Решение по дело №5018/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265724
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 13 септември 2021 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20201100505018
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София,13.09.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети април, две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

                                                             мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА                                              

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 5018 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14770/16.01.2020г. по гр.д. № 25727 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 151-ви състав  е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 244 от ТЗ, че „П.и с.“ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Х.М.,***, офис 5 дължи на Н.В.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Златица и съдебен  адрес: адв. Б.Н.,*** сумата от 3809,43лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й, представляваща неплатено възнаграждение за месец октомври 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г.; сумата от 350лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й й, представляваща неплатено възнаграждение за месец ноември 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 87962/2017г. на СРС, 151-ви състав, като неоснователни са отхвърлени предявените насрещни искове на „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** срещу Н.В.Д., ЕГН ********** както следва: иск с правно основание чл. 240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 415 519,18лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи обезщетение за причинени вреди, представляващи сторени от „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** допълнителни разходи за цялостно преасфалтиране по договор № СОА16-ДГ55-328/24.06.2016г.; иск с правно основание чл. 240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 235 485,14лв. без ДДС, ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи обезщетение за причинени вреди, представляващи наложена на „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** санкция по чл. 23 от по договор № СОА16-ДГ55-328/24.06.2016г.; иск по чл. 240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 5 000лв. – частичен иск целият за  22 635,02лв. без ДДС, ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи обезщетение за причинени вреди, наложена на „П.и с.“ЕАД, ЕИК ********  санкция за некачествено изпълнение на основание на т.17.3.2.1., т. 17.3.2.2. вр. с т.12.1.2. от  договор № СО 15-РД-55-241/27.04.2015г.; иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – иск по чл. 59 от ЗЗД за плащане на сумата от 16500лв., ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи получени от Н.Д. възнаграждения по договора за възлагане на управление за периода от юли 2017г. до септември 2017г., като П.и с.“ЕАД, ЕИК ********  е осъдено да заплати на Н.В.Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 501,82лв. по заповедно дело, сумата от 1229лв. по установителните искове и сумата от 5000лв. разноски по насрещните искове.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№  5021120/07.02.2020г от ответника по първоначалните искове и ищец по насрещните искове -  П.и с.“ЕАД, ЕИК ********.   Изложило е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Установено било по делото, че Н.Д. допуснал виновно бездействие  по смисъла на чл. 240 от ТЗ преимуществено  от което произтекли вредите за въззивника. СРС не бил обсъдил събраните доказателства в съвкупност и задълбочено.  Действията на Д. били формални и безрезултатни, не бил предприел действия за осигуряване на ритмично и точно изпълнение на договора за рехабилитация от 24.06.2016г. и на другите процесни договори. Негово задължение било да контролира всички звена и служби в дружеството, вкл. технически ръководители и останал персонал, както и подизпълнители, да управлява и организира с грижа на добър стопанин,  неизпълнението на задълженията му довело до некачествено полагане на асфалта, разходи за преасфалтиране и неустойка за забава.    Решенията по протокола от 09.10.2017г. на Съвета на директорите не освобождавали Д. от отговорност. Д.  бил изпълнителен член на съвета на директорите и на него било възложено цялостното оперативно управление , дължимата от него грижа следвало да се преценява още по-строго в сравнение с общите правила- аргумент от чл. 237 от ТЗ, изискващ грижа на добър търговец.  Установили се претърпените вреди и причинната връзка между тях и неизпълнението на Д.. Последното било в продължителен период от време и доказателство за това били множеството забележки, направени от Столична община като възложител по договорите. Задълженията му били разписани в чл. 4.2. от договора, имал задължението и по чл. 244, ал. 5 от ТЗ. Обстоятелството, че специалността на Д. не била техническа и други служители били назначени за техническата дейност не го освобождавала от задълженията му за контрол и отговорността му.  Не били установени твърденията на Д., че не носи отговорност, защото причината за санкциите било липсата на специалисти, недофинансиране  на дружеството от собственика на капитала му и други.  Поради неговото неизпълнение му били наложени санкции за забава, санкция за неизпълнение, наложило се да преасфалтира на обект, санкция за некачествено изпълнение. Имало пълно неизпълнение на задълженията на Д. по договора, поради което и платеното му възнаграждение не се дължало, не се дължало и неплатеното такова, за което били предявени установителните искове. Не бил предявявал искове съединени при условията на евентуалност за сумата от 16500лв. Този иск бл предявил на едно правно основание – неизпълнение на задълженията по договора за възлагане на управление от 09.02.2016г. – платено му било възнаграждение, но работата не била изпълнена качествено. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- Н.В.Д., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че  всички негови действия били под контрол на представител на едноличния собственик на капитала и на съвета на директорите, както и на другите управителни органи, той само представлявал дружеството.  Такива били чл. 237 от ТЗ, чл. 39.5 от Устава на п.и с.“ЕАД.Управлявал Съвет на директорите и това се установявало от приетите протоколи от заседанията му.  Процесните вреди не били претърпени от дружеството поради неизпълнения на задълженията по договора му в въззиваемия. Неточното изпълнение по посочените от въззивника договори със СО се установявали от събраните писмени доказателства – писмо от инж.А., доклад от ръководител звено ПТО- Т.Т.; докладна записка от инж. Г.и инж. Д.. Въззиваемият не бил приел да извършва управление и контрол върху цялата дейност на дружеството. Нямало причинно-следствена връзка между вредите и поведението му. Причина за вредите били действия на 3-ти лица, извън волята и правомощията му. Така например офертата бетон за подобект 1 била подписана от изпълнителния директор А.Ц., а не от въззиваемия, по тази оферта бил сключен договора от 24.06.2016г. и не носел отговорност за вреди . Работният проект  за позиция 1216 бил изготвен от „И.Б.“ЕООД, одобрен от СО, не бил изготвен от въззиваемия.  Правилно били кредитирани показанията на св. В.И., тя посочила закрепените в протоколите и актовете на строителния надзор факти, в нито един от тях нямал забележки за сместа и за асфалтополагането. Не носел отговорност з работата на подизпълнителите, нямал възможност да упражнява контрол върху тях. Вреди от некачествено асфалтополагане следвало да се предяви срещу подизпълнителя.  Въззиваемият имал образование за електроинженер, не притежавал специални знания за пътно-строителни СМР, участието му се ограничавало до представителство на дружеството, по техническите въпроси се доверявал на служителите със съответната квалификация.   Сред причините за неизпълнение на договорите със СО било системното недофинансиране на дружеството при изпълнението на обектите, дори се наложило да даде свои лични средства за започване на пътното почистването на парк „Витоша“. В периода, в който представлявал дружеството то било печелившо и многократно му изплащали финансови бонуси за постигнатите резултати, имало и благодарствено писмо от кмета на СО. Санкцията по споразумението към договора от от 27.03.2018г. била за некачествено изпълнени СМР в периода от 27.04.2015г. до 28.09.2019г., докато въззиваемият бил изпълнителен директор само от 02.2016г. до 03.11.2017г. Разпоредбите на чл. 237 и чл. 240 от ТЗ  не позволявали извод, че изпълнителният директор носел еднолично отговорност за неизпълнението на договорите на дружеството, защото СД управлявал. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№2010581/20.04.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 16.04.2018г. на Н.В.Д., ЕГН ********** срещу П.и с.“ЕАД, ЕИК ********, с която е поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.  244 от ТЗ да признае за установено съществуването на вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 3809,43лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й, представляваща неплатено възнаграждение за месец октомври 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г.; сумата от 350лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й й, представляваща неплатено възнаграждение за месец ноември 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 87962/2017г. на СРС, 151-ви състав, като му се присъдят и разноски по делото. Навел е твърдения, че  на 09.02.2016г. с ответника сключили договор за възлагане на управлението му при договорено месечно възнаграждение от 4590,91лв. месечно изпълнявал задълженията си до 03.11.2017г. неплатени останали процесните суми. Оспорил е възраженията на насрещната страна предявените насрещни искове, като е посочил, че е изпълнил качествено работата си по договора.  Посочил е, че действията му по договора били под постоянен контрол на представителя на дружеството, от другите управителни органи на дружеството. Изпълнителният директор само представлявал дружеството, но управлението му се извършвало от Съвета на директорите, поради окето не носел еднолична отговорност за действията по управлението на дружеството. Не носел отговорност за неизпълнение на задълженията на дружеството по сключени от него договори. Причините за неточното изпълнение на задълженията по договорите със СО не били неговото поведение, а посочените в писмените доказателства обстоятелства – писмо от началника на асфалтовата база /в последният момент се разбрало от надзора, че се изисква смес за тежко и много тежко движение/, доклад от Т.Т. :в заданието и в проекта не било записано, че асфалт трябва да е за тежко и много тежко движение, а било посочено само че е тип А с полимермодифициран битум и такъв били положили/ , докладна записка от инж. Г.и инж. Д. /липса на специалисти на всяка площадка и авто-парк; на специалисти за поддръжка на техника; липса на малогабаритна техника и кадри на ръководни кадри механик; голяма и излишна администрация; липса на ръководител направление и автотранспорт/.  Не притежавал необходими специални знания за изпълнението на пътно-строителни СМР, участието му се ограничавало до представителство и административно ръководство, доверявал се на груповите   технически ръководители на обекта , на началника на асфалтовата база, на ръководител ТПО и т.н. , притежаващи нужната квалификация. Системното недофинансиране на дейността на дружеството също било сред причините за некачественото изпълнение на работата по договорите със СО и за същото носело отговорност акционерът Г.”ООД, Н.Д. дори със свои средства финансирал започването на пътното почистване на парк „Витоша”, за да не се провали изпълнението на договора от 27.04.2015г. По времето в което бил изпълнителен директор дружеството било печелившо, многократно бил награждаван с финансови бонуси, имало и благодарствено писмо от кмета на СО за работа през 2016г.  Разпоредбите на чл. 39, ал.5 от Устава на дружеството и на чл. 237 и чл. 240, ал.2 от ТЗ показвали, че изпълнителният директор не може да причини , нито да носи еднолична отговорност за неизпълнението на договорите със СО, защото не той а Съвета на директорите на дружеството го управлявало. Претендирал  е разноски.

