Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Жени Стойчева като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 815 по описа за 2019 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение №118 от 08.07.2019 г. по гр.д.
№149/2019 г. Кнежански Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявения от „***“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, обл. Плевен, ***,
представлявано от управителя В.Р.И., чрез пълномощника – адв. И.М.Т. от
Пловдивска АК, против ***
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***,
представлявано от М.С.М.Г., П.В.Д., Г.Н.Г., чрез пълномощника – юрк. Д.Р.Т.,
иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 223 от КЗ (отм.) за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 001.50 EUR (дванадесет хиляди и едно евро и
петдесет евроцента) – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на задължението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на
основание чл.
78, ал.3 и ал.8 от ГПК „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Кнежа, ***, представлявано от В.Р.И., ДА ЗАПЛАТИ на *** АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от М.С.М.Г.,
П.В.Д. и Г.Н.Г., сумата от 100 лв.
(сто лева) – деловодни разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
Недоволен
от решението е останал ищецът „***“ ЕООД и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск. Въззивникът
претендира направените в двете инстанции разноски.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 11.09.2019 г. на *** АД
и на 26.09.2019 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение,
направени във въззивното производство.
С
определение №1633 от 24.10.2019 г. въззивната жалба е приета за допустима и
редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането и.
В
о.с.з. на 19.12.2019 г. процесуалният представител на въззивника – адв. Т. е
пледирал при решаване на спора съдът да съобрази, че съгласно т.1.3 от Раздел
„основни задължения на страните по застраховката“ от Общите Условия за
застраховка „Отговорност на превозвача“, застрахованият е длъжен винаги да
оставя/паркира МПС на осигурени места, охраняеми паркинги или по друг начин
контролирани обекти. Акцентира се върху липсата на договорна дефиниция за
„охраняем паркинг“. Моли се да бъде
отчетено, че за ползването на магистралата, в т.ч. и прилежащия към нея
паркинг, е платена такса; че паркингът е ограден и под видеонаблюдение; че е
положена максимално възможната в случая грижа, защото паркингите с жива охрана
обичайно се намират встрани от междунарадните пътища, в населените места и се
ползват за по-продължително време.
Адв. Т.
претендира направените разноски в двете инстанции. За втората представя списък
по чл.80 от ГПК от 19.12.2019 г.
В писмено
становище от 15.11.2019 г. *** АД прави възражение за прекомерност на адв. хонорар,
платен от въззивника и претендира разноски за юриск. възнаграждение. Негов
представител не се е явил в о.с.з. на 19.12.2019 г.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно
от застрахователна полица № *** от 06.08.2015 г.,
застраховка „Отговорност на превозвача“ при Общи условия относно процесния
влекач *** с
рег. № *** със срок на действие от 07.08.2015 г. до 06.08.2016 г. е сключена между
„***“ЕООД-гр. Кнежа, с ЕИК:*** и ***АД.
Видно
от анекс №1 от 23.11.2015 г. към застрахователната полица,
към застрахователното покритие са включени две ремаркета, едно от които
процесното – с рег. № ***.
Съществуването
на валидно застрахователно правоотношение се потвърждава и от у-ние за застраховка от 23.11.2015 г.
„***“ЕООД твърди,
че като „превозвач“ е сключило договор за превоз от Великобритания до Испания
на товар по заявка на австрийския
спедитор *** от 02.03.2016 г. /на стр.23-27 от делото/. Твърди, че превоза
е следвало да бъде осъществен с товарен автомобил *** с рег. № *** и ремарке с рег.
№ ***.
Видно
от ЧМР-товарителница №*** /на стр.32, 33 от делото/,
в графа 16 „превозвач“ е посочено „***“ЕООД, като „изпращач“ – *** и
като „получател“ – ***, ***
Между
страните не е спорно, че на 05.03.2016 г. шофьорът на процесния товарен
автомобил Х.Т.Д. се е явил в полицията в ***, Испания и е подал жалба, в която е заявил, че предната
вечер е спрял за почивка на паркинга за камиони в зоната за обслужване на АП-ИС
в ***, а на сутринта установил, че дъното на камиона е пробито и че липсва
малко повече от едно пале кашони с уиски Джак Даниелс.
Не е спорно,
че ***
е отправило на 17.03.2016 г. писмена
претенция за 12 653.90 GBP.
Не е
спорно, че по предложение на спедитора и съгласно чл.23 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), *** е
приело отговорността на превозвача да бъде ограничена до 9 582 GBP.
Тази именно сума е посочена в писмото на
стр.78 от делото и във фактура №*** от 24.03.2016 г. на стр.141 от делото.
Не е
спорно и е видно от официално
потвърждение /на стр.173 от делото/, че претендираната с фактура №*** от
24.03.2016 г. сума от 9 582 GBP
е погасена от „***“ЕООД чрез прихващане с негови вземания от
*** в общ размер на 12 001.50 евро.
„***“ЕООД
е предявило претенциите си пред застрахователя, но с писмо от 25.04.2016 г. /на
стр.146 от делото/ последният му отказал плащане на застрахователно обезщетение
на основание т.2.8, раздел V от Общите условия, риск.
В отговора
на исковата молба ***АД е потвърдило същото основание за отказа си да плати
претендираното застрахователно обезщетение – непокрит риск. Освен това е
добавено и ново основание –т.2 във вр. с
т.1.5 и т.1.6, раздел IX от Общите условия. Според
въззивната инстанция, двете основания са взаимно изключващи се, което означава,
че съответните възражения би следвало да се направени и разгледани в следните
условия на евентуалност: ако бъде прието, че е налице покрит риск, да се
приеме, че са налице обстоятелства, които изключват отговорността на
застрахователя, а именно – значително с оглед интересите на застрахователя
неизпълнение на съответните задължения на застрахования.
Така като
спорен се очертава въпросът дали е налице хипотезата на непокрит риск или пък е
налице хипотезата на покрит риск. Следва да се отбележи, че само във втората
хипотеза застрахователят може да се позове на обстоятелства, които изключват
отговорността му да заплати търсеното обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие.
Във връзка
с хипотезата на непокрит риск по т.2.8,
раздел V от Общите условия, застрахователят
твърди отрицателни факти, а именно – че мястото, където е паркиран процесния
товарен автомобил, не е охраняем паркинг и че автомобилът е оставен без
охрана. Ако застрахованият оспорва тези отрицателни факти, в негова тежест е да
докаже обратното, т.е. че мястото, където е паркиран процесния товарен
автомобил, е охраняем паркинг и че автомобилът е оставен под
охрана.
„***“ЕООД
е представило фактура от 31.03.2016 г. /на стр.169 от делото/, от която е
видно, че е платило такса „магистрала“ за 04.03.2016 г. и 05.03.2016 г. относно
процесния влекач *** с
рег. № ***.
По искане
на „***“ЕООД е разпитан шофьора на процесния товарен автомобил Х.Т.Д.. Той твърди, че паркингът, на който е спрял за полагаема се почивка
на 04.03.2016 г., е „прилежащ“ към магистралата – ограден, осветен, с
видеонаблюдение и с денонощно заведение. Твърди, че е почивал в автомобила и че
е ставал един път през нощта да огледа дали всичко е наред. Твърди, че по
маршрута му не е имало паркинг с жива охрана.
При така
установената фактическа обстановка, Кнежански Районен съд е правилно е приел,
че съгласно т.1,
раздел IX от Общите условия, правата
по процесната застраховка не са погасени, защото към 22.02.2019 г. не са
изтекли 5 години от датата на настъпване на събитието, в случая – от 05.03.2016
г. Правилен е и извода в обжалваното решение, че предявеният
иск не е погасен по давност и защото не попада в предметния обхват на чл. 32 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз, на който се
позовава застрахователя.
Кнежански
Районен съд е приел, че е налице хипотезата на непокрит риск, предвидена в т.2.8, раздел V от Общите условия, защото
процесният паркинг е неохраняем, т.е. без ограждения, без
организиран пропускателен режим от въоръжена или невъоръжена охрана, без
бариери и без следене и записване на влизащи и излизащи автомобили. Според
въззивната инстанция, при подобна хипотеза отговорността на превозвача за
загуба или щета – резултат от кражба от превозното средство не се покрива от застрахователя и не се
налага разглеждане на евентуалното възражение. В заключение – Кнежански Районен съд е приел, че
правоизключващото отговорността на застрахователя възражение се явява
основателно и същият не дължи обезщетение, тъй като случаят попада в
хипотезата на изключените от застрахователния договор рискове. Едновременно с това Кнежански Районен съд е разгледал и евентуалното
възражение, вероятно за пълнота на изложението.
В
обжалваното решение е прието, че паркирането на неохраняем паркинг е допринесло
за настъпването на вредите, т.е. че застрахованият не е предприел всички
разумни и целесъобразни мерки за предотвратяване, ограничаване и намаляване на
загубата по смисъла на т.1.5, раздел
IX от Общите условия. Прието е
също, че неизпълнението
на това задължение следва да се приеме за значително с оглед интереса на
застрахователя, предвид настъпилата именно на неохраняем паркинг частична
кражба на товара.
В
обжалваното решение липсват мотиви относно това дали застрахованият е изпълнил
или не задължението си по т.1.6, раздел IX от Общите условия.
Плевенски
Окръжен съд намира, че не е налице хипотезата на непокрит риск, предвидена в т.2.8, раздел V от Общите условия, защото:
При
положение, че липсва еднозначна легална и договорна дефиниция за охраняем
паркинг, би следвало във всеки конкретен случай да се преценява дали паркингът
е охраняем в контекста на принципа за полагане грижата на добрия стопанин
според конкретните обстоятелства. Индиция за рамките на тази грижа се съдържа в
т.1.3, раздел IX от Общите условия. В посочената
договорна клауза е предвидено, че застрахованият следва да заключва
натоварените със стока МПС и винаги да ги оставя/паркира на „осигурени места, охраняеми паркинги или по
друг начин контролирани обекти“.
От
събраните гласни доказателства се установява, че шофьорът на процесния
автомобил се е движил по маршрута на възложения
превоз и че е спрял на прилежащ към магистрала в Испания паркинг с цел –
ползване на полагаемата се почивка. Безспорно е, че достъпът до магистралата,
респ. и до прилежащия и паркинг е възможен само след заплащане на съответна
такса. Според въззивната инстанция, процесният паркинг може да бъде определен
като „контролиран“ в някаква степен
обект, с пропускателен режим. Свидетелят твърди, че паркингът е бил ограден, осветен и с видеонаблюдение. Тези обстоятелства сочат за „осигуреност“ на паркинга. Застрахователят
не е опровергал твърдението на свидетеля, че по маршрута в района на настъпване
на застрахователното събитие е имало друг паркинг с „жива“ охрана – въоръжена или невъоръжена, до който паркинг шофьорът
е могъл да стигне без съществено отклонение от маршрута си, без значителни
разходи и без да нарушава изискването за почивка. Освен това, според въззивната
инстанция, процесният автомобил не е бил оставен без охрана, доколкото шофьорът
е почивал в автомобила и е ставал един път през нощта да огледа дали всичко е
наред.
С оглед гореизложеното, е неправилна
преценката на Кнежански Районен съд, че процесният паркинг е неохраняем, защото
е без ограждения, без организиран пропускателен режим от
въоръжена или невъоръжена охрана, без бариери и без следене и записване на
влизащи и излизащи автомобили. Изводът, че е налице непокрит риск, е
необоснован.
При
положение, че е налице покрит риск, стои въпроса дали застрахователят може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение, защото е налице неизпълнение на
задълженията на застраховани по т.1.5 и т.1.6, раздел IX от Общите
условия.
Според
въззивия съд, шофьорът на процесния автомобил е предприел разумни и
целесъобразни мерки за предотваряване, ограничаване и намаляване на щетата,
като в конкретния момент и в конкретния район от маршрута си е спрял на
единствено възможното място за почивка; като е останал в автомобила и като е
извършил контролен обход през нощта. Още един път следва да се акцентира върху
това, че изпълнението на задължението по т.1.5 следва да се разглежда в
контекста на задължението по т.1.3, раздел IX от Общите
условия.
Между
страните няма спор, че застрахованият незабавно е уведомил застрахователя за
кражбата и щетата – резултат от нея.
Възражението
на застрахователя във вр. със т.1.6, раздел IX от Общите
условия не е конкретно. Вероятно се има предвид, че „***“ЕООД
е удовлетворило претенцията на *** в размер на 9 582 GBP,
равняващи се на 12 001.50 евро.
Според
въззивната инстанция, по арг. от чл. 211, т.2 от КЗ (отм.), санкционируемо в
случая е само неизпълнението на задължения, които са от естество да способстват
настъпването на кражбата, респ. щетата – резултат от нея и/или да повлияят
върху размера на вредите. Удовлетворяването на
претенцията на *** по никакъв начин не е способствало за настъпването на кражбата, респ. щетата – резултат от нея, нито е повлияло
върху размера на щетите /броя на откраднатите каси/. Не е доказано също, че
друга – по-малка е сумата, която се дължи на възложителя на превоза. Тук е
мястото да се отбележи, че удовлетворяването на
увреденото лице от застрахования е условие, за да бъде ангажирана отговорността
на застрахователя по отношение на застрахованото лице.
С оглед
така изложените съображения, след като е налице покрит риск и не са налице
обстоятелства във вр. с чл.211, т.2 от КЗ /отм./, обжалваното решение се явява
неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск за сумата от
12 001.50 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на иска – 22.02.2019 г.
При този
изход на спора по същество, ***АД следва да заплати в
полза на „***“ЕООД сумата от 2 538.92 лв., явяваща се разноски за ДТ и
адв. възнаграждение. Разноските за преводи, които не са възложени от съда и за
квартирни и пътни на адвоката нямат характер на разноски по производството,
отговорността за които се носи от другата страна.
***АД
следва да заплати в полза на „***“ЕООД и сумата от 1 869.46 лв., явяваща
се разноски за ДТ и адв. възнаграждение, направени във въззивната инстанция.
Предвид
правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че няма основание за
редукция на адв. възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №118 от 08.07.2019 г. по гр.д. №149/2019 г. по описа на Кнежански Районен съд и вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание
чл.215 от КЗ /отм./ „***“АД-гр. София, с
ЕИК: *** да заплати в полза на „***“ ЕООД-гр. Кнежа, с ЕИК: *** сумата
от 12 001.50 евро /дванадесет
хиляди и едно евро и петдесет евроцента/, явяваща се застрахователно
обезщетение, дължимо съгласно застрахователна полица № ***
от 06.08.2015 г. и анекс №1 от 23.11.2015 г. към нея, за настъпило на
05.03.2016 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2019 г. до окончателното
и заплащане.
ОСЪЖДА
на
основание 78, ал.1 от ГПК „***“АД-гр.
София, с ЕИК: *** да заплати в полза на „***“ ЕООД-гр. Кнежа, с ЕИК: *** сумата
от 2 538.92 лв.,
явяваща се разноски за ДТ и адв. възнаграждение, направени в първата инстанция,
както и сумата от 1 869.46 лв.,
явяваща се разноски за ДТ и адв. възнаграждение, направени във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: