РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Бургас, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120106190 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от З. Ж. С. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, искове с правно
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД да бъдат прогласени за нищожни чл. 2 от Приложение № 4 и
чл. 4 от Приложение № 5 към сключения между страните Договор за потребителски кредит
№ *****/10.02.2023 г., поради противоречието им с чл. 10а, чл. 19, чл. 21 и чл. 33 от Закона
за потребителския кредит.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
*****/10.02.2023 г. Сочи се, че съгласно чл. 2 от Приложение № 2 към договора страните са
уговорили да бъде заплатена такса в размер от 99,84 лева за разглеждане и оценка, която
според ищеца е нищожна, тъй като представлява такса за усвояване на кредита. Поддържа
се, че съгласно чл. 4 от Приложение № 4 към договора страните са уговорили задължение за
потребителя а предоставяне на обезпечение в полза на кредитодателя, за неизпълнението на
което е начислена неустойка в размер от 8019,92 лева, която според ищеца е нищожна, тъй
като чрез същата се заобикаля задължението му да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя. Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените
искове. Твърди се, че таксата е начислена на потребителя за предоставена услуга – бързо
разглеждане, а неустойката не противоречи на ЗПК, тъй като е уговорена за адекватна
компенсация при неизпълнение на индивидуално уговорено задължение между
кредитодателя и потребителя.
1
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира писмено становище от
28.12.2023 г.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. Депозира писмено становище от
26.01.2024 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит № *****/10.02.2023 г. и Приложение № 1 към него /л. 22 и л. 25/, се
установява, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 5000 лева, при ГЛП
- 39,01 % и ГПР – 49 %, за срок от 24 месеца и краен падеж 10.02.2025 г. В чл. 2 от
Приложение № 4 от Договор за потребителски кредит № *****/10.02.2023 г. /л. 24 гръб/ е
уговорена такса за разглеждане на кредитната документация и оценка на
платежоспособността на кредитополучателя. В чл. 1 от Приложение № 5 от Договор за
потребителски кредит № *****/10.02.2023 г. /л. 27/ е уговорено, че до края на следващия
ден, от сключване на договора за кредит кредитополучателя трябва да предостави
обезпечение по кредита – поръчител или банкова гаранция в размер от 7378,08 лева, а в чл.
4 е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер средно на 10.98 лева, но
не повече от 1 % от главницата по кредита на ден.
По делото като писмени доказателства са представени и преддоговорна информация,
погасителен план и ОУ към договора за кредит /л. 28 – л. 40/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за успешното провеждане на който в тежест на
ищеца е да установи, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на такса и
неустойка в посочените размери. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението си, че
клаузата за неустойка е индивидуално уговорена.
Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо
лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно
кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, процесният
договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата
императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключени от търговско
дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и
търговска дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето
на длъжника на преддоговорна информация.
От приетия и неоспорен от страните доклад по делото е обявено за безспорно между
страните, че същите са сключили Договор за потребителски кредит № *****/10.02.2023 г., че
съгласно чл. 2 от Приложение № 4 към договора страните са уговорили да бъде заплатена
такса в размер от 99,84 лева за разглеждане и оценка и че в чл. 4 от Приложение № 5 към
договора страните са уговорили задължение за потребителя а предоставяне на обезпечение в
полза на кредитодателя, за неизпълнението на което е начислена неустойка в размер от
8019,92 лева.
По отношение на уговорената в чл. 2 от Приложение № 4 към сключения между
2
страните Договор за потребителски кредит № *****/10.02.2023 г. такса за разглеждане на
кредитната документация и оценка на платежоспособността на кредитополучателя, съдът
приема следното: Дейността по разглеждане на кредита и оценка платежоспособността на
кредитополучателя е свързана с действия по разглеждане на представената от клиента
документация, проучване на финансовото му състояние, за да бъде преценен рискът от
евентуална бъдеща или текуща негова неплатежоспособност и прочее. Следователно
разглеждането на кредит е дейност, която хронологически предхожда и в този смисъл е
елемент от сключването на договора за кредит, поради което не представлява предоставяне
на допълнителна услуга по договора за кредит, за която се дължи таксата по чл. 10а ал. 1 от
ГПК. Следователно уговорката за заплащане на тази сума е нищожна поради противоречие с
чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
По отношение на уговорената в чл. 4 от Приложение № 5 към сключения между
страните Договор за потребителски кредит № *****/10.02.2023 г. неустойка за неизпълнение
на задължението по чл. 1 от същото приложение за предоставяне на обезпечение, съдът
приема следното: Съобразно уговореното в този текст от договора, същата се дължи поради
непредоставяне на обезпечение. Такова договаряне противоречи на изискването поставено
към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на
потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване
(възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си
позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване на
кредита да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране
(чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение, на действителната цена за
ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в
икономическата тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. По
изложените съображения, клаузата предвиждаща такава неустойка е недействителна, поради
което предявеният иск за прогласяване на нищожността е основателен и следва да бъде
уважен
С оглед изхода не делото, своевременно направеното от ищеца искане и
представените доказателства в полза на същия следва да бъдат присъдени направените
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер от 371 лева. По делото ищцата е
представлявана от адвокат, осъществяващ процесуално представителство, на основание чл.
38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. За иска за обявяване на нищожност на клаузата от договора за кредит,
уреждаща такса за оценка на кредита се претендира възнаграждение в размер от 480 лева с
ДДС, а по втория иск – 1344 лева с ДДС. Изложеното налага да бъде разгледано
своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от
адвоката на ищеца възнаграждение. Като съобрази, че фактическата и правната сложност на
делото не надвишава обичайната за този тип дела, тъй като по делото не са събирани
множество доказателства, не са разпитвани многобройни свидетели, приключило е в
рамките на едно съдебно заседание, съдът приема че възражението е основателно по
отношение на иска за нищожност на неустойка, доколкото същият надвишава /макар и
незначително/ предвидения в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум, а по отношение на другия иск е
неоснователно, доколкото за него възнаграждението е в рамките на законоустановения
минимум по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1. С оглед изложеното и доколкото съобразно чл. 2
3
ал. 5 от Наредба № 1 възнаграждение се дължи за защитата по всеки иск, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2173,38 лева, от които сумата 371 лева за
държавна такса, сумата от 480 лева с ДДС за възнаграждение по иска за нищожност на
таксата и 1322,38 лева с ДДС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между З. Ж. С., ЕГН ********** с
адрес с. Р*** и „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
С****, че чл. 2 от Приложение № 4 и чл. 4 от Приложение № 5 към сключения между
страните Договор за потребителски кредит № *****/10.02.2023 г. са нищожен поради
противоречието им с чл. 10а, чл. 19, чл. 21 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит, на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
С**** да заплати на З. Ж. С., ЕГН ********** с адрес с. Р*** сумата от 2173,38 лева /две
хиляди сто седемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени
по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4