Ответникът „П.и с.“ЕАД, ЕИК ********, в предоставения му срок е оспорило исковете. Посочило е, че действително с  ищеца сключили договор за възлагане на управлението на дружеството, но работата по този договор не била изпълнена добросъвестно  и с грижа на добър стопанин в периода от 01.07.2017г. до ноември 2017г.,  поради което и не дължал процесните суми, поведението по договора на ищеца довело до претърпяване на значителни вреди от ответника, не бил освободен от отговорност, прекратяването на договора не било направено на основание на чл. 6.1.1. от договора, неизпълнението на задълженията му по договора можело да се приравни на пълно неизпълнение.  За периода от юли до ноември 2017г. ищецът не изпълнил основните си задължения  да осъществява управлението на дружеството с грижа на добър търговец, да контролира качество на работа и вложени материали, да организира, ръководи и направлява пряко работите по строителството, рационалното използване на средствата и материалите, да контролира работата на техническите и груповите технически ръководители,  да докладва незабавно на председателя на Съвета на директорите /СД/ и на собственика за настъпили обстоятелства от съществено значение за дружеството; да изпълнява стриктно решенията , разпорежданията, правила и бизнес-планове и други актове на едноличния собственик на капитала и СД; да следи за и да осигурява постоянното изпълнение на нормативните  изисквания, свързани с работата на дружеството, да взема необходимите мерки за отстраняване  на отклоненията от тези изисквания; да информира Председателя на СД и компетентни органи за отклоненията и мерките; да защита законни интереси на дружеството да контролира дейността на отделните служби и на служителите му. Неизпълнението на тези задължения на Д. довело до претърпяване на значителни вреди от дружеството

– 415 519,18лв., представляващи  направени разходи за преасфалтиране на обект по договор № СОА16-Д255-328/24.06.2016г. сключен със СО, наложило се поради вложен некачествен асфалт.  Д. бил уведомен от ръководителя на асфалтовата база няколко месеца преди започване на същинската работа – на 23.05.2017г., че не разполагат със сертификат за производство на асфалт за тежко и много тежко движение, какъвто се изисквал за обекта и е нужна нова рецепта с фракция, за която има полируемост над 50, но въпреки това Д. не предприел нужни действия и с негово  знание и в присъствие на 19.09.2017г. е положен асфалт, който не отговаря на изискванията за фракция и битум, отделно положеното било с множество неравности на настилката и това наложило изваждането и цялостно преасфалтиране на участъка за бул. „Шипченски проход” и бул. „Асен Йорданов”. Това било отразено и в средствата за масова комуникация и накърнило доброто име на дружеството;

-         125 000лв., представляващи  наложена неустойка за некачествено изпълнение на задълженията по договор № СОА16-Д255-328/24.06.2016г. сключен със СО за участъка бул. „Шипченски проход” и бул. „Асен Йорданов”; 235 485,44лв., представляващи неустойка  за забава на изпълнението на обекта по чл. 23 от договор № СОА16-Д255-328/24.06.2016г. сключен със СО, този договор бил и предсрочно прекратен от СО поради некачественото изпълнение, дължащо се на действията на Н.Д., задържана била и гаранцията за качество на изпълнението, внесена от дружеството в размер на 201183,45лв. Н.Д. не предприел действия въпреки констативни протоколи и забележки, десетки сигнали на граждани, не уведомил и СД и собственика. Поведението на Д. се отразило и на възможността за изпълнение от дружеството на рехабилитация на ул. „Искърско шосе” от бул. „Хр.Колумб „ до ул. „Д.П.” и така дружеството пропуснало ползи на ориентировъчна цена от 1 200 000лв.;

-         1 241 296лв. несъбрани вземания на дружеството, 4 442 902лв. нефактурирани суми към 16.10.2017., за което Д. знаел, но не предприел необходимите действия за заздравяване финансово състояние на дружеството, от неговото поведение се увеличили несъбираемите вземания , за 2017г. дружеството било на загуба.

-         625 694,99лв. представляващи наложени и платени санкции по договор № С015-РД-55-241/27.04.2015г., сключен със СО за абонаментно поддържане на улици и булеварди на СО-ІV-та зона, изпълнението на който практически бил преустановен по време на рехабилитацията на бул. „Шипченски проход” и бул. „Асен Йорданов”. Санкциите били налагани ежемесечно по протоколи, резолирани от Н.Д. без той да  упражнил контрол върху дейността на техническите ръководители и службите на дружеството, работите били извършвани в присъствието на Н.Д. и той възприел некачествено изпълняваните СМР, неконтролируемото разходване на средства , резултат от липсата на организация и контрол, не успял да запази традиционно добрите отношения със СО и договорът бил предсрочно прекратен от СО;

-         16500лв. представляващи обезщетение за неизпълнение на възложената работа по договора в размер на платено на Д. възнаграждение по договора за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г.

 Предявило е на 06.07.2018г. насрещни искове, уточнени с молба от 25.09.2018г. и от 03.04.2019г. за заплащане на основание на чл. 240, ал. 2  от ТЗ  на сумите, както следва:

1.    Сумата от 16500лв. представляващи обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на възложената работа по договора от 09.02.2016г. в размер на платено на Д. възнаграждение по договора за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г.

2.    Сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 415 519,18лв. представляващи обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на възложената работа по договора от 09.02.2016г.  изразяващи се в направени от дружеството допълнителни разходи за преасфалтиране на обект по договор № СОА16-Д255-328/24.06.2016г., сключен със СО;

3.    Сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 235 485,44лв. представляващи обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на възложената работа по договора от 09.02.2016г.  изразяващи се в наложена от СО санкция забавяне на строителството на обект по договор № СОА16-Д255-328/24.06.2016г., сключен със СО; Посочило е че тази санкция платил чрез приспадане на окончателното плащане на СМР, осчетоводило я с мемориален ордер 411/253 за декември 2017г., потвърдено с писмо от 06.12.2017г. на СО.

4.    Сумата от 5000лв. - частичен иск целият за 22 635,02лв. представляващи обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на възложената работа по договора от 09.02.2016г.  изразяващи се в наложена от СО санкция с писмо № 399/14.07.2017г. за некачествено изпълнение на задълженията  по договор № С015-РД-55-241/27.04.2015г., сключен със СО за абонаментно поддържане на улици и булеварди на СО-ІV-та зона – санкция по чл. 17.3.2.1., чл. 17.3.2.2. вр. с чл. 12.1.2. от договора за 25-ти месец от договора за 20 улици – 50% от предвидената стойност за 2 улици в размер на 2820,39лв. и  70% от предвидената стойност за останалите  улици в размер на 19814,63лв. Посочило е че тази санкция платил чрез приспадане на дължимото възнаграждение за 25-ти месец съгласно платежното нареждане от 07.08.2017г., потвърдено с писмо от 03.07.2017г. на СО.

Претендирало е разноски.

По делото е приложено заповедно дело №  87962/2017г. по описа на от което се установява, че по заявление вх. № 3096519/18.12.2017г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено „П.и с.“ЕАД, ЕИК ********, да заплати на Н.В.Д., ЕГН ********** сумата от 3809,43лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й, представляваща неплатено възнаграждение за месец октомври 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г.; сумата от 350лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й й, представляваща неплатено възнаграждение за месец ноември 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г., съдебни разноски от 598,82лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на  26.01.2018г., на 29.01.2018г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на  19.03.2018г. заявителят е уведомен за необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта, на 16.04.2018г. заявителят е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта.

С определение от 19.03.2019г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че страните са сключили договор на 09.02.2016г., с който дружеството е възложило на Н.Д. да изпълнява длъжността „изпълнителен директор” по който договор дружеството е платило на Д. 16500лв. за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г., договорът е прекратен считано от 03.11.2017г., когато е вписано обстоятелството в Търговския регистър; между дружеството и СО е сключен договор № С0А16-Д255-328/24.06.2016г., по който дружеството е платило на СО санкция от 235485,14лв. без ДДС, както и дружеството е направило допълнителни разходи за изпълнението на задълженията по този договор за преасфалтиране;  между дружеството и СО е сключен договор № С015-РД-55-241/27.04.2015г., по който дружеството е платило на СО санкция от 22 635,02лв. без ДДС.

По делото е приет  договор от 09.02.2016г. за възлагане на управлението на изпълнителен член на Съвет на директорите на „П.и с.”ЕАД, носещ подпис за страните по него, съгласно който  „П.и с.”ЕАД е възложило на Н.В.Д. и той е приел да управлява и представлява дружеството с грижата на добър търговец в съответствие с действаща нормативна уредба, Устав, Правила за работа на СД, Решения на едноличния собственик на капитала и на СД, клаузите на договора  срещу месечно възнаграждение, определено от СД платимо ежемесечно по графика за изплащане на заплатите, а при постигане на добри резултати от дейността му – допълнителни възнаграждения съобразно вътрешните правила, а при непостигане на заложените показатели за всяко тримесечие, възнаграждението може да бъде намалено с 10% по решение на СД. Съгласно чл. 6.2.  от договора той може да бъде прекратен едностранно с писмено 10-дневно предизвестие до неизправната страна при виновно неизпълнение на задълженията й по договора. Съгласно чл. 4 от договора изпълнителният директор се задължава да извършва всички правни и фактически действия по управление на дружеството, които не са от компетентност на едноличния собственик или на Съвета на директорите /СД/; да осъществява управлението с грижа на добър търговец, да участва в текуща работа на СД и в разработването на актовете на едноличния собственик на капитала; да разработва годишния бизнес-план; да изпълнява стриктно всички решения, разпореждания, правила бизнес-планове и др.актове на едноличния собственик на капитала и на СД; да следи и да осигурява постоянното изпълнение на нормативните изисквания за дейността на дружеството и да взема мерки за отстраняване на отклонения от тях; да защитава законни интереси на дружеството, да  изготвя нужни документи за отчитане дейността ; да докладва незабавно на председателя на СД за настъпили обстоятелства от съществено значение за дейността на дружеството; да пази търговска тайна и престиж на дружеството. Съгласно чл. 4.3. от договора изпълнителният директор оперативно ръководи дейността на дружеството; организира изпълнението на решенията на едноличния собственик на капитала и на СД; осигурява стопанисване и опазване на имуществото; контролира приходи и разходи; сформира помощни К.ативни екипи , като определя състав и задачите им; изготвя бюджет; представя писмен отчет пред СД; сключва , изменя, прекратява трудови договори; контролира дейността на отделните звена/служби на дружеството и на неговите служители;  извършва всякакви дейности от името на дружеството в рамките на правомощията си.

Приет е Устав на П.и с.”ЕАД, съгласно чл. 39 от който дружеството се управлява и представлява от Съвет на директорите, СД може да определи един свой член , който да представлява дружеството, членовете на СД имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите им.

Приети са неоспорени от страните протокол от 30.10.2017г.  от решения на едноличния собственик на капитала и протокол от 30.10.2017г.  от заседание на Съвета на директорите на П.и с.”ЕАД, съгласно които са взети решени  за освобождаване на Н.В.Д. като член на СД на дружеството без да е освободен от отговорност за дейността му до заличаването му като такъв в Търговския регистър, като за такъв е избран П.Й.Н..

По делото е приет неоспорен от страните договор № СОА16-Д255-328/24.06.2016г., носещ подписи за страните по него, съгласно който Столична община е възложило на П.и с.”ЕАД проектиране и строителство по представените оферти в процедурата по ЗОП за рехабилитация на бул. „Шипченски проход” от ул. „Иван Димитров” до бул. „Асен Йорданов”, на бул. „Асен Йорданов” до бул. „Христофор Колумб” и на ул. „Искърско шосе” от бул. „Христофор Колумб” до ул. „Димитър П.” за срок от 15 дни за проектиране считано от предаване на необходими документи за същото в който не се включва срока за съгласуването на проектите и за срок от 78 дни за СМР, считано от откриване на строителната площадка, техническия надзор се осигурява от СО, като съгласно чл. 10 от договора при констатирано некачествено изпълнение , влагане на некачествени материали възложителят и техническия надзор могат да спират дейността. Съгласно чл. 12.5. от договора изпълнителят е длъжен в 5 дневен срок да отстрани за своя сметка забележките на възложителя и на съгласуващите институции, като съгласно чл. 12.10 и чл. 12.17 от договора- за своя сметка отстрани всички виновно допуснати грешки, да уведами възложителя при опасност от забава. Съгласно чл. 23 от договора при забава на изпълнението по вина на изпълнителя той дължи неустойка от 1% от стойността на договора без ДДС за всеки ден но не повече от 20% от тази стойност, която се удържа от окончателното плащане или от внесената гаранция. Съгласно чл. 24 от договора при некачествено изпълнение на работите изпълнителят дължи неустойка от 5% от стойността на договора без ДДС. Съгласно ориентировъчната количествено стойностна сметка и обобщената количествено стойностна сметка по договора за бул. „Шипченски проход” и за бул. „Асен Йорданов”  асфалтобетона следва да е 5см. с полимермодифициран битум, тип А, като в цена е включено направа на битумен разлив.

Приети са протоколи за откриване на строителна площадка, протокол за проследяване на график на изпълнение, удостоверение, протоколи за изпитване, писма от СО, докладни записки, съгласно които на 05.06.2017г. е открита строителна площадка по договора от 24.06.2016г. за рехабилитация на ул.„Асен  Йорданов” от бул. „Цариградско шосе” до бул. „Шипченски проход”-югоизточно платно от км. 0+000 до 0+845; на 04.07.2017г. е открита строителна площадка по договора от 24.06.2016г. за рехабилитация на бул. „Шипченски проход” от ул. „Иван Димитров-Куклата” до бул. „Асен Йорданов”, „ ЕТА К.”ДДЗД е определено да осъществява инвеститорснки контрол, СМР са приключили на са приключили на 02.10.2017г. за 120 дни, но общо 32 дни не се зачитат поради обективни обстоятелства и така закъснението е 10 дни, за забавата на основание на чл. 23 от договора е наложена санкция от 10% в размер на 235 485,44лв.

Приети са протоколи за изпитване от септември и октомври 2017г., писма от СО от 02.11.2017г., докладни записки от 19.09.2017г.,  съгласно които СО и Г.”ООД са констатирали, че вложения асфалт в ремонта на бул. Шипченски проход и на бул. „Асен Йорданов” не отговаря на изисквания за състав, дебелина, обемна плътност, има неравности превишаващи 6мм, което е некачествено изпълнение на строителния обект, наложена е на основание на чл. 24 от договора неустойка от 125 000лв., задължа гаранцията от 201183,45лв., като прекратява едностранно договора от 24.06.2016г.

Прието е извлечение от електронна поща, съгласно което на 23.05.2017г. от инж. С.А.-ръководител на Асфалтова база до Н.Д., с което е посочила, че е нужен нов асфалт за проекта със СО.

Прието  е писмо от 25.09.2017г. от инж. С.А.-ръководител на Асфалтова база, до Н.Д., с което е посочила, че преди започване на работа по бул. „Шипченски проход” уведомила груповия технически ръководител, че за тежко и много тежко движение по бул. „Шипченски проход” е нужна специална фракция асфалт, нова рецепта, на 23.05.2017г. изпратила ел. писмо до Н.Д. с копие до груповия технически ръководител за същото, не последвал отговор и решила, че всичко е наред, на 07.09.2017г. отново посочила, че рецептите, с които разполагат са за средно, много леко и леко движение, груповият технически ръководител не възразил, но въпреки това асфалт бил изваден, защото трябвало да бъде друга смес по проект и имало недопустими неравности, а не защото по принцип асфалт е лош.

Приет е доклад от Т.Т. – ръководител звено ПТО до Г.”ООД, с който е посочила, че асфалт е за средно, леко и много леко движение.

Приета е докладна записка от технически ръководители от 19.09.2017г. сочещи, че при полагането на асфалта на бул. Шипченски проход при преминаване на вала се образуват пукнатини, материал бил некачествен.

Прието е ел.писмо от 13.09.2017г. от Д.Х.до Н.Д., с което е посочил, че на 11.09.2017г. СО установили при посещение, че горния слой на асфалта, положен на бул. „Шипченски проход” не съответства на изискванията, заложени в проекта, строителния надзор не приемал резултати от равнополагането  и качеството на тротоарите. На същото е поставена резолюция от Н.Д. от 13.09.2017г. за проверка и доклад по случая.

Приет е протокол от 14.08.2017г.,  02.10.2017г., от 16.10.2017г. за проведена оперативка на П.и с.”ЕАД на която е присъствал Н.Д., съгласно която са докладвани несъбрани вземания, нефактурирани суми.

Приети са писма от СО до П.и С.”ЕАД съгласно които на 05.10.2017г. и на 27.10.207г., 29.09.2017г., 09.10.2017г., 01.11.2017г.,  СО е изпратило сигнали от контактен център за ремонта на бул. „Шипченски проход”., на същите са поставени резолюции от Н.Д.  от същия ден или до 2-3 дни след това за проверки от служители на дружеството.

Приет е договор от 01.06.2017г. съгласно който П.и с.”ЕАД е възложило на Геотоппроект-1”ЕООД да извърши геодезическо и техническо осигуряване на обектни, вкл. и полагането на асфалтобетонна смес.

Приети са констативни протоколи, съставени от представители на СО, на П.и с.”ЕАД, „Ета К.”ДЗЗД, съгласно които на 14.08.2017г. и 17.08.2017г. е констатирано, че положената настилка износващ пласт на бул. „Асен Йорданов” има пропадане на асфалта до трамвайни линии, имало е некачествено изпълнение работи по тази улица и по бул. „Шипченски проход”, както и забава в изпълнение на работите.

Приети са протокол от 20.10.2017г. на комисия на П.и с.”ЕАД, фактури, съгласно които за преасфалтирането на обект Рехабилитация на бул. „Шипченски проход” са направени разходи от 346 265,99лв.

Приет е мемориален ордер от 12.12.2017г. съгласно който 235485,44лв. е начислена неустойка, отделно са начислени  и допълнителни разходи , общата сума по ордера е 470970,88лв.

Приети са протоколи от заседания на СД на П.и с.”ЕАД от 09.10.2017г., от 10.10.2017г. от съгласно които е  отправено последно предупреждение до Н.Д. за неизпълнение на задълженията му по договора и последващо ще е основание за прекратяване на договора с него, причина за същото е неизпълнение на задълженията към СО по догоорите от 24.06.2016г. и от 27.04.2015г., на 17.10.2017г. СД е  приело, че поради липса на контрол и отчетност, поради намалението на СО да прекрати договорите,  Н.Д. да представлява дружеството пред ІІІ-ти лица само заедно с Председателя на СД. На заседанието от 10.10.2017г. СД е обсъждало ремонт с Пътпроект 2003”, договори за зимно поддържане на пътища; вземания на Дружеството, ТРП и абонамент; механизация и автотранспорт, работа по бул. „Шипченски проход”, работа в отдел ТПО.

Приет е протокол от СД на „П.и с.”ЕАД от 23.05.2017г., съгласно който обсъждани въпроси са работа на асфалтовата база.

Приет е протокол от СД на „П.и с.”ЕАД от 09.08.2017г., съгласно който обсъждани въпроси са работа по обекти на бул. „Шипченски проход „  и ул. „Асен Йорданов”.

Приет е протокол от СД на „П.и с.”ЕАД от 26.10.2016г., съгласно който обсъждани въпроси са подобряване на работа на дружеството, за да не се налагат глоби от СО за в бъдеще.

По делото е приет неоспорен от страните договор № СО15-РД-55-241/27.04.2015г., носещ подписи за страните по него, съгласно който Столична община е възложило на П.и с.”ЕАД за срок от 48 месеца поддържане и текущ ремонт  на улична мрежа и пътни съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението за зона ІV-та-район Оборище, Сердика, Подуене, Нови Искър съгласно приложение № 11, а за улици извън него – по конкретни възлагания по необходимост, без поддръжка на светофарни уредби и зимно поддържане. Съгласно чл. 17.3.2.1 и чл. 17.3.2.2. от договора когато от един до три показатели по таблиците от 1 до 11 от документацията не отговарят на съответното ниво на поддържане изпълнителят дължи неустойка в размер на 50% от предвидената стойност по офертата за съответната улица; ако от 4 до 10 показатели по таблиците от 1 до 11 от документацията не отговарят на съответното ниво на поддържане изпълнителят дължи неустойка в размер на 70% от предвидената стойност по офертата за съответната улица.

Приети са писма от СО,  протоколи за контролна проверка, съгласно които на 30.05.2016г. е извършена проверка за работа по договора от 27.04.2015г. от СО и е констатирано, че  на 10 улици от приложение № 11 към договора има неизпълнение  по 6 параметри, наложена е санкция по чл. 17.3.2.1. и чл. 17.3.2.2. от договора

Приети са писма от СО,  протоколи за контролна проверка, съгласно които през 2017г. . е извършена проверка за работа по договора от 27.04.2015г. от СО и е констатирано, че за 25-тия месец от договора  на 20 улици от приложение № 11 към договора има неизпълнение  по 12 параметри, на 14.07.2017г. наложена е санкция по чл. 17.3.2.1. и чл. 17.3.2.2. от договора  в размер на общо 22635,02лв. без ДДС, която ще бъде прихваната от месечното плащане.

Прието е споразумение от 27.03.2018г. с приложение № 1, носещо подписи за страните по него, платежно нареждане от 07.08.2017г., съгласно  които СО и „П.и с.”ЕАД са се съгласили, че от сключване на договора на 27.04.2015г. до 28.09.2017г. наложените санкции на изпълнителя са за 625694,99лв. , от които за 25-ти месец 22 635,02лв., тази сума  е удържана от от СО на 07.08.2017г. от плащането за юли 2017г. В Приложение № 1 е посочено, че за 13-ти месец санкция е 11384,59лв., за 25-ти месец е 22 635,02лв., останалите суми до горницата по споразумението са санкции за периода от 07-ми до 29-ти месец от договора.

 Приети са писма от СО,  протоколи за контролна проверка, съгласно които през 2017г.  са извършени проверка за работа по договора от 27.04.2015г. от СО с обхват от 59 улици, като е констатирано, че за 29-ти месец от договора  на 24 улици от приложение № 11 към договора има неизпълнение за 124 улици   по 6 параметри, ; за 28-ми месец има неизпълнение за 15 улици по Приложение № 11 по 6 параметри; за 27-ми месец има неизпълнение за 14 улици по Приложение № 11 по 10 параметри; за 26-ти месец има неизпълнение за 11 улици по Приложение № 11 по 4 параметри; за 24-ти месец има неизпълнение за 15 улици по Приложение № 11 по 10 параметри; за 23-ти месец има неизпълнение за 11 улици по Приложение № 11 по 10 параметри; за 22-ри месец има неизпълнение за 14 улици по Приложение № 11 по 10 параметри; за 21-ви месец има неизпълнение за 8 улици по Приложение № 11 по 2 параметри; за 20-тии месец има неизпълнение за 7 улици по Приложение № 11 по 3 параметри; за 19-ти месец има неизпълнение за 7 улици по Приложение № 11 по 3 параметри; за 19-ти месец има неизпълнение за 7 улици по Приложение № 11 по 3 параметри; за 18-ти месец има неизпълнение за 8 улици по Приложение № 11 по 4 параметри; за 17-ти месец има неизпълнение по 2 параметри; за 16-ти месец има неизпълнение по 3 параметри; за 15-ти месец има неизпълнение за 7 улици по Приложение № 11 по 3 параметри; за 14-ти месец има неизпълнение за 7 улици по Приложение № 11 по 3 параметри; за 13-ти месец има неизпълнение за 7 улици по Приложение № 11 по 6 параметри; за 12-ти месец има неизпълнение за 7 улици по Приложение № 11 по 4 параметри; за 11-ти месец има неизпълнение за 13 улици по Приложение № 11 по 5 параметри; за 10-ти месец има неизпълнение за 13 улици по Приложение № 11 по 5 параметри; за 9-ти месец има неизпълнение за 13 улици по Приложение № 11 по 4 параметри.

Приет е сертификат с приложения, съгласно който „П.и с.”ЕАД към 18.08.2017г.  има сертификат за асфалтови смеси , предназначени за пътища, летища и други площи за движение , като за асфалтобетон за долен пласт АС 16 биндер и АС 20 осн. високопореста, които са пригодни за тежко и много тежко движение, произведен е и за такъв с износващ пласт АС 12,5 изн. А и АС 4 изн. за средно, леко и много леко движение.

Прието е сведение за производство от 09.09.2017г. , 10.09.2017г. , декларация за експлоатационни показатели от 25.08.2017г., съставено от П.и с. съгласно която произведения асфалт е за средно тежко и тежко движение, но е произведен и такъв за средно движение, средно леко движение. За бул. Шипченски проход” и за бул. „Асен Йорданов” произведеният е АС 16 Бин50/70 за долен пласт на настилката. Асфалтова смес за износващ пласт на настилка са АС12,5 изн А. ПмБ 45-80/65.

Приети са фишове за заплати на Н.Д.  за периода февруари  2016г. – ноември 2017г., съгласно които начислени суми са 5542лв. за юли 2017г., 5546лв. за август 2017г., 5537,99лв. за септември 2017г., 4634,91лв. за октомври 2017г., 521,27лв. за ноември 2017г.

Приет е протокол от заседание на СД на п.и с.”ЕАД от 18.10.2017г., от 10.04.2017г., съгласно които  е взето решение фиксираното месечно възнагрждение на Н.Д. да е 5500лв. от 01.04.2017г., а от 18.10.2017г. - 3500лв.

Приети са протоколи от заседания на СД на „П.и с.”ЕАД, съгласно които  на Н.Д. са определени допълнителни възнаграждения  за изпълнени задачи по план на 10.05.2016г., на 25.11.2016г. във връзка с Коледа, на  23.05.2017г.-за постигнат резултат през 2016г., на 07.04.2017г. е взето решение на всички служители да се изплати допълнително възнаграждение от по 150лв.

Приети са протоколи от заседания на СД на „П.и с.”ЕАД, съгласно които  за 2015г. дружеството е било на загуба за първите 8 месеца на 2016г.  има печалба от 1,018млн.лв., но с оглед на заемите от 6 млн.лв. следващите години печалба  трябва да е 2млн.лв., печалба е имало и към края на 2016г., като  368 848,93в. Към декември 2016г. е прието да се отнесат за покриване на загуби от минали години.

Прието  е писмо от кмета на СО с което е изказана благодарност на П.и с.”ЕАД за участието в пролетно почистване на София през 2016г.

Приета разписка, съгласно която Б.А.П.на *******е получил 600лв. от Н.Д. за започване на почистване на Парк Витоша.

Приета е диплома, съгласно която Н.Д. има висше образование по специалността „ел.машини и апарати”.

Разпитан по делото св. В. И. е заявила, че от 1997г. работи като „ръководител лаборатория” към „Пътна компания”, участвала през септември 2018г. при измерването на асфалта на бул. „Шипченски проход”, видимо имало неравности по платното. На следващия ден започнало изваждането на положения асфалт и след това той бил положен отново от П.92”. Причината за неравностите било начин на полагането и температурата на сместа. Видът на асфалтовата смес не оказвал влияние. Видяла  Н.д. на място в деня на полагането на новия асфалт, не контактувала с него, той нищо не й бил възлагал.

Разпитан по делото св. В.П.е заявил, че е бивш директор на П.и с.”ЕАД в периода 2015г., 2016г., през 2017г. и към момента  работел там като служител по сигурността. Почти всеки ден ходели с Н.Д. на обекта, техническите ръководители сочели проблеми само с малките машини, къртачите, виброплочи. Асфалтополагането го правели подизпълнители, но асфалт го правели в базата на п.и с.” ЕАД в кв. Враждебна. Видимо нямало неравности по пътното платно, но при проверка с апаратура такива били установени. След тези констатации положения асфалт бил премахнат и бил положен нов. Първия път асфалт бил положен от „Г.Т.П.” тогава асфалт бил произведен от П.и с.”ЕАД, а вторият път – от „ПътС.” с асфалт на „Щрабаг”, не знаел дали има разлика в асфалта. На обекта постоянно имало 2-ма служители от надзора. На обекта имало двама технически ръководители, , отделно техници, те се отчитали на Т.-ръководител ТПО, регулярно имало оперативки , на които Д. присъствал.

Приетите са протоколи от оперативки  от 16.10.2017г., от 02.10.2017г.,от 14.08.2017г., съгласно които дружеството има договори  и вземания към СО, към АМ „Тракия”, към Ч. 90”, , Р.”, ГБС”, Б.Ф.”, „В.”, Община Копривщица, Г.97”, ДЛВ,  П.”Б.”, Прокуратура на РБ, БГ А.”, Д. К.”, Пътни настилки 2012”, Г.”АД, М. 97”, КГВ Т.” О. ПиС 2014”, Дъст С.”, Бакс”, „П.Г., И.С., Щрабаг. Към 16.10.2017г. общо 578 788 276 е стойността на вземания и приходи, към 02.10.2017г. са били 4592 931лв.; към 14.08.2017г. са били 4 964 671лв.; на оперативката от 16.10.2017г. е обсъждано задържани и спрени обекти, обекта на бул. „Шипченски проход” и на бул. „Витоша”, апартаменти в кв. Ботунец, поддържане на пътища в зимни условия, финансова ситуация в „Пи”; на оперативката от 02.10.2017г. са обсъждани  отчети, обекти в Габрово и „Е.М.”, обекта на бул. „Шипченски п.”, ЗМА, сертификация по ИСУ, зимно почистване, фактуриране на реки; на оперативката от 14.08.2017г.  са обсъждани обектите в к Малинова долина”, обекта на бул. „Шипченски проход”, отпуски и заплати, обектив Градец, АБ, НМА, оценка на активи, продажбата им, предлагането им под наем на Г. и на ТрансремонтС.”.

С приетото по делото заключение по съдебно –техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при П.и с.”ЕАД  е посочило, че произведения в асфалтова база на П.и с.“ЕАД в кв. Враждебна асфалтобетон отговарял на спецификацията в количествено-стойностната сметка по договора -1221,72 тона полимер –модифициран асфалтобетон. Констатираните неравности по положената настилка, по-малката плътност, по-малката дебелина ,  се дължали на грешки при полагането му. За бул. „Асен Йорданов” положения асфалт е бил – по-малка плътност и дебелина в отделни участъци, по-малка степен на уплътнение, неравности по-големи от допустимите.  Посочило е, че няма асфалтова смес за тежко и други видове движения. Настилката се състояла от няколко различни пласта, рецептите за всеки пласт се проектирали в зависимост от предвижданото натоварване.  Констативните протоколи от август 2017г.за бул. „Шипченски проход” и от август—октомври 2017г. за бул. „Асен Йорданов”  нямали отношение към износващия пласт на асфалтобетона. „Щрабаг” ЕАД било произвело асфалтобетон за полагането му на  ул. „Шипченски проход” през септември 2017г. и той бил положен от „П.92” АД през октомври 2017г. „П и С”ЕАД произвело асфалтобетон за ул. „Асен Йорданов” през август 2019г. По договор за двете улици асфалт следвало да бъде тип А с полимер-модифициран битум и такъв бил произведен през септември  2017г. от асфалтовата база във „Враждебна” за бул. „Шипченски проход”, за тази усила в бил произведен асфалтобетон и от Щрабаг”, който също отговарял на изискванията по договора. Щрабаг произвело такъв и за ул. „Асен Йорданов” през септември 2017г. С акт обр. 15 била приета работата по договора за тези улици.

С приетото по делото заключение по съдебно – счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при П.и с.”ЕАД е посочило, че за изпълнение на задълженията си по договора със СО дружеството е направило допълнителни разходи от общо 415 519,18лв. с ДДС, формирани както следва:  от 279 361,29лв. без ДДС за доставен асфалт от „Щрабаг”ЕАД по фактура от 25.09.2017г., 19.09.2017г., , сумата е платена на доставчика; за фреза и превоз, СМР с механизация  е платило на П.92”ЕООД 62 584,70лв. без ДДС по фактури от 30.09.2017г. и от 01.11.2017г.; разходи за СМР-довършителни работи 69253,19лв. за Т.С.”ЕАД. Наложени са на „П.и с.”ЕАД санкции по договорите със СО както следва: по договора от 24.06.2016г.  235 485,44лв. без ДДС неустойка за забава платена чрез прихващане с дължимо възнаграждение; неустойка от 125 000лв. за некачествено изпълнение , за която сума е задържана сума от представена гаранция по договора; по договора от 27.04.2015г. -  625 694,99лв. неустойка за неизпълнение , които са платени, като санкцията от 22 635,02лв. за 25-ти месец от договора е прихваната с дължимото възнаграждение за юли 2017г. Посочило е, (е в периода от 2014г. до 2018г. дружеството е било на печалба само през 2016г., имало е 4 месеца от 2017г. с печалба, но в края на годината поради загуби в други месеци, резултат е загуба. Посочило е, че дружеството е платило на Д. като възнаграждение по договора между тях сумата от 13 883,64лв. за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г., брутно е начислена сума от 16625,99лв., от която 578,94лв. е за платен годишен отпуск, 126лв. ваучери.За периода 01.10.2017г до 03.11.2017г. съгласно договора и приетите решения на СД сочещи 5500лв. за периода до 18.10.2017г., а след това – 3500лв., на Д. се полагало възнаграждение от общо 4175,95лв., толкова било начислено по ведомостите за заплати.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.

Съдът приема, че решението в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД е недопустимо. Такъв иск не е бил предявен пред  районния съд и произнасянето по него е недопустимо. Претенцията  по насрещния иск за 16500лв. е била само една и се е основавала на договорно правоотношение между страните по договор за възлагане на управление. Твърденията на ищецът по този иск са били последователни в частта за фактите, на които се основава иска. Не са направени твърдения и искания, които да обосноват извод, че са предявени две отделни претенции, съединени при условията на евентуалност и то че втората е такава по чл. 59 от ЗЗД. Наведените твърдения са, че страните са обвързани от договор за управление, че ответникът не е изпълнил задълженията си по този договор и в следствие на същото ищецът е претърпял вреди плащайки на ответника сумата от 16500лв. Така наведените твърдения обосновават извод, че предявеният иск е такъв за ангажиране на договорната отговорност на ответника за неизпълнение на договорните му задължения. Не са наведени твърдения, че отговорността му може да се ангажира и на друго основание , съответно не е посочено и обстоятелство, което ако се приеме че не  е осъществено и това да е причина да се отхвърли иска по чл. 240, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗЗД, то да се приеме за основателен иска по чл. 59 от ЗЗД.

При така възприетото  решението на СРС в частта, с която се е произнесъл по иск с правно основание  чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД следва да бъде обезсилено като недопустимо и производството по  тези искове следва да бъде прекратено като недопустимо.

В останалата обжалвана част решението на СРС е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени въз основа на фактите, изложени от ищеца като основание на претенциите при съобразяване на търсената защита и формулираното искане.

По правилността на решението в частта, която съдът прие за допустимо:

Предявеният първоначално иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 от ГПК вр. с чл.  244, ал. 4 вр. с ал. 7 от ТЗ - иск за установяване съществуване на вземане за възнаграждение по договор за възлагане на управление, за което е издадена заповед по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Предявените насрещни искове са с правно основание чл. 240 , ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 79 и чл. 82 ЗЗД –  искове за заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството вреди причинени виновно от изпълнителния му директор поради неизпълнение на задълженията му по договора за възлагане на управление.

По делото не се спори, а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя- ищец по първоначалния иск и ответникът по този иск и е осъден да заплати на ищеца процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил иска за установяване на вземанията по заповедта.

Съдът приема за установено по делото че за периода от 09.02.2016г. до 03.11.2017г. страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор зз възлагане на управлението, съгласно който „П.и с.”ЕАД / наричано по-долу за краткост Дружеството/,   е възложило на Н.В.Д. и той е приел да управлява и представлява дружеството с грижата на добър търговец в съответствие с действаща нормативна уредба, Устав, Правила за работа на СД, Решения на едноличния собственик на капитала и на СД, клаузите на договора  срещу месечно възнаграждение, определено от СД, платимо ежемесечно по графика за изплащане на заплатите, а при постигане на добри резултати от дейността му – допълнителни възнаграждения съобразно вътрешните правила, а при непостигане на заложените показатели за всяко тримесечие, възнаграждението може да бъде намалено с 10% по решение на СД, че за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г. начислено на ищеца възнаграждение брутно е било в размер на 16625,99лв. сред съответни удръжки платена сума е 13 883,64лв. , за периода от 01.10.2017г. до 03.11.2017г. начислено на ищеца възнаграждение е 4175,95лв, /3809,43лв. за октомври  2017г. и 366,52лв. за ноември 2017г./което не е платено. Установява се че  по време на действието на договора между страните дружеството е сключило със Столична община/ договор   № СОА16-Д255-328/24.06.2016г., по който дружеството е платило на СО неустойка от 235 485,44лв., представляващи неустойка  за забава на изпълнението на обекта; 125 000лв., представляващи  наложена неустойка за некачествено изпълнение на задълженията; направило е допълнителни разходи за преасфалтиране на участъци в размер на 415 519,18лв.; договор № С015-РД-55-241/27.04.2015г., по който дружеството е пратило на СО  625 694,99лв. представляващи  неустойка за некачествено изпълнени работи от сключване на договора до 28.09.2017г., от която 22 635,02лв. е неустойка по чл. 17.3.2.1., чл. 17.3.2.2. вр. с чл. 12.1.2. от договора за 25-ти месец от договора за 20 улици. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните договори, споразумение, писма, платежни нареждания, мемориален ордер, заключения по съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза, които в тази част съдът кредитира като неопровергани от събраните по делото доказателства, неоспорени от страните.

Спорните въпроси по делото са дали Н.Д. е изпълнил задълженията си по договора, дали в пряка причинно следствена връзка от поведението му по договора с П.и с.”ЕАД за дружеството са настъпили процесните вреди.

По насрещните искове за сумата от 10 000лв.-частичен иск целият  за 415 519,18лв. с ДДС,  , 10 000лв. –частичен иск целият за 235 485,44лв.и 5000лв.-частичен иск-целият за 22635,02лв с правно основание чл. 240, ал.2 от ТЗ :

Спорни въпроси по тези искове са дали Н.Д.  е изпълнил задълженията си по договора с Дружеството във връзка с изпълнение от Дружеството на задълженията му по договорите със Столична община /СО/ от 2015г. и от 2016г. и дали от неизпълнението на задълженията му по договора в пряка причинно-следствена връзка  Дружеството  е претърпяло вредите :  платена неустойка от 235 485,44лв., за забава на изпълнението на обекта по чл. 23 от  договора със СО от 24.06.2016г.; направени допълнителни разходи за преасфалтиране на участъци от обекта по договора със СО от 24.06.2016г. в размер на 415 519,18лв. ; платени 22 635,02лв. като неустойка по чл. 17.3.2.1., чл. 17.3.2.2. вр. с чл. 12.1.2. от договора договор № С015-РД-55-241/27.04.2015г за 25-ти месец от договора за 20 улици.

Договорите за управление в общия случай съдържат елементите на договор за поръчка , но в зависимост от конкретното им съдържание може да съдържат и елементи  и на договор за изработка. В случая разписаните в чл. 4 от договора от 09.02.2016г. задължения на изпълнителния директор включват както правни така и фактически действия, поради което и съдът приема, че договорът за управление между страните съдържа елементи както на договора за поръчка, така и на договора за изработка. В зависимост от клаузите на договора за неуредени от него случаи приложение ще намерят съответно разпоредбите на договора за поръчка или на договора за изработка с оглед изпълнението/неизпълнението на конкретното задължение по него.

Съгласно чл. 240, ал. 2 от ТЗ  членовете на съветите на акционерното дружество (надзорен съвет, управителен съвет и съвет на директорите) отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. За да се ангажира отговорността по чл. 240, ал.2 от ТЗ е необходимо да е налице противоправно поведение на член (членове) на управителния орган, вреда за дружеството и причинна връзка между виновното поведение и настъпилата вреда. Противоправното поведение може да се изразява в нарушение на конкретни задължения, които възникват от сключения договор за възлагане на управление, от устава на дружеството или от закона, както и в нарушаване на общото задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ за изпълнение на функциите на член на съвета с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Без значение е дали за настъпването на вредите са допринесли и останалите членове на СД на дружеството. Всички членове на управителния орган на АД съгласно чл. 240 от ТЗ отговарят пред дружеството солидарно за обезщетяване на вредите от лошото управление. Участието и приноса на всеки един от членовете на управителния орган за настъпването на вредите е въпрос на вътрешните отношения между членовете на управителния орган, който е ирелевентен за делото по иск на Дружеството срещу член на управителния орган по чл. 240, ал.2 от ТЗ. За отговорността на член на СД не е необходимо  да има решение на общото събрание на дружеството за ангажирането на тази отговорност. Релевантно за тази отговорност е членът на управителния орган  да не е освободен от отговорност от Общото събрание на дружеството по реда на чл. 221 т. 10 от ТЗ.

 Специалната управленска отговорност по чл. 240, ал.2 от ТЗ е неограничена, виновна и резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълния им размер на вредите, които дружеството реално е претърпяло вследствие лошото управление. Законодателят е уредил специална имуществена отговорност фактическия състав, на която включва установяване на натоварване за извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя, установяване на вредата по основание и размер, установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнение на конкретно задължение и вредата.  Отговорността е винаги виновна - умишлена или небрежна ( при неполагане грижата на добрия търговец - чл. 237, ал. 3 ТЗ), като съоБразно общите правила за отговорност за вреди небрежната форма на вината се предполага - аргумент от обратното от 240, ал. 3 от ТЗ. /В този смисъл Определение № 532/31.07.2019г. по т.д. № 266/2019г. н ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 125/15.01.2020г. по т.д.  № 1204/2018г. на ВКС, ІІ-ро Т.О./

 В случая не се твърди  и не се установява Н.Д. да е бил освободен от отговорност по реда на чл. 221, т.10 от ТЗ, поради което и пречки за ангажиране на отговорността му по чл. 240,ал.2 от ТЗ няма, но следва да се установят предпоставките от хипотезата на тази разпоредба.

По насрещните частични искове всеки за по 10 000лв., обосновани с разходи и неустойки, наложени на дружеството по договора със СО от 24.06.2016г.:

Съдът приема за установено по делото че по този договор Дружеството е платило неустойка за забава от 235 485,44лв., като и е направило допълните разходи за отстраняване на некачествено изпълнени работи в размер на 415 519,18лв, като основанието както за неустойката, така и за допълнителните разходи е  възникнало по време на действието на договора за възлагане на управление между страните от 09.02.2016г. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото неоспорени от страните договори, писма, удостоверения, заключения по техническите експертизи, които съдът кредитира като неоспорени от страните, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът приема, че по делото не е установено тези претърпени от Дружеството вреди да са в пряка-причинно следствена връзка от неизпълнение на конкретно задължение на Н.Д. към Дружеството по договора между тях. По делото е установено от приетия по делото договор от 24.06.2016г. с приложения,  сертификат за производство на асфалтова смес, сведение за производство на асфалт, заключение по съдебно-техническата експертиза, че Дружеството е поело задължение към СО на бул. „Шипченски проход” и на бул. „Асен Йорданов” да се положи асфалтобетон с дебелина от 5см., полимер –модифициран битум, че такъв е бил произведен от асфалтовата база на Дружеството в кв. Враждебна и той е отговарял на спецификацията по договора. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е било категорично в извода си, че произведения от асфалтовата база в кв. Враждебна е отговарял на изискванията по договора, че установените в констативинтите протоколи на СО неравности, по-малка плътност и по-малка дебелина на положения асфалтобетон  не се дължат на асфалтобетонната смес, а на неправилното й полагане. Този извод на вещото лице страните не са оспорили, същият е обоснован с приетите по делото сведения и сертификат и съдът кредитира изцяло  извода на вещото лице. Действително, приетите по делото 2 бр. писма, докладна от служители на Дружеството сочат, че асфалтовата смес не съответства на натоварването на улиците. Тези документи обаче представляват твърдения на служители на Дружеството, частни свидетелстващи документи, те не обвързват съда с материална доказателствена сила. Обратното е установено по делото от приетите сертификат, свидетелства и заключение по техническата експертиза. Отделно, релевантно при така предявените искове по чл. 240, ал.2 от ТЗ е дали произведената и положената първоначално такава смес е била в съответствие с договора от 2016г. между Дружеството и СО. Това е така, защото само за непредприемане на действия за осигуряване  изпълнение на договора със СО би могло да се търси отговорност от Н.Д.. В случая по делото е установено от горепосочените доказателства, че произведената от асфалтовата база в кв. Враждебна смес е отговаряла на изискванията по договора със СО  , тя е била предназначена за полагане на улиците по договора от 2016г. При така установеното съдът приема че Н.Д. не е допуснал нарушение на задълженията си по договора с Дружеството при допускането на полагането на асфалтобетонова смес, произведена от асфалтовата база на Дружеството в кв. Враждебна. Установените по делото неравности, по-малка плътност и по-малка дебелина на положения асфалтобетон, произведен от тази асфалтова база, съдът приема за установено по делото от заключението по съдебно-техническата експертиза, че се дължи на начина на полагането му, а не на качествата му. По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че първоначално положения асфалтобетон на бул. „Шипченски проход” и на бул. „Асен Йорданов” е било изпълнено от подизпълнител на дружеството – „Геотоппроект”. По делото не  е установено Н.Д. да е следвало да контролира дейността на това дружество подизпълнител. Отделно събраните гласни доказателства установяват, че Н.Д. е бил ежедневно на  място на полагането на асфалтобетона. Приетите протоколи от оперативки и от заседания на Съвета на директорите установяват, че работата на асфалтовата база, а и по полагането на асфалтобетона по тези две улици са обсъждани от отделите на дружеството и от Съвета на директорите на  Дружеството по време на изпълнението на тези работи, поради което и твърденията на Дружеството че Н.Д. не е уведомил своевременно СД за възникналите проблеми съдът преема за неоснователни.

При така  възприето и като съобрази, че както забавата, така и допълнително направените разходи от Дружеството по договора от 24.06.2016г. са осъществени поради некачественото полагане на асфалтобетона от подизпълнител на дружеството, то съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен начин, че тези претърпени от Дружеството вреди  се дължат по причина на конкретните нарушения от Н.Д. на определени правила за стопанската дейност на предприятието. С оглед гореизложеното съдът приема, че отговорността на Н.Д. за обезщетяване на тези вреди на Дружеството не може да се ангажира по реда на чл. 240 , ал.2 от ТЗ. За Дружеството съществува възможност да предяви претенциите си срещу подизпълнителя, извършил полагането на асфалтобетонната смес. При така възприето  и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд решението на СРС по тези искове следва да се потвърди.

По насрещния частичен иск за 5 000лв. обоснован с платена неустойка  от Дружеството по договора със СО от 27.04.2015г. за 25-ти месец от договора:

Съдът приема за установено по делото че по този договор Дружеството е платило неустойка 22  635,02лв. за некачествено изпълнение работи за 25-тия месец от договора, тоест за май 2017г. - по време на действието на договора за възлагане на управление между страните от 09.02.2016г. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото неоспорени от страните договори, писма, удостоверения, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът приема, че по делото  е установено, че тези претърпени от Дружеството вреди са в пряка-причинно следствена връзка от неизпълнение на конкретно задължение на Н.Д. към Дружеството по договора между тях - нарушение на нормата на чл. 237, ал. 2 ТЗ и чл. 4.2.1. и чл. 4.2.7. от договора за управление - да полага грижата на добрия търговец, която той е следвало да положи за запазване на интересите на дружеството , както и неизпълнение на  задължението по чл. 4.3.9 от договора да упражнява  контрол на дейността на отделните звена, сигнали да което е имало през цялото време на изпълнението на договора от 2015г., включително и в периода на действието на договора за възлагане на управление. Приетите по делото констативните протоколи за период от  март 2016г. до септември 2017г. по договора от 2015г., писмата от СО, протоколите от СД на Дружеството установяват, че допуснатите нарушения в изпълнението на този договор от Дружеството са били системни, че за същото Н.Д. е знаел. Не се твърди и не се установява по делото работата по този договор да е била възложена от Дружеството на подизпълнител. При така установеното съдът приема, че Дружеството е следвало да изпълнява пряко със свои служители и техника задълженията по този договор със СО от 2015г. и Н.Д. е отговарял за това изпълнение през процесния 25-ти месец от договора. Установява се от приетия по делото договор от 09.02.2016г. че Н.Д. е следвало оперативно да ръководи дейността на дружеството; да организира изпълнението на решенията на едноличния собственик на капитала и на СД, да контролира дейността на отделните звена/служби на дружеството и на неговите служители, да  полага грижата на добрия търговец за запазване на интересите на дружеството. Неизпълнението на тези му задължения е довело до неизпълнение на задълженията на Дружеството по договора със СО от 2015г. за 25-тия месец от договора, като по 20 улици са установени неизпълнения по 11 параметри и е платена от Дружеството неустойка за некачествено изпълнение от 22 635,02лв.  Налагането на тази неустойка е била предвидима вреда, тази вреда за Дружеството  е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението от Н.Д. по договора му с Дружеството, поради което и отговорността му по чл. 240, ал.2 от ТЗ за тези вреди може да се ангажира. Предявеният иск е за вреди в следствие на неизпълнение на задълженията по договора от 2015г. през 25-ти месец /май 2017г./, поради което и възраженията на Д., че неустойката е за целия период на договора от 2015г. съдът приема за неоснователни. Установи се по делото че за целия период на договора платените неустойки са 625 694,99лв., но само за 25-ти месец е 22635,02лв. и само за нея е предявен иска за 5000лв. като частичен. Не се установяват обстоятелства, които да оборят презумпцията за вина на Н.Д. под формата й на небрежност . Обстоятелството, че останалите членове на СД също отговарят пред Дружеството за тези вреди не освобождава изпълнителния директор от отговорност пред дружеството, няма решение за същото на Общото събрание на дружеството и подробни съображения за тези изводи съдът изложи по-горе.По делото не е установено твърдението на Н.Д. че това неизпълнение се дължи на недофиннасиране, поради което и съдът приема същото за неоснователно. Изплатените на Н.Д. бонуси за добро изпълнение на възложената работа и постигнати резултат са били за 2016г., поради което и не са от естество да обосноват извод, че за май 2017г. по договора със СО от 2015г. той е изпълнил задълженията си по договора с Дружеството.

При така възприето съдът приема за основателен предявеният частичен иск за сумата от 5000лв. целият за 22635,02лв., представляващи вреди от платена от Дружеството по договора със СО от 27.04.2015г. неустойка по чл. 17.3.2.1. и чл. 17.3.2.2. и за 25-ти месец от договора, поради което и решението на СРС в частта, в която е отхвърлил иска следва да се отмени, като се постанови друго, с което иска следва да бъде уважен.

По исковете за дължимост на суми за възнаграждение по договора за възлагане на управление – установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 244 от ТЗ на Н.Д. за периода от 01.10.2017г. до 03.11.2017г.  и насрещен иск по чл. 240, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД на П.и с.”ЕАД за сумата от 16500лв. за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г..:

По делото се установи от приетия договор Устав , договор от 02.09.2016г., че правоотношението между страните е включвало задължения на изпълнителният директор да извършва всички правни и фактически действия по управление на дружеството, които не са от компетентност на едноличния собственик или на Съвета на директорите /СД/; да осъществява управлението с грижа на добър търговец, да участва в текуща работа на СД и в разработването на актовете на едноличния собственик на капитала;  да разработва годишния бизнес-план; да изпълнява стриктно всички решения, разпореждания, правила бизнес-планове и др.актове на едноличния собственик на капитала и на СД; да следи и да осигурява постоянното изпълнение на нормативните изисквания за дейността на дружеството и да взема мерки за отстраняване на отклонения от тях; да защитава законни интереси на дружеството, да  изготвя нужни документи за отчитане дейността ; да докладва незабавно на председателя на СД за настъпили обстоятелства от съществено значение за дейността на дружеството; да пази търговска тайна и престиж на дружеството. Съгласно чл. 4.3. от договора изпълнителният директор оперативно ръководи дейността на дружеството; организира изпълнението на решенията на едноличния собственик на капитала и на СД; осигурява стопанисване и опазване на имуществото; контролира приходи и разходи; сформира помощни К.ативни екипи , като определя състав и задачите им; изготвя бюджет; представя писмен отчет пред СД; сключва , изменя, прекратява трудови договори; контролира дейността на отделните звена/служби на дружеството и на неговите служители;  извършва всякакви дейности от името на дружеството в рамките на правомощията си.

Приетите по делото протоколи от заседания на съвета на директорите на „П.и с.”ЕАД / наричано по-долу за краткост Дружеството/,  протоколи от оперативки установяват, че  през периода от 09.02.2016г. до 03.11.2017г. дружеството е имало правоотношения с множество правни субекти  - СО, към АМ „Тракия”, към Ч. 90”, , Р.”, ГБС”, Б.Ф.”, „Вива”, Община Копривщица, Г.97”, ДЛВ,  П.”Б.”, Прокуратура на РБ, БГ А.”, Д.К.”, Пътни настилки 2012”, Г.С.”АД, М. 97”, КГВ Т.” О. ПиС 2014”, Дъст С.”, Б.”, „П.Г., И.С., Щрабаг, При така установеното и като съобрази предмета на договора от 09.02.2016г. съдът приема, че задълженията на  Н.Д. по договора с Дружеството не са се ограничавали до сключените със СО договори от 2015г. и от 2016г., а е включвал оперативно ръководство по правоотношения на Дружеството с много други правни субекти, отделно и правоотношенията със служителите в дружеството. Приетите по делото протоколи от оперативки, протоколи от заседания на Съвета на директорите на Дружеството, събраните по делото гласни доказателства установяват, че Д. е ръководил и участвал в работата на дружеството активно, докладвал е и е обсъждал дейността на дружеството, изпълнението на проектите по договорите, възникналите проблеми, регулярно е посещавал обектите по договора със СО от 24.06.2016г.,  обсъждал е трудовите правоотношения на служителите в дружеството, бюджета на дружеството. При така установеното съдът приема, че Н.Д.  е изпълнявал задълженията си по договора с Дружеството до степен обосноваваща извод, че възнаграждението му по договора от 09.02.2016г. за периода от 01.07.2017г. до 03.11.2017г. е дължимо. Твърденията на Дружеството, за недължимост на тези суми са обосновани с твърдения за неизпълнение на задълженията на Д. във връзка с договорите със СО от 2016г. и от 2015г., с пропуснати ползи във връзка с прекратяването на договора от 2016г., с лош финансов резултат, несъбрани вземания за целия период на действието на договора. Съдът приема за неоснователни доводите на Дружеството, че Н.Д. не е изпълнил задълженията си по договора от 09.02.2016г. във връзка с договора със СО от 24.06.2016г. Подробни съображения за този извод съдът изложи по насрещните два частични искове за по 10 000лв. всеки и безпредметно е да се преповтарят същите. По същите съображения съдът приема за неоснователни и твърденията на ответника, че неизпълнението на задължението на Д. е довело до вредите от 125 000лв. неустойка, платена от Дружеството по този договор от 24.06.2016г., както и за пропуснатите ползи от около 1 200 000лв. За последните следва да се посочи, че не е установено и че единствената причина да не постъпят в дружеството е поведението на Н.Д. по договора с Дружеството.

Установеното  по делото от приетите по делото протоколи от оперативки, заключение по съдебно-счетоводната експертиза,  че Дружеството е било на загуба през 2017г. не е от естество да обоснове обратен извод. Това е така, защото от тези доказателства се установява, че Дружеството е било на загуба и преди Н.Д. да сключи договора с Дружеството - през 2014г. и през 2015г., а същевременно през 2016г. по време на  действието на процесния договор е било на печалба и на д. са изплащани допълнителни възнаграждения за постигнати резултати При така установеното извод, че дружеството е с лоши финансови резултати, несъбрани вземания в следствие на лошо управление от Н.Д. не може да се обоснове. Следва да се посочи и че несъбраните вземани не е установено кога са възникнали, тоест извод, че същите са в резултат от поведението на Н.Д. не може да се обоснове по делото.  Отделно, доколкото исковете са предявени за период от 01.07.2017г. до 03.11.2017г., то на още по-голямо основание не може да се приеме, че лошият финансов резултат на Дружеството за горепосочените години се дължи на поведение на Н.Д. по договора с Дружеството, проведено в периода от 01.07.2017г. до 03.11.2017г. Действително, съдът прие по насрещния иск за сумата от 5000лв., че Н.Д. не е изпълнил задълженията си по договора с Дружеството и това е довело до претърпяване на вреди от дружеството в резултат на платена неустойка по договора със СО от 2015г. Тази неустойка обаче е била за 25-тия месец от договора със СО от 2015г., тоест за май 2017г. Период на исковете, обосновани с възнаграждението по договора за управление, обаче е от 01.07.2017г. до 03.11.2017г.. Така  извода на съда по насрещния иск за 5000лв. не може да обоснове извод, че Н.Д. не е изпълнявал задълженията си по договора с Дружеството за периода от 01.07.2017г. до 03.11.2017г. Следва да се посочи, че за периода от 01.10.2017г. до 03.11.2017г. по делото не е установено СО да е наложило санкции на Дружеството по договора от 2015г., не се твърди по делото друга причина за недължимост на възнаграждението за този период. Приетите по делото протоколи, споразумение установяват, че е било констатирано неизпълнение на работи по договора от 2015г. до 29-ти месец –септември 2017г., но за октомври и ноември 2017г. няма такива констатации. При така установеното съдът приема, че за Н.Д. е възникнало валидно възникнало вземане към Дружеството за плащане на възнаграждение по договора за управление за периода от 01.10.2017г. до 03.11.2017г. За периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г. не е установено неизпълнение от Н.Д., което да обоснове че не му се дължи възнаграждение. Приетите по делото протоколи за проверки на СО установяват, че  през този период е имало частично неизпълнение на задълженията на Дружеството по договора със СО от 2015г. Приетите по делото доказателства не установяват, че за този период на Дружеството е била наложена санкция от СО за неизпълнение на задълженията по договора от 2015г. Приетото по делото споразумение и Приложение към него сочат обща сума на санкции от 07-ми до 29-ти месец на договора, но не сочат конкретно такива за периода юли-септември 2017г. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че и за този период на Дружеството са наложени санкции, то и при тази хипотеза извод че на Д. не се дължи възнаграждение и платеното такова е причинило вреда за Дружеството по делото по несъмнен начин не може да се обоснове. Това е така, защото от приетите по делото протоколи за оперативки, протоколи от СД на Дружеството, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че установява, че Дружеството  към 16.10.2017г. е имало правоотношения с правни субекти на обща стойност от 5 788 276лв., към 02.10.2017г. – 4 592 931лв., към 14.07.2017г. – 4 964 671лв. и Н.Д. е ръководил оперативно  работа на Дружеството по правоотношения на тази стойност.  При така установеното и като съобрази съотношението между стойността на правоотношенията на Дружеството, по които Н.Д. е изпълнил работата си от една страна и от друга страна - неизпълнената работа на Дружеството по договора със СО от 2015г. за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г. по констатациите по протоколите /  6 параметри за 24 улици от общо 59 улици за септември 2017г; 5 параметри по 15 бр. улици от общо 59 улици за август 2017г.; 10 параметри по 14 улици от общо 59 улици/ , но и множеството правоотношения на Дружеството което води до увеличаване обема на работа, отделно и трудовите правоотношения със служителите на дружеството, то съдът приема, че не може да се обоснове извод за недължимост или намаляване на уговореното възнаграждение по договора за възлагане на управление. За стойността на  неизпълнена работа по договора от 2015г. за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г. по делото не са ангажирани доказателства, но по реда на чл. 162 от ГПК и съобразно приетия по делото договор от 2015г. със стойностна сметка по Приложение № 11, протоколи за проверка се обоснова извод, че средното възнаграждение за поддръжка на една улица за един месец е в размер на 1821лв. ДДС, а параметрите, по които се оценяват са 11 бр. Така по трите протокола за периода от 01.07.2017 до 30.09.2017г. неизпълнена работа на основание на чл. 162 от ГПК съдът определя че е била на стойност от около 60 000лв., тоест около 1% от общия размер на правоотношенията на Дружеството. Броят на тези правоотношения и предмета им  сам по себе си предпоставя извод за огромен обем от работа, отделно към този обем следва да се съобрази и ръководството и представителство във връзка с трудови правоотношения по които работодател  Дружеството, задължението за изготвяне на бизнес-план, отчети и т.н.

При така установеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на Н.Д. към дружеството за заплащане на възнаграждение за октомври и ноември 2017г., не е възникнало вземане на Дружеството към Н.Д. за плащане на сумата от 16500лв. като обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията му по договора за периода юли-септември 2017г. в размер на платеното му възнаграждение.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд по тези искове, то решението на СРС в частта, с която е уважил установителния иск и отхвърлил насрещния осъдителен иск за сумата от 16500лв. е правилно и следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете. Решението на СРС в частта, с която Дружеството е осъдено да заплати на Н.Д. разноски по насрещния иск от 5000лв. следва да се отмени-възнаграждение за адвокат от 560лв. и 16,43лв. разноски за депозит по съдебно-счетоводната експертиза. Техническата експертиза не е работила по задачи по този иск и разноски за нея не следва да се съобразяват по този иск.  

По този насрещен иск от 5000лв. за производство пред СРС на Дружеството следва да се присъдят разноски за държавна такса от 200лв. и разноски за съдебно-счетоводна експертиза от 16,43лв. Техническата експертиза не е работила по задачи по този иск и разноски за нея не следва да се съобразяват по този иск За производство пред СРС на Дружеството следва да се присъдят разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 438лв. За производство пред СГС на въззивника следва да се присъдят разноски за държавна такса от 100лв. и възнаграждение за адвокат от 438лв.

За производство пред СГС на въззиваемия следва да се присъдят разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 3000лв.

Уговорените и платени от страните възнаграждения за адвокат съответстват на сложността на делото. За този извод съдът съобрази броя на исковете, цената им, сложността на делото от фактическа и правна страна, която е над средната .

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 14770/16.01.2020г. по гр.д. № 25727 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 151-ви състав  в частта, с която е отхвърлен насрещен иск на „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** срещу Н.В.Д., ЕГН ********** с правно основание чл. чл. 59 от ЗЗД за плащане на сумата от 16500лв., ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи получени от Н.Д. възнаграждения по договора за възлагане на управление за периода от юли 2017г. до септември 2017г. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по исковете в тази част.

ОТМЕНЯ Решение № 14770/16.01.2020г. по гр.д. № 25727 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 151-ви състав в частта, с която е отхвърлен насрещен иск на П.и с.“ЕАД, ЕИК ********   срещу Н.В.Д., ЕГН ********** с правно основание чл. 240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 5 000лв. – частичен иск целият за  22 635,02лв., ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи обезщетение за причинени вреди , представляващи платена от „П.и с.“ЕАД, ЕИК ********  санкция за некачествено изпълнение на основание на т.17.3.2.1., т. 17.3.2.2. вр. с т.12.1.2. от  договор № СО 15-РД-55-241/27.04.2015г., като П.и с.“ЕАД, ЕИК ********  е осъдено да заплати на Н.В.Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 576,43лв. разноски и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Златица и съдебен  адрес: адв. Б.Н.,*** да заплати на П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Х.М.,***, офис 5   сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 240, ал.2 от ТЗ сумата от 5000лв./пет хиляди лева/, ведно със законната лихва  от 06.07.2018г. до окончателното й плащане - частичен иск целият за 22 635,02лв., представляващи обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на възложената работа по договор за възлагане на управление от 09.02.2016г.,  изразяващи се в платена неустойка по чл. 17.3.2.1., чл. 17.3.2.2. вр. с чл. 12.1.2. от договор № С015-РД-55-241/27.04.2015г., сключен със СО за абонаментно поддържане на улици и булеварди на СО-ІV-та зона – санкция за некачествено изпълнение на задълженията  за 25-ти месец от договора ; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо  1192,43лв. /хиляда сто деветдесет и два лева и 0,43лв/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС и СРС.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14770/16.01.2020г. по гр.д. № 25727 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 151-ви състав  в останалата обжалвана част, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 244 от ТЗ, че „П.и с.“ЕАД, ЕИК ********, дължи на Н.В.Д., ЕГН ********** сумата от 3809,43лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й, представляваща неплатено възнаграждение за месец октомври 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г.; сумата от 350лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й , представляваща неплатено възнаграждение за месец ноември 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 87962/2017г. на СРС, 151-ви състав, като неоснователни са отхвърлени предявените насрещни искове на „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** срещу Н.В.Д., ЕГН ********** както следва: иск с правно основание чл. 240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 415 519,18лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи обезщетение за причинени вреди, представляващи сторени от „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** допълнителни разходи за цялостно преасфалтиране по договор № СОА16-ДГ55-328/24.06.2016г.; иск с правно основание чл. 240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 235 485,14лв. без ДДС, ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи обезщетение за причинени вреди, представляващи наложена на „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** санкция по чл. 23 от по договор № СОА16-ДГ55-328/24.06.2016г.; иск с правно основание чл. 240, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД за плащане на сумата от 16500лв., ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи получени от Н.Д. възнаграждения по договора за възлагане на управление за периода от юли 2017г. до септември 2017г. без да има изпълнение по договора за този период, като П.и с.“ЕАД, ЕИК ********  е осъдено да заплати на Н.В.Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 501,82лв. по заповедно дело, сумата от 1229лв. по установителните искове и сумата от 4423,57лв. разноски по насрещните искове.

ОСЪЖДА П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Х.М.,***, офис 5    да заплати на  Н.В.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Златица и съдебен  адрес: адв. Б.Н.,*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК сумата от  3000лв. /три хиляди лева/ представляващи съдебни разноски за възнаграждение за адвокат в производството пред СГС.

Решението е окончателно – аргумент от чл. 280, ал.3,т. 1, пр.2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.