гр. Сливен,
05.08.2019г.
В ИМЕТО Н
А НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
съдебно заседание на първи юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
при секретар СОНЯ ВАСИЛЕВА и в присъствието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдия НЕЙЧЕВА ВНОХД № 314 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 40 /
27.03.2019г. по НОХД № 1570 / 2018г. на Районен съд – Сливен подс. П.В.П. е признат за виновен в това, че на 28.06.2018г. в гр.
Сливен, по бул. „Братя Миладинови” на кръстовище с бул. „Цар Симеон” на
пешеходна пътека при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Голф
III” с рег. № СН 4168 ВВ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл.
119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в луксация пълно
изкълчване на лявата хумероскапуларна става /раменна става/, довела до „Трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник” на И.И.И., като след деянието е
направил всичко възможно зависещо от него за оказване помощ на пострадалия –
престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „в”, вр. ал.3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр.
чл. 342 ал.1 от НК и го оправдал по първоначално повдигнатото
обвинение по чл. 343 ал.3, б. „а” вр. ал.1 б. „б”, вр.чл. 342 ал.1
от НК и по отношение на обвинението във връзка с нарушаване разпоредбата на чл.
20, ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът е освободил от
наказателна отговорност подсъдимия като му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева, а на основание чл. 343Г от НК му наложил
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година. Подс. П.
е осъден да заплати на И.И.И. сумата от
1600 лв., представляваща направени от него разноски по делото, а в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР Сливен – да заплати сумата от 435,40 лв.,
представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.
Против така
постановената присъда в частта относно наложеното на основание чл. 343г от НК
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и в частта
относно осъждането за заплащане на И.И.И. на сумата от 1 600 лв.,
представляваща направени от него разноски по делото, е подадена въззивна жалба
от защитника на подс. П.. В жалбата се
твърди, че подс. П. по професия е „електроинженер“, който практикува редовно и
постоянно специалността си, като това е свързано с постоянни пътувания в
различни райони на областта за отстраняване на аварии и повреди, през всички
сезони на годината и ежедневно му се налага да управлява личния си и служебен
автомобил. Счита така определения срок
на наказанието лишаване от право да управлява МПС за изключително завишен и
създаващ му много неудобства и пречки за продължителен период да работи
ефективно, да изпълнява навреме и в срок служебните си задължения. Поведението
на подсъдимия по време на ПТП и в хода досъдебното и съдебно производство пред
първоинстанционния съд давало основание на същия да поиска снизхождение като се
намали срока, за който е лишен от права, по смисъла на чл. 343г, вр.чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК. В жалбата се твърди още, че присъденият размер за адвокатско
възнаграждение на частния обвинител И. е изключително завишен и се явява прекомерен.
Този присъден размер не кореспондирал с минималния размер на адвокатското
възнаграждение, посочен в чл. 13, ал . 1,
т. З от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.7 от 22.01.2019г./,
който бил в размер на 800 лева. Жалбоподателят
счита, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение следвало да бъде
съобразен и присъден съобразно наложеното с присъдата наказание. Относно подадения от РП – Сливен протест -
счита същия за допустим, но неоснователен. Твърди, че при постановяване на присъдата си, първоинстанционният съд не е допуснал
процесуално нарушение прилагайки разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б. „в“ от НК.
Искането е въззивният съд да постанови
решение, с което на основание на чл. 343г от НК да наложи на подс. П. В.П.
наказание „Лишаване от право да управлява МИС“ за срок от три месеца и да осъди
подсъдимия да заплати на И.И.И. сумата от 400 лв., представляваща направени от
него разноски по делото.
Против постановената присъда е подаден и протест от РП –
Сливен, в който се твърди, че тя е незаконосъобразна, противоречаща на
материалния и процесуалния закон. Според прокурора, не са налице обстоятелства
за преквалификация на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. "в", вр. чл.
343, ал. 3, б. “а“ вр. ал. 1 б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, тъй като
пътнотранспортното произшествие е станало на пешеходна пътека, а за деянието по
чл. 343 ал. 3 от НК, ако е извършено на пешеходна пътека,
законодателят не бил предвидил приложение на по - леко наказуемия състав на чл.
343а от НК. Прокурорът счита, че за постигане целите на наказанието, подс. П.
следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
“а“, вр. ал. 1, б. “б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което да му бъде наложено
съответното, предвидено в нормата наказание. Искането е въззивният съд да
отмени първоинстанционната присъда, с която подс. П. е признат за невиновен за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а“, вр. ал.1, б. “б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК и признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “в“,
вр. чл. 343, ал.3, б.“а“, вр. ал. 1 б. “б“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и да му
наложи съответното наказание.
В депозираните от частния обвинител И. чрез процесуалните
му представители писмени възражения се твърди, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и неправилна и че поддържат изцяло становището, изразено в
протеста на РП – Сливен. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право
да управлява МПС, считат за правилно определено в рамките на закона.
Присъдените разноски твърдят, че са съответни на минималните размери на
адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Адвокатският хонорар бил справедлив и законосъобразен, присъден
за представителство както в наказателното, така и в досъдебното производство.
Молят за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на правилна и
законосъобразна такава, с която на подсъдимия да бъде наложено нормативно
допустимо и регламентирано наказание, което да изпълни своите задачи за
постигане на генерална и индивидуална превенция. Молят да не бъде уважавано
искането на подсъдимия за намаляване размера на присъденото адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на ОП – Сливен не поддържа подадения протест и предлага да бъде оставен без
уважение, а първоинстанционната присъда - потвърдена. Счита, че районният съд правилно
е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „в”, вр. ал. 3, б. „а”, вр. ал.
1, б. „б”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и го е освободил от наказателна отговорност като
му е наложил административно наказание глоба. Въззивната жалба счита за
неоснователна, тъй като първоинстанционният съд правилно определил вида и
размера на наложеното наказание. По отношение на присъденото адвокатско
възнаграждение не изразява категорично становище.
Частният
обвинител И., редовно призован се явява лично. Поддържа писменото становището,
депозирано от поверениците му, в което
се твърди, въззивната жалба е
неоснователна и неправилна и споделят изцяло доводите в протеста на РП – Сливен; че наказанието
лишаване от право за управление на МПС е в рамките, очертани от закона и е
правилно; че присъдените разноски съответстват на минималните размери на
адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения. Искането е въззивният
съд да отмени първоинстанционната присъда
и да постанови законосъобразна и правилна такава, с която да наложи
нормативно допустимо и регламентирано наказание за постигане на генерална и
индивидуална превенция; да остави без уважение искането на подсъдимия П. за
намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждането
на разноски в настоящото производство за изготвяне на възражение и становище по
делото.
Защитникът
на подсъдимия поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.
Подсъдимият
изказва съжаление за случилото се и моли да бъде намален срока на наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
Въззивните жалба и протест са подадени в законния срок по чл. 319,
ал. 1 от НПК от процесуално легитимирани лица, поради което са допустими.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички
материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата,
събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата
инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, направи извода,
че въззивната жалба е частично основателна, а въззивният протест –
неоснователен.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по
фактите и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка
на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради
изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която като цяло съвпада с
изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата
инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и
участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно
всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи
следните ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ:
Подс. П.В.П. е на 63 години, български гражданин, с
висше образование, разведен. Работи като ел. монтьор в „Домостроене”ООД – гр.
Сливен. Не е осъждан. Притежава свидетелство за управление на МПС кат. „В” „АМ” и „М”. Видно от справката за нарушител, подсъдимият е
наказван по административен ред с три наказателни постановления, издадени в
периода 06.03.-12.07.2008г., с които са му наложени административни наказания: за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /не
носи свидетелство за управление на МПС/ - на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба 10 лв.; за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП /не осигуряване на достатъчно разстояние при разминаване на
насрещно движещи се пътни превозни средства/ - на
основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП – глоба 100 лв.; за нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП /превишена скорост/ – на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - глоба
в размер на 100лв.. Наказван е два пъти
с фишове: от 21.11.2009г. за нарушение по чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДвП /моторните
превозни средства през периода от 01.11. до 01.03. задължително се движат с
включени светлини за движение през деня или с къси светлини/, за което на
основание чл. 185 от ЗДВП му е наложена глоба 20 лв.; от 07.07.2014г. за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП /несъобразяване на
поведението със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка/, за което на основание чл. 185 от ЗДВП му е наложена глоба 20 лв.
|
|
На 28.06.2018г. в гр. Сливен около
07:30 часа подс. П. управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген Голф III“ с рег. №СН 4168 ВВ по бул. „Цар Симеон“ в
посока „Дамарски мост”, където на кръстообразното кръстовище спрял на
червен сигнал на светофара, пред стоп линия в дясната пътна лента за завиване
наляво в посока бул. „Братя Миладинови“. В автомобила пътували
свид. П.Д. на предна дясна седалка и свидетелите М.И. и Е.М. - на задната седалка. От лявата страна на автомобила, управляван
от подс. П. бил пристроен друг автомобил за завиване
на ляво. Подс. П. изчакал светофара да светне в зелено и
предприел маневра завиване наляво. С него потеглил като
предприел също завой наляво и другия автомобил, който бил пристроен
от лявата му страна на кръстовището. Точно в този момент, свид. И.И.
предприел пресичане на платното за движение, движейки се по пешеходната пътека
на зелен за пешеходците светофар. Пред него минал без да спре, лекият
автомобил, който бил пристроен на кръстовището в най - лявата
лента. Свид. И. спрял на пешеходната пътека, за да не бъде блъснат от
този автомобил. Точно в този момент видял, че към него приближава
лекия автомобил „Фолксваген голф III“ с рег. № СН 4168 ВВ и помислил, че като го
види спрял на пешеходната пътека, водачът ще спре, но автомобилът,
движейки се със скорост около 26 км/час не спрял и ударил с
предната си лява част свид. И.. От удара той политнал и ударил лявото си
рамо в предното стъкло на автомобила, след което паднал на земята. Подс. П.
спрял веднага автомобила си. Качил в него свид. И. и го закарал в ЦСМП –
гр. Сливен. На пострадалия била поставена диагноза „контузия в лявата
раменна област с клинични и рентгенологични данни за пълна луксация на
раменната става“.
На място в ЦСМП - гр. Сливен
пристигнали служители на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР- Сливен, свид. Й.К. и колегата му Д.,
които изпробвали подс. П. и пострадалия И. с дрегер
„Алкотест“ за наличие на алкохол в кръвта. Пробата и на двамата била
отрицателна.
От заключението на изготвената
съдебно- медицинска експертиза е видно, че вследствие
на пътно транспортното произшествие на свид. И. е причинена
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно: „трайно затрудняване движенията на
левия горен крайник“, което се изразява в луксация на лявата
хумеро- скапуларна става.
От заключението на изготвената
съдебно- автотехническа експертиза е видно, че техническата причина
довела до пътно транспортното произшествие е предприетото от водача
на лек автомобил марка „Фолксваген Голф III“ с рег. № СН
4168 ВВ навлизане при наличие на пешеходец на пешеходната пътека пред
автомобила и късното
предприемане на спирането му.
В хода на досъдебното производство е изготвена и
техническа експертиза на диск, съдържащ видеозаписи от охранителни камери № 114
и № 115 на Община Сливен за времето от 7:15:00 часа до 07:24:59 часа на
28.06.2018г. От заключението на тази експертиза е видно, че от видеозаписите са
извлечени снимкови кадри на процесното пътнотранспортно произшествие и
поведението на участниците в него преди настъпване на произшествието и след
това.
Гореизложените фактически
констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и
собствена оценка на всички гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, както и експертни заключения, събрани на
досъдебното производство и подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, дало
основание за проведеното съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Описаната
по-горе фактическа обстановка не се различава от приетата в мотивите
на първоинстанционната присъда. Тя се установява по несъмнен начин от
направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят, приобщени по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие, а именно:
-гласните доказателствени средства
– показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели
И.И., М.И., П.Д., Е.М. и Й.К.;
-писмените доказателствени средства
– протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие;
-писмените доказателства – справка за
съдимост на подс. П.; справка за нарушител/водач на подсъдимия, заверено
копие от свидетелство за регистрация на МПС „Фолксваген голф III“ с рег. № СН 4168 ВВ;
копие от цялата медицинска документация на пострадалия И. от отделението по
Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р И. Селимински” АД – Сливен;
-веществените доказателствени средства
- фотоснимки, изготвени по време на огледа на пътнотранспортното произшествие.
Въззивният
съд също кредитира заключенията на изготвените съдебно- медицинска и съдебно- автотехническа експертизи.
Даде вяра и на заключението на изготвената техническа експертиза, изследвала
видеозаписите от охранителните камери на Община Сливен, във връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие и участниците в него. Заключенията на изготвените
експертизи не са оспорени от страните,
изготвени са от експерти, в чиято добросъвестност и компетентност съдът няма
основание да се съмнява.
Събраните и изброени
по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин
фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства –
времето, мястото, механизма на настъпилото ПТП, получените от пострадалия
телесни увреждания при ПТП и причинната връзка на последните с поведението на
подсъдимия, са категорично установени от събраните чрез способите и по реда на
НПК в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата
инстанция доказателства.
По време на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства
за установяване извършването на престъплението – предмет на обвинението и
съпричастността на подсъдимия към него. Самият той се признава за автор на
деянието. Пред първоинстанционния съд подс. П. е признал всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил ясно и
недвусмислено съгласие съдът да не събира доказателства за фактите, съдържащи
се в обвинителния акт, а да ги приеме за установени въз основа на събраните в
досъдебното производство доказателствени материали и направеното от
него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната инстанция се съгласи с извода на
първата за несъмнено доказано извършителство на разгледаното
престъпление в лицето на подсъдимия. Всестранният, пълен и задълбочен анализ на всички събрани по
делото доказателствени източници, категорично подкрепя приетите за
установени от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства и налага извод за
обоснованост на атакуваната осъдителна присъда, както и
за доказателствена обезпеченост на самопризнанието на подсъдимия по
чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната инстанция не разполага с процесуална
възможност да допуска и събира допълнителни доказателства и да реши делото въз
основа на друга фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния акт
и да приема нови фактически положения, несъвместими с признатите факти, както е
указано в т. 8.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д. №1/2008г.
на ОСНК на ВКС.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният – под. П. с деянието си
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
343а, ал.1, б. „в”, вр. ал.3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342 ал.1 от НК, тъй като при управление на МПС –
лек автомобил марка „Фолксваген Голф III” с рег.№ СН 4168 ВВ нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 119, ал.1 от ЗДвП в резултат на което предизвикал
пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в луксация пълно изкълчване на лявата хумероскапуларна
става /раменна става/, довела до „Трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник” на И.И.И., като след деянието е направил всичко възможно зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия.
Цитираната разпоредба
на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП задължава водача на нерелсово пътно превозно средство
при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Установено е
по делото, че подсъдимият е имал техническа възможност да забележи и да
пропусне пострадалия пешеходец, тъй като последният не попада в опасната зона
за спиране на автомобила.
При безпротиворечиво установените и напълно изяснени
фактически констатации, изложени по-горе и признати от подсъдимия, логично
следва заключението, че между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата
за движение по чл. 119, ал. 1 от ЗДП и настъпилия вредоносен резултат
съществува пряка и непосредствена причинно - следствена връзка. Именно
вследствие на разгледаното ПТП, настъпило по вина на подс. П., на пострадалия
пешеходец И. е причинена средна телесна
повреда, изразила се в луксация пълно изкълчване на лявата
хумероскапуларна става /раменна става/, довела до „Трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник”.
Правилно и
обосновано е становището на съда, че средната телесна повреда на
пострадалия И. се намира в пряка причинна връзка с процесното ПТП, в което
подсъдимият е участвал като водач на лекия автомобил „Фолксваген Голф III“ с рег. № СН 4168 ВВ и като такъв е причинил
посочения съставомерен резултат, както и че подс. П. незабавно е слязъл от автомобила си,
помогнал на пострадалия да се качи в него и веднага го е отвел до Центъра за
спешна медицинска помощ, за да му бъде оказана квалифицирана медицинска помощ. Предвид това, правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е квалифицирал деянието на подс. П. по чл. 343а, ал.1, б. „в”, вр. ал.3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”,
вр. чл. 342 ал.1 от НК и го
оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр.
ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Няма законова забрана за приложението
на привилегирования състав на чл. 343а от НК, когато деянието е извършено на
пешеходна пътека и доводите в протеста на РП – Сливен /който не се поддържа от
представителя на ОП - Сливен, но не е
оттеглен/ в тази насока са неоснователни.
Правилен
е изводът на районният съд, че подс. П. следва да бъде оправдан по обвинението,
че е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, макар да не са изложени
мотиви за това. В случая подсъдимият не е нарушил правната норма на чл. 20 ал.
1 от ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на моторни превозни средства да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. В настоящия казус липсват проявни форми
на поведение от подсъдимия, индициращи нарушение
на чл. 20 ал. 1 от ЗДП - такива са случаите на изгубване контрола върху
управлението, поради заспиване, отклоняване на вниманието или разсейване, или
при други противоправни проявления, обективиращи едно недопустимо бездействие на
водача.
Първостепенният съд правилно е приел, че в случая е
налице и субективният елемент на престъплението по чл. 343а, ал.1, б. „в”, вр. ал.3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”,
вр. чл. 342 ал.1 от НК – непредпазливост. Поведението на
подсъдимия е било виновно. Той е извършил деянието по непредпазливост, изразила
се в небрежност, тъй като не е целял пряко настъпването на престъпния резултат
и не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и
обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати. Подсъдимият е имал
техническа възможност да възприеме стъпилия на пешеходната пътека пешеходец, да
намали скоростта и да го пропусне, т.е. разполагал е с обективната възможност
да предотврати ПТП и настъпването на съставомерния резултат.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че
атакуваната присъда е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 343а, ал.1, б. „в”, вр. ал.3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр.
чл. 342 ал.1 от НК
и чл.119, ал.1 от ЗДП. Изпълнени са предписанията на тези законови норми
за ангажиране наказателната отговорност на подс. П. за коментираното
престъпление по транспорта с цитираната правна характеристика.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, първостепенният съд правилно е съобразил подбудите
и причините за извършване на престъплението, състоящи се в ниската правна култура на подсъдимия и
незачитането на императивните разпоредби на ЗДвП. При определяне на наказанието
първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.
78а от НК и е освободил подс. П. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „в”, вр. ал.3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”,
вр. чл. 342 ал.1 от НК.
За извършеното престъпление е предвидено наказание "лишаване от
свобода" в размер до четири години. Както беше посочено по – горе,
престъплението е извършено по непредпазливост. От деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV,
глава VІІI от НК. Наложеното административно наказание глоба в
минималния размер, предвиден в закона -
1 000 лв. е справедливо и законосъобразно, защото е определено в рамките
на предвиденото в закона и е съобразено с всички обстоятелства относно деянието
и личността на подс. П.. Районният съд е определил този размер на
административното наказание "глоба" като правилно е отчел липсата
на отегчаващи вината на подс. П. обстоятелства и наличието само на смекчаващи вината му
обстоятелства. Правилно
е съобразил като смекчаващи вината фактори оказаното от подсъдимия съдействие
на разследващите органи по време на досъдебното производство и недвусмислено
показаното разкаяние за извършеното. Правилно самопризнанието на подс. П.
е преценено като смекчаващо отговорността обстоятелство в контекста на т. 7 от
Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т. д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС, тъй
като съдържанието на показанията, които П. е дал в качеството му на свидетел
още на 28.06.2018г., представлява форма на съдействие при установяване на
обективната истина, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител още в началото на досъдебното производство.
Незаконосъобразно районният съд е отчел в полза на подсъдимия чистото му
съдебно минало, доколкото същото предвид приложението на чл. 78а НК вече
е било взето предвид от законодателя, предвиждайки го като едно от условията за
освобождаването от наказателна отговорност и не може да бъде отчитано още
веднъж при индивидуализацията на наказанието. За сметка на това, районният съд
е следвало да отчете като смекчаващо обстоятелство добрите характеристични
данни на подс. П..
Вземайки в предвид механизма на разгледаното ПТП и причините за него,
вида и тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за
движение, въззивната инстанция прецени, че конкретното деяние не
разкрива някаква специфика и неговата обществена опасност не се различава съществено
от типичните случаи на непредпазливи транспортни престъпления от настоящия вид,
поради което прие, че степента му на обществена опасност е в рамките на
характерната за коментирания вид престъпления. Подс. П. е деец с ниска степен
на обществена опасност, предвид липсата на предходни престъпления
и противо-обществени прояви, извършени от него и наличието на добри
характеристични данни за личността му.
С оглед на изложеното, наложеното от районния съд
административно наказание глоба в минималния, предвиден в закона размер – 1000
лв. се явява съобразено с тежестта на конкретно извършеното престъпление и на
отношението на подс. П.. То е определено законосъобразно и ще мотивира
подсъдимия към спазване на закона.
Проверявайки
справедливостта на атакуваната присъда и отчитайки наличието на изрично искане
във въззивната жалба на подсъдимия за намаляване размера на
определеното наказание лишаване от право да се управлява
МПС, въззивната инстанция обсъди наложеното такова в размер на една
година и установи, че в тази му част съдебният акт е несправедлив. Наложеното
наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година е явно
несправедливо като определено в завишен размер, без последният да е съобразен с обичайната степен на обществена
опасност на престъплението по чл. 343а,
ал.1, б. „в”, вр. ал.3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342 ал.1 от НК, с
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, както и с
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства.
Всички тези факти, имащи съществено значение за точната индивидуализация на
наказанието, бяха подробно изложени и обсъдени по-горе по повод на административното
наказание, наложено на подсъдимия. Същите аргументи са релевантни и при
определяне размера на предвиденото за престъпленията по транспорта наказание
лишаване от право да се управлява МПС, като съдът взе в предвид и
обстоятелството, че макар подсъдимият да не е безупречен водач на МПС /видно от
обсъдената по – горе справка за нарушител / водач/, той не е системен нарушител
на пътя и поведението му не крие висок риск от ПТП. Индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност,
налагат извод, че коментираното наказание следва да бъде с по – малка продължителност
от тази, определена от районния съд. Настоящият съдебен състав счита за
адекватно на извършеното и на дееца и за справедливо наказанието лишаване от
право да се управлява МПС за срок от шест месеца. Такова по размер наказание окръжният
съд намира за съобразено с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от НК, за прецизно
отмерено с оглед на всички значими за отговорността на дееца обстоятелства, за
съобразено с целите на специалната и генералната превенция и за справедливо.
Изложените във въззивната жалба аргументи, че това наказание създава много
неудобства и пречки на подсъдимия да изпълнява в срок служебните си задължения
са неоснователни, тъй като за професията, която упражнява /ел. монтьор/ няма
задължение да бъде правоспособен водач на МПС.
Въззивната проверка установи, че първоинстанционният съд
е пропуснал да посочи началния момент на коментираното наказание лишаване от
права. Но доколкото в присъдата не е фиксирана изрично конкретна дата за начало
на въпросното наказание лишаване от права, то за такъв момент на наказанието
следва да се счита влизането в сила на присъдата, както повелява чл. 49, ал. 3
от НК.
Съблюдавайки нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
първостепенният съд правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на
разгледаното престъпление подс. П. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР – Сливен сумата от 435,40 лева,
представляваща направени разноски на досъдебното производство.
С оглед
правилата на процеса правилно районният съд е осъдил подс. П. да заплати на
частния обвинител И.И.И. сумата от 1600 лева - направени от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение и въззивната жалба в частта й, в която се
твърди, че присъдените разноски са в изключително завишен размер,
некореспондиращ с минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и направеното в тази връзка искане за намаляване на присъдения
размер, са неоснователни.
Видно от приложеното пълномощно
частният обвинител И. е упълномощил адвокатско дружество „М. и Д.” да го
представлява по НОХД № 1570 /
2018г. на СлРС, като извършва всички съдопроизводствени
действия по делото, в това число да се запознае с делото и да прави
необходимите извлечения, да представя доказателства, да участва в съдебното
производство, да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, да
преупълномощава други адвокати, до приключване на наказателното дело в влязъл в
сила съдебен акт пред всички съдебни инстанции. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие от
19.12.2018г. частният тъжител И. и адв. Н.А.М. са договорили възнаграждение в
размер на 1 600 лв., от които 800
лв. – за процесуално представителство, защита и съдействие по досъдебно
производство № 798 / 2018г. по описа на РУ на МВР – Сливен, съгласно чл. 12,
вр. вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и сумата 800 лв. – за процесуално
представителство, защита и съдействие по НОХД № 1570 / 2018г. на СлРС, съгласно
чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 /
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като на
досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса обвинението срещу подс. П.
е било за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, законосъобразно адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство на частния обвинител на досъдебното производство е договорено
в размер на по 800 лв. и в съдебната
фаза на процеса – също в размер на 800 лв. /съответно съгласно разпоредбата на чл. 12, вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 и разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, въпреки, че погрешно в Договора за правна защита и
съдействие е записана т. 4 на чл. 13, ал. 1 от същата Наредба/. Т.е. договореното адвокатско възнаграждение е
в минималния размер, определен в Наредбата за съответния вид помощ и съгласно императивната
разпоредба на чл. 1 от същата Наредба не може да бъде по – малък. Договореният
минимален размер на адвокатско възнаграждение, който с присъдата подс. П. е
осъден да заплати на частния обвинител
се дължи за един адвокат и в този смисъл неоснователни са доводите във
въззивната жалба, че по делото са участвали двама адвокати и присъденият размер
на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален. Освен това,
съдът следва да отбележи, че за разлика от чл. 78, ал. 5 от ГПК, в НПК въобще
не е предвидена възможност по искане на страна в процеса съдът да присъжда по -
нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, респ. при осъждане на подсъдимия за по – леко наказуемо
престъпление и оправдаването му по първоначално повдигнатото му обвинение
/както е в случая/.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските, направени от
частния обвинител, ако са направили такова искане. В съдебно заседание от
27.03.2019г. пред районния съд повереникът на частния обвинител е направил
искане за заплащане на направените разноски в досъдебната и съдебна фаза на
наказателното производство и правилно съдът е осъдил подсъдимият да ги заплати.
В полученото на 28.06.2019г. в СлОС писмено становище от частния
обвинител, подадено чрез процесуалния му представител се претендират разноски
за производството пред настоящата инстанция за изготвяне на възражение и
становище по делото и се иска
присъждането им от съда. Както беше посочено по – горе, според чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските, направени от
частния обвинител. Видно от договора за правна защита и съдействие от
05.06.2019г. частният
тъжител И. е заплатил на адв. П.Д. *** договорено възнаграждение в размер на
300 лв. за процесуално представителство и защита по настоящото дело и въззивният съд следва да удовлетвори претенцията
за присъждане в полза на частния обвинител направените от него пред настоящата инстанция разноски в посочения
размер.
В заключение, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена на
основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, като бъде намален размера на наложеното
на подс. П. наказание лишаване от право да се управлява МПС от една година на
шест месеца. В останалите й части,
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и
обоснована, съгласно чл. 338 от НПК.
Ръководен от изложените
съображения, СлОС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 40 от 27.03.2019г. по НОХД № 1570 / 2018г. на Районен съд - Сливен, като НАМАЛЯВА срока
на наложеното на подсъдимия П.В.П. наказание лишаване от право да управлява МПС
от една година на ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалите й части.
ОСЪЖДА подсъдимия
П.В.П., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
на И.И.И., ЕГН: ********** сумата 300 /триста/ лв., направени по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: