Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.12.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
гражданско дело номер 239 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от „*******“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ********, чрез адв. З.Й.Ц. - САК Със съдебен адрес и адрес за
призоваване и съобщения: ******, срещу Ж.Х.Д. ЕГН: **********, адрес: ***, ***,
с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено
между страните, че ответника дължи на ищеца сумите както следва: 128,44 лв.
(сто двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща общ
сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ******** г. фактура № ******* г. и
фактура № ******** г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, да присъди на ищеца разноските, направени по водене на
делото, както и разноските по заповедното производство.
С исковата молба са представени
писмени доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.
С разпореждане от 31.07.2020 год.
съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата
молба и доказателствата на ответника.
Ответника
не е бил намерен на посочения адрес, поради което и на същия е бил назначен
особен представител на разноски на ищеца. Особения представител на ответника е
получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В представения
отговор, същия счита предявения иск за неоснователен.
В
съдебно заседание, ищеца, в писмено становище чрез процесуалния си представител,
счита предявените искова за основателни и доказани. Пледира да бъдат уважени в
пълен размер.
Ответника
в съдебно заседание се представлява от особен представител. Пледира за
отхвърляне на иска.
След
цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представените по делото доказателства, между ответника и ищеца, са били сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № ****** г. съгласно
условията на който, на ответника е бил предоставен мобилен номер ******, със
стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без
вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС.
Договор за мобилни услуги № ******
и Договор за лизинг от 14.10.2016 г. съгласно условията на които, по договора за мобилни услуги на ответника
са били предоставени мобилен телефонен номер ****, със стандартна месечна
абонаментна такса 14.99 лв. с вкл. ДДС или 12.49 лв. без вкл. ДДС и таблет ******,
като предоставянето на соченото устройство, е било уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
59.57 лв. с вкл. ДДС. Според договора, за ползването й, на основание чл. 3, ал.
1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на 2.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Съгласно приложение по делото доказателства, към
периода на издаване на процесиите фактури, спрямо ползваните от ответника
мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия: за мобилен
номер *****- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** г. за
мобилен номер *******- условията, договорени в Договор за мобилни услуги №******
г. за таблет ********- условията, договорени в Договор за лизинг от 14.10.2016
г.
За ползваните услуги, на ответникът са начислени задължения,
обективирани в 3 бр. фактури, издадени в периода м. април 2017 г. до м. юли
2017 г. фактура № *****г. фактура № ******* г. и фактура № ****** г. Във всяка
от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента, както следва: Фактура № *******
г. с настъпил падеж на 20.04.2017 г. е издадена за отчетния период
05/03/2017-04/04/2017 г. и включва следните задължения на ответника за
посочения период: за мобилен номер *****- месечна абонаментна такса 16.12 лв.
без ДДС - 19.34 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за таблет **** – 2,59 лв. с
вкл. ДДС, за мобилен номер ******* - месечна абонаментна такса 26.87 лв. без
ДДС - 32.25 лв. е вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 54.18 лв.
като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен
период в размер на 11,59 лв. претендираната сума по фактурата е 42,59 лв. Фактура
№ ***** г. с настъпил падеж на 20.05.2017 г. е издадена за отчетния период
05/04/2017-04/05/ 2017 г. и включва следните задължения за ответника за посочения
период: за мобилен номер ******* - месечна абонаментна такса 12.49 лв. и такса
за спиране на номер 0.75 лв. които са в общ размер на 13.24 лв. без ДДС - 15.89
лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за таблет ****** - 2.59 лв. с вкл. ДДС, за
мобилен номер ******* - месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране
на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (Разговори към „Грижа за
клиента“ 0.04 лв.), които са в общ размер на 21.61 лв. без ДДС - 25.93 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 44,41 лв. След предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „*****“ ЕАД и Ж.Х.Д.,
при условията на които са ползвани процесиите номера **** и ***, по вина на
потребителя поради изпадането й в забава, операторът е издал фактура № ***** г.
с настъпил падеж на 20.07.2017 г., включваща задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 592,56 лв. /която
сума не се претендира в настоящото производство/, както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставения с договора за лизинг таблет **в
общ размер на 41,44 лв. с вкл. ДДС.
Видно
от заключението на вещото лице, по приетата от съда техническа експертиза,
съгласно представените фактури, ответника е ползвал услугите на ищеца в процесния
период, на стойност претендираните суми.
Предявени
са в условията на главност и акцесорност искове, с правно основание в чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
По
допустимостта на иска:
Исковете
са предявени от легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването им,
поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По
основателността на исковете:
Тъй
като производството е по реда чл. 422 от ГПК, взискателя следва да докаже
факта, от който произтича вземането му, а длъжникът– възраженията си срещу
вземането. В настоящия случай съда счита, че кредитора доказа по един несъмнен
и категоричен начин своето вземане срещу ответника. По делото, съда приема за
безспорно доказано, че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави мобилни
услуги и апарати на ответника. Горното съда прие за безспорно доказано от
представените по делото писмени доказателства, както и от заключенията на
вещите лица, подробно обсъдени по- горе.
Съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответника следваше да
докаже по делото, че е заплатил изцяло дължимите суми. В подкрепа на това си
твърдение, ответника не ангажира достоверни доказателства.
При това положение, за съда се налага
извода, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид уважаването на претенцията в
този размер, следва да се уважат и акцесорните такива- по отношение
претендираната законна лихва, считано от дата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
и 3 от ГПК
в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по
съразмерност на уважена и отхвърлена част от иска. Ответникът се представлява
от особен представител, в полза на когото се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на заплатения депозит, като други разноски не са
направени и не се претендират.
Ищецът
е представил доказателства и претендира разноски, както следва: сумата от 385,00
лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 1135,00 лева за разноски
в исковото производство, които следва да му бъдат присъдени изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между „******“ ЕАД, ЕИК ******* и Ж.Х.Д. ЕГН: **********, че Ж.Х.Д. ЕГН: **********, дължи на „****“
ЕАД, ЕИК ******, сумите както следва: 128,44 лв. (сто двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ******* г.
фактура № ******* г. и фактура № ****** г. ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК- 23.07.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми в полза на „***“ ЕАД, ЕИК ******, е
издадена Заповед за изпълнение № ****** год. по ч.гр.д. № ********** г. по
описа на Районен съд- Царево.
ОСЪЖДА
Ж.Х.Д. ЕГН: **********,
да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 385,00 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 1135,00 лева за разноски в исковото
производство.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № ******* г.
по описа на Районен съд- гр. Царево
Решението
подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: