Решение по дело №167/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260002
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Илиана Георгиева Димитрова Васева
Дело: 20205200900167
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р   Е  Ш  Е   Н    И    Е

 

№ 260002

 

……22.03.2023…гр. Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение,                            в открито заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и двадесет и втора  година в състав:                                                                                                                                                                                           

 

                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИЛИАНА Д.

                                                                                                                             при секретаря Ана Ненчева, като разгледа докладваното от съдия Д. т.д. № 167 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Разглеждат са исковете, предявени на осн. чл.432 КЗ от Ю., Д. и Б. Ш., по чиято обща искова молба е образувано т. д. № 167/20 г. и предявения по съединеното за общо разглеждане с него т. д. № 168/20 г. иск на А.Ш.. Последната е починала в хода на процеса и производството по предявявения иск е продължило в лицето на преките и наследници: З.Д.М., Т.Д.Ш., А.Д.Ш., И.Д.Ш., както и на двамата наследници по право на заместване: Д.А.Ш. и Б.А.Ш., които са предявили първоначално и своите исове за вреди от смъртта на баща им А.Ш.. Именно него заместват при наследяването на своята баба - А.Ш., след смъртта й, настъпила в хода на висящия процес.

         Ищците са предявили главните си искове за солидарно осъждане на двама ответници, в лицето на ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София и  ЗД“Лев инс“ АД – гр. София, като са ги съединили при условията на евентуалност с такива да осъждане или само на първия или само на втория от застрахователите. Тези претенции се основават на твърдяното в условията на евентуалност, че виновни за настъпвате на ПТП са двамата водачи на участвалите в него автомобили или – само единият или-само другият от тях.

         Претендират застрахователите да им заплатят обезщетения за неимуществени вреди, като излагат следните обстоятелства:

На 20.08.2019 г. около 11.30 часа по пътя от с. Звъничево към                с. Братаница възникнало ПТП между два автомобила /посочват се автомобилите и имената на техните водачи/, при което загинал единият водач и пътуващия заедно с него А.Д.Ш., на когото първоначалните ищци били съответно съпруга, синове и майка.

По случая било образувано ДП № 1001/ 2019 г. по описа на РУ - Пазарджик, пр.пр. 3295/ 19 г. по описа на ОП Пазарджик, но производството към момента не било приключило. За това ищците твърдят, че причина за настъпилото произшествие са допуснатите от Д.Г.К. или евентуално от Д.Д.С. нарушения на правилата за движение по пътищата, доколкото за всеки от тях са били налице определени, фиксирани в закона задължения за безопасно движение по пътищата.  Съществувала пряка причинна връзка между деянията на двамата щофьори, или евентуално - на единия или на другия от тях и настъпилите обществено опасни последици - причинената смърт на А.Д.Ш..

За увреждащия л.а. „Ланча Либра“ с per. № ***, управляван от Д.Г.К., имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/30/119000719082/ 10.03.2019 г„ със срок на валидност една година, считано от 10.03.2019 г. до 10.03.2020 г. със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, като лимит от 10 000 000 лв. би предвиден за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г.

За увреждащия автомобил. „Форд Транзит“ с per. № ***, управляван от Д.Д.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/22/11**********/ 25.08.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 25.08.2018 г. до 25.08.2019 г. със ЗК „Лев Ине“ АД. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС като до размер от 10 000 000 лв. се покривали неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г.

Всеки от ищците твърди, че съгласно чл. 380 от КЗ предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, както пред ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД така и пред ЗД “Лев Инс“ АД, като представили всички документи, с които разполагат. Застрахователите били уведомени за настъпилото събитие на 07.10.2019 г. и по случая имало образувани преписки по щета № 0801- 004239/ 2019-01;02;03 по описа на първия ответника и щета № 0000-1000-01-19-7756/ 16.10.2019 г. по описа на втория ответник. По така заведените претенции застрахователите отказали заплащане на застрахователни обезщетения.

 В резултат на процесното ПТП загинал А.Д.Ш., който получил тежки, несъвместими с живота телесни увреждания. Починалият бил мъж в работоспособна възраст и добро здравословно състояние, много деен и активен за възрастта си, като винаги се е занимавал с нещо. Бил опора за своето семейство, грижил се всеотдайно за него и винаги помагал на своите близки и роднини, когато били в нужда.

Ю.Ш. била негова съпруга, Д.Ш. и Б.Ш. – синове, а А.Ш. – майка.  Всички те изживявали изключително тежко загубата на своя близък Неочакваната му смърт била за тях съкрушителна и предизвиквала неописуеми душевни страдания.  Всички ищци твърдят, че отношенията помежду им били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа.

Ю. и А.Ш. бил създали сплотено и задружно семейство, като и живеели в много обич и разбирателство. Имали общи планове за бъдещето и не са допускали, че нещо може да ги раздели. Искали са заедно да посрещнат и изживеят своите старини, помагайки си един на друг, както винаги са правили. За съжаление обаче Ю. губи своя съпруг и спътник в живота в момент, когато най-много се нуждае от неговата подкрепа. Тя е на възраст, в която човек трудно успява сам да се справи с предизвикателствата на живота и именно тогава съпружеската помощ и опора са най- необходими и следователно тяхната липса се усещала най-силно.

Смъртта на А.Ш. предизвикала много скръб и болка и у неговите синове, които загубили завинаги човека, който ги е отгледал, възпитал и подготвил да вървят достойно по житейския си път. Баща им бил техен пример за подражание, модел, който да следват и към който да се стремят при създаването на техните семейства. Независимо от възрастта им, децата винаги имали нужда от грижите и подкрепата на своите родители и поради тази причина неговата загуба била огромна и непреодолима трагедия за тях.

За майката А.Ш. загубата също била огромна, а страданията-тежки и щели да я съпътстват през целия й живот, като влияели изключително негативно и на здравословното й състояние.

Всеки от ищците счита, че причинените му болки и страдания следва да бъдат компенсирани със съответното справедливо парично обезщетение, за каквото предявяват пряк иск срещу застрахователя, първо срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, застраховал имуществената отговорност на водача на л.а. „Ланча Либра“ с per. № *** - Д.Г.К., и евентуално, ако искът срещу него бъде отхвърлен – срещу ЗК “Лев Инс“ АД, застраховал имуществената отговорност на водача на автомобил „Форд Транзит“ с per. № *** - Д.Д.С., за причинените от тях вреди при управление на съответното МПС.

              Ю.Н.Ш. претендира сумата от 26 000 лв., с частичен иск, считайки че й се дължи обезщетение от 200 000 лева.

              Съвсем същите частични искове с цена 26 000 лв. предявят и оставалите ищци: Д.А.Ш., Б.А.Ш. и А.Д.Ш., като считат, че справедливия размер на цялото дължимо на всеки от тях обезщетение е 200 000 лева. 

              Направено е изменение на искането, изразяващо се в увеличение размера на претендираната от всеки от ищците сума, като исковете продължават на бъдат частични: 150 000 лв. за съпругата Ю.Ш., по 120 000 лв. за  синовете Д. и Б.Ш. за претърпените лично от тях вреди и 100 000 лв. – за претърпените от майката А.Ш. вреди, които да бъдат присъдени на законните й наследници, съобразно дяловете в наследството й.

Претендират и законна лихва върху сумите, считано от 27.08.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

            В законния срок са постъпили писмени отговори от двамата ответници, които правят следните възражения:

            Ответникът ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер, като твърди на първо място, че  се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, т. е. за непредвидимо и технически непредотвратимо за водача на лекия автомобил Ланча „Либра“ Д.К. събитие. Обосновава това възражение с факта, че предвид конкретната пътна обстановка посоченият водач не е бил длъжен и не е могъл да възприеме л.а. Форд Транзит като опасност за движението. Липсвала противоправност в действията на водача на лекия автомобил Ланча „Либра“ Д.К., защото той обективно не е могъл да предвиди движение с изключително несъобразена скорост от водача на л.а. Форд Транзит. Д.С. бил предизвикал преимуществено с виновното си и противоправно поведение инцидента и причинил при изключителен превес на собствената си вина пътния вредите от него. Той бил длъжен да съобрази риска, който създава за останалите участници в движението, движейки се със скорост над максимално допустимата, както и че ще постави себе си и другите участници в положение да не могат да реагират своевременно за предотвратяване на ПТП при възникване на опасност. Именно несъобразената скорост била основен фактор за инцидента и евентуално- водачът С. не бил задействал навреме спирачната система на Форд „Транзит“. Така този автомобил се появил рязко и изненадващо в опасната зона за спиране на управлявания от водача К., който не е могъл да предвиди появата му и да предотврати настъпването на ПТП и вредоносните последици. К. нямал време за техническа реакция за избягване на инцидента.

         На основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД заявява и възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия пасажер в л.а. Ланча Либра А.Ш., поради неизползван от него предпазен колан по време на ПТП, с което е допринесъл за увреждането си, тъй като тялото му не е било здраво фиксирано към седалката и се е движило свободно в купето на автомобила, респективно смъртта е настъпила от удар в тъпи предмети от интериора на автомобила. Смъртта на Ш. нямало да настъпи при правилно постановен предпазен колан, тъй като травматичността и уврежданията нямало да бъдат толкова интензивни. Това обстоятелство следвало да се отчете при евентуално определяне на обезщетение за неимуществени вреди като те бъдат намалени най-малко с ½  поради принос от пострадалия.

  Евентуално, ако в хода на делото се установи, че водачът на л.а. Ланча Либра по време на ПТП е бил под въздействие на алкохол над допустимата норма по закон, главният ответник заявява възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия пасажер А.Ш. поради знание от негова страна и съгласие да пътува с него, което е съзнателно и доброволно излагане на риск, съгласно константната практика на ВКС.

            Оспорва и преживените от ищците болки и страдания, емоционалната връзка между тях и загиналия, привързаността им, като твърдим, че не са живели в общо домакинство и не са имали близки и емоционални отношения, не са поддържали обичайните семейни отношения.

            Оспорва размера на претенциите на ищците като прекомерно завишени, несъответстващи на реално претърпените болки и страдания и на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

            Признава обстоятелството, че автомобилът Ланча Либра е бил застрахован при него по време на настъпване на описаното ПТП.

            Прави доказателствени искания.

            Ответникът ЗД „Лев инс“ АД оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, с изключение на този, че към датата на процесното ПТП за л.а. Форд Транзит, per. № ***е имало сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, съгласно застрахователна полица № BG/22/118002545669. Твърди обаче, че водачът на въпросния автомобил Форд Транзит, per. № ***няма вина и не е действал противоправно при настъпване на процесното ПТП. Противоправно поведение имало от страна на водача на другото МПС - Д.К., което било установено в приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в графа „Обстоятелства и причини за ПТП". К. бил  предприел маневра „обратен завой", като не пропуснал попътно движещия се по път с предимство Форд Транзит, per. № ***.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, дължащ се на непоставяне на обезопасителен колан и неговото знание, че водачът на МПС „Ланча Либра“ с per. № ***Д.К. към момента на ПТП-то е бил под въздействието на алкохол над допустимите норми.Твърди, че поставеният обезопасителен колан щял да ограничи движението на тялото на починалия и да му да намали силата и интензитета на понесените удари вътре в купето на автомобила и да попречи на изпадането на тялото извън него.

Единственото доказателствено искане на евентуалния ответник е за прилагане на копия от материалите от досъдебното производство. 

Ищците са подали допълнителна искова молба \обща от имено на всички тях и по отношение на отговорите на двамата ответници/, в която във връзка с възраженията на ответниците уточняват и допълват обстоятелствата, на които основат исковете си по следния начин:

Образуваното по случая досъдебно производство не било приключило, но съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Понятието за вина не било тъждествено в наказателното и в гражданското право и за да се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не се изисквало вината влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция за вина била въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата имала действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те можело да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази връзка, следва да се има предвид Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., II - ро т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.В тази връзка поддържа доказателствените си искания за прилагане на копия от материалите от досъдебното производство, с които счита, че ще докаже вината на единия или на двамата водачи на МПС.

Оспорва възраженията за настъпването на случайно събитие, както и тези за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия А.Ш., като твърди, че ответниците не представят доказателства в подкрепа на твърдения си и няма данни, от които да се направи обоснован извод, че пострадалият е извършил нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

            Считат за неоснователно оспорването на настъпилите за всички тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие смъртта на техния съпруг, баща и син. Търпените от тях вреди щели да бъдат установени, а претендирания размер не бил завишен.

            По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за забава, ищците посочват, че при деликт такава се дължат от датата на непозволеното увреждане. Следвало да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма била чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за деликвента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 27.08.2019 г. За установяване дали и кога двамата водачи са уведомили застрахователите си се правят доказателствени искания тези трети лица да представят доказателства за това. Иначе твърдят, че най-късния момент, от който възниква задължение за лихви е 07.10.19 г., за която дата са представени доказателства /обратна разписка за получена от застрахователя писмена претенция от доверителите ми/, че от ищците е постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

            Отговор на допълнителната искова молба е постъпил единствено от първия  ответник ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София, но в него по същество не се правят нови възражения, нито се допълвате и конкретизират обстоятелствата, на които се основават възраженията срещу исковете.

            След като обсъди събраните доказателства и подложи на преценка доводите на страните, съдът приема следното:

            Безспорно е установено настъпването на застрахователно събитие, рискът от което се покрива от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а именно – смъртта на пътник в лек автомобил, пострадал при ПТП.

            Починалото лице е А.Д.Ш., който е пътувал в л.а. „Ланча Либра“, управляван от водач Д.К., чиято отговорност е била застрахована при ответника ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София. Пътният инцидент е станал на 20.08.2019 г. между автомобила, в който е пътувал Ш. и автомобил „Форд транзит“, управляван от водач Д.Д.С., чиято отговорност е била застрахована при ответника „Лев инс“ АД. Възражения относно съществуването на застрахователните правоотношения, валидността на полиците и действието им по време на настъпване на събитието не са правени от страна на ответниците.

         Оспорва се вината на всеки един от водачите на леките автомобили, като първият ответник се позовава на случайно деяние, и на преимуществено предизвикване на инцидента в резултат от виновното поведение на водача С., а вторият ответник твърди, че вина за настъпването на ПТП и вредите от него имал само водачът на другия автомобил – Д.К..

         За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, на т. нар „механизъм“ на осъществяването му и поведението на всеки един от водачите преди и в самия момент на сблъсъка между двата автомобила бе назначено вещо лице, както и бе проведен разпит на единия от водачите – св. Д.С..

         Свидетелят дава показания, че докато той карал по път с предимство от автоморга излиза автомобила с марка „Ланча“, с който са се сблъскали. Предполага, че водачът му не го е видял, че наближава, защото знае, че имал някакъв пирон във врата, заради която не можел да си движи свободно главата и да се огледа. Според него, навлязъл на пътя, искайки да прави обратен завой, за да тръгне към Пазарджик, но колата му спряла, а после пак потеглила.

         Своето поведение свидетелят описа с думите: „Гледам на избягвам. Натиснах спирачката“. Твърди, че другата кола го, след повторното си потегляне го ударила преди неговата да спре и че това станало в неговото платно за движение, където другата кола спряла и не можела „да се изтегли“. Идвала към него отдясно.

         От заключението на в. л.инж. Ф., което съдът възприема изцяло като пълно, обосновано и безпристрастно, става ясно, че ударът между двата автомобила е настъпил лявата лента, т.е. – насрещната за автомобила, управляван от св. С.. Той се е движел с превишена скорост от не по-малко от 100 км. ч., при максимално допустима от 90 км./ч и въпреки липса на обективни пречки да възприеме навлизащия отдясно на пътното платно автомобил „Ланча Либра“, не е съобразил скоростта си с неговата внезапна поява на пътя. Затова и поради навлизането в насрещната лента, вместо да продължи движението си в своята,  не е могъл да избегне произшествието, макар да е реагирал с екстрено спиране.

         От отговора на 14-ни въпрос в писменото заключение става ясно, че ако се е движел с максимално допустимата скорост от 90 км.ч. и ако бе останал в своята дясна лента за движение, водачът С. щеше да избегне удара с внезапно навлезлия на пътя автомобил. А дори при навлизане в лявата лента, но спазвайки допустимата скорост, ударът би настъпил, но с по-малка кинетична енергия при скорост от негова страна 29 км.ч. в момента на съприкосновението между автомобилите. А ако се бе движил със съобразена скорост от 85-86 км. ч., реагирайки правилно на излизането на другия автомобил на пътя като на внезапно появила се  опасност, произшествието във всички случаи би било предотвратимо /отговор на 15-ти въпрос/. Действията и бездействията на водача С., отклоняващи се от предписаното в чл.20 и чл.21 от ЗДвП, са допринесли за пътния инцидент и следователно, възражението на застрахователя „Лев инс“ АД за липса на противоправно поведение от негова страна е неоснователно.

         Безспорно е установено виновно поведение и от страна на другия водач – Д.К., но това не променя горния извод.

         Водачът на „Ланча Либра“ е създал предпоставки за настъпване на ПТП, като е предприел маневра „завой наляво“ в зоната на изход от „Автоморга“, без да съобрази дистанцията и скоростта на движение на идващия към него отляво автомобил. Тъй като „Ланча Либра“ се е движел по главен път, излизащия на него, за да осъществи маневрата си „Форд Транзит“, е бил длъжен да го пропусне. Като не го е сторил, водачът К. е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.25 ЗДвП/ и това негово виновно противоправно поведение е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

         Освен това е нарушил чл.36, ал.2 от ЗДвП, който го задължава при за завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение да завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. Неспазването на това поведение се установи от показанията на св. С. и заключението на в. л. инж. Ф..

        Обстоятелства за т. нар. „случайно деяние“, поради които да бъде изключена вината на водача К., изобщо не се установяват по дело, като се има в предвид точно установения и подробно описан в експертизата механизъм на произшествието.

         Доводите на пълномощника на застрахователя ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София за по-голям принос в процентно съотношение на водача С. за причиняването на ПТП не следва да бъдат обсъждани в настоящия процес, доколкото е налице предвидена от закона солидарност на двамата застрахователи /чл.499,ал.7 КЗ/, която пък е обвързана със солидарната отговорност на двамата водачи, отговорни за причиняването на увреждането /чл.53 ЗЗД/.

         В случая, неимуществените вреди, за които всеки от ищците претендира обезщетение, произтичат от смъртта на пътника в лекия автомобил „Ланча Либра“ - А.Д.Ш., поради което следва да се обсъди възражението по чл. 51,ал.2 ЗЗД, направено и от двамата ответници в процеса. Те се позовават на неизпълнение от страна на пострадалия на задължението на постави предпазен колан, с което твърдят, че е допринесъл за настъпване на вредите.

         Обстоятелството, на което се основава това възражение бе опровергано от комплексната експертиза на инж.Ф. и д-р М.. Съдът приема за достатъчно обоснован извода на вещите лица, че Ш. е бил с поставен предпазен колан, защото почива на безспорно установени факти, насочващи към него: отворена е била въздушната възглавница, като резултат от правилно сработване на модула на SRS-системата /отговор на 23-ти въпрос/, тялото на пострадалия не е извършвало свободно движение след сблъсъка /въпрос 19-ти/, няма травми по главата /въпрос 28-ми от медицинската част на заключението/,а всички увреждания са получени от директни удари на деформираните части на купето от лявата страна на автомобила.

         Освен това, хипотетично,дори да не бил поставен колана, това не би спомогнало да ограничаване или избягване на уврежданията на този пътник, като се има в предвид, че са настъпили именно от страничен, а не – от челен удар. /29-ти въпрос от медицинската част на заключението/.

         По повод възражението на първия ответник за съпричиняване на вредите от Ш., поради това, че е знаел че се качва в автомобил, управляван от водач,който е употребил алкохол, следва да се отбележи, че този факт се опровергава от представения като доказателство препис от официалния документ за резултатите от химическата експертиза, направена за нуждите на досъдебното наказателно производство /л. 190 от настоящото дело/.

От писмените доказателства и с помощта на заключението на д-р М. /част от изслушаната и приета комплексна експертиза/ се установяват всички онези травматични увреждания, които е получил А.Ш., в резултат от сблъсъка между двата автомобила при описаните по-горе обстоятелства. По спешност, за да се избегне застрашаване на живота на пациента, са предприети мерки за лечение на пневмо-торакса, който му е причинен /контузия в областта на гръдния кош и корема, което става на два етапа, подробно описани от вещото лице д-р М. при изслушването му в съдебно заседание.

Лечението на другата получена травма вещото лице определя като такова „с отложена спешност“. Става дума за диагностицираната с рентгенография на таз и двете тазобедрени стави „Многофрагментна пертрохантерна фрактура на левия ферум с дислокация“, т.е. – счупване /раздробяване на малки фрагменти/ на горната част на лявата тазобедрена става с разместване, за което е назначено и е предприето оперативно лечение. Осъществено е в отделение „Ортопедия и травматология“ на МБАЛ „Каспела“ – гр.Пловдив, където пациентът е бил преместен на 10.09.2019 г. По време на операцията на следващия ден са настъпили усложнения – остра сърдечна и дихателна недостатъчност, в резултат на които той е починал.

По искане на страните бе допуснато допълнително медицинско заключение, което бе изготвено от трима лекари със специалности „ортопедия и травматология“, „кардиология“ и „съдебна медицина“. Заключението бе необходимо поради това, че съдът не разполага със специални знания, необходими, за да се отговори на въпроса за безспорното наличие или липсата на причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на двамата водачи и настъпилата смърт по време на оперативната интервенция, предприета за лечение на една от травмите,получени от А.Ш. по време са станало по тяхна вина ПТП.

Вещите лица, с посочените по-горе специалност, потвърждават вече описаните по-горе основи травми, получени от Ш. при ПТП, както и че в отделението по „Ортопедия и травматология“ на болница „Каспела“ е постъпил за лечение на едната от тях – тази на опорно-двигателния апарат. Лечението на фрактурата на тазобедрената става е предприето 20 дни след пътния инцидент, защото по спешност е трябвало да се лекува първо пневмо-торакса /травмата в областта на гръдния кош и корема/.

Вещите лица определят предприета операция за лечение на счупената става като такава с голяма сложност. Категорични са, че оперативния метод „ендопротезиране“ е „съвременното и най-добро лечение при раздробено счупване на проксимания края на бедрената кост, защото довежда до бързо вертикализиране и прохождане на пациента. Многофаргемнтното счупване не е могло да бъде наместено с екстензия.

По въпроса за спешната необходимост от него потвърждават, че то може да се отложи, както е станало в случая, но не „в безкрайност“, поради риска от залежаване и предизвикване на пневмонии, тромбоемболизъм и др.

По-голямо отлагане би било оправдано, според вещите лица, само при наличие на „абсолютни контраиндикации“, каквито в конкретния случай са липсвали.

На всички въпроси, свързани със спазване на правилата и медицинските стандарти за подготовка на пациента, информирането ми и провеждане на интеревенцията, вещите лица отговорят положително, а на тези за допуснати грешни действия и неправилна преценка от страна на лекарите в МБАЛ“Каспела“ – отрицателно.

Като най-вероятно непосредствена причина за смъртта на пациента тримата лекари определят „емболия от костно-мозъчни елементи“, като поради липсата на аутопсия не можело да бъдат изключени и други хипотетични причини. При липса на данни за други причини, следва да се приеме, че именно такова усложнение, което е известно, че е възможно да стане, от гледна точка на медицинската практика, макар и рядко срещано според статистиката усложнение /при 1 от 3000 оперирани/, е довело до смъртта на лицето, по време на операцията.Вещите лица са категорични, че не може да се предвиди при кой пациент има риск да се случи, а ако настъпи масивна емболия – смъртта може да бъде причинена на секунди. Т. е. определят усложнението като предвидимо по принцип, но не и по отношение на конкретен пациент, а предотвратяването му – като независещо от лекаря-оператор.

С други думи, в заключението се съдържа достатъчно информация по медицинските въпроси, по които съдът не разполага със специални знания, въз основа на която може да се прецени, че при осъществяването на операцията, която е приложена като подходящ и навременен метод за възстановяване функцията на крака на пациента, са настъпили усложненията, довели до внезапната му смърт на операционната маса.

Острата сърдечна и дихателна недостатъчност, при липса на данни за други причинители, следва да се отдаде на описания в т.19 от заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза механизъм:откъсване и попадане на костно-мозъчни елементи в сърдечно-съдовата система, което става по време на втвърдяването на костния цимент и отделянето на топлина при извършването от оператора залепване на стеблото в областта на канала на бедрената кост, след което емболите се разнасят в кръвта, откъдето попадат най-често в белия дроб, блокирайки дишането, а това блокиране от своя страна причинява смъртта.

Така установените фактически обстоятелства и отговорите на въпросите от областта на медицината са напълно достатъчни в конкретния случай, за да се приеме наличието на една непрекъсната причинно-следствена верига: виновно противоправно поведение на водачите, причинило травматично увреждане, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник на пострадалия Ш., медицинска интервенция, предприета за възстановяване функция на този крайник и усложнения, дължащи се на прилагания според медицинските стандарти метод на лечение, които усложнения не са могли да бъдат предотвратени и са довели до смъртта на пациента, без да е имало конкретни индивидуални противопоказания за избраното лечение и времето за извършването му.

Убеждението на съда е за безспорното установяване на причинната връзка между поведението на водачите, чиято отговорност е застрахована при ответниците и неимуществените вреди, които близките на починалия А.Ш. търпят в като последица от неговата смърт.

Тези вреди, освен че са предполагаеми предвид съпружеските отношения на Ш. и степента на родство на останалите ищци /синовете Д. и Б. и майката А.Ш./, бяха доказани за всеки един от тях със свидетелските показания св.Н., К., В. и  Й.. Тези свидетели дадоха показания за близостта им с починалия приживе, за доброто разбирателство м семейството и за тъгата, която са видели и усетили да изпитва всеки един от ищците, вкл. починалата скоро след това А.Ш., след като за загубили своя близък.

По отношение на А.Ш. следва да се отчете обстоятелството, че е починала 1 година и 3 месеца след загубата на своя син и това би следвало да се има предвид при определяне размера на обезщетението, предвид продължителността на времето, през които е страдала за него. За разлика от останалите първоначални ищци, които продължават и ще продължават да тъгуват и страдат за своя близък.

Съпругата Ю.Ш., която е загубила своя партньор и спътник в живота има право да й бъде определено обезщетение в размер на 180 000 лв. и да й бъде присъдена сумата от  150 000 лв., съответстваща на размера на предявения частичен иск.

Отдавна навършилите пълнолетие синове Д. и Б. Ш. доказаха неимуществени вреди до размера на предявените от тях частични искове – по 120 000 лв.

По предявения частичен иск за обезщетение в размер на 100 000 лв., за претендирано от майката А.Ш., за преживяните приживе от нея болки и страдания от смъртта на сина й А.Ш., съдът счита, че следва да определи обезщетение в размер на 50 000 лв., което да бъде присъдено на законните й наследници и правоприемници в процеса: З.Д.М., Т.Д.Ш., А.Д.Ш., И.Д.Ш., Д.А.Ш. и Б.А.Ш.. Доколкото размера на правата им е определен от Закона за наследството, на преките наследници следва да се присъдят по 10 000 лв., а двамата, наследяващи по право на заместване – по 5 000 лв.

За разликата до 100 000 лв. искът се явява неоснователен, като се вземат предвид характера и интензитета на търпяните негативни последици и се отчете времевия период, с оглед настъпилата смърт на увреденото лице, предявило иска.

Претенцията за лихви, считано от датата 27.08.2019 г., предхождаща тази на смъртта на А.Ш. – 11.09.2019 г., е лишена от логика. Близките на починалия имат право на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди  за емоционалните болки и страдания, които започват да търпят именно от момента, в който са го загубили и от който биха дължали лихви преките причинители на увреждането.

Отговорността за лихви на застрахователите обаче не е на деликтно, а на договорно основание и се регламентира от разпоредбите на специалния нормативен акт – Кодекса за застраховането. Ето защо в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Прилагайки нормите на чл.493, ал.1, т.5 КЗ и чл.429 КЗ  и в съответствие с практиката на ВКС /напр. Решение № 128/2020 г. по т.д. № 2466 по описа за 2018 г./ , съдът приема, че всеки от застрахователите следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на извънсъдебното предяване на претецията, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя той дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди вече за собствената си забава.

Уведомяването на застрахователите от увредените лица е станало в случая на 10.10.2019 г. по отношение на първия ответник и на 15.10.2019 г. за втория – „Лев инс“ АД, видно от известията за доставяне, приети като доказателства /на л. 25 и л.23 от делото/.

Тъй като ищците са били освободени от внасяне на ДТ / с изключение на И.Д.Ш. относно увеличения размер на иска/ на осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят такава пропорционално на уважения размер на исковете на освободените от таксага ищци /150 000 лв. +120 000 лв. + 120 000 лв. + 40 000 лв./. Общият размер на таксата, която двамата ответници дължат  в полза на бюджета на съдебната власт е 17 200 лв.

На ищеца И.Д.Ш. ответниците следва да заплатят разноските за държавна такса до размера от 400 лв., а общо на всички ищци – 590,59 лв. за останалите сторени от тях разноски по делото /за възнаграждения на вещите лица/.

На осн. чл.38 от Закона за адвокатурата ответниците следва да заплатят на адвокат П.Д.К. от САК, защитавала ищците безплатно, адвокатско възнаграждение в размер на 10 330 лв. на осн.чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От бюджета на съда бяха изплатени разноски в размер на 1 396,60 лв. за вещите лица, изготвили тройната СМЕ, част които следва да бъдат присъдени и заплатени от ответниците, а именно -  1 364,86 лв.

По изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София и  ЗД“Лев инс“ АД – гр. София да заплатят солидарно застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, на основание договори за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите, сключени съответно с полици BG/30/119000719082/10.03.2019 г. и BG/22/118002545669/25.08.2018 г., във връзка с ПТП, станало на 20.08.2019 г., вследствие на което е настъпила смъртта на А.Д.Ш.:

-150 000 лв. на Ю.Н.Ш., ЕГН ********** по предявения от нея частичен иск,

-120 000 лв. на Д.А.Ш., ЕГН ********** по предявения от него частичен иск,

-120 000 лв. на Б.А.Ш., ЕГН ********** по предявения от него частичен иск и

-50 000 лв. на правоприемниците в процеса на починалата А.Д.Ш., ЕГН ********** по предявения от нея преди смъртта й частичен иск, от които: по 10 000 лв. на З.Д.М., Т.Д.Ш., А.Д.Ш. и И.Д.Ш. и по 5 000 лв. на Д.А.Ш., ЕГН **********  и на  Б.А.Ш., ЕГН **********, като отхвърля иска, предявен от увреденото лице А.Д.Ш., по който делото е продължено от законните й наследници, за разликата до 100 000 лв.

ОСЪЖДА ответниците да заплатят законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от 10.10.2019 г. за ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София и считано от 15.10.2019 г. за  ЗД“Лев инс“ АД – гр. София, до окончателното плащане на главницата, като отхвърля претенциите за законни лихви за периода от 27.08.2019 г. до горепосочените начални дати.

ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София и  ЗД“Лев инс“ АД – гр. София ДА ЗАПАТЯТ по равно: по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт: общо 17 200 лв. - държавна такса и общо 1 364,86 лв. - възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София и  ЗД“Лев инс“ АД – гр. София ДА ЗАПАТЯТ по равно: 1. на ищеца И.Д.Ш. разноските му за държавна такса в размер на 400 лв., 2. на всички изброени по-горе ищци – 590,59 лв. /за сторени от тях разноски за възнаграждения на вещите лица/.

ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД-гр.София и  ЗД“Лев инс“ АД – гр. София ДА ЗАПАТЯТ на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата на пълномощника на ищците адвокат П.Д.К. от САК,  адвокатско възнаграждение в размер на 10 330 лв., заедно с дължимия ДДС върху него в размер на 2 066 лв.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от решението от страните. 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: