Разпореждане по дело №9572/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 20259
Дата: 14 юни 2018 г.
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20171100109572
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р   А   З   П   О   Р   Е   Ж   Д   А   Н   Е

 

№……….…/14.06.2018г.

гр. София

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

        като се запозна с гр.дело № 9572 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

                    В ИМ се твърди, че ищцата е собственик на описания недвижим имот-апартамент завещан й от С.И.със съставено саморъчно завещание от 02.12.1986 г. и констативен  НА № 170 н.д. 307/2004 г. вписан в АВ на 05.04.2004 г. Сочи, че с протокол за въвод от 21.04.2012 г. на ЧСИ О.М.ответниците са въведени във владение на същия имот въз основа на  ИЛ издаден  по влязлото  в сила решение по гр.д. 5368/1996 г. 35 с-в СРС. Сочи още, че по същото дело СРС е приел че ответниците са собственици на процесния имот на основание наследство по закон на наследодателката им С.И.и респективно й са отречени правата по завещанието. Твърди,че с влязло в сила решение 117/10.11.2015 г. ІІ ГО на ВКС е потвърдено окончателно решението на ВКС 176/10.06.2016 г. ІV ГО с което е признато, че саморъчното завещание на С.И.от 02.12.1986 г е действително и прави извод за СПН, което отрича правото на собственост върху апартамента на  ответниците.Представя и протокол за съдебна делба от 08.05.2001 г. по гр.д. 12867/2000 г. 57 с-в СРС по който една от ответниците получава в дял апартамента. Предевява иск по чл. 108 ЗС въз основа действителността на завещанието, да й се признае за установено по отношение на ответниците,че тя е собственик на имота и се осъдят последните да й предадът владението на същия.

        В срока за отговор ответниците  оспорват допустимостта на иска. Твърдят, че въпроса относно собствеността на апартамента е решен с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. 1572/1988 г. по описа на 35 с-в СРС, като правото на собственост на ищците е признато в полза на наследниците по закон –ответниците  по настоящето дело. Сочат, че решението по гр.д.  710/2015 г. на ВКС ІІ ГО е постановено в производството по гр.д. 3048/2008 г. 49 с-в СРС по което само двама от ответниците  и ищцата са били страни и което е било с предмет  различен от приключилия спор по гр.д. 1572/1988 г. 35 с-в  г.

        Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира производството по предявения иск за собственост на основание саморъчното завещание от С.И.за процесуално недопустимо, поради наличието на пречката по чл. 299 ал.1  ГПК. Въпросът относно собствеността на имота в конкуренцията между наследяване по закон в полза на ответниците и по завещание в полза на ищцата е решен видно от представените с отговора решения: по гр.д. № 1572/1988г по описа на СРС 35 с-в (Р №29/16.09.1996г- СРС и оставено в сила с Р от 10.ІV.1997 г.- СГС, ІV А  Г.О.) постановено между същите страни и със същия предмет.С посочените решения изцяло е отречено правото на собственост на ищцата въз основа на същото завещание и те са задължителни за съда съгласно чл. 297 ГПК. Отделно от това е  водено и друго дело между същите страни с друг предмет, по което отново  е обсъждан въпроса за собствеността на апартамента в контекста на същото саморъчно завещание видно от приложеното решение от 12.04.2011 г. по гр.д. 35348/2009 г. актовете на СГС и ВКС.

       Съпоставяйки  диспозитива на влязлото в сила решение по гр.д. № 1572/1988 г. с обстоятелствата изложени в настоящата ИМ съдът счита  че е налице идентичност между предмета и страните на приключилото  гр.д. № 1572/1988 г. и настоящето дело и съгласно чл. 299 ал.1 ГПК спорът не може да бъде пререшаван  освен в случаите когато законът разпорежда друго.

      Цитираните изводи в мотивите на приложените към ИМ решения на ВКС (117/10.11.2015 г. ІІ ГО,  176/10.06.2016 г. ІV ГО) относно саморъчното завещание, не могат да се приемат като новонастъпил факт.Отделно от това  са по други дела с друг  предмет.

      Поради изложеното съдът приема предявения иск за недопустим, затова   съдът

 

Р   А   З   П   О   Р   Е   Д   И   :

 

       ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба по гр.д. № 9572 по описа за 2017г на СГС, I-9 поради недопустимост на  предявения иск  по чл. 108 ЗС.

       ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9572/17 г.

       РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1 седмичен срок от връчване на преписа  страните.

 

 

                              СЪДИЯ: