М О
Т И В
И към Н О Х Д
N 231/15г.
Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу подс. С.Р.Г.
е повдигнато обвинение по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК затова,че в периода 06.11.2014г. до
12.11.2014г. в гр. Крън и с.Хаджи Димитрово при условията продължавано
престъпление на два пъти е отнела чужди
движими вещи на стойност 111.19 лв. от
владението на М.П.Г. и И. С.К. без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като кражбите представляват
опасен рецидив.
В съдебното заседание след приключване на съдебното
следствие представителя на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да
признае подс. за виновна като и бъде определено наказание от шест години
лишаване от свобода което да бъде намалено с една трета.
В съдебното заседание подс. С.Р.Г. се признава за
виновна като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Служебния защитник на подс. С.Г. след приключване на съдебното следствие
пледира съдът да я признае за виновна като и определи минимално наказание и
бъде приложен чл.58а от НК.
Съдът като взе
предвид признанията на подс. и фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствата събрани на досъдебното производство намира
за установено следното ;
На 06.11.2014г. св.И.К. сутринта започнала работа в кравефермата
в гр.Крън.На масата в битовата стая оставила мобилния си телефон марка ‘Нокия С1-01’.
По същото време подс. С. Г. отишла в двора на кравефермата да събира
орехи,влязла в стаята видяла мобилния телефон и го взела.
Впоследствие го предложила за продажба на св.А. О. от
с. Хаджи Димитрово.
Същия ден около 11.00ч. св. К. потърсила мобилния си
телефон но установила,че бил откраднат.
С протокол за доброволно предаване от 07.11.2014г.
подс.Г. предала на органите на МВР отнетия от нея мобилен телефон който
срещу разписка от същата дата бил върнат на св. Н. К. съпруг на св. И.К..
На 12.11.2014г. св. М.Г. отишла в дома на починала
нейна съседка в с.Хаджи Димитрово.
Там отишла е подс. Г. която седнала до св. Г..
Подс. видяла,че от джоба на връхната дреха на св.Г. се
подавал калъф от полиетиленов плик с няколко отделение за документи в който
била оставила личната си карта с № *********/12.12.2011г. на нейно име сумата
от 80 лв. и дубликат на потребителска карта на мобилен оператор ‘М- Тел’.
Подс. видяла калъфа и го взела заедно със
парите,личната карта и картата на ‘М-Тел’.
На следващия ден 13.11.2015г. св.Г. установила липсата
на калъфа заедно със документите и парите.
Св.Г. заподозряла
подс.Г. и заедно със внука си св.С. Г. същия ден отишли в заведение в
циганската махала в с.Хаджи Димитров
където намерили подс. Г. която употребявала алкохол.
Подс.Г. признава извършената кражба като заявила,че
парите ги проиграла на хазарт.
След това от дома си взела личната карта и калъфа и ги
върнала на св.Г..
От експертното заключение на съдебно-оценъчната
експертиза се установява,че стойността на
1бр. дубликат на потребителска карта на мобилен оператор ‘М-Тел’ 9.90лв.
,стойността на 1 бр. калъф от полиетиленов материал е 1,19лв. а стойността на
мобилния телефон марка ‘Нокия С1-01’
е на стойност 30 лв. .
Така изложената фактическа обстановка във
обстоятелствената част на обвинителния акт се потвърждава от събраните на
досъдебното производство доказателства- показанията на св. Н. К.,И.К.,А. О., А. К. и С. Г. от експертното заключение на
съдебно-оценъчната експертиза , и писмените доказателства- протоколи за
доброволно предаване от 07.11.2014г. и
разписка за върната вещ от 07.11.2014г. които подкрепят изцяло
направените от подс. С.Г. самопризнания.
Имайки предвид установената фактическа обстановка
съдът намира,че подс. С.Р.Г. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От обективна страна чрез
отнемането на вещи подс.Г. е осъществила
изпълнителното деяние на престъплението кражба-отнемане.Посредством него е
отнела чужди движими вещи /св. показания/
имащи определена стойност /екс. заключение на
съдебно-оценъчната експертиза/.
По този начин подс. е прекъснала връзката между вещите
и техния собственик като е установила своя трайна фактическа власт върху тях и
е имала възможност да се разпорежда със тях както във своя полза така и във
полза на трето лице.
Преди осъществяване на деянието подс. Г. е била осъдена с влезли в законна сила присъди
по НОХД 640/10г.,НОХД № 1047/10г., НОХД
№ 655/10г.,НОХД № 1403, НОХД № 1464/10г. и ,НОХД № 590/10г. всичките по описа на РС-Казанлък, като с определение
по ЧНД № 268/11г. по описа на РС-Казанлък е било определено едно общо наказание
от четири години и осем месеца лишаване от свобода което наказание е било
изтърпяно на 01.03.14г. и тъй като не
са изтекли пет години съгласно чл.30 от
НК то сегашната и престъпна
дейност следва да се квалифицира при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29 ал.1 б.А от НК и деянието и следва да се квалифицира
по чл.196 ал.1 т.1 от НК.
Престъпленията извършени от подс.Г. в периода от 06.11
- 12.11.14г. са осъществени със две
отделни деяния всяко едно от които осъществява състава на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194
ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време при което
последващото деяние се явява продължение на предшестващото и по тази
причина следва да се квалифицират и във
вр. с чл.26 ал.1 от НК.
От установената фактическа обстановка и от обективираните
действия на подс. Г. следва извода,че към момента на деянието е действала умишлено.
Подс. е съзнавала обществено-опасния характер на
деянието си предвиждала е настъпването на обществено-опасните последици от него
искала е тяхното настъпване и се е стремила към тях.
Касае е се за форма на вината –пряк умисъл.
В този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление 6/71
на Пленума на ВС,ТР - 3/71 на ОСНК и др..
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови текстове съдът намира,че подс. С.Р.Г. следва да бъде призната за
виновна и наказана.
ПО ИНВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и личната опасност на подс.Г.,оцени
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства съгласно изискванията
на закона.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема-
обремененото и съдебно минало и лошите и характеристични данни.
Що се отнася до смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът приема- направеното самопризнание и критичното и отношение към извършеното .
Наказанието и следва да се определи при баланс между
смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и за постигане
целите на чл.36 НК - шест години
лишаване от свобода при първоначален строг режим на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС –затворническо общежитие от закрит
тип.
Съобразно разпоредбите на чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4
вр. чл.371 т.2 от НПК на основание чл.58а ал.1 от НК съдът няма алтернатива
и намалява така наложеното наказание с
една трета на четири години лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачита времето
през което подс.С.Г. е била задържана под стража считано от 05.02.2015г.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С.Р.Г. следва да заплати и направените по делото разноски в размер от 60
по сметка на ОДМВР гр. Стара Загора възнаграждение за експерта.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;