№ 989
гр. Плевен , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430105551 по описа за 2021 година
По делото е постъпила молба по ЗЗДН от Р. С. ИЛ., ЕГН **********, от гр.Плевен, с
настоящ адрес ***, чрез адв.И.Ц. от ПАК, против Ф. ВЛ. З., ЕГН **********, от ***. В
молбата се твърди, че от съвместното си съжителство страните имат родено малолетно дете
– *** Ф.З., ЕГН **********. Твърди се, че в последните две години ответникът системно
злоупотребява с алкохол, вдига семейни скандали, поради което през м.юли 2021 г.
молителката се преместила да живее с детето при своите родители. Твърди се, че след
раздялата им, ответникът ежедневно я тормози и лично, и по телефон, с цел да я принуди да
се съберат отново. Сочи се, че последният акт на насилие спрямо молителката е от
31,07,2021 г., когато ответникът дошъл в дома на родителите й и я заплашил с физическа
саморазправа, с пистолет, ако с детето не се върнат при него. Твърди се, че за случая са
информирани органите на полицията. Заявено е искане за незабавна защита. Към молбата е
приложена като доказателство Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Със заповед за незабавна защита №35 от 26,08,2021 г. съдът е задължил Ф. ВЛ. З., ЕГН
**********, от ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. С. ИЛ.,
ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, като е забранил на Ф. ВЛ. З., ЕГН **********, от ***,
да приближава Р. С. ИЛ., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, на по-малко от 50 /петдесет/
метра, жилището, което обитава понастоящем в гр.Плевен, ***, както и местоработата й -
офис на фирма *** на адрес ***, за срок до влизане в сила на съдебното решение по
настоящото гражданско дело.
В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от адв.Т.***,
преупълномощена от адв.И.Ц. от ПАК. Моли се съда да уважи молбата.
1
Ответникът, редовно за подадената молба по ЗЗДН, депозира писмен отговор, в който
твърди, че не е имало никакъв акт на домашно насилие. Твърди, че молителката е тази,
която постоянно се опитвала да налага мнението си и ограничавала срещите на ответника с
детето им. В с.з., за което е редовно призован, ответникът се явява лично и сочи, че
описаното в молбата не отговаря на истината. Твърди, че пистолетът, който му е иззет от
органите на полицията, е детска играчка – въздушен пистолет, закупен за детето, като
възнамерявал да го учи да стреля.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 и 3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо
съпружеско съжителство/от което има дете. Следователно молбата се явява допустима -
подадена в съответствие с изискванията досежно активната и пасивна процесуална
легитимация и при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради
което следва да се разгледа по същество.
По основателността на депозираната молба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е /от приложеното към ИМ копие от удостоверение за раждане на ***
Ф.З./, че страните са негови родители.
От приложената като доказателство декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН /нотариално заверена/,
чиято доказателствена стойност не беше оборена от ответника, се установява, че на
31,07,2021 г. молителката е била подложена на домашно насилие, като била подложена на
заплахи за саморазправа от ответника, който бил в нетрезво състояние, агресивен, и
размахвал пистолет.
От служебно изисканата справка за съдимост на ответника се установява, че същият е
неосъждан.
От служебно изисканата справка за наложени мерки по ЗЗДН и по ЗЗ се установява, че
спрямо ответника по молбата няма налагани такива.
От изисканата справка от *** гр.Плевен, ОДНБПЗ, е видно, че ответникът по молбата не се
води на диспансерно наблюдение и не е лекуван в психиатричните клиники към лечебното
заведение от 2000 г. до момента.
От изисканата преписка от 01 РУП към ОД на МВР Плевен се установява, че в Докладна
записка е описан следния случай: на 31,07,2021 г., към 20,20 ч., бил получен сигнал от ОДЧ
2
за мъж, който заплашва жена си с пистолет; след посещение на адрес в жк.*** е установено
лицето Ф.З. във видимо нетрезво състояние, съставен му е предупредителен протокол, с
протокол за доброволно предаване е иззето пневматично оръжие /пистолет/.
От показанията на св.Й.А. – полицейски инспектор, посетил адреса на ответника и съставил
предупредителния протокол по ЗМВР, се установява, че при посещението на адреса отв.З.
бил във видимо нетрезво състояние, но въпреки това адекватен. Сочи се, че иззетото оръжие
не било детска играчка, а въздушен пистолет, без боеприпаси.
От показанията на св.Ч.П. - полицейски инспектор, посетил адреса на ответника на
31,07,2021 г., се установява, че отв.З. бил във видимо нетрезво състояние, макар и адекватен.
Категорично се сочи, че иззетото оръжие не било детска играчка, а въздушен пистолет, като
ответникът отказал да се подпише на протокола.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Мерките за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи
една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който
съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към
датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване
на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие. Социалното
предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които
действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да
служи за уреждане на междуличностни спорове.
Анализът на горните писмени и гласни доказателства обуславя извода, че са налице
условията за издаване на заповед за защита. Установи се, че използвания от ответника по
молбата на 31,07,2021 г. за „сплашване“ пистолет не е детска играчка, а пневматично
оръжие. Ноторно известно е, че въздушните пистолети могат да се използват само за
развлекателна стрелба или за тренировъчна стрелба, подобряваща уменията при стрелба с
3
бойни пистолети. Външният им вид обаче наподобява изключително много външността на
боен пистолет и със сигурност употребата на такъв пистолет за заплахи не само би заблудил
неопитен човек като молителката, но би предизвикал и основателен страх от саморазправа.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че ответникът е бил употребил алкохол /по
данни на двамата разпитани свидетели/, и макар и да се е държал адекватно, бил в
превъзбудено състояние. При преценката на тежестта на извършените действия на насилие и
подходящите мерки на закрила, съдът счита, че подходящи мерки в случая са наложените
със заповедта за незабавна защита, като мерките по чл.5, т.3 от ЗЗДН следва да бъдат
наложени за срок от 6 месеца, за какъвто период са поискани мерките и в подадената молба.
От събраните по делото доказателства става ясно, че страните имат общо дете, живеят
разделени от известен период от време и най-вероятно тази раздяла стои в основата на
конфликтните им отношения. Следва на страните да бъде дадена възможност да уредят
отношенията си по повод на въпросите за родителската отговорност спрямо роденото от
съвместното им съжителство дете по законен път.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят
прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 30,00 лева и глоба в
размер на 200,00 лева.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на молителката сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от
домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Ф. ВЛ. З., ЕГН **********, от ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Р. С. ИЛ., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***.
ЗАБРАНЯВА на Ф. ВЛ. З., ЕГН **********, от ***, да приближава Р. С. ИЛ., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ***, на по-малко от 50 /петдесет/ метра, жилището, което
обитава понастоящем в гр.Плевен, ***, както и местоработата й - офис на фирма ***
на адрес ***, ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН Ф. ВЛ. З., ЕГН **********, от ***,
че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от
ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Ф. ВЛ. З., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса в размер на 30,00 лева, както и глоба в
размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Ф. ВЛ. З., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. С. ИЛ., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, сторените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5