезсиления план от 1935г. попада в УПИ ХІІ-886 от кв.87 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Цалапица.
Отново в рамките на извършената на 17.07.2018г. проверка е прието за установено, че УПИ ХІІ-886 е собственост на Н.П.Т., С.Д.Т.-К. (дъщеря) и Л.Д.Т. (син), съгласно нотариален акт, вписан под №158, том 128, дело №29503/2006г. (лист 122), и Удостоверение за наследници №144766 от 28.09.2016г. (лист 68). Прието е за установено, че строежът е собственост на Н.П.Т., С.Д.Т.-К. и Л.Д.Т.. Прието е за установено, че строежът е изпълнен от починалия П.Д.М., който е негов възложител и строител. За строежа не се изисква строителен надзор. За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа и документи, в това число- становище на инженер-конструктор за изпълнението на строежа; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на строителна линия и ниво; заповедна книга. Прието е за установено, че строежът е изпълнен в УПИ ХІІ-886 по плана на с. Цалапица (кадастрален, застроителен и регулационен план (КЗРП), съгласно Заповед №70 от 08.02.1990г.). “Сградата от допълващо застрояване- стопанска постройка 1” е разположена в югозападната част на имота, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87. Размерите в план на сградата са 2,00м./3,80м., ЗП = 7,60кв.м. и височина спрямо прилежащия терен от 2,15м. Сградата е изпълнена от кирпичена зидария, двускатен покрив от дървена конструкция и покритие с керемиди и вълнообразни етернитови плоскости, с монтиран олук към двора. Прието е за установено, че обектът (стопанска постройка 1) е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е VІ-та категория, съгласно чл.12 от Наредба №1 и чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.
За установеното в рамките на проверката се съставя Констативен акт №34 от 16.08.2018г. (листи 52-54), според който акт, процесната сграда е построена без становище на инженер-конструктор за изпълнение, без издадено разрешение за строеж и без декларация за съгласие от собствениците на УПИ (ХІІI)-885, кв.87, и без калканна стена, с което са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1, чл.147,ал.2, чл.42, ал.2 и чл.21, ал.5 от ЗУТ и чл.82, ал.1 от Наредба №7/2003г. (Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7)).
Според проверяващите органи по преписката е налична друга документация, както следва: нотариален акт от 11.12.1996г., с №121, том 59, Н.дело №17837/96г. (лист 121); Скица №1040 от 09.09.2009г. (лист 125); Удостоверение с Изх.№11-236 от 29.03.2010г. (лист 120); Декларация №192 от 27.05.2015г. (лист 107, 132) от Г.С.К., ЕГН **********, от Я.И. Д., ЕГН **********, и от Б.В., ЕГН **********, с която тримата декларатори декларират, че строежите в УПИ ХІІ-886, кв.87 по плана на с. Цалапица, са построени от П.Д.М., ЕГН **********, както следва- къща- 1945г., лятна кухня (до УПИ ХІ-887)- 1979г., навес- 1946г., гараж- 1980г., пилишарник и кочина- 1950г.; Декларация №220 от 15.06.2015г. (лист 108, 134) от Г.Я.Д., ЕГН **********, с която деклараторката декларира, че не възразява срещу изпълненото строителство на лятна кухня и спомагателни постройки, разположена на вътрешната регулационна граница между УПИ ХІ-887, кв.87 и УПИ ХІІ-886, кв.87 по плана на с. Цалапица.
Предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е съставен на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконното строителство. От съдържанието на констативния акт не може да се направи категоричен извод дали проверката на 17.07.2018г. е извършена в присъствието на двамата жалбоподатели.
С писмо Изх.№9423-433#49 от 17.08.2018г. (листи 64-65) на изпълняващия длъжността (и.д.) кмет на община Родопи се поканват жалбоподателите и заинтересуваното лице С.Т.-К., в 7-дневен срок от получаване на писмото, да се явяват в община Родопи, за да им бъде връчен Констативен акт №34 от 16.08.2018г. Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне, посоченото писмо е получено от Н.Т. на 21.08.2018г. (лист 63) и от Л.Т. на 11.09.2018г. (лист 62).
Според нарочно отбелязване върху констативния акт (лист 54), същият е получен “на ръка” на 20.09.2018г. от Л.Т. лично, както и в качеството му на пълномощник на Н.Т., за което по делото е прието заверено копие на нотариално заверено пълномощно №425 от 03.09.2018г. (лист 59).
Против Констативен акт №34 от 16.08.2018г. постъпва възражение с Вх.№ 9423-433#60 от 27.09.2018г. (листи 50-51) от двамата жалбоподатели.
Като приложение към писмо с Изх.№9423-433#61 от 29.10.2018г. (лист 49) на началника на Отдел “КУТ и С” при община Родопи цялата преписка се изпраща до Отдел “Правен” при община Родопи за съгласуване на заповеди по реда на чл.225а (от ЗУТ) за премахване на общо 4 строежа, между които и процесната постройка.
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която преписката постъпва при кмета на община Родопи, след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Също така, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
Изслушан като свидетел по делото, И.Г.И., 69-годишен, обяснява следното (листи 161а-162): “Аз живея в с. Цалапица от 1986 год. Имотът на Н.го знам. В нейния имот има едно помещение, в което си гледат пилета, 6-7 кв. е. От едната страна използва едната стена на навеса, а от другата използва дувара за стена. Дуварът откъм съседния имот ползва. Ако застанеш с лице към сградата комшията от дясно, там е дувара. Има гараж, работилница и този малкия навес, и имаше един голям навес, дето се държи вътре покъщнина. Най-малката постройка 6-7 кв., която е, тя е трета откъм улицата. Тръгваш, най-напред е гаража, после е работилницата, после е това помещение и след това е големия навес. Малкият навес е залепен за стената на другия навес, и на дувара. Има една рамка стъкло за светлина на пилетата. Заградена е на буквата „П“. Отпред няма стена, има стъкло за светлина на животните и отпред има врата, за да се влиза. Има покрив отгоре с керемиди. Този покрив на тези четири сгради е отделно. Тя е съединена с навеса след нея. Този малкия навес той е правен заедно с големия навес. От техните думи, и от комшиите знам, че е правен около 1935 год., много преди аз да отида там. Аз го знам, защото като се получи теч и ме викат да го оправям, защото съм строител. Сменят се керемидите. Постоянно се чупят. Хората от другата страна на сградата хвърлят и чупят керемидите и аз като майстор ходя да сменям на малкия навес керемидите... В съседният имот на М., от другата страна на дувара, има овошки. Други сгради няма. Дуварът върви с основите на големия навес и е отливан с бетон, като ограда по границата. Дуварът отвън е с кирпич. Тази сграда, малката, е в на Н.имота. Основите са здрави и е строена да си стои постоянно. Върви един покрив. От задната страна на постройката служи дувара за стена. Явява се двоен двор, баща й някога е правил и отвън, и отвътре. Отвън е кирпичен, отвътре е с бетон. Явяват се две стени, но са си в неговото място. Покривът е трискатен, има триъгълник и продължава до големия навес. Половината отпред е с керемиди, а другата с ламарини. Аз й предложих да сложим ламарина… Постройката откакта я знам е със същите материали. Не мога да видя с какво е измазана. Отгоре е с керемиди. Стените не мога да кажа от какво са“.
Изслушан като свидетел по делото, П.И.Д., 59-годишен, обяснява следното (лист 162): “Живея в с. Цалапица от както съм се родил. Един път съм влизал в имота на Т.. По западната граница на имота има гараж, сайвант, други по-ниски постройки за животни, не мога точно да кажа. След гаража е по-ниска постройка с етернитови плоскости, сигурно за животни се ползва. Аз само веднъж съм влизал в двора й преди 2-3 години. Не съм влизал в постройките. След гаража има по-ниски постройки – сайванта и други натурии. След гаража цялата стена е на границата между двата имота от кирпич, ограда между съседи е. Кирпича падна при съседите и се появи стена с тухли с циментова основа. Зад гаража е с етернитови плоскости. До гаража, продължение на оградата. В другия съседен двор няма нищо, гола стена е... Оградата между съседите е паднала. Постройките са до тази ограда. Кирпича падна и се появи стена. Аз го виждам от М. това. М. са пред Т. вляво… За всички постройки - и серванта, и гаража, и това малкото, има кирпичена стена. След това има мрежа. Кирпича падна откъм М.. Има паднали части. Има стена след кирпича от тухли по цялото протежение. Правени са може би потайно, защото не сме видели кога са го правили. Тя направи покрив на гаража и на малките постройки. Гаражът беше покрит преди да падне кирпича. Аз помня тези сгради от 10-12-13 години. Гаражът е покрит. Кирпичената стена сега падна и се оголи стена и тя може би е видяла проблеми и я направила. Откъм М. стената. Дуварът стои и след него има стена, която се видя след като падна дувара. Виждам гредите как са опряни на дувара, кирпичения. Не знам кога е строена. Постройките бяха на дувара. Като падна дувара, тя през това време го е построила отзад. Дървото опира на стария кирпич. Задната стена кога е строена не мога да кажа. В последно време е правена стената, тия 3-4 години. Стената се появи като падна дувара. Нов бетон и тухли има. И след като се появи новото падна старото и не е махнато. От старото започна да тече вода“.
Изслушана като свидетел по делото, Е.Г.М., 55-годишна, обяснява следното (лист 162а): “Познавам страните. С Н. сме втори братовчедки. Живея в с. Цалапица откакто съм се родила. Нашият имот е съседен на Т. на имота, от западната страна. На границата откъм нейната страна има гараж, навес, сайвант, след него има две по-малки пристройки за животни. След гаража има един навес, който тя си го направи като дойде да живее в този имот. Преди живееха родителите й и брат й в имота. Беше празно място, ограда само беше с кирпич. Около 4-5 метра беше дълго. Тя построи нов зид с тухли с бетон. Около 2014-2015 година се строи. Дотогава беше само гаража и големия навес, имаше отстояние между гаража и навеса. Отвътре го издигна, нагоре, с етернитови платна е поскрито и има един ред керемиди по ръба откъм нашата страна. И вода, сняг всичко се влива в нашия имот. Като ограда беше кирпича. Откъм нас се вижда кирпич. Като ограда беше направено. Откакто го застрои с новия зид и е сложила капаци, греди върху новия зид. Старият зид от кирпич и една част се събори в нашия имот и в тази част има около един метър кирпич в нашия имот. Нямаше такова помещение. Тя го направи за помещение. Брат й прави гаража. Няма никакви постройки от нашата страна“.
Според приетите по делото доказателства, представляващи извадки от различните ПУП на с. Цалапица, както и заключението на вещото лице Г., в УПИ ХІІІ-920, кв.68 (понастоящем УПИ ХII-886, кв.87) по плана на селото, утвърден със Заповед №397 от 13.06.1963г., са заснети 2 броя сгради (ПС и ПЖ), както и навес, който навес не съответства на разпоредената за премахване “стопанска постройка за инвентар 1” по местоположение и размери. Съответно, разпоредената за премахване постройка е заснета в действащия ПУП (КЗРП, одобрен със Заповед №70 от 08.02.1990г.) със сигнатура ПС (паянтова постройка).
Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена на място след 13.06.1963г., на която дата е утвърдена уличната и дворищна регулация на с. Цалапица със Заповед №397, и преди 08.02.1990г., на която дата, със Заповед №70 е одобрен действащият ПУП.
Разбира се, обясненията на свидетелите, както и заключението на вещото лице Р., предпоставят извод, че след първоначалното изграждане на постройката (след 13.06.1963г.) в същата са извършвани строителни и ремонтни работи, като подмяна на части от покривната конструкция и покривното покритие, изпълнение изцяло от вътрешната страна на нова ограждаща стена от бетонови тухли с дебелина от 25 см. и др.
Според разпоредбата на чл.66д от действащия през 1963г. Закон за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ, отм.), в страната могат да се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни лица само ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите действуващи разпоредби. Според разпоредбите на чл.66е, от ЗПИНМ, отм., (1) строежи, извършвани без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа или действуващите разпоредби, се спират; (2) строежи, извършени без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа, се събарят, ако са недопустими по действуващите разпоредби; (3) строежи, извършени с недоброкачествени или неподходящи материали или противно на техническите правила и изисквания, се събарят, ако представляват опасност за експлоатация и не могат да се заздравят.
Според разпоредбата на §187, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ, отм.), строително разрешение се изисква за строежи на жилищностроителни кооперации и на частни лица, представляващи направа, пристрояване, надстрояване, преустройство и възстановяване на сгради и постройки.
Според разпоредбите на §62 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места (СПНИНМ, отм.), обнародвани в “Известия на Президиума на Народното събрание”, понастоящем “Държавен вестник” (ДВ), бр.75 от 18.09.1959г., (1) Второстепенните селскостопански постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда и най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите; (2) Обори, свинарници, кокошарници и други, които увреждат санитарно-хигиенната обстановка, трябва да отстоят най-малко на 8 м от жилищната сграда в самия парцел, както и от жилищните сгради в съседните парцели; (3) Второстепенните селскостопански постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на съществуващата постройка от същия вид или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно; (4) Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел.
Според
разпоредбите на чл.119 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и
селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), действал в периода 07.08.1973г. –
31.03.2001г., (1) Второстепенни са постройките с
обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни
материали и беседки; (2) Второстепенни постройки от съответния вид могат да се
правят в части за малкоетажно застрояване, в малки и
много малки градове и в селата.
Според чл.121, ал.1 от ППЗТСУ, отм., в селата могат да се застрояват стопански постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди.
Според разпоредбите на чл.118 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (Наредба №5-1977г., отм.),
действала в периода 06.09.1977г. – 26.07.1995г. и отменяща СПНИНМ, отм., (1)
Второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни
кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки; (2) Постройките по
предходната алинея трябва да се използуват по
предназначението им.
Според чл.120 от Наредба №5-1977г., отм., Второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без беседките) най-много 20 кв.м. при най-голяма височина 2,10 м до най-високата част на стрехата и 2,80 м до най-високата част на билото. Когато постройките се разполагат на регулационната линия към съседа, най-високата част на билото може да има височина най-много 3,40 м.
Според разпоредбите на чл.121 от Наредба №5-1977г., отм.,
(1) Второстепенните постройки не могат да се
разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната
сграда. От регулационните линии на съседните парцели те трябва да са на
разстояние най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна
(до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите;
(2)
Второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна
линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или
със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено
заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация,
подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета,
при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай
трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид; (3)
Второстепенната постройка може да се разположи на самата странична регулационна
линия, без да се спазват други изисквания, при денивелация на терена към
собствения парцел, равна или по-голяма от нейната височина;
(4)
Второстепенните постройки могат да се разполагат на регулационната линия, без
да се спазват други изисквания, когато парцелът граничи с извънселищната
територия;
(5)
Второстепенните постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда
на парцела и най-малко на същото разстояние от жилищни сгради в съседните
парцели;
(6)
Летни кухни могат да се застрояват и на по-малко разстояние от жилищната сграда
в парцела или свързано с нея.
На следващо място, според §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г. (какъвто е възможно да е настоящият случай), за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., обнародван ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), строежи, изградени до 31 март 2001г. (какъвто е настоящият случай), за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Според разпоредбите на чл.42 от ЗУТ, (1) Постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен имот; (2) Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на УПИ, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ, или плътни огради.
Според разпоредбите на чл.44 от ЗУТ, (1) В селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид; (3) Стопанските постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни се изграждат с височина до 5,5м. над прилежащия терен и до 8,5м. до най-високата част на покрива. В рамките на тези височини се допуска обособяването на второ ниво за складови нужди.
Според разпоредбите на чл.46 от ЗУТ, (1) Второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в УПИ за ниско жилищно или за вилно застрояване; (2) Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5м. над прилежащия терен и до 3м. до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на УПИ, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6м.
В случая, разпоредената за премахване постройка представлява второстепенна постройка от допълващото застрояване в УПИ ХІІ-886, кв.87 по действащия ПУП (КЗРП) на с. Цалапица.
Постройката (в частност западната ограждаща стена) е изпълнена по регулационната линия между УПИ ХІІ-886 и УПИ ХІІІ-885 (на вътрешната граница на двата УПИ), според графичното заснемане на постройката в ПУП, както и изцяло в УПИ ХІІ-886, според приетото по делото геодезическо заснемане (листи 77-84).
Според заключението на експерта Р., разпоредената за премахване постройка е със ЗП от 9,60 кв.м., височината на постройката до стрехите е 2,00м. от изток и 1,60м. от запад, а височината до билото е 2,25м.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена като местоположение в съответствие с нормата на чл.42, ал.2, пр.2 от ЗУТ, тъй като западната ограждаща стена на постройката покрива плътната кирпичена ограда между двата УПИ, в участъците, където кирпичената ограда е все още съществуваща на място. Също така, разпоредената за премахване постройка е в съответствие с изискването на чл.46, ал.2 от ЗУТ, тъй като височината на постройката до стрехите е от 2,00м. от изток и 1,60м. от запад, според експерта Р., както и от 2,15м., според оспорената заповед, или по-малка от 2,5м. и в двата случая. Най-сетне, разпоредената за премахване постройка е изпълнена и в съответствие с нормата на чл.44, ал.3 от ЗУТ, допускаща изпълнение на постройки от допълващо застрояване, макар и за отглеждане на домашни животни, с височина до 8,5м. до най-високата част на покрива, тъй като най-високата част на покрива на процесната постройка е 2,25м.
Съответно, разпореденият за премахване строеж се явява изпълнен в съответствие с правилата и нормативите съгласно ЗУТ и същият представлява търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. (както и по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, ако се приеме за установено, че е изпълнен преди 07.04.1987г.), противно на изразеното от страна на главния архитект на община Родопи Становище с Изх.№9423-433#76 от 31.01.2019г. (листи 40-41).
Следователно, като разпорежда премахването на търпим строеж, кметът на община Родопи постановява оспорената по делото заповед в противоречие с относимата материалноправна норма на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г.
От своя страна, противоречието с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед, поради което същата следва да бъде отменена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено. Искането за присъждане на разноски в полза на заинтересуваното лице С.Т.-К. също е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателите следва общо да бъдат присъдени разноски, до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 234). Такива в случая се констатират в общ размер от 592,00 лв., от които общо 20,00 лв.- внесени държавни такси за образуваното съдебно производство (лист 13), общо 272,00 лв.- внесен депозит за вещо лице и за свидетел при режим на призоваване (лист 157), общо 300,00 лв.- адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019г. (лист 232а). За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Родопи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1267 от 23.11.2018г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “сграда от допълващо застрояване- стопанска постройка за инвентар 1”, находящ се в УПИ ХІІ-886, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87, по плана на с. Цалапица, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. Цалапица, ул. *****.
ОСЪЖДА
община Родопи, ЕИК *********, да заплати общо на Н.П.Т., ЕГН **********,
и Л.Д.Т., ЕГН **********, сумата от 592,00 (петстотин деветдесет и два) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм.
съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/