Решение по дело №213/2019 на Административен съд - Видин

Делото е образувано, след връщането му за ново разглеждане от Върховен административен съд , по жалбата на Н. И.П. със съдебен адрес ***, против Решение № 16/12.01.2018г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №121/2016г. по описа на КЗД, в частта, в която е установено, че с действията си БАБХ , представлявано от изпълнителния директор  Д.И., не е извършила нарушение на ЗЗДиск. по защитения съгласно закона признак „лично положение“/т.II от решението/, както и по жалбата на Изпълнителния директор на БАБХ Д.И. против Решение № 16/12.01.2018г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №121/2016г. по описа на КЗД, в частта, в която е установено , че Изпълнителния директор на БАБХ-Д.И., като орган  по назначението, е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл.4,ал.2 във вр. с чл.4,ал.1 от ЗЗДиск. по признак „лично положение“ и на основание чл.80,ал.3 от ЗЗДиск. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв за извършената пряка дискриминация по защитения съгласно чл.4,ал.1 от ЗЗДиск. признак „лично положение“ по отношение на жалбоподателката/т.I  и т.III от решението/.  

Жалбоподателката Н. П. излага съображения, че в частта по т.II решението не кореспондира със събраните доказателства по преписката и е незаконосъобразно. Иска се от съда да отмени решението в оспорената част. Оспорва жалбата на Изпълнителния директор Д.И..Претендират се разноските за производството.

Заинтересованата страна по жалбата –БАБХ, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбоподателят – Изпълнителният директор на БАБХ Д.И., сочи , че решението в обжалваната част е незаконосъобразно , тъй като КЗД е дала вяра на твърденията на жалбоподателката П. и е прехвърлила доказателствената тежест на ответната страна без реално да им е указала , че носят доказателствената тежест за конкретни факти и обстоятелства. Сочи , че събраните по преписката доказателства не установяват , че жалбоподателката П. е поставена в по-неблагоприятно положение на основание защитен признак в сравнение с друго лице в сходно положение . Твърди , че при извършеното съкращение на жалбоподателката не е осъществено поведение на основата на признак „лично положение“. Иска се от съда да отмени решението в оспорената част. Претендират се и разноските за производството.  

Ответникът по делото-Комисията за защита от дискриминация , в писмено становище, оспорва жалбите като неоснователни.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Н. И.П. е работела по служебно правоотношение в БАБХ на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ  от 01.03.2011г. , когато е преназначена на посочената длъжност. Във връзка с подаден сигнал срещу гл.инспектор Иванка И. и гл.инспектор Н. П. , първата от които е подала и жалба до Министъра на земеделието и храните за нередности в отдела , е извършена проверка . Със заповед № НК-17/21.07.2014г. изпълнителният директор на БАБХ-Пламен Молов, като орган по назначаване , е наложил на жалбоподателката П. дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното  и правоотношение. С влязло в сила решение , постановено по АД № 173/2014г. по описа на АС-Видин, потвърдено от ВАС с решение от 11.02.2016г. , заповедта е отменена като незаконосъобразна. След подадена молба за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност със заповед №ВР-3/29.02.2016г. на изпълнителния директор Д.И.  , жалбоподателката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност като същата е връчена на служителя на 01.03.2016г. в 13,19ч. На същата дата и час на жалбоподателката е връчена и заповед № ОСОСО-6/29.02.2016г. за прекратяване на служебното и правоотношение поради съкращаване на длъжността. С жалба вх.№ 44-00-907/12.03.2016г. жалбоподателката е сезирала КЗД като е посочила , че се чувства дискриминирана , тъй като не са приложени еднакви критерии при осъществяване на правото на подбор , тъй като към 01.03.2016г. изобщо не е било налице изискване за съкращаване на щата. Сочи също така в жалбата си , че не са прилагани еднакви критерии за подбор , а тя е освободена , защото  е водила дела. Сочи , че е нарушен принципа на равно третиране на служителите в отдел „Контрол на храните“ и е освободена именно тя , тъй като има убеждение за справедливост и законност. Сочи и подаденият от нея и колегата  и сигнал , който е довел до неравното  и третиране с другите колеги и формалното  и възстановяване на работа. Сочи и че и е бил указан натиск да се пенсионира.

С разпореждане №355/22.04.2016г. на Председателя на КЗД е образувано производство по гл.4-та от ЗЗДискр. и преписката е разпределена за разглеждане на трети специализиран постоянен състав,определени са председател и докладчик по преписката и за започналото производство е изпратено уведомление до жалбоподателката  П. и до Изпълнителния директор на БАБХ  за започнало проучване на основание чл.55 и чл.56 от ЗЗДискр., предоставена им е възможност за становище и доказателства по твърденията за извършена дискриминация , указано е разпределението на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДиск, като е задължен жалбоподателя Изпълнителният директор на БАБХ да представи длъжностни и поименни щатни разписания и доказателства за извършения подбор.

От същия е депозирано становище с оспорване на твърденията в жалбата за прояви на дискриминационно отношение от БАБХ към П., депозирани са и доказателства.

В изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството. От докладчика по преписката в съответствие с изискванията на чл. 60, ал.1 от ЗЗДискр. и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗД, е изготвен и представен Доклад-заключение/л.154-л.158/, с който на председателя на състава е предложено да се насрочи открито заседание с призоваване на страните, както и да бъде разпоредено страните да бъдат уведомени, че в първото заседание могат да заявят желание за помирение и в случай на такова, да представят писмено споразумение и да бъдат уведомени, че са длъжни в първото заседание да представят всички доказателства, да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да се произнесат по направените от другата страна възражения. Изрично са определени страните в производството.

    Видно от приложените по преписката протоколи, проведени са три заседания, на които са събрани писмени доказателства , след което преписката е била обявена за решаване.

Видно от представените по делото поименни щатни разписания, в действащото към 26.07.2014г. поименно щатно разписание  жалбоподателката и другата дисциплинарно уволнена служителка не фигурират. С протокол от 23.04.2015г. комисия е определила за съкращение щатни бройки и служители като такива от отдел „Контрол на храните“ не са определени. Със заповед от 18.12.2015г. в отдел „Контрол на храните“ е преназначена служителката Татяна Асенова Игнатова, експертно ниво 6. Видно от поименно разписание на длъжностите в ОДБХ-Видин, в сила от 24.02.2016г. , към момента на възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност, в отдел „Контрол на храните“ длъжностите „гл.инспектор“ , каквато е тази на жалбоподателата, са 4 на брой. 

    С постановеното по преписката решение КЗД е установила, че с действията си БАБХ , представлявано от изпълнителния директор  Д.И., не е извършила нарушение на ЗЗДиск. по защитения съгласно закона признак „лично положение“ по отношение на нея/т.II от решението/, както и че Изпълнителния директор на БАБХ-Д.И. като орган  по назначението, е допуснал нарушение на принципа на равенство в третирането , като без да са налице данни за подбор по смисъла на чл.21 от ЗЗДиск. с издаването на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на П. е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл.4,ал.2 във вр. с чл.4,ал.1 от ЗЗДиск. по признак „лично положение“ и на основание чл.80,ал.3 от ЗЗДиск. му е наложила административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв за извършената пряка дискриминация по отношение на жалбоподателката П. по защитения съгласно чл.4,ал.1 от ЗЗДиск. признак „лично положение“. 

   Изложени са съображения , че изрично в специалната норма на чл. 21 от ЗЗДискр. е предвидено, че работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.1, т.2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от КТ или на служебното правоотношение по чл. 106, ал.1, т.2, 3 и 5 от Закона за държавния служител, без оглед на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Посочил е, че в настоящият случай заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Н. П. е издадена на основание чл.106,ал.1,т.2 от ЗДСл., както видно и от последвалото решение на ВАС , обвързващо и състава на комисията , заповедта е отменена като незаконосъобразна. Посочено е в Решението , че формалното възстановяване на работа-издаването на заповед за възстановяване , последвана от заповед за прекратяване на служебното правоотношение, представлява неизпълнение на съдебно решение. Изложени са съображения , че  събраните в производството доказателства навеждат именно до извод за осъществена по отношение на жалбоподателката дискриминация по посочения признак „лично положение“ с оглед правото и на защита–търсената от жалбоподателката защита при упражняване на правото и на труд. Посочено е , че защитата на лични права  е част и от личното положение на дадено лице  и доколкото ответната страна не е ангажирала доказателства за осъществен подбор следва да се приеме на база предположение по първата хипотеза от чл. 9 от ЗЗДискр., че именно поведението на жалбодателката е причина тя да бъде съкратена. Обсъдено е и че при съкращаване в щата в отдела е преназначено друго лице-Татяна Асенова Игнатова. Предвид това е прието, че в това производство жалбоподателят е доказал вероятността от наличието на дискриминация, респ. е представил доказателства за факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация по признак "лично положение" като в тежест на ответната страна е било да докаже, че не е налице дискриминация, респ. да обори презумпцията, че е налице причинно-следствена връзка между признака и неравното третиране, като след като ответната страна не е доказала липсата на осъществено неравно третиране, съставът е приел, че е налице пряка дискриминация по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбите са допустими, като подадени в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от лица, за които е налице правен интерес да обжалват подлежащия на оспорване административен акт-решението на Комисията за защита от дискриминация в оспорените части от всеки от жалбоподателите.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред КЗД е развито законосъобразно съгласно нормите на ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 ЗЗДискр., съгласно която след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът е започнал процедура по проучване, съгласно изискването на чл. 55 ЗЗДискр., при проучването на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение, конституирал е страните , като е представил преписката на председателя на състава, който е насрочил заседание.

Страните са редовно уведомявани за заседанията, на които са взели участие. Поради липса на възможност да се приложи процедурата по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. преписката е разгледана по общия ред.

Проведени са три открити заседания, след изясняване на фактите председателят на състава е дал на страните възможност за становище, след което е постановено оспореното решение.

Същото е постановено от компетентен орган, взето е единодушно и е подписано от решаващия състав на КЗД.

При постановяването му органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е дискриминирана, следва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и възраженията на страните, като е развила доводи защо ги кредитира или не. Изводите му съответстват на материалния закон. Обжалваното решение е издадено при спазване на материалния закон. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. Като "неблагоприятно третиране" е определен всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси (§ 1, т. 7 от ДР на закона).

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона следва да са налице всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, а именно: 1) изпълнително деяние - акт, действие или бездействие, водещи до диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица; 2) защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 3) цел или резултат – засягане на права или законни интереси и 4) причинно-следствена връзка. Едно деяние следва да се квалифицира като дискриминационно, когато лицето, което твърди че е жертва, докаже prima facie дискриминация, а лицето, за което се твърди, че дискриминира, не успее да опровергае извода за неравното третиране. Доказването на prima facie дискриминация изисква, на първо място, да се установи факта на неравно третиране по защитен признак спрямо сравняваните лица, и второ – да се докажат факти, от които може да се направи обосновано предложение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитения признак, т. е. за причинна връзка между спорното третиране и защитения признак. Необходимо е, освен това, да има лице – основа за сравнение, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на основата на признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр. или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика.

В случая жалбоподателката е обжалвала предходно уволнение като в хода на водното от нея съдебно производство е утвърдено поименно щатно разписание без в същото да фигурират жалбоподателката и Иванка И. –другата дисциплинарно уволнена служителка. Видно от представените писмени доказателства за извършен подбор в резултат на ново утвърдено длъжностно разписание на служителите в ОДБХ, жалбоподателката не е сред посочените, предложени за освобождаване лица-извършен е подбор на лицата по трудово правоотношение. Липсват данни по преписката за друг проведен подбор, както преди възстановяването на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност , така и след това.  Предвид горното съдът намира , че е осъществена пряко дискриминация от страна на работодателя, в случая предвид характера на правоотношението и като служебно такова-от органа по назначаване , тъй като правоотношението с нея е прекратено без извършен подбор , което я поставя в по-неблагоприятно положение от другите служители , останали на работа на същата длъжност и отдел , в частност и преназначената такава служителка от друг отдел при сочено съкращаване в щатната численост. Видно от данните по делото са съкратени щатните длъжности на двете служителки, водещи съдебни дела, преди възстановяването им на длъжност/към 2014г.-6 щатни бройки за гл.инспектор, към 2016г.-4 щатни бройки/. При възстановяването на дисциплинарно уволнените служителки съкращаване в щата не  е провеждано. В случая без съмнение е налице нарушение на разпоредбата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), която задължава работодателят да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Наведените от жалбоподателката твърдения, които обосновават защитната й теза за неблагоприятно третиране, са доказани. В тежест на ответната страна е било да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено и/или са налице основания за оправдано различно третиране, изрично и изчерпателно посочени в чл. 7 от ЗЗДиск. От ответника по делото нито са наведени доводи , нито са ангажирани доказателства за оправдано различно третиране на жалбоподателката спрямо останалите на работа лица. Не са изложени каквито и да е обстоятелства , обосноваващи оставането им на работа, спрямо освобождаването на жалбоподателката. 

С оглед на изложеното съдът намира , че критерият за прекратяване на правоотношението на жалбоподателката е именно водените от нея съдебни спорове и в този смисъл следва да бъде споделен доводът на ответника , развит в оспореното решение , че защитата на лични права е част от личното положение на дадено лице и в този смисъл е осъществена дискриминация за осъществяваните от нея права на защита , което е дискриминация по защитен признак „лично положение“.  

Предвид гореизложеното изводите на КЗД , че по отношение на жалбоподателката П. е осъществена пряка дискриминация  по признак „лично положение“ поради нарушение на принципа на равенство в третирането по смисъла на чл.21 от ЗЗДиск. се възприемат изцяло  от настоящия съдебен състав. Съобразно разпоредбата на чл.21 от ЗЗдиск. задължението за спазване на принципа  е на работодателя, който съгласно ЗДСл. е органът по назначаване-в случая Изпълнителният директор на БАБХ. В случая КЗД законосъобразно е ангажирала отговорността на изпълнителния директор като орган по назначаване за нарушение на чл.21 от ЗЗдиск. , поради което и законосъобразно е наложила административно наказание „глоба“ на основание чл.80,ал.1 от ЗЗДиск. именно на същия ,  а не на юридическото лице. Погрешното посочване на санкционната норма-чл.80,ал.3 от ЗЗДиск. не влече незаконосъобразност на наложената санкция, тъй като не вменява различно нарушение. Размерът е определен в минимума в разпоредбата, поради което не следва да бъде коригиран.

Предвид гореизложеното жалбата на изпълнителния директор на БАБХ е неоснователна.  Неоснователен е доводът за съкращаване в щата, тъй като такова съкращаване по отношение на жалбоподателката не е извършвано и органът по назначаване е бил длъжен да възстанови същата на заеманата преди уволнението длъжност. Неоснователен е и доводът , че не им е известно разпределението на доказателствената тежест, тъй като същото е указано в ЗЗДиск. , както и в разпореждането на Председателя на КЗД за образуване на производството. Налице е и сравнител, тъй като останалите на работа лица , са поставени в по-благоприятно положение от жалбоподателката , а по отношение на доводите за липса на умисъл следва да се има предвид , че при осъществяване на пряката дискриминация умисълът е ирелевантен.

С оглед на горните съображения оплакванията в жалбата на изпълнителния директор на БАБХ са неоснователни.

По отношение на жалбата на жалбоподателката П. следва да се има предвид следното : С оглед обстоятелството , че задължението по чл.21 от ЗЗДиск. е на работодателя-в случая на органа по назначаване , за неизпълнението на същото е ангажирана именно неговата отговорност , а не тази на ЮЛ , поради което жалбата на П. срещу решението на КЗД в частта по т.II от същото , а именно в частта , в която  е прието, че БАБХ не е осъществил дискриминация по отношение на нея , е неоснователна.  

В жалбата до КЗД са наведени доводи и за „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр , но такива доказателства не са събрани  и не се установява наличие на подобно поведение.

Предвид горното решението на КЗК е законосъобразно като липсват основания за неговата отмяна по чл. 146 от АПК.

Жалбите на Н. П. и Изпълнителния директор на БАБХ-Д.И., като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на ю.к. възнаграждение на основание чл.143,ал.3 от АПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят такова в минимален размер за всяка от инстанциите съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК, общо в размер на 300 лева, като всеки от жалбоподателите следва да заплати по 150 лв.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

 

                            РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И.П. със съдебен адрес ***, против Решение № 16/12.01.2018г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №121/2016г. по описа на КЗД, в частта, в която е установено, че с действията си БАБХ , представлявано от изпълнителния директор  Д.И., не е извършила нарушение на ЗЗДиск. По отношение на нея по защитения съгласно закона признак „лично положение“ /т.II от решението/, като неоснователна.

ОТХЪРЛЯ жалбата на Изпълнителния директор на БАБХ против Решение № 16/12.01.2018г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №121/2016г. по описа на КЗД, в частта, в която е установено , че Изпълнителния директор на БАБХ-Д.И. като орган  по назначението, е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл.4,ал.2 във вр. с чл.4,ал.1 от ЗЗД по признак „лично положение“ спрямо Н. И.П. и на основание чл.80,ал.3 от ЗЗД му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв за извършената пряка дискриминация по защитения съгласно чл.4,ал.1 от ЗЗДиск. признак „лично положение“ /т.I  и т.III от решението /, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н. И. *** да заплати на Комисията за защита от дискриминация-гр.София, разноски по делото за ю.к. възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/ лв.

ОСЪЖДА Изпълнителния директор на БАБХ-Дамян Драганов Илиев  да заплати на Комисията за защита от дискриминация-гр.София, разноски по делото за ю.к. възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                 Административен съдия: