Решение по дело №111/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260000
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова
Дело: 20192300900111
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........4.01........2021 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На..............................седми...декември……….........................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...............т.д.№ 111

по описа за 2019 година…., за да се произнесе взе предвид следното:

Ппоизводството пред ЯОС е образувано по искова молба от Фонд за гарантиране на влоговете в банките гр.София против „КОТОНС ИНДУСТРИ БЪЛГАРИЯ“ АД гр.Ямбол, с която се претендира съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 173 844,16 лв., представляваща платена без основание сума от Фонд за гарантиране на влоговете в банките гр.София на „КОТОНС ИНДУСТРИ БЪЛГАРИЯ“ АД гр.Ямбол като гаранция относно влог по б. сметка с IBAN: ***, който не подлежи на гарантиране, ведно със законната лихва върху претендираната сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски. Въз основа на предоставена информация от квесторите на КТБ на ищеца ФГВБ на основание чл.4 и чл.7 от Наредба № 23 на БНБ, ответникът притежава влог в КТБ по депозитна сметка с наличност 100 228,02 евро, който влог е означен от квесторите като непривилегирован/непреференциален. На това основание фондът е изплатил на ответното дружество 196 000 лв. като гаранция по влога на дружеството в КТБ. Впоследствие обаче е установено, че във връзка с този депозит на ответника са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от КТБ условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители, а именно лихвен процент в размер 3,75 % за 6-месечни депозити в евро за юридически лица, докато депозитът на ответника е олихвяван с лихвен процент в размер на 5,50 %, 7 % и 6 %. Поради това сумите попадат в изключението на чл.5 ал.1 т.1 от ЗГВБ /отм./ и не подлежат на гарантиране от ФГВБ. С оглед тези обстоятелства фондът е изплатил без основание гарантираната сума на ответника и същият дължи връщането й.

В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от ответника „КОТОНС ИНДУСТРИ БЪЛГАРИЯ“ АД гр.Ямбол е постъпил и с него се оспорва предявения иск като неоснователен, желае се отхвърлянето му и присъждане на разноските. Счита се, че преценката за вида на депозита на ответника – привилегирован или непривилегирован, е направена от квесторите и той няма участие в същата, както и че сумите са били преведени от ищеца на правно основание и не се дължи връщането им. Договорените с КТБ лихвени проценти по депозита на дружеството са по-високи от скалата, но в нея няма предвиден размер на лихвения процента за депозити над 250 000 лв., какъвто е на ответника, договарянето е било индивидуално и по тази причина в по-висок размер на лихвения процент. Освен, че депозитът не е бил привилегирован, ответното дружество счита, че не са изпълнени условията на Директива 94/19/ЕО, с която съдът следва да се съобрази и приложи, а именно не е доказана причинно-следствената връзка между определения лихвен процент по депозита на ответника и влошеното финансово състояние на банката.

Страните са се възползвали от възможността да депозират допълнителна искова молба и съответно допълнителен отговор, в които доразвиват своите становища и доводи.

В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат тезите се чрез своите пълномощници.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С исковата молба ищецът е представил заявление от 4.12.2007 г. от „КОТОНС ИНДУСТРИ БЪЛГАРИЯ“ АД гр.Ямбол до КТБ АД, с което дружеството желае да му бъде оформен индивидуален срочен депозит за сумата 212 000 евро за срок от 6 месеца при договорена лихва 5,5 %. На същата дата е бил сключен договор за индивидуален срочен депозит № 8115 като банката е приела сумата 212 000 евро за срок от 6 месеца при годишна лихва 5,5 %. Впоследствие между банката и дружеството са сключени още четири договора за индивидуален срочен депозит, всички с един и същ номер - № 8115, по които е бил изменян размера на депозираната сума и лихвения процент, съответно по договорите от 4.06.2012 г. и от 4.12.2012 г. същият е 7 %, а по договорите от 4.06.2013 г. и от 4.06.2014 г. лихвеният процент е 6 %.

С протокол № 14/30.06.2014 г. УС на БНБ е взел решение с оглед размерите на лихвите по различните видове депозити в КТБ АД, които се отклоняват от средния пазарен размер на лихвените проценти за същите депозити за Б.та система към м.май 2014 г. и с цел оптимизиране разходите на банката по привлечени средства, БНБ намалява лихвените проценти по депозити на КТБ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. Представено е приложението към това решение на БНБ, както и скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ АД прилага към привлечените средства от клиенти в сила от 7.02.2007 г. /към момента на сключване на процесния договор за индивидуален срочен депозит/, към 25.07.2011 г. и към 2014 г.

С писмо № БНБ-130241/13.11.2014 г. БНБ е разяснила на квесторите на КТБ АД, че принудителното намаляване на лихвите по депозити с административен акт на БНБ в условията на специален надзор не е предоставяне на лихвени условия по силата на договор и не би следвало да окаже влияние при извършване на преценката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗГВБ /относно предоставяне на привилегировани лихвени условия/.

С писмо вх.№ 10749/4.11.2014 г. „КОТОНС ИНДУСТРИ БЪЛГАРИЯ“ АД гр.Ямбол е съобщило на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД на КТБ АД и квесторите, че на 31.10.2014 г. дружеството е прехвърлило на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД свое вземане към КТБ АД в размер на 223 435 евро, която сума представлява част от вземане в общ размер 323 621,30 евро, което има към банката при условията на подписания между страните договор за индивидуален срочен депозит № 8115 от 4.06.2014 г. Т.е. вземането на ответното дружество към банката след извършената цесия остава в размер 100 186,30 евро. Представена е справката, изготвена от квесторите на КТБ АД относно определяне на договора за срочен депозит на ответника от 4.06.2014 г. /посочена дата на последно подновяване/ като непреференциален съгласно ЗГВБ и с размер 100 228,04 евро при гарантиран размер 196 000 лв. От платежно нареждане от 8.12.2014 г. и от кредитен превод от 24.02.2014 г. е видно, че на „КОТОНС ИНДУСТРИ БЪЛГАРИЯ“ АД са прехвърлени през СИБАНК АД следните суми съответно 34 999,99 лв. и 161 000,01 лв., общо 196 000 лв.

По делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че общият размер на средствата получени от „Котонс индустри България" АД като гаранция по притежаваният от дружеството влог в "К.Т.Б." АД е 196 000 лв. Процентът на удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН на вземанията на кредиторите на КТБ АД по обявената частна сметка за разпределение с вписване 20170425163731 в TP е в размер 11.301473 %. Начислената лихва по депозитна сметка с IBAN: ***тата на откриването на сметката до 06.11.2014 г. е в размер на 111 756.15 евро, при лихвен процент през периода на договора от 5,5 %, 7 % и 6 %. Среднолихвен процент на депозити с непривилегировани лихвени условия за даденият период не може да бъде предоставен от банката и съответно вещото лице не може да даде отговор на този въпрос, както и на въпроса какви биха били стойностите на финансов резултат (печалба/загуба) на собствения капитал, на коефициентите на капиталова адекватност и на коефициентите, свързани с възвращаемост на активите и възвръщаемост на капитала на КТБ АД /съм 31.12.2008г., 31.12.2009г., 31.12.2010г., 31.12.2011г., 31.12.2012г., 31.12.2013г., 31.12.2014г., ако не бяха налице по-високите разходи на банката за заплащане на привилегировани лихви по влогове, съобразно установената разлика, ако има такава. Вещото лице е обобщило лихвените проценти по скалата на банката, представени като доказателства по делото, но посочените лихвени проценти за голяма част от зададеният период са валидни за депозити до 250 000 евро, а разглеждания депозит надхвърля 250 000 евро.

В допълнително заключение вещото лице посочва, че съгласно публикуваните отчети на „Корпоративна търговска банка" АД в несъстоятелност финансовият резултат към 30.09.2014 г. е загуба в размер на 4 369 009 хил. лв. Разходите за лихви по влогове се начисляват ежедневно в разход и задължение до падеж. На падеж се отнасят по сметка на вложителя, посочена в договора за депозит или се капитализират в увеличение на депозита. С оглед на това финансовият резултат на банката е изчислен, имайки в предвид разходите за лихви по влогове, в които са включени и привилегированите влогове. При запитване от КТБ АД в несъстоятелност са отговорили на вещото лице, че банката никога не е предлагала депозитен продукт на своите вложители в Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ АД в несъстоятелност прилага към привлечени средства от клиенти с наименование „Индивидуален срочен депозит", а същия е целево открит в счетоводната система на банката на база постигнати индивидуални договорки с конкретния вложител -„Котонс Индустри България" АД. КТБ АД в несъстоятелност е имала индивидуален подход при комплексното обслужване на „Котонс Индустри България" АД чрез предоставяне на различни по вид преференциални условия, включително и лихвени такива. В Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ АД в несъстоятелност прилага към привлечени средства от клиенти (в сила от 31.03.2014г.) на стандартно обявените лихвени условия и продукти, са предлагани три броя срочни депозитни продукти, но не и „Индивидуален срочен депозит", като разликата между официално обявените лихвени условия е в размер на 2.75 %. Стандартно обявените условия по депозитни продукти предлагани от банката за ЮЛ в евро за срок от 6 месеца, предвиждат лихва в размер на 3.25 %, докато при сключване на индивидуалния договор с ищеца е предоставен лихвен процент в размер на 6 %. Както е посочено от вещото лице разходите за лихви по влогове се начисляват ежедневно в разход и задължение до падеж. Това важи и за лихвите по депозити с привилегировани условия. Всеки по-висок лихвен процент, предоставен по клиентски депозит логично при равни други условия води и до по-висок разход за банката, а той от своя страна има негативно влияние върху финансовият резултат на КТБ АД в несъстоятелност. Лихвеният процент, предоставен по процесният договор се различава от Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ АД в несъстоятелност прилага към привлечени средства от клиенти. Предоставеният по - висок лихвен процент по депозита, води и до по - висок разход за банката, което от своя страна влияе върху финансовият й резултат.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът квалифицира иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД. Съгласно текста на тази разпоредба, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Именно такива са твърденията на ищеца - че е изплатил на ответното дружество като гаранция по притежаваният от него влог в КТБ АД сумата 196 000 лв. без да е имал основание за това независимо от направената от квесторите преценка за дължимост на сумата, тъй като влогът е квалифициран от тях като непривилегирован/непреференциален. Съдът намира искът за допустим, но разгледан по същество за неоснователен, тъй като в настоящото производство не се доказаха всички предпоставки, за да бъде направена преценка, че претендираната сума е изплатена без основание и се дължи връщането й.

За да претендира връщане на неоснователно платената на ответното дружество като гаранция по ЗГВБ /отм./, ищецът се позовава на разпоредбата на чл.5 ал.1 от този закон, според която не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Не се спори, а и това се установява от доказателствата по делото, че предоставения от КТБ на „Котонс Индустри България" АД лихвен процент през периода на договора е бил: 5,5 %, 7 % и 6 %. Съгласно обявените от КТБ условия /приложение скали на лихвени проценти за клиенти, относими към момента на действие на процесния договор за индивидуален депозит/, които тя е длъжна да прилага към своите вложители е в размер 3,75 % за 6-месечни депозити в евро за юридически лица. Това обстоятелство е установено от вещото лице, както и обстоятелството, че в скалата на стандартните лихвени проценти, които КТБ прилага към привлечени средства от клиенти (в сила от 31.03.2014 г.) на стандартно обявените лихвени условия и продукти, са предлагани три броя срочни депозитни продукти, но не и „Индивидуален срочен депозит" /какъвто е депозита на ответника/, като разликата между официално обявените лихвени условия е в размер на 2.75 %. Предвид тези данни съдът счита, че предоставените от КТБ на „Котонс Индустри България" АД лихвени условия са били привилегировани, включително и предвид вида на срочния депозит, който е бил индивидуален и извън скалата на лихвените проценти на банката по общите й условия.

Не се установи обаче другата предпоставка, за да се приеме, че изплатения размер на влога не е бил гарантиран, съответно е бил недължим, тъй като приложението на разпоредбата на чл.5 от ЗГВБ /отм./ не е съобразено с изискването на чл.7 на Директива 94/19/ЕО. Това недоказано условие е за наличие на допълнителни обстоятелства по т.11 от Приложение I към чл.7 § 2 от Директива 94/19/ЕО – определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво, когато вложителят на индивидуална основа е ползвал от кредитната институция проценти или финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото й състояние. С тази директива държавите-членки са задължени да осигурят на територията си въвеждане и официално признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозити – чл.3 ал.1 посредством, които при настъпване на съответните обстоятелства да се осигури изплащане на обхванатите от гаранцията депозити – чл.10 ал.1. За Република България Директива 94/19/ЕО е станала задължителна, съгласно чл.52 от договора за присъединяване към Европейския съюз и националното право следва да съдържа разпоредби, съобразени с нормите на Директивата. Освен изключенията на чл.5 от ЗГВБ /отм./ и действащ към меродавния за казуса момент за неизплащане на гарантираните размери на влоговете в банката, са налице и допълнителни такива въведени в 14 точки на Приложение I към чл.7 § 2 от Директива 94/19/ЕО и сред тях е изключението на т.11, посочено по-горе. Направеното възражение в тази връзка от „Котонс Индустри България" АД с отговора на исковата молба, не бе опровергано в настоящото производство от ищеца. Действително в допълнителното си заключение по икономическата експертиза вещото лице излага разсъждения за това, че предоставеният по - висок лихвен процент по депозита, води и до по - висок разход за банката, което от своя страна влияе върху финансовият й резултат, но тези обстоятелства следва да бъдат конкретно анализирани, а това не е сторено. Не става ясно каква е степента, в която предоставения лихвен процент обективно е допринесъл за влошаване на финансовото състояние на банката и съответно да бъде направена преценката за това налице ли са условията на т.11 от Приложение I към чл.7 § 2 от Директива 94/19/ЕО за прилагане на изключение от гаранцията за изплащане на влога по отношение на ответното дружество. В този смисъл са определение № 350/5.06.2018 г. по т.д.№ 266/2017 г. на II т.о. на ВКС и определение № 260/29.05.2018 г. по т.д.№ 25/2018 г. на I т.о. на ВКС.

Съгласно чл.4 от ЗГВБ /отм./ фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Това задължение на Фонда следва да бъде преценявано при пряко приложение на нормите на чл.7 § 1а, във връзка с Приложение I от Директива 94/19/ЕО. След като е налице условието ответното дружество да е вложител на КТБ с отнет от БНБ лиценз за б. дейност, квесторите на банката са извършили преценка на притежавания депозит, че подлежи на гарантиране, а по настоящото дело не се установи причинна връзка между предоставените на ответника лихвени проценти и влошаване на финансовото състояние на банката, съдът счита, че Фондът е изплатил претендираната сума не без основание.

По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен, а ищецът следва на основание чл.78 ал.3 от ГПК да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 5000 лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                             РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Фонд за гарантиране на влоговете в банките, ЕИК ********* със седалище гр.София, ул.“Владайска“ № 27, представляван от М.В. М., председател на УС против „КОТОНС ИНДУСТРИ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Ямбол, ул.“Атанас Кратунов“ № 131, представлявано от А.И.П. и Р.Н.Д.-Б. – изп.директори иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за сумата 173 844,16 лв.

ОСЪЖДА Фонд за гарантиране на влоговете в банките, ЕИК ********* със седалище гр.София да заплати на „КОТОНС ИНДУСТРИ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 5000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд Бургас.

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: