Решение по дело №191/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл., във вр. с чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба от Д. Х. Г. от [населено място], чрез К. Г. Т., с искане за присъждане на 900лв., обезщетение за неимуществени вреди от ОД на МВР - Велико Търново поради отказано съдействие с Писмо изх. № 260000-5812 от 22.11.2024г. на РУ Е. към ОД на МВР Велико Търново.

Ищцата Д. Х. Г. от [населено място], чрез сина си К. Г. Т. твърди, че е налице неоснователно бездействие на административния орган по чл. 256 от АПК, а съгласно чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е висящ искът за обезщетението. Навежда твърдения, че е претърпяла и продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече е загубила доверие в правозащитните институции, редом до житейски дискомфорт от погазване на основните й права; генериране на негативни емоции (хроничен стрес), нарушен сън, тревожност, изпадала в депресивно състояние, раздразненост, подтиснато настроение, хронично главоболие, разстройство на адаптацията, установимо от приложената медицинска документация. Ответникът отказвайки да защити накърнените й права е засегнал неимуществената й сфера, като е накърнено чувството й за справедливост, изпитала е безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентния орган, обида от незачитането на правото като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на случая.

Със становище вх. № 3018/01.07.2025 г. ищцата поддържа предявената искова претенция по основание и размер, както и заявява, че държи на събиране на гласни доказателства за установяване на причинно-следст­вената връзка и вида и размера на претърпените от нея вред, и предмет на овъзмездяване по настоящето дело. Със становище вх. № 3329/15.07.2025 година, постъпило по електронна поща, поддържа предявената искова претенция, във връзка с която излага съображения, като заменя поисканите свидетели със свидетелите С. С. М., Р. Т. К., Й. Б. С..

 

Ответникът ОД на МВР Велико Търново, чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва предявения иск, като моли същият да бъдат отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Със становище вх. № 3184/08.07.2025 г. от юриск. Б., моли да се даде ход на делото, оспорва исковата молба, няма искане за събиране на доказателства и излага становище по съществото на делото. Моли да бъде присъдено в полза на ОД на МВР Велико Търново юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново намира исковата претенция за неоснователна. Счита, че в случая не се касае за задължение на административния орган, което да не е изпълнено от него, поради което липсва твърдяното от ищцата неоснователно бездействие. Отделно от това, дори и да се приеме, че такова е налице, ищцата не е доказала по никакъв начин твърдените от нея неимуществени вреди. Предлага да се постанови решение в този смисъл.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от данните по делото, ищцата има образувани и висящи гр. д. № 1366/2024 година по описа на РС Горна Оряховица; гр. д. № 524/2024 година на ОС Велико Търново и гр. д. № 84/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

Видно от протокол № 489/12.06.2024г. по гр. д. 84/2024г. на Окръжен съд Велико Търново като представител на прокуратурата се явява прокурор Мънев. Исканата с настоящата молба за свидетел адв. К. е процесуален представител на ответника – Адвокатска колегия Велико Търново.

Видно от протокол по гр. дело № 1132/2024г. на Окръжен съд Велико Търново е разпитан в качеството на свидетел прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново Ч. М., който заявява, че не познава ищцата Д. Г., няма идея за какво е призован по делото, тъй като не може да допринесе с нищо за изясняване на каквито и да било факти и обстоятелства. Възможно било да се е явявал в качеството на прокурор в някои от производствата в качеството си на прокурор в Окръжна прокуратура пред Окръжен съд Велико Търново. (л. 18 от делото).

Със съобщение до РУ Е. при ОД на МВР-Велико Търново от 17.11.2024 година (л. 60 от делото) Д. Г., с приложени молби от 14.11.2024 година по гр. д. № 1366/2024 година по описа на ГОРС; протокол № 689/30.09.2024 година по гр. д. № 524/2024 година на ВТОС; протокол № 352/29.04.2024 година по гр. д. № 84/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново; протокол № 489/12.06.2024 година по гр. д. № 84/2024 година на Окръжен съд – Велико Търново и молба с вх. № 14695/14.11.2024 година по гр. дело № 1366/2024 г. по описа на ГОРС, моли да се извърши проверка за авторството на молба с вх. № 14695/14.11.2024 година по гр. д. № 1366/2024 година на ГОРС както и да се изиска информация от Окръжна прокуратура Велико Търново за графика на платения годишен отпуск на поискания от нея свидетел Ч. М. – и.ф. прокурор в Окръжна прокуратура Велико Търново, както и представяне на доказателства за пътуване в чужбина на посочения свидетел както и такава от органите на МВР съгласно редът, предвиден за регистрация по наредба за граничните контролно-пропусквателни пунктове. Отделно от това моли да бъдат взети сведения от лицата Х. Г. Т. и М. С. Б. на посочени адреси от него и адвокат Д. С. П. от ВТАК на посочен адрес, за който изход да бъде уведомена. Посочва, че всичко друго е по цитираните дела и не може да даде друга информация.

В отговор на това съобщение, заведено с рег. № 260000-5699/18.11.2024 година по описа на РУ на МВР – Е. на Д. Х. Г. с писмо рег. № 2699900-5812/22.11.2024 година (л. 59 от делото) е уведомена, че исканото от нея не може да бъде осъществено, защото липсва правно основание по силата на което да бъде удовлетворена нейната молба.

Последното писмо представлява и основанието за настоящата искова молба, представляващо според ищцата бездействие на административния орган, от което тя претендират вреди. Твърди се, че е налице противоправно поведение на ответника, обективирано в писмо изх. № 26000-5812/22.11.2024 г. на РУ Е. при ОД на МВР Велико Търново, с което й се отказва дължимото по силата на закона съдействие от което тя претърпява вреди оценени от нея в размер на 900 лева, които претендира ведно със законната лихва считан от датата на подаване на исковата молба, която сума да й бъде заплатена безкасово по банков път на сметката й в банка ДСК ЕАД. Правят се доказателствени искания за обосноваване на твърденията, изложени в иска със събиране на гласни доказателства от свидетелите К. Х. В. и адвокат В. И. К..

С протоколно определение от 29.04.2025г. е оставена без разглеждане искова молба от Д. Х. Г. от [населено място], чрез К. Г. Т., с искане за присъждане на 900лв., обезщетение за неимуществени вреди от ОД на МВР - Велико Търново поради отказано съдействие с Писмо изх. № 260000-5812 от 22.11.2024г. на РУ Е. към ОД на МВР Велико Търново и производството по адм. дело № 191/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново прекратено с позоваване на многобройна практика на ВАС по мотиви, че липсва бездействие на административен орган и при липсата на тази процесуална предпоставка съдът би се произнесъл по един недопустим иска, което ще влече обезсилване на едно подобно решение.

С Определение № 6453/16.06.2025г. по адм. дело № 5487/2025г. по описа на Върховния административен съд протоколно определение от 29.04.2025г. е отменено и делото върнато на същия съдебен състав на Административен съд Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по същество на спора.

Като писмени доказателства по настоящото делото са приети преписка, изпратена с писмо рег. № 26000025812 на РУ-Е. при ОД на МВР; писмо с изх. Рег. № 260000-2812/22.11.2024 г. на РУ Е. при ОД на МВР Велико Търново, сигнал за извършване на проверка по реда на ЗМВР с КЕП, Удостоверение за връчване – 10886140_17112024 чрез ССЕВ на ДАЕУ, ел. справка от ел. мед. Досие в НЗОК – Директория HIS_Хоспитализация с КЕП, ел. справка от ел. мед. Досие в НЗОК - Директория HIS_Прегледи с КЕП, протокол № 148/19.02.2025 г. по [населено място] № 1132/2024 г. на ОС Велико Търново; представени с молба вх. № 3328/15.07.2025 г.: справка от Директория Работен плот ма Потр. профил в ЕПЕП – съобщение с КеП, справка от ел. дело в ЕПЕП по [населено място] № 195-2025 г. на РС-ЕЛена-Документи с КеП; представени със становище вх. № 3329/15.07.2025 г.: Справка от ел. дело в ЕПЕП по адм. д. № 246-2025г. на Адм. съд-Габрово-Страни с КеП; Определение N° 94 от 24.11,2023г. по КАХД N° 10334-202Зг. па Адм. съд-ВТърново с КеП; Определение [рег. номер] 16.01.2024г. по КЧАД№ 10369-2023г. на Адм. съд-В. Търново с ЕКП. У Печатно издание в ел. форма - по чл. 187 вр. чл. 184 вр. С чл. 183 от ГПК и във вр. чл. 144 от АПК - "СЕДМИ ТУРНИР ПО БЕЛОТ В ЕЛЕНА - Е. балкан".

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира исковата молба за допустима, като подадена до компетентния съд. По допустимостта на така подадената искова молба съдът е обвързан от приетото в Определение № 6453/16.06.2025г. по адм. дело № 5487/2025г. по описа на Върховния административен съд, с което делото му върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по същество на спора.

 

Разгледана по същество е неоснователна по следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и следващите от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Пасивната легитимация на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е определена в чл. 205 от АПК и отговорността на юридическото лице е от "административен деликт" - от административно увреждане, който в конкретната хипотеза е за неимуществени вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност - управленска, публична, властническа дейност. В случая това е ОД на МВР Велико Търново. Наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обосновава произнасянето по предявения иск на основата на съществуващата по принцип функционална връзка между нуждаещото се от защита материално право и правото на иск. Основателността на иска, подаден по посочения ред и ангажирането на отговорността на ответника в случая, предполага установяването на кумулативното наличие на следните условия: 1. незаконосъобразен акт, отменени по съответния ред, включително нищожен или оттеглен - чл. 204 от АПК или незаконосъобразно действие/бездействие на орган или длъжностно лице, което се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно чл. 204, ал.4 от АПК, съответно бездействие, както се твърди от ищеца; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреди, настъпили за ищеца - имуществени и неимуществени в конкретния случай и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Съобразно приложимата правна уредба, съдържаща се в чл. 256 от АПК и постоянната практика на Върховния административен съд, незаконосъобразно е всяко бездействие, представляващо неизвършване на фактически действия, в противоречие с предписано от императивна правна норма задължение. Бездействието е основание за отговорност, когато се изразява в неизпълнение на административни правомощия, възложени по силата на служебно или трудово правоотношение в държавна или общинска администрация. Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал.1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всеки акт, извършен от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически по своята същност и действие, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

В чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Важно е да се прави това разграничение между "длъжностно лице" по смисъла на чл. 203 от АПК и лицето, на което е възложена от другиго някаква работа по чл. 49 от ЗЗД. В последния случай възлагането на определена работа като задължителна предпоставка за отговорността на възложителя е в резултат на трудов договор, договор за поръчка или изработка, то може да възникне от правна сделка и пр., но "длъжностното лице" по чл. 7 от Конституцията и чл. 203 от АПК има други функции, то е свързано с държавните органи и с осъществяваната от тях административна дейност, то изпълнява определена длъжност и задължения.

Субект на правото на оспорване по чл. 256 от АПК е всеки който е сезирал с искане административният орган да извърши дължимо по закон фактическо действие. Релевантни за възникването на правото на оспорване са следните факти: необходимост от извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. В случая и двете предпоставки не са налице. Не се обуславя твърдението, че ответникът ОД на МВР Велико Търново е действал в качеството на административният орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. От доказателствата по делото не се установи основание за претендираните неимуществени вреди, а именно те да са настъпили от незаконосъобразно бездействие на ответника или негови служители, във връзка с осъществявана административна дейност. Не се установява наличието на императивна разпоредба, задължава РУ Е. към ОД на МВР да извърши конкретни фактически действия по сигнали (в случая именуван съобщение) на граждани, каквото представлява подаденото съобщение от 17.11.2024 година. В тази връзка следва да се посочи, че производството по сигнали (доколкото съобщението представлява такова) са изцяло дейност по издирвателна дейност на органа и по отношение на тях не е предвиден съдебен контрол предвид разпоредбата на чл. 124 ал. 2 АПК. Липсва твърдяното изискуемо притезание. В случая проверката на авторството на молба с вх. № 14695/14.11.2024 година по гр. д. № 1366/2024 година по описа на ГОРС, както и графики на платения годишен отпуск на искания свидетел Ч. М. – и.ф. прокурор в Окръжна прокуратура Велико Търново, данни за пътуванията му в чужбина от органите на МВР съгласно реда предвиден за регистрация по наредба за граничните контролни пропусквателни пунктове на страната, както и резултатът от тези проверки не рефлектира пряко в правната сфера на ищцата, доколкото тези доказателства могат да се съберат по повод искания за налагане на глоби за неявяване на свидетеля по реда на ГПК каквото представлява производството по гражданско дело № 1366/2024 година по описа на ГОРС и другите сочени граждански дела пред Окръжен съд Велико Търново. Действието на проверката би се разпространило пряко в правната сфера на Д. Х. Г., ако последната твърди извършването на престъпление спрямо нея. В този смисъл реално правната сфера на ищцата не настъпват последици, които могат да бъдат защитени по реда на чл. 256 от АПК доколкото в случая РУ Е. към ОД МВР Велико Търново не действа в качеството на административен орган.

Правото на всеки гражданин да подава сигнал се ограничава само със сезирането на компетентното РУ на МВР. Същото не обосновава наличието на правен интерес тези лица да претендират вреди от постановените решения по подадения от тях сигнал. За лицето не съществува възможност да се запознава със сведенията и обясненията събрани при изясняването на сигнала. Надлежно пасивно легитимиран по оспорването на фактическите неоснователни бездействия и вреди от него е административен орган, който бездейства. По процесното съобщение с искане за събиране на информация и доказателства, РУ Е. към ОД на МВР Велико Търново не дължи към сигнализатора фактически действия, нито произнасяне с изричен акт тъй като липсва правна норма която да го задължава за това, както правилно е приел началникът на РУ на МВР Е..

Извършваните от МВР дейности са посочени в ЗМВР, където са регламентирани и изчерпателно изброени правомощията на органите на МВР. Съгласно чл. 7 от същия закон, други дейности на МВР могат да бъдат възлагани само със закон. От подаденото в РУ – Е. съобщение от ищцата Д. Х. Г., с което се иска извършването на определени действия, не се установява ищцата да има качеството на пострадало лице, нито се съобщава за извършено престъпление. Същото е лишено от правно основание, по силата на което Д. Г. да отправя подобно искане към органите на МВР, задължаващо ги за определено поведение. В депозираното от нея съобщение, не се сочи никакво правно основани, по силата на което да се дължи издаване на акт, респ. извършване на действия. Поради това не е налице бездействие на орган съответно годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК и вреди от него. Хипотезата на бездействие е налице само в случаите в които задължението на органа произтича пряко от нормативен акт или дължи извършване на фактическо действие, което е длъжен да извърши по силата на закона.

Административен съд Велико Търново счита, че не е налице и причинна връзка от твърдяното бездействие и претендираните вреди. По делото не се доказа наличие на бездействие от страна на ответника или негови органи да изпълнят административно задължение, което да е довело до причиняване на увреждане. Липсва и пряка и непосредствена връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие на администрация и имуществените вреди, които се твърди, че са настъпили по отношение на ищцата. Не е налице хипотезата на чл. 4 от ЗОДОВ - заявените вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни бездействия по повод изпълнение на административна дейност, причинени от длъжностни лица. От доказателствата по делото не се установи основание за претендираните неимуществени вреди, а именно те да са настъпили от незаконосъобразното бездействие на ответника или негови служители, във връзка с осъществявана административна дейност. По отношение на доказателствените искания за изслушване на свидетелските показания на лицата К. Х. В. и В. И. К., съдът е указал с разпореждането за насрочване на делото на ищцата да посочи конкретни фактически обстоятелства, които ще се доказват с показанията на тези свидетели. Ищцата не е посочила такива, поради което съдът не може да направи преценка за относимостта и допустимостта на исканите свидетели. По отношение на исканите в исковата молба свидетели не става ясно кои обстоятелства ще се изясняват във връзка с предмета на настоящото дело, касаещо искане за съдействие от органите на РУ Е., поради което това доказателственото искане не е уважено. Във връзка с горното, ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 156, ал. 2 ГПК в искането за допускане на свидетели да посочи за кои факти ще бъдат разпитвани, поради което искането е оставено без уважение. Отделно от това, видно от приложените към исковата молба протоколи, В. И. К. е адвокат и процесуален представител на ответника по гр. дело № 84/2024г. по описа на Окръжен съд Велико Търново на ответника – Адвокатска колегия Велико Търново. Аналогично на това, лицето за което се иска събиране на сведения от РУ Елена е Ч. М. – и.ф. прокурор в Окръжна прокуратура Велико Търново, който е бил представител на Окръжна прокуратура Велико Търново по това дело.

По отношение на поисканите трима нови свидетели със становище вх. № 3018/01.07.2025 г. от ищцата, съдът е указал на ищцата да посочи конкретни факти, с които обосновава претърпените от нея неимуществени вреди, чиято обезвреда търси, както и да внесе определен депозит за явяване на същите по 20лв. за всеки един от тях.

По отношение на направеното от ищцата с вх. № 3328/15.07.2025 година по ССЕВ искане за изслушване като свидетел съседът й М. А. М., съдът намира, че в същата степен важи гореизложеното. Процесуалното поведение на представителя на ищцата - К. Г. Т. е вместо да уточнява фактите и обстоятелствата, които ще се изясняват с исканите свидетели и да внесе определен депозит, да депозира непосредствено преди съдебното заседание нови искания за нови свидетели. Така поисканите с исковата молба свидетели К. Х. В. и В. И. К. бяха сменени със становище вх. № 3018/01.07.2025г. със С. С. М., Р. Т. К. и Й. Б. С.. Към последните от своя страна е добавен със становище вх. № 3018/01.07.2025г съседът М. А. М.. Налице е каскадно добавяне на свидетели на един път исканите с исковата молба с вх. № 973/04.03.2025 година, исканите свидетели със становище вх. № 3018/01.07.2025 година и исканите свидетели със становище от 3329/15.07.2025 година, без уточнение на нито един от тях на обстоятелствата, които ще се изясняват. В нито един от случаите на искани свидетели не се сочат конкретни факти, които ще се обосновават с тях. Посочването общо на претърпените неимуществени вреди не представлява сочене на конкретни факти, поради което съдът счита, че промяната на исканите свидетели преди всяко поредно съдебно заседание представлява злоупотреба с процесуални права и цели единствено отлагане на делото.

 

Предвид гореизложеното и с оглед доказателствената тежест, която е на ищецата по делото, както и поради недоказване на всички елементи от фактическия състав на отговорността, искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за обезщетение за забава върху претендираните обезщетения, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

 

По повод направеното искане за присъждане на разноски съдът взе предвид тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, сочещо като приложимо правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно което в полза на ответника се присъждат разноски в размер, който не може да надхвърля максималния такъв, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В процесния случай, предвид характера и сложността на делото съдът приема, че следва да се присъдят разноски в размер 100 лв.

 

Мотивиран от изложеното Административен съд Велико Търново, пети състав

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба от Д. Х. Г. от [населено място], чрез К. Г. Т., с искане за присъждане на 900лв., обезщетение за неимуществени вреди от ОД на МВР - Велико Търново поради отказано съдействие с Писмо изх. № 260000-5812 от 22.11.2024г. на РУ Елена към ОД на МВР Велико Търново.

ОСЪЖДА Д. Х. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на ОД на МВР Велико Търново сумата 100 (сто) лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Велико Търново, в 14-дневен срок от връчване на преписа.