№ 8412
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110171197 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от Н. Д. Д. срещу Апелативен съд София
(САС) осъдителен иск с правна квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ за
заплащане на сумата от 5499,00 лв., представляваща разликата между
действително полученото от ищеца трудово възнаграждение, и това, което
ищецът счита, че му се дължи според индексацията на възнаграждението
според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, за периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба –
29.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.
Бил е служител на ВКС от 2017 г. по силата на трудов договор и последен
анекс от 2020 г., като е заемал длъжността „специалист-електротехник“. С
Решение на Пленума на ВСС по т. 1 от Протокол № 10/30.04.2020 г., считано
от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори на отдел
„Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“ при ВКС били
прехвърлени към САС. С Решение на съдийската колегия на ВСС по т. 16 от
Протокол № 18/09.06.2020 г., считано от 15.07.2020 г. са съкратени 31 щатни
1
бройки във ВКС за посочените длъжности, сред които и длъжността, заемана
от ищеца, и са разкрити 31 щатни бройки в САС за посочените длъжности,
вкл. длъжността на ищеца. В изпълнение на цитираните решения
Председателят на САС издал Заповед № А-1102/01.12.2020 г. за утвърждаване
структурата на администрацията на САС и Заповед № А-437/01.06.2021 г., с
която е отменена Заповед № А-1102/01.12.2020 г. и е утвърдена структурата
на администрацията на САС. Никой от служителите, засегнати от промените,
вкл. ищеца, не е подписвал нов трудов договор със САС. Трудовото
възнаграждение на ищеца не било индексирано съгласно действащото
законодателство, за което са подавани докладни до Председателя на САС.
Ответникът като работодател е препращал докладните на съдийската колегия
на ВСС. С писмен отговор до служителите, изх. № 7239/09.06.2023 г. на
Председателя на САС е посочено, че административният ръководител на съд
няма самостоятелни права да определя възнагражденията на съдебните
служители извън параметрите на Класификатора за съответните група
съдилища и е направено изрично искане за промяна на Класификатора, като
до момента същият не е променен. При преминаването на ищеца на работа от
ВКС към САС трудовият му договор не бил прекратен, запазен бил и
размерът на трудовото му възнаграждение. Сочи, че независимо от
посочените промени и преминаването му като служител от ВКС към САС
статутът на ищеца се е запазил, респ. следва да получава възнаграждение като
служител във ВКС. САС бил работодател на ищеца, като разпоредбата на чл.
123 от КТ не изисквала съгласие от служителя за преминаването му към друг
работодател, но в този случай следвало правата и задълженията на страните
да се запазят такива каквито са били по правоотношението с предишния
работодател. Твърди, че не е в правомощията на ВСС да прекратява
трудовите правоотношения, възникнали между ищеца и ВКС, респективно да
назначава ищеца като служител при друг работодател. Съгласно
допълнително споразумение от 08.03.2021 г. към трудовия договор, сключен с
ВКС, с който считано от 01.01.2021 г. основното трудово възнаграждение на
ищеца било определено в размер на 1470,00 лв., съгласно допълнително
споразумение от 19.04.2022 г. – 1617,00 лв., а съгласно допълнително
споразумение от 04.10.2023 г. – 1860,00 лв. Съгласно справка от НАП от
22.12.2023 г. трудовото му правоотношение с ВКС било прекратено на
15.07.2020 г. и на същата дата било вписано ново такова с ответника. Твърди
2
се, че трудовото му правоотношение с ВКС не е било прекратено, тъй като не
му е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника САС, с която същият изразява становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция. В първата група доводи – относно
допустимостта и редовността на исковата претенция, се сочи, че е налице
противоречие в обстоятелствената част на исковата молба, което води до
невъзможност да се определи пасивната процесуална легитимация, предвид
което моли исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да
бъдат дадени указания в тази връзка. Във втората група доводи – относно
основателността на иска, се твърди, че въз основа на валидно възникнало на
основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ трудово правоотношение работодател на
ищеца от 15.07.2020 г. е ответникът САС, като в отговора са изложени
подробно съображенията на ответника в тази насока. Релевират се доводи
относно размера на трудовото възнаграждение на ищеца като се сочи как е
определяно то в периода, когато ищецът е бил служител на ВКС. Посочва, че
с Решение по протокол № 19/16.12.2020 г., т. 4.1. на Комисия „Съдебна
администрация“, към Съдийска колегия на ВСС е отхвърлено предложението
на председателя на САС за изменение на Правилата за прилагане на
Класификатора, като в мотивите към него е посочено, че съгласно §1 от ПЗР
на Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, възнагражденията на прехвърлените
служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни
или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Сочи се,
че въз основа на решения на Съдийската колегия на ВСС за актуализиране
Класификатора на длъжностите в съдилищата, между страните са сключени
три броя допълнителни споразумения към трудов договор № 160/26.02.2021
г., № 174/15.04.2022 г. и № 234/21.08.2023 г., с което основното месечно
трудово възнаграждение на ищеца, считано от 01.01.2021 г. било определено
в размер от 1470,00 лв., считано от 01.01.2022 г. в размер от 1617,00 лв. и от
01.01.2023 г. в размер на 1860,00 лв., съобразно т. 8 от Класификатора.
Приложението на колона 8 от Класификатора се обосновавало с
обстоятелството, че ако спрямо ответника бъде приложена колона 6 от
Класификатора, както се претендира в исковата молба, то поради
„индексацията“ на възнагражденията, трудовото възнаграждение на ищеца
3
щяло да надвиши размера на това, което получава служител, работещ в САС
на същата длъжност, а съобразно изложеното от ВСС по-горе, това било
недопустимо. В тази връзка се твърди, че ответникът е актуализирал размера
на трудовото възнаграждение на ищеца съобразно своите правомощия. Сочи
се, че в колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите е определен
диапазона на трудовите възнаграждения на служителите за длъжностите във
ВКС и във ВАС, а в колони 7 и 8 се определя диапазона на трудовите
възнаграждения на служителите за длъжностите в Апелативните съдилища,
като трудовото възнаграждение на ищеца било актуализирано съобразно
максималния размер, допустим от класификатора за заеманата от него
длъжност.
С молба от 27.03.2024 г. ищецът посочва, че периодът, за който се
отнася претендираната главница, е от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.
Главницата е формирана, както следва: 1638,00 лв. за 2021 г. или по 126,00 лв.
месечно, която представлява разликата между полученото брутно трудово
възнаграждение за всеки месец и брутното трудово възнаграждение с
индексация в размер на 10 % по колона 6 от Класификатора; 1807,00 лв. за
2022 г. или по 139,00 лв. месечно, която представлява разликата между
полученото брутно трудово възнаграждение за всеки месец и брутното
трудово възнаграждение с индексация в размер на 10 % по колона 6 от
Класификатора; и 2054,00 лв. за 2023 г. или по 158,00 лв. месечно, която
представлява разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за
всеки месец и брутното трудово възнаграждение с индексация в размер на 15
% по колона 6 от Класификатора, която индексация е следвало да се извърши,
считано от 01.04.2023 г. Посочените размери включвали претенция за
заплащане на 13 заплати, т. е. 12 месечни трудови възнаграждения и
допълнително трудово възнаграждение (тринадесета заплата). Посочено е
още, че брутното трудово възнаграждение било формирано, като към
основното месечно възнаграждение се добавя сумата за ранг и полагащата се
сума за ПТСПО. Конкретизиран е петитумът на исковата молба, като е
посочено, че претенцията е за заплащане на разликата между трудовото
възнаграждение, което ищецът е получил през исковия период, и това, което
му се дължи според индексацията на възнаграждението според диапазона на
колони 5 и 6 КДАС.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
4
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК следните обстоятелства, а именно: 1. Между ищеца като служител и
ВКС като работодател е възникнало трудово правоотношение въз основа на
сключен между тях трудов договор от 12.07.2017 г., по силата на който
ищецът заемал длъжността „специалист-електротехник“; 2. По силата на
Решение на Пленума на ВСС по т. 1 от Протокол № 10/30.04.2020 г., считано
от 15.07.2020 г. в процесното трудово правоотношение на основание чл. 123,
ал. 1, т. 7 от КТ е настъпило правоприемство на страната на работодателя,
респ. от тази дата (15.07.2020 г.) работодател на ищеца вместо ВКС е
ответникът САС; 3. В периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2023 г. ищецът е
полагал труд по посоченото трудово правоотношение с ответника; 4. Сумата
от 5499,00 лв., претендирана от ищеца, не е заплатена от ответника; 5.
Ищецът при извършените от ответника атестации е получил оценки, даващи
му право на повишение на трудовото възнаграждение.
По делото е представено Споразумение № 878/12.07.2017 г., сключено
между ВКС и ищеца на основание чл. 96, вр. чл. 107 и чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от
КТ, въз основа на което ищецът е заемал длъжността „специалист-
електротехник“, V-ти ранг.
От извлечение от Протокол № 3/04.02.2020 г. на СК на ВСС се
установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от
01.01.2020 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III,
специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са
предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от
колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
Представено е допълнително споразумение № 230/15.02.2020 г. към
Споразумение № 878/12.07.2017 г., от което се установява, че считано от
01.01.2020 г. брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер
на 1597,51 лв. – 1418,00 лв. за основно трудово възнаграждение, 75,00 лв. за
IV-ти ранг и 104,51 лв. за ДТВ за ТСПО.
От представения кратък протокол № 10 от 30.04.2020 г. на Пленума на
5
ВСС, се установява, че е взето решение на основание чл. 388, вр. чл. 387 от
Закона за съдебната власт (ЗСВ) стопанисването на съдебната палата да бъде
възложено на административния ръководител на Апелативен съд гр. София.
От представения кратък протокол № 18 от 09.06.2020 г. на Пленума на
ВСС, че в изпълнение на решението от 30.04.2020 г. на Пленума на ВСС,
Съдийската колегия на ВСС на заседание, проведено на 09.06.2020 г. на
основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ е взела решение за съкращаване на 31
щатни бройки във ВКС за длъжностите, чиято основна функция е свързана
със стопанисването сградата на съдебната палата и разкриване на същите в
Апелативен съд гр. София, считано от 15.07.2020 г. В т. 16.3 от мотивите към
това решение е посочено, че СК на ВСС не възразява между ръководителите
на ВКС и САС да се приложи процедура по запазване размер на
възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС. В мотивите към това
решение в т. 16.3 е изразено съгласие административните ръководители на
ВКС и САС да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване
размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане
на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата
(ППКДАС).
По делото е приет като писмено доказателство протокол № 10 от
17.07.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, от който
се установява, че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на
председателя на САС за изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по
отношение длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III
„Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за
служителите на Апелативен съд – София с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на
ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се
индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за
съответната група, съгласно Класификатора. Указано е на административния
ръководител, че може да организира структурата на администрацията,
съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС.
От представения кратък протокол № 39 от 10.11.2020 г. на СК на ВСС,
на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ е взела решение за съкращаване на 3
щатни бройки във ВКС и разкриване на 7 щатни бройки в Апелативен съд гр.
София, считано от 01.12.2020 г. В мотивите към това решение в т. 7.6 е
6
изразено съгласие административните ръководители на ВКС и САС да
приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на
възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата
(ППКДАС).
Представена е Заповед № А-1102/01.12.2020 г. на Председателя на САС,
с която е утвърдена структура на администрацията на Апелативен съд –
София.
Представен е Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на на
Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, от който се установява,
че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на
САС за изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по отношение
длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща
администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на
Апелативен съд – София с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС,
възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до
изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната
група,съгласно Класификатора. Указано е на административния ръководител,
че може да организира структурата на администрацията, съобразно нуждите
на съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС.
Представено е допълнително споразумение № 160/26.02.2021 г., от
което се установява, че считано от 01.01.2021 г. брутното месечно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 1684,05 лв., подписано от двете
страни на 08.03.2021 г.
Представена е Заповед № А-437/01.06.2021 г. на Председателя на САС,
с която е отменена Заповед № А-1102/01.12.2020 г. и е утвърдена структура на
администрацията на Апелативен съд – София, във връзка с решение на СК на
ВСС по Протокол № 18/09.06.2020 г.
От извлечение от Протокол № 6/23.02.2021 г. на СК на ВСС се
установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от
01.01.2021 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III,
специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са
предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от
колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
7
От извлечение от Протокол № 15/11.04.2022 г. на СК на ВСС се
установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от
01.01.2022 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III,
специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са
предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от
колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
Представено е допълнително споразумение № 174/15.04.2022 г., от
което се установява, че считано от 01.01.2022 г. брутното месечно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 1972,47 лв., подписано от двете
страни на 19.09.2022 г.
От извлечение от Протокол № 27/17.08.2023 г. на СК на ВСС се
установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от
01.04.2023 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III,
специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са
предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от
колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
Представено е допълнително споразумение № 234/21.08.2023 г., от
което се установява, че считано от 01.04.2023 г. брутното месечно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 2305,20 лв., подписано от двете
страни на 04.10.2023 г.
Представени са фишове за изплатено трудово възнаграждение на ищеца
за месец декември на 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
Представени са: Докладна записка от началника на отдел
„Стопанисване и управление на съдебно имущество“ в САС относно
възникнал проблем с индексирането на служителите, преместени от ВКС в
САС; Правила за прилагане на КДАС; Сигнал от 11.11.2021 г. до ВСС от
началника на отдел „Стопанисване и управление на съдебно имущество“ в
САС; писмо от 13.12.2021 г. до председателя на САС от ВСС, ведно с
извлечение от протокол № 27/01.12.2021 г. от заседанието на Комисия
„Съдебна администрация“ към СК на ВСС, с което е препратен по
компетентност сигнал от 11.11.2021 г.; покана от адв. А. Т. до председателя
на САС във връзка с индексирането на представляваните от адв. Т. служители
на САС и отговор на тази покана от председателя на САС; Справка за
актуално състояние на трудовите договори на ищеца; Информация в табличен
8
относно щатната заплата на ищеца; Предложение от 22.06.2020 г. от
председателя на САС на основание чл. 341, ал. 2 ЗСВ до Комисия „Съдебна
администрация“ на ВСС; Писмо от 04.12.2020 г. от САС до Комисия
„Съдебна администрация“ на ВСС; Писмо от 18.03.2021 г. от САС до
Комисия „Съдебна администрация“ на ВСС; Писмо от 10.05.2021 г. от САС
до СК на ВСС; Писмо от 03.12.2021 г. от САС до СК на ВСС; Писмо от
07.05.2020 г. от ВСС до председателя на САС, ведно с извлечение от
протокол № 10 от 30.04.2020 г. на Пленума на ВСС; Писмо от 16.06.2020 г. от
ВСС до председателя на САС, ведно с извлечение от протокол № 18 от
09.06.2020 г. на Пленума на ВСС; Писмо от 18.12.2020 г. от ВСС до
председателя на САС, ведно с извлечение от протокол № 19 от 16.12.2020 г. и
протокол № 29 от 28.09.2017 г. на Пленума на ВСС; Писмо от 10.12.2021 г. от
ВСС до председателя на САС, ведно с извлечение от протокол № 27 от
01.12.2021 г. на Пленума на ВСС; Писмо от 07.02.2020 г. от ВСС, ведно с
извлечение от протокол № 3 от заседанието на СК на ВСС от 04.02.2020 г. и
КДАС на основание чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, в сила от 01.01.2020 г.; Писмо от
23.02.2021 г. от ВСС, ведно с извлечение от протокол № 6 от заседанието на
СК на ВСС от 23.02.2021 г. и КДАС на основание чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, в сила
от 01.01.2021 г.; Писмо от 13.04.2022 г. от ВСС, ведно с извлечение от
протокол № 15 от заседанието на СК на ВСС от 11.04.2022 г. и КДАС на
основание чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, в сила от 01.01.2022 г.; Писмо от 17.08.2023
г. от ВСС, ведно с извлечение от протокол № 27 от заседанието на СК на ВСС
от 17.08.2023 г. и КДАС на основание чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, в сила от
01.04.2023 г.; Разпореждане № СА-07 от 10.06.2022 г., издадено от съдебния
администратор на САС, с което е разпоредено на ищеца в 2-дневен срок да
даде писмени обяснения за причините за отказ да подпише допълнително
споразумение по чл. 119 КТ за увеличаване на работната му заплата, съгласно
КДАС, утвърден от СК на ВСС с Протокол № 15 от 11.04.2022 г. и обяснения
от ищеца в тази връзка.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че за
процесния период от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. разликата между
начислената основна заплата по ведомост и основната заплата според
диапазона на колони 5 и 6 от КДАС и ДТВ на ТСПО е в общ размер на
9
4010,90 лв., от които 1186,20 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
по КДАС в сила от 01.01.2021 г., 1328,58 лв. за периода от 01.01.2022 г. до
31.12.2022 г. по КДАС в сила от 01.01.2022 г. и 1496,12 лв. за периода от
01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. по КДАС в сила от 01.04.2023 г. От
заключението по допуснатата допълнителна задача към назначената ССЕ се
установява, че разликата между начисленото и преизчисленото допълнително
трудово възнаграждение, която би получил ищецът, ако беше приложена
индексацията е в размер на 385,00 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 128, т. 2 от
КТ.
Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между
страните по делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е
престирал работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период,
при което следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ; 3.
размерът на претенцията, т. е. че същата е равна на разликата между размера
на трудовото възнаграждение, което ищецът счита, че му се дължи, и този
(размера) на действително полученото от ищеца трудово възнаграждение; 4.
неизпълнение от страна на ответника работодател на задължението да заплати
на ищеца трудово възнаграждение в дължимия размер. Първите три
предпоставки следва да се установят от ищеца при условията на пълно и
главно доказване, а касателно последната – необходимо е само да се твърди
отсъствието на плащане. Ответникът може да проведе насрещно доказване на
тези факти. В тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и
главно доказване положителния факт на плащането.
Съгласно правилото на чл. 343, ал. 1 ЗСВ всички съдебни служители се
назначават в органите на съдебната власт след провеждане на конкурс.
Съдебният служител се счита за особена категория служител на трудово
правоотношние, чиито права и задължения се уреждат от ЗСВ, КТ и от
10
правилниците, приети от пленума на ВСС. КТ, към който препраща чл. 359 от
ЗСВ е общ закон, а ЗСВ е уреден като специален в частта относно уредбата на
правоотношенията на съдебните служители. Трудовото правоотношение на
съдебния служител с орган на съдебната власт възниква след успешно
проведен конкурс, вследствие на който се издава заповед на
административния ръководител и се подписва споразумение.
При възникнало трудово правоотношение на съдебния служител
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ предвижда при назначаването му на друга
длъжност във ВСС, ИВСС, НИП или същия орган на съдебната власт, както и
при преместването му, конкурс да не се провежда. В тези случаи се сключва
нов трудов договор със съответния административен ръководител, имащ
характер на допълнително споразумение, с което се отразяват промените в
съдържанието на вече възникналото трудово правоотношение, а именно
изменение на конкретното място за полагане на труд, конкретния работодател
в органите на съдебна власт като е възможно да се измени и длъжността на
съдебния служител. Същевременно обаче се запазват придобитите към този
момент ранг, трудов стаж и определени точки от проведени атестации и др.
В настоящия случай по делото се установи съществуването на трудово
правоотношение между ВКС като работодател и ищеца като служител на
длъжността „специалист-електротехник“. Установи се и че считано от
15.07.2020 г. ищецът е преназначен на същата длъжност в друг орган на
съдебната власт – Апелативен съд София, без провеждане на конкурс, на
основание чл. 343, ал. 2 от ЗСВ. В този случай се запазва възникналото
трудово правоотношение в системата на съдебната власт. Досега
съществувалото трудово правоотношение в системата на съдебната власт
продължава да съществува, като се изменя едната страна в лицето на
работодателя.
Следва извод, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 123,
ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Съгласно посочената разпоредба трудовото
правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на
работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от
едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при
промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на
11
дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на
материални активи. Преотстъпването или прехвърлянето на дейност на
работодателя от едно предприятие в друго се изразява в промени на
дейността му, съпроводена с предоставяне (преотстъпване или прехвърляне)
на дейност и на материални активи, с които тя се осъществява (сгради,
машини, суровини и др.). В този случай е налице промяна на работодателя по
смисъла на чл. 123 от КТ само когато съответните материални активи, които
се предоставят от едно предприятие на друго продължават да се използват
производително и поради това при тяхното използване са заети работници и
служители, които осъществяват дейността и преминават заедно с
преотстъпените материални активи. Посочената уредба касае запазване само
на трудовото правоотношение с работника или служителя (така Решение №
425 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2920/2013 г., IV г. о., ГК).
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че трудовото
правоотношение на ищеца с ВКС не е прекратено, но считано от 15.07.2020 г.
в него е настъпила промяна, изразяваща се в промяна на работодателя, респ.
считано от посочената дата работодател на ищеца по трудовото му
правоотношение, възникнало първоначално с ВКС, на основание чл. 123, ал.
1, т. 7 от КТ е ответникът – Апелативен съд София. Относно това
обстоятелство страните не спорят, респ. по делото е установена първата от
предпоставките, обуславящи основателността на исковата претенция.
На следващо място, по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че в исковия период ищецът е полагал труд по посоченото
трудово правоотношение с ответника, респ. престирал е работната си сила.
При това положение и като съобрази презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ съдът
намира за установена и втората от визираните по-горе предпоставки.
Както бе посочено независимо от промяната, настъпила по отношение
на работодателя, трудовото правоотношение на ищеца се е запазило, такова
каквото е било при предходния работодател, вкл. и по отношение на
трудовото възнаграждение. Ищецът е запазил достигнатото си основно
трудово възнаграждение, ранг и допълнителните възнаграждения за придобит
трудов стаж и професионален опит, въпреки че съгласно утвърдения КДАС за
съдилищата от първа група, в която попада Апелативен съд София,
възнаграждението за заеманата от ищеца длъжност следва да се определи в
12
диапазона на колони 7 и 8, а не както е било до промяната на работодателя по
колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС.
Съгласно чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, колегиите на ВСС издават Класификатор
на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се
определят наименованията на длъжностите, минималната образователна
степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за
длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранга.
Съгласно чл. 4 от ППКДАС длъжностите в администрацията се
разпределят в групи, съобразно числеността им, като администрацията на
ВКС и ВАС е изведена в отделна група, следвана от първа група –
администрация на съдилищата, в която е и апелативния съд.
Съгласно чл. 7 от ППКДАС, основните месечни заплати в
Класификатора се определят от административния ръководител в диапазон
„от -до“.
Следователно след като от 15.07.2020 г. ищецът е служител в
администрацията на Апелативен съд София, то трудовото му възнаграждение
е следвало да бъде индексирано, съобразно длъжността, която е заемал при
ответника, съгласно КДАС, Раздел III, специалист, в съдилищата от първа
група в диапазон от колони 7 и 8, със съответния ранг.
Посоченото не означава, че трудовото възнаграждение не се е запазило
такова, каквото е било при първоначалния работодателя към 15.07.2020 г.
(датата на настъпване промяната в работодателя). Напротив, установи се, че
то е запазило своя размер, но считано от тази дата същото е подлежало на
индексация по други правила – тези, които важат за съдилищата от първа
група, като постепенно е приведено в съответствие на трудовите
възнаграждения, които получават останалите служители на ответника за
изпълнението на същата длъжност. След като от 15.07.2020 г. ищецът е бил
служител на САС недопустимо би било трудовото възнаграждение на същия
да се индексира в диапазона на колони 5 и 6 от КДАС, в сила за съответния
период, при положение, че тези правила важат за служители на ВКС и ВАС.
Съобразно разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, единствено в
правомощията на ВСС, в качеството му на първостепенен разпоредител с
бюджетни средства е да определя диапазона на трудовото възнаграждение за
съответната длъжност в съответните групи съдилища. Съответните
13
административни ръководители на съдилищата, които са второстепенни
разпоредители с бюджетни средства, не разполагат с оперативна
самостоятелност да определят възнаграждения извън параметрите, посочени
в Класификатора за съответната група съдилища.
Предвид изложеното, съдът намира, че трудовото правоотношение на
ищеца не е прекратено, при условията на чл. 343, ал. 2 от ЗСВ в него е
настъпила промяна в лицето на работодателя, като трудово възнаграждение
на ищеца е запазено такова каквото е било към момента на промяната, но от
този момент то вече не е подлежало на индексация в диапазона по колони 5 и
6, предвидени за служители на ВКС и ВАС, съгласно КДАС.
По изложените съображения исковата претенция се явява изцяло
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има само ответникът. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съдът на основание чл. 78, ал. 1 и
8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ определи юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Д., ЕГН ********** срещу
Апелативен съд София, ЕИК ********* осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 5499,00 лв.,
представляваща разликата между действително полученото от ищеца трудово
възнаграждение, и това, което ищецът счита, че му се дължи според
индексацията на възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за
14
периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на завеждането на исковата молба – 29.12.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на Апелативен съд София, ЕИК ********* сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 09.05.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15