Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
17.07.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
07.07. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Симона Иванова |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АН |
дело
номер |
653 |
по описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 126 от 30.04.2020
г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а,
ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 лв. на Е.Д.С. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят Е.Д.С. сочи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. При издаването му наказващият
орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване
на посоченото нарушение и по налагане на административното наказание не била
съобразена с изискванията на закона. Твърди, че не е извършил констатираното
нарушение. Жалбоподателят свалил маската от лицето си, защото пиел вода от
чешмата на пазара. Тогава дошъл униформен полицай, пред който даже изкарал
маската си от джоба и му я показал, но той му написал акт. Сочи, че нямал финансова
възможност да плати глобата за нещо, което не бил извършил умишлено, а по
извинителни причини. В цитираната Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. нямало т.9,
същата се намирала в друга заповед, поради което била дадена и неправилна
квалификация на нарушението. Моли съдът да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се
представлява от юрк.П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за
съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2020 г. свидетелите А.К. и С.Б. били на работа
като полицейски служители в РУ-Кърджали. Около 17.00 часа те се намирали в
района на „Пазара на производителите“ в гр.Кърджали и извършвали контрол по
спазване на въведените в страната противоепидемични мерки. Това се налагало,
тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България било
обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били
въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато
се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата. Извършвайки обход на 13.04.2020 г., около 17.15 часа, полицейските
служители установили жалбоподателят Е.С. пред къща за гости „Албена“, на
„Пазара на производителите“ в гр.Кърджали. На това открито обществено място
жалбоподателят бил без поставена защитна маска за лице. Виждайки го,
свидетелите К. и Б. приближили към него, легитимирали се и поискали документ за
самоличност на лицето. Констатирали, че нарушителят се казвал Е.Д.С.. Когато
полицейският служител К. го попитал защо не носи защитна маска, той отговорил,
че си я бил забравил на работата. По този повод на 13.04.2020 г. на
жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който той подписал без възражение. На 30.04.2020
г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание
чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Е.Д.С. за извършено нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите А.К. и С.Б., кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; Акт за
установяване на административно нарушение от 13.04.2020 г.; Доклана записка от
13.04.2020 г.; Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на директора на ОД МВР-Кърджали;
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията
към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или
2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63,
ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй
като с издадена на основание чл.63 от ЗЗ Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били
въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е
допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В цитираната т.9
от акта на министъра на здравеопазването е
посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени
места (в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които
са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. На
13.04.2020 г. той се е намирал на открито обществено място, но без да има поставена защитна маска за лице, с което
е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1
от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Затова правилно е
реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на
чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода
на административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не
е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно
установено от показанията на разпитаните очевидци А.К. и С.Б., както и от
писмените доказателства. Показанията на двамата свидетели категорично
опровергават версията на жалбоподателя, че свалил маската от лицето си за малко,
защото пиел вода и показал, че има такава. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй
като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Неоснователно в тази връзка е възражението на
жалбоподателя за това, че в цитираната Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. нямало
т.9, а последната се намирала в друга заповед. Напротив, видно от Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., същата допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при
което в последната се създава именно т.9, имаща посоченото по-горе съдържание.
Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно
са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Липсват основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното
деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този
вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението
е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените
отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид
изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 126 от 30.04.2020 г., издадено
от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр.
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
лв. на Е.Д.С. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от
ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Е.Д.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: