Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 30.11.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на тридесет
и първи октомври
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14891 по
описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р.А.С. и А.И.С. срещу ЗК
„Д.з.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на ГПК,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 28.07.2014
г. управлявайки л.а.м. „БМВ 520Д“ с ДК №********по главен път ІІ-19 в посока от
гр. Банско към гр. Разлог, П. Н. М. предприема маневра изпреварване, при която
навлиза в насрещното движение и реализира ПТП с правомерно движещото се в
обратна посока МПС-мотоциклет „Хонда“ с ДК № ********, при което на място
загива водача му Р.Р.С. - син на
двамата ищци.
Поддържа се, че вина за ПТП има водача М.,
като във връзка с настъпилото произшествие е образувано ДП № 192/2014 г. по
описа на РУП Банско, пр.пр. № 3304/14 г. по описа на ОП-Б..
Твърди се, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра изпреварване без
да се убеди, че няма да създаде опасност за движението ще може безпрепятствено
да се прибере в своето платно за движение. Твърди се, че водачът е нарушил и
временната забрана за изпреварване, както и временното ограничение на скоростта
в района на произшествието, въведени във връзка с извършвани ремонтни работи по
пътния участък. Поддържа се, че по отношение на увреждащия автомобил е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със
застрахователна полица № 08113002143928. Твърди се, че ищците са предявили
извънсъдебно претенцията си пред ответника, но последният е отказал да заплати
застрахователно обезщетение с мотив, че не била установена и доказана вината на
застрахования водач и липсвал заключителен акт. Поддържа се, че приживе Р.Р.С.
е бил основна морална и материална подкрепа за родителите си, обичали са се и
се поддържали като сплотено семейство, починалият се грижел добре за своите
родители, които са пенсионери и с влошено здравословно състояние. Поддържа се,
че ищците били изключително привързани към сина си, мъката им от неговата
загуба е постоянна и неизмерима, изживяват я изключително тежко.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 120 000 лв. за
всеки един от двамата ищци, застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина им Р.Р.С., настъпила от ПТП
осъществено на 28.07.2014 г. на главен
път ІІ-19 в посока от гр. Банско към гр. Разлог, виновно причинено от водача П.
Н. М. управлявал л.а.м. „БМВ 520Д“ с ДК № ******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Д.з.”
АД със застрахователна полица №08113002143928, валидна към датата на
произшествието, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на увреждането-28.07.2014 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към делото.
Счита предявения иск за допустим,
но оспорва същия по основание и размер. Поддържа, че не са налице всички нужни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на
настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването му носи отговорност
застрахован в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите водач. При условията
на евентуалност заявява възражение за съпричиняване от страна на починалия
водач на мотоциклета. Оспорва исковете по размер като силно завишени.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват възраженията
на ответника като неоснователни.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в представените по делото писмени бележки. Претендират
разноски по списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли
предявените искове, при условията на евентуалност поддържа съществен принос от
страна на наследодателя на ищците за настъпване на процесното събитие. Подробни
съображения развива в представените по делото писмени бележки. Претендира
разноски по списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.07.2014 г., скица към него, както и от неоспореното от
страните заключение на повторната САТЕ, изготвена от вещото лице К.Г. се
установява, че на 28.07.2014 г. около 13 часа по главен път ІІ-19
гр.Банско-гр.Разлог, се е движил л.а.м. „БМВ520Д“ с рег. № *******, управляван
от П. Н. М. със скорост от порядъка на 74 км/ч в дясната за него пътна лента в
посока гр. Разлог. При наближаване на километър 37+600, водачът е предприел
маневра за изпреварване на преднодвижещия се л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******македонска регистрация, управляван от Б.Г.. По същото
време в обратна посока се е движил мотоциклет „Хонда ЦБР 600С“ с рег. № ********,
управляван от сина на ищците със скорост от порядъка на 151 км/ч в дясната за
него пътна лента на около 2 м вдясно от мислената разделителна линия на пътното
платно. Водачът на лек автомобил БМВ, движейки се в насрещната за него пътна
лента, е достигнал до около 10 м пред лек автомобил Опел Астра и преди да
предприеме действия с управлявания от него автомобил, е настъпил сблъсъка между
двете МПС, реализиран с предно колело на мотоциклета челно по предна дясна част
на автомобила в зоната на преден десен калник и десен фар. При този челен удар
се разпада системата мотоциклет - мотоциклетист, при което тялото на мотоциклетиста
се отделя от мотоциклета и продължило летежа си достигай до предна дясна колона
на автомобила. В резултат на този силен по степен удар, дясната му ръка се
откъсва и влиза във вътрешността на купето на автомобила. Тялото на мотоциклетиста
продължавайки летежа, достига до левия габарит на лек автомобил „Опел Астра“ и
след отблъскване от него и летеж пада на асфалта и след плъзгане по него и
левия банкет, се установява на мястото, където е регистрирано. От удара
мотоциклетът е разрушен и една част от останките му се удря в предната част на
лек автомобил Опел Астра. От ексцентрицитета на удара лек автомобил БМВ се
завърта в посока на часовата стрелка на около 150 градуса и след плъзгане по
асфалта на около 27 м се установява в покой. Установява се, че в конкретната
пътна обстановка, а именно: геометрия на пътното платно и метеорологични
условия, водачът на лек автомобил БМВ е имал обективна възможност да възприеме
насрещно движещия се мотоциклет от разстояние не по-малко от 300 м. В
конкретната пътна обстановка водачът на лек автомобил БМВ не е разполагал с
техническа възможност за осъществяване на безконфликтно разминаване на трите
МПС. От професионална гледна точка основната причина за настъпване на
процесното ПТП е неправилното предприемане на маневра изпреварване на
преднодвижещия се лек автомобил Опел Астра. Вещото лице установява, че при
движение на мотоциклета със разрешената за участъка скорост от 80 км/ч,
мотоциклетистът е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването
на удара. Същият е могъл да възприеме навлизането на автомобила, да намали
скоростта на движение, при което ударът щял да настъпи със значително по-ниски
по степен щети по МПС и телесни увреждания по мотоциклетиста. По време на
произшествието мотоциклетистът е бил с поставена каска на главата.
От представените писмени
доказателства както от дружеството, извършило ремонт на пътния участък и
поставило пътната сигнализация и знаците, така и от представените от Агенция
пътна инфраструктура писмени доказателства се установява, че в периода месец
май-месец ноември 2014 г. е извършена рехабилитация на път ІІ-19 в участъка от
км 36+570 до км 93+670, през който период е била въведена временна организация
на движение със Заповед № РД-01-22 от 11.04.2014 г. на ОПУ Б.. Били монтирани
временни знаци „Път в ремонт“ при км 36+700 дясна страна по посока на гр.
Банско и при км 38+700 лява страна по посока гр. Разлог и ограничение на
скоростта между 30 и 50 км/ч в зависимост от дължината на работната лента, със
забрана за изпреварване в този участък.
От удостоверение за родствени
връзки изх. № 0129/20.03.2017 г. на Община Гоце Делчев, се установява, че
ищците са родители на починалия Р.Р. С..
От представеното по делото копие
на комбинирана полица № 08113002143928, се установява, че за периода от
29.08.2013 г. до 28.08.2014 г. между собственика на л.а.м. „БМВ520“ с рег. № *******
и ответното дружество са възникнали валидни правоотношения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Със заключението на СМЕ се
установява, че причината за смъртта на Р.С. е получената съчетана травма с
несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи в гръден кош,
корем-сърце, черен дроб, гръбначен мозък и настъпила кръвозагуба. Между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка. Установените травматични увреждания
могат да се получат при ПТП на 28.07.2014 г.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля Ш.Ю.Х.. Свидетелят установява, че ищците са майката и бащата
на неговия приятел, който загинал. Установява, че бащата е със стенд на
сърцето, който му бил поставен една година преди да стане инцидента, а майката
някъде около 6-7 месеца след инцидента е с диабет. Свидетелят установява, че отношенията
между родителите и Р.били много добри. Синът им помагал в домакинството, грижел
се за родителите си. Когато станал проблема с баща му Р.помогнал изключително
много, включително и финансово. Карал баща си по болници. По принцип Р.подпомагал
финансово своите родители и те разчитали изключително много на него. Р.често
ходел при родителите си, грижел се за тях. Бил един изключителен човек, който
държал много на близките. Ищците имат три деца, от които само починалият имал
много близки отношения с родителите си. Свидетелят установява, че отишъл на
мястото на произшествието на следващия ден към 8.00-8.30 ч. Пътят бил в ремонт.
Имало временно поставени пътни знаци и от страната, от където минава
железопътната линия, т.нар. теснолинейка и от другата страна, където е поле.
Имало ограничения и изпреварването било забранено. Свидетелят установява, че
познава пътя много добре, тъй като във връзка с работата му се налага да пътува
почти през ден по този път.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото
се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 28.07.2014
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе протокол за оглед, скица, разпит на свидетеля Ш.Ю.Х., както и с неоспорените от
страните заключения на повторната САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и
установена вреда-причинена смърта на сина на ищците в пряка, непрекъсната,
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
С така
ангажираните по делото доказателства ответникът не обори презумпцията за вина
на водача П. Н. М..
Основателно е
възражението, че ПТП е настъпило на пътен участък без хоризонтална или
вертикална маркировка, т.е. регулацията на движението е съобразено с общите
правила за движение, а именно съгласно чл.73 от ППЗДвП и чл.21 от ЗДвП,
максималната допустима скорост за движение по процесния главен път е била 80
км/ч за мотоциклета, без забрана за изпреварване, но по други съображения.
Това, че в
протоколът за оглед не са описани пътни знаци, както и не е описано, че пътният
участък е в ремонт, не означава, че такива не са поставени, нито че през този
период пътят не е бил в ремонт.
Съдът и след
преценка на приетите по делото писмени доказателства от АПИ и свидетелските
показания на свидетеля Х., намира, че отразеното в оспорения от ответника
частен писмен документ-удостоверение от 10.02.2017 г., издадено от «Г.И.» ЕООД
е вярно.
Безспорно се установява, че със
Заповед № РД-01-22 от 11.04.2014 г. на ОПУ Б. /официален писмен документ,
неоспорен от ответника/ е наредено да се организира движението на МПС във
връзка с изпълнение на СМР по път ІІ-19, участъка от км 36,570 до км 93,670.71
«Разлог-Гоце Делчев-Садово» от «Г.И.» ООД до 15.11.2014 г. Наредено е
движението на МПС да се осъществява в лентата, в която не се извършват СМР, да
се реализират мерки за осигуряване на нормални условия за движение.
Ограничението е следвало да се въведе след стрикно изпълнена на място
сигнализация, според съгласувания проект. С показанията на свидетеля Х. се
установява, че към деня на произшествието пътят бил в ремонт, имало временно поставени пътни знаци и от страната, от
където минава железопътната линия, т. нар. теснолинейка и от другата страна,
където е поле. Имало ограничения и изпреварването било забранено.
Тези доказателства напълно
кореспондират с отразеното в удостоверение от 10.02.2017 г., издадено от «Г.И.»
ЕООД, поради което съдът приема, че към деня на процесното ПТП участъкът от
пътя, в който е станало произшествието е бил в ремонт, било е въведено
ограничение в скоростта на движение до 50 км/ч в зависимост от дължината на работната лента, със
забрана за изпреварване в този участък.
Но с оглед отразеното в протокола
за оглед, че местопроизшествието се намира на главен път ІІ-19, км.35 в посока
гр.Банско-гр.Разлог, то съдът приема, че същото е настъпило преди участъка от
пътя в ремонт, който участък е започвал от км 36+570.
Следователно
водачът на лекия автомобил се е движил с разрешената за участъка скорост, без
да е нарушил забрана за изпреварване, но грубо е нарушил нормите на чл.42,
ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДвП, като предприел маневра «изпреварване» на
преднодвижещия се автомобил без да се убеди, че има свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, както и че при навлизането в пътната лента,
предназначена за насрещното движение, няма да създаде опасност или пречки за
превозното средство, движещо се по нея, в случая мотоциклета, който мотоциклет
водачът на лекия автомобил е бил в обективна възможност да възприеме от
разстояние не по-малко от 300 м.
При това
положение съдът приема, че вината на водача на лекия автомобил е безспорно
установена.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит
риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени, предвид гореизложеното.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложим в настоящия случай са:
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност
на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищците
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 120 000 лв. за
всеки един от тях.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците след смъртта на техния син болки и
страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и
близката връзка, привързаността между родители и син, добрите отношения между тях,
отношения на взаимопомощ и подкрепа, отчита и депресираното състояние на ищците
след трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищците ще
продължат да изпитват от загубата на детето си, трябва да бъдат отчетени при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците,
вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Основателно е обаче възражението
на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат.
Съпричиняване е налице, когато
със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е
пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно.
Безспорно се установява, че
пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост значително над разрешената за
участъка, с което е нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП като се е движил със
скорост от 151 км/ч, т.е. значително над разрешената от 80 км/ч. Установява, че
мотоциклетистът е
разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на удара, ако се
е движил със скорост до 80 км/ч. Същият е могъл да възприеме навлизането на
автомобила, да намали скоростта на движение, при което ударът щял да настъпи
със значително по-ниски по степен щети по МПС и телесни увреждания по
мотоциклетиста.
При това положение и като
съпоставя извършените от двамата водачи нарушения на ЗДвП, както и като
съобразява обстоятелството, че ако водачът на лекия автомобил не бе предприел
изпреварването, то ПТП изобщо нямаше да настъпи, независимо високата скорост на
мотоциклета, то съдът приема, че приносът на починалия водач на мотоциклета е в
размер на 20%, поради което така определените по-горе обезщетения ще следва да
бъдат намалени със сумата от по 24 000 лв., поради което исковете ще следва да
бъдат уважени за сумата от по 96 000 лв. и отхвърлени за разликата до
предявения размер от по 120 000 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното съдът присъжда
лихва върху главниците за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни.
Ищците са направи разноски в общ
размер на сумата от 410 лв. - възнаграждения вещи лица и такса съдебни
удостоверения.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от
326,40 лв., съответна на уважената част от исковете/192 000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 600 лв.-депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на
450 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 1050 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сумата от 209,76 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /48 000 лв./
Или на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски по
компенсация в размер на 116,64 лв.
Искането на адвокат Б. за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ще следва да бъде оставено без уважение.
До приключване на устните
състезания по делото адвокат Б. не е представил договор за правна помощ или друго писмено доказателство, от което да се установява,
че между ищците и адвокат Б. е договорена безплатна правна помощ в някоя от
хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съобразно трайно
установената съдебна практика формираната по реда на чл.290 от ГПК,
обективирана в Решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т.
о. на ВКС, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т.
о., ТК, обстоятелството, че ищците са освободени от държавна такса, не
рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна
адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА,
поради което страната следва да представи по делото договор, пълномощно или
друг писмен документ, в който да е посочено някое от основанията на чл.38 от ЗА
за осъществяване на безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен
документ, за съда липсва и задължение да определи възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, изр. 2 ЗА. От друга страна в исковата молба също
липсва изявление на ищците, че адвокатската помощ е безплатна и уговорена при хипотезата и
изискванията на чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за адвокатурата.
Същите са направили искане да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Предвид
изхода на делото и обстоятелството, че ищците са освободени от внасяне на
държавни такси и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да преведе по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
7 680 лв., съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД да заплати на Р.А.С., ЕГН ********** и
на А.И.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** сумата от по 96 000 лв. /деветдесет и шест хиляди лв./, за всеки
един от двамата ищци, застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина им Р.Р.С., настъпила в пряка,
причинно-следствена връзка с ПТП осъществено на 28.07.2014 г. на главен път ІІ-19 в посока от гр. Банско
към гр. Разлог, виновно причинено от водача П. Н. М., управлявал л.а.м. „БМВ
520Д“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Д.з.” АД със застрахователна
полица № 08113002143928, валидна към датата на произшествието, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-28.07.2014
г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД при прието
съпричиняване в размер на 20% за разликата над сумите от по 96 000 лв. до пълния
претендиран размер на сумите от по 120 000 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
да заплати на ищците и сумата от 116,64 лв. /сто и шестнадесет и 0,64 лв./
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание на основание чл.78, ал.6 от ГПК
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 7 680 лв. /седем хиляди шестстотин и осемдесет лв./, съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: