№ 664
гр. С., 01.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
Гражданско дело № 20211110127737 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Т.Д. А. чрез законен представител Р. ИВ. ИВ. – редовно
уведомен, не се явява, представлява се от законния му представител и адв. Р.,
с пълномощно по делото.
[ФИРМА] - редовно уведомени, представляват се от Директора Е.К. и
адв. З., с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Страните (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че с оглед редовната процедура по призоваване на
страните за днешното съдебно заседание не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Р.: Водим допуснатият ни до разпит свидетел, който се намира
пред залата.
1
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане на самоличност на допуснатият до
разпит свидетел при режим на довеждане от ищцата.
Свидетелят ВЪВЕДЕН в залата.
СНЕМА самоличност, както следва:
Р. ИВ. ИВ. – 40 г., българка, българско гражданство, неосъждана, майка
и законен представител на ищеца, ЛК № [№], издадена на 02.07.2014 г. от
МВР С..
След снемане на самоличност, СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на
свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
Предупреден, свидетелят ОБЕЩА да говори истината.
СЪДЪТ разясни на свидетелят възможността да откаже за свидетелства
съгласно чл. 166, ал. 1, т.2 ГПК.
Предупреден свидетелят ЖЕЛАЕ да даде показания.
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ, КАЗА: Знам защо съм тук. Във връзка с
делото, което водим с детска градина Х.М. за тормоз нанесен на моето дете.
Разболях се от Ковид на 09.03.2021 г. Уведомиха ме, че тестът ми е
положителен, аз си тръгнах от работа, уведомих сужителите в детската
градина, че детето ще бъде взето от баща му, че съм болна и си тръгнах. Казах
им, че детето няма да ходи на детска градина. Прибрах се вкъщи, мъжът ми, с
когото живея на семейни начала е отишъл и е взел детето. Децата бяха в
карантина 10 дни, а аз 14 дни. На 11-тия ден Т. беше заведен на детска
градина – това беше на 19.03.2021 г. На детска градина го заведе баща му.
Следобеда, когато е отишъл да го вземе, още когато детето се е качило в
колата е споделило пред баща си, че в детската градина са го тормозили, като
е бил затворен в някаква стая и са му казали, че бил убиец и щял да убие
всички деца и да ги зарази с тази болест. Детето е посочило, че тези думи и
2
действия са били от г-жа С.. Мъжът ми първоначално се е стъписал от
казаното от Т., защото досега не сме имали проблеми от такова естество.
Прибраха се вкъщи може би около 18 ч. Т. се прибра, събу се, изми си
ръчичиките, беше изключително тъжен, очичките му бяха червени. Попитах
го какво става и той ми разказа следното: „Мамо, когато отидох сутринта на
градина, г-жа С. ме отдели от другите деца на една маса с едно столче и каза,
че аз съм убиец и ще заразя нея и другите деца с този вирус. Какъв е този
вирус, мамо? Аз убиец ли съм?“. Обясних му, че не е убиец, че това нещо не
убива, но той продължи да казва, че г-жа С. периодично му е казвала, че е
убиец и ще убие другите деца. В групата са две госпожи. За този ден детето
ми каза, че е била г-жа С. и тя се е държала по този начин. Вечерта си легна,
беше неспокоен, решихме, че може да не е точно така както детето обяснява.
В 1,00 ч. през нощта детето се напишка, извика. Станах, отидох при него и
целия трепереше. Крещеше, че не е убиец. До сега Т. не се е напишквал така
през нощта, смятам, че е от стреса, който е преживял през деня в детската
градина. Когато се събуди, Т. повтаряше „Мамо, аз не съм убиец!“. До 3.30 ч.
през нощта не можеше да се успокои. Сутринта като стана не беше добре,
беше тъжен. Беше почивен ден – събота и нямаше да го водим на детска
градина. Пак го разпитахме, повтори ни същите неща. Тогава отворих в
интернет и първия психолог, който ми попадна записах час за същия ден в 11
ч. Не помня името на лекарката, беше някъде в центъра. Мъжът ми заведе Т. в
11 ч. Психоложката е говорила с детето и излезе с писмено становище, с
което е потвърдила това, което е разказало детето, че наистина се е случило.
След това затвориха напълно детските градини и Т. така и не се върна.
Опитах се да се свържа с директорката, вдигна ми някаква жена, която каза,
че директорката е в отпуск. След този инцидент, през 2 дена в рамките на
около 2 седмици, Т. се напишкваше вечер. Имаше и случаи, в които се будеше
и крещеше, но не мога да кажа какво точно. От виковете посред нощ и
напишкването му не мога да се сетя за точните му думи. След тези две
седмици Т. каза, че повече не желае да ходи в тази детска градина, защото
бил убиец и щял да нарани другите деца и госпожата. Имаме други познати и
приятели в същата детска градина, с които той не искаше да контактува
повече по телефона, не искаше да ги вижда. Мисля, че беше първата седмица
на април, когато успях да се свържа с директорката, обясних за какво става
дума, тя каза, че ще провери и пак ще се чуем. Обясних, че вече няма да
3
пускам детето на градина. След първата среща с психолог, в продължение на
две седмици, Т. не е посещавал друг лекар, защото сметнах, че е нещо, което
ще отшуми. След като отказа да се среща с други деца, стана унил, не искаше
да излиза от вкъщи и постоянно се сещаше, че е убиец, тогава решихме с
мъжа ми да търсим отново професионална помощ. Отидохме при друг
психолог, който детето посещаваше до края на август 2021 г. И този психолог
издаде становище. След излизане от кабинета на психоложката Т. се
чувстваше добре, щастлив и полека-лека в началото на август започна да
контактува с други деца – до тогава странеше от тях. Септември 2021 г.,
когато тръгна в новата детска градина, се чувстваше много добре, каза, че
госпожите са страхотни.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. З.: Детето посещаваше психолога М. от месец
април до месец август 2021 г. Становището мисля, че го даде юни или юли. Г-
жа С. и г-жа Я. бяха госпожите на група М.М, която посещаваше вече втора
година Т.. Досега не е имало проблеми, които да ме наведат на мисълта, че
към детето имат някакво специално отношение. През месец август 2021 г.
психоложката каза, че детето вече е добре и няма нужда да я посещава. Аз
самата установих, че детето се освободи от тази скованост, контактуваше с
други деца, освободи се от този страх, който имаше. От тогава не се е сещал
за този инцидент, но и досега като чуе или види по телевизията пита дали
това е онзи същия вирус.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
ОСВОБОДЕН от залата.
Страните (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
4
СЪДЪТ, с оглед липсата на други заявени доказателства и
доказателствени искания, счита делото за изяснено от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Р.: Моля да уважите предявения иск като основателен и доказан.
Претендирам разноски. Моля за срок за писмени бележки.
АДВ. З.: Моля да отхвърлите иска като неоснователен и недоказан.
Събраха се безспорни доказателства, които са приобщени към
доказателствения материал, че наведените твърдения за психологически и
психически тормоз над детето не са се осъществили. Претендирам разноски,
моля за срок за писмени бележки.
СЪДЪТ
ОБЯВИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ
О П Р Е Д Е Л И
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 149, ал. 3 ГПК едноседмичен срок,
считано от днес на процесуалните представители на двете страни за
депозиране на писмена защита.
5
Протоколът се изготви в открито съдебно заседание, което приключи
в 13,32 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6