№ 45
гр. С.З., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Изложено е в исковата молба, че на 04.08.2018г., около 1,30 часа през
нощта по двулентов, двупосочен път - І - 5, посока юг - север се движи лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“, с peг. № ***, управляван от Н.
Г. Т., като на предната дясна седалка пътувал пострадалият С.Ж.С.. Посочено
е, че достигайки км 238 + 033 в землището на община С.З., в близост до газ
станция за зареждане с природен газ - метан, водачката на автомобила
напуска своята пътна лента за движение и криволичейки навлиза в
насрещната пътна лента, в резултат на което се удря челно в насрещно
движещия се товарен автомобил „Фолксваген“ ЛТ 40, с ДК № ***,
управляван от водача М.К.К., с ЕГН: **********. Контактуват предна дясна
част на лекия автомобил „Мерцедес“ и предна дясна част на товарния
автомобил. Сочи се, че в резултат на произшествието възникват тежки
телесни увреждания за пътуващия в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Ванео“, с peг. № *** на предната дясна седалка - С.Ж.С., като на 06.08.2018
год. в болнично заведение - УМБАЛ „***” гр. С.З., въпреки извършената
хирургична интервенция, настъпва неговата смърт.
Посочени са обстоятелства, че по този начин, на 04.08.2018г. в
землището на община С.З., Н. Г. Т. при управление на посочения лек
1
автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата, в частност чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП“, като по непредпазливост е причинила смъртта на С.Ж.С. -
баща на ищцата. С Присъда № 34/20.10.2020г., постановена по НОХД №
20205500202184 по описа за 2020 година на Окръжен съд - С.З., Н. Г. Т. е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, като й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1
от НК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
четири месеца.
Сочи се, че присъдата на наказателния съд е влязла в законна сила на
04.11.2020г.
Заявено е, че следва се приложи императивната разпоредба на чл. 300 от
ГПК.
Посочва се, че в резултат на противоправното си деяние, водачката Н. Г.
Т. е причинила на ищцата неимуществени вреди във формата на морални
болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и
невъзвратима загуба на починалия й баща, с когото се е намирала в
отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от когото е получавал
житейска подкрепа и опора.
Твърди се, че отношенията между ищцата и пострадалия са били много
близки, топли и сърдечни и неочакваната му смърт е предизвиквала у нея
болезнени изживявания, чувства на безпомощност и отчаяние, силен
емоционален срив.
Сочи се, че ищцата - В. СТ. Ж. е най - малкото дете на С.Ж.С. и
единственото, което живее заедно с баща си, в общ дом, в едно домакинство
до момента на неговата смърт и съвместно с него управлява семейния бизнес
- животновъдство и земеделие. Изложено е, че В. има изключително силна
емоционална и духовна връзка със своя баща. От ранна детска възраст,
пострадалият я обгражда с голямо внимание и обич, напътства я, дава й
съвети, вдъхва й сила и кураж в тежки и трудни моменти, отнася с особено
внимание към нея, интересува се от проблемите й и има готовност да ги
разрешава. В. много уважавала баща си, допитвала се до него и му се
доверявала. За нея той е бил авторитета в семейството.
2
Посочено е, че когато ищцата завършва училище, пострадалият я
въвежда в семейния бизнес, запознава я с партньори и клиенти на фирмата,
знаел, че тя е неговият достоен заместник. Сочи се, че В. се справя с всички
поети задължения и отговорности. Черпила опит и знания от своя баща.
В знак на признателност и уважение, кръщава на баща си своя син,
роден на 15.12. 2017г., който пострадалият обичал безрезервно.
Посочва се, че за жалост, внезапната и преждевременна смърт на С.Ж.
не му дават възможност да осъществи плановете си и да прехвърли на ищцата
семейния бизнес по законоустановения ред, в резултат на което, след смъртта
му, В. не успява да съхрани изцяло всичко създадено от нейния баща, така
както той е искал да бъде приживе, но продължава започнатото от него и
вярва, че ще успее отново да го изгради, дори да направи много повече.
Твърди се, че болката й е голяма. Загубила е своя баща, своя най - добър
приятел и съветник, своя родител и наставник. За ищцата е налице най -
тежкият житейски резултат, лишена е от възможността да бъде подкрепяна,
подпомагана морално, финансово и по всякакъв друг начин, включително да
се ползва от личните грижи, внимание и помощ на пострадалия С.Ж.С..
Наведени са твърдения, че ищцата много мъчително и болезнено
изживява загубата на своя баща, който е нейна опора в живота и от когото
получава най - важните и ценни житейски съвети, черпи сили и кураж да
превъзмогне трудните моменти, да преодолее препятствията, да се справи с
проблемите и несгодите в живота. Сочи се, че никога повече В. няма да може
да изпита вниманието и обичта на своя баща, да почувства неговата опора, да
сподели с него радостите и несгодите си, да чуе гласа му, да усети
присъствието му. Тази мисъл я натъжава безкрайно много, предизвиква у нея
чувство на отчаяние и безпомощност.
Ищцата твърди, че претърпява изключително тежка криза, живота й се
променя необратимо, болезнено и мъчително изживява тежката загуба на своя
баща. Преживява силен емоционален стрес от внезапната му и неочаквана
смърт, много е подтисната, стресирана и разстроена, изпитва силна тъга и
болка, непрежалима скръб по починалия. Психическият дискомфорт се
отразил в отношенията й с близки, приятели и познати, променят се изцяло
разбиранията й за ценностите в живота. След смъртта на своя баща, ищцата
се чувствала неуверена и несигурна, непълноценен човек, срива се
3
емоционално и психически, напрегната и неспокойна, нарушава се съня й,
трудно се адаптира в обществото, затваря се в себе си.
Сочи се, че към момента на извършване на деянието - 04.08.2018г., за
управляваното от виновния водач Н. Г. Т., е ЕГН: ********** моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“, с per.
№ *** е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество „Г.З.“ ЕАД, с ЕИК:
*** за периода от 04.05.2018г до 04.05.2019г.
Излагат се доводи съгласно разпоредбите на КЗ и се сочи, че ответника
е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 14.08.2018г. по реда
на чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ, съгласно уведомително писмо, изпратено на
13.08.2018г. и получено от ответника на 14.08.2018г, видно от обратна
разписка по пратка № 5300027404887. В последствие е предявена и
застрахователна претенция от ищцата за изплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, като ответникът определил
застрахователно обезщетение от 100 000 лева, които са изплатени по
банковата й сметка на 07.12.2020г., съгласно преводно нареждане от
07.12.2020г.
Ищцата не е доволна от размера на определеното й обезщетение, тъй
като не можело да репарира адекватно реално понесените от нея болки и
страдания от внезапната, неочаквана и нелепа загуба на своя баща. Счита, че
застрахователното обезщетение е занижено по размер и не съответства на
характера, интензитета, тежестта и продължителността на болките и
страданията й, както и на практиката на ВКС в аналогични случаи. Твърди се,
че ответникът не е заплатил на ищцата предвидената в закона законна лихва
върху изплатеното обезщетение от 100 000 лева от датата на уведомлението
по чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ до деня преди плащането на сумата - 06.12.2020г.
Сочи се, че за ищцата е налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск, с който претендира да й бъде изплатено допълнително
обезщетение за неимуществени вреди, което да съответства на реално
причинените й болки и страдания, вследствие смъртта на нейния баща по
застраховка ГО на автомобилистите против ответника отговорен за
възстановяване на вредите причинени от застрахования, ведно с дължимата
законна лихва върху обезщетението. Счита, че законната лихва върху
4
претендираното с настоящата искова молба допълнителното обезщетение от
80 000 лева, на основание чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2 т. 2 от КЗ, се дължи от ответника от 14.08.20218г., която дата се
явява по - ранната на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие.
Счита, че претендираното допълнително обезщетение от 80 000 лева за
репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки
и страдания от смъртта на нейния баща - починал в резултат на ПТП на
04.08.2018г. е справедливо, предвид техния вид, характер, интензитет и
продължителност. Според ищцата, претендираният размер на обезщетението
е справедлив и с оглед на трайната съдебна практика на аналогични случаи.
Заявява, че на основание чл. 429, ал.3, от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху вече
изплатеното обезщетение от 100 000 лева от 14.08.2018г. до 06.12.2020г. и
върху допълнително претендираното с настоящия иск застрахователно
обезщетение от 80 000 лева, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 14.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Посочва се, че законната лихва върху вече изплатеното на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева е дължима, но
не е заплатена от ответника, за периода считано от дата на уведомлението по
реда на чл. 430, ал.1, т. 2 от КЗ - 14.08.2018г. до деня преди изплащането на
обезщетението 06.12.2020г и същата е в размер на 23 500 лева /двадесет и три
хиляди и петстотин лева/.
Ищцата прави искане, да се постанови решение, с което да се осъди
„Г.З.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***.
община С., район С., бул./ул. ***, да й заплати сумата от 80 000 лв.,
представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното
й такова в размер на 100 000 лева за репариране на реално претърпените от
нея неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило
на 04.08.2018г., при което е починал нейният баща С.Ж.С., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Моли, да се осъди „Г.З.“ ЕАД да й заплати сумата от 23 500 лв.,
представляваща законната лихва върху вече изплатеното й застрахователно
5
обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лева, считано от датата на
уведомлението на застрахователя по чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ до деня преди
изплащането на обезщетението 06.12.2020г.
Претендира за направените по делото разноски, в това число
възнаграждение за едни адвокат.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка за плащане.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Оспорва предявените искове по основание и размер.
Заявява, че не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" за процесния лек автомобил. Сочи се, че
доброволната претенция на ищцата е получена на 06.11.2020г. по претенцията
е образувана щета:66001800881-9, като след преглед на всички представени
документи е определено и изплатено на 07.12.2020г. застрахователно
обезщетение в размер на 100 000,00 лв. за претърпените от ищцата болки и
страдания от загубата на баща й. Моли се, тези обстоятелства да се отделят за
безспорни.
Твърди се, че така определеното обезщетение е в пълна мяра съобразено
с обективните критерии за справедливост на обезщетението за
неимуществени вреди, а отделно от това е постигнато споразумение с другите
наследници на починалия, на които е платено същото обезщетение в размер
на 100 000,00лв. за причинените им неимуществени вреди от неговата смърт.
Ответникът заявява, че се съобразява със задължителната сила на
влязлата в сила присъда, но изразява следните съображения за
неоснователност на предявения иск:
Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия. Посочва,
че същият е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а от
ЗДВП, като по този начин е допринесъл за получаване на телесните
увреждания, които са причинили смъртта му. Аргументира се, че съгласно чл.
51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите,
обезщетението може да се намали. Посочва, че видно и от цитираните в
исковата молба експертизи от наказателното дело, смъртта е настъпила
поради травми, които са причинени от удари в изпъкналите части на
6
автомобилното купе. Сочи, че такива удари няма да настъпят, ако тялото е
фиксирано с колан. Отбелязва се, че индикация за това е и, че шофьорът на
л.а. „Мерцедес”, който също се движи отпред е оживяла и е със значително
по-леки увреждания.
Оспорва размера на претендираните вреди. Посочва се, че обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство.
Третите лица следва да са увредени, за да имат право на обезщетение за
вреди, причинени от моторни превозни средства. В мотивите и диспозитивите
на постановления № 4/61 г.. 5/69 г. и № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г.
на Пленума на Върховния съд е посочен изчерпателно кръгът на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са
съображения в тази връзка.
Твърди се, че исковете са предявени в изключително завишен размер,
съобразно принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
трайната съдебна практика и социално- икономическите условия и стандарт
на живот в Република България. Изложени са доводи и се сочи, че
претенцията не е съобразена и с възрастта на ищцата и на пострадалия, което
е част от задължителните критерии за съдилищата при определяне на
справедливи обезщетения за претърпените болки и страдания.
Оспорва иска за имуществени вреди по основание и размер.
Посочва, че от събраните по делото писмени доказателства е видно, че
към датата на смъртта, починалият е бил на 66 години, а ищцата на 25 години.
И двамата са били в активна възраст със самостоятелни домакинства. Сочи,
че безспорно загубата на близък е събитие, което носи голяма печал, но
твърденията в исковата молба, както и претендирания размер на обезщетение
не кореспондират с доказателствата по делото. Във връзка с твърденията за
липсата на толкова близка духовна връзка като описаната в исковата молба,
ответникът прави искане за разпит на свидетели.
Заявява, че индикация за горното е и фактът, че другите деца на
починалия С.Ж.С. са сключили с дружеството споразумения за доброволно
7
уреждане на претенциите им с определено и изплатено обезщетение в размер
на по 100 000 лв., колкото са платили и на ищцата.
Развити са подробни съображения и е посочена съдебна практика.
По претенциите за законна лихва е изложено, че неоснователността на
главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за лихва, поради
което оспорва основанието на предявения иск за лихва и счита същия за
неоснователен.
Посочено е, че съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1)
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2) изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Заявява, че видно от представената с исковата молба от ищците
„Застрахователна претенция“, претенцията за обезщетение е предявена
извънсъдебно на 06.11.2020г., плащането е извършено на 07.12.2020г.,
следователно в настоящия случай не се дължи законна лихва. Твърди се, че
неоснователно ищцата посочва в исковата молба, че лихвата следва да се
дължи от датата на уведомяването на застрахователя за събитието. Излага
аргументи, че разпоредбата на чл. 497 от КЗ се намира в глава четиридесет и
седма от КЗ „Задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите”, разпоредбата цитирана от ищцата - чл. 430, ал. 1. т.2 от КЗ
въвежда задължение за делинквента да уведоми застраховател за вредоносно
събитие, а съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ в застрахователната сума се включват
и лихви, които могат да текат от уведомяването по чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Сочи, че тези разпоредби - чл.429 и чл.430 от КЗ се намират в глава
четиридесет и първа – „застраховане на гражданска отговорност” и са общи
разпоредби. Заявено е, че посочената разпоредба на чл. 497 от КЗ се явява
специална спрямо разпоредбите на чл. 429 и чл. 430, това е така, защото
съществуват много застраховки, по които се покрива гражданска отговорност
- напр. Отговорност на превозвачи, адвокати, нотариуси, ЧСИ и прочие и
само при липса на специална уредба се прилагат разпоредбите на чл.429 и
чл.430. Твърди се, че в настоящия случай има специална уредба, доколкото
8
процесната застраховка е застраховка „гражданска отговорност" на
автомобилистите, уредена в глава четиридесет и седма от КЗ.
В случай, че съда намери предявените искове за основателни,
ответникът счита, че законната лихва се дължи от застрахователя не по-рано
от 06.02.2021г.
Претендират се сторените съдебноделоводни разноски в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата е депозирала по делото допълнителна искова молба, с която
изцяло поддържа всички обстоятелства, изложени в исковата молба, ведно с
всички доказателствени искания.
Изразява следното становище по фактическите твърдения на
дружеството:
За неоснователни и необосновани намира възраженията за
прекомерност на предявената претенция.
Счита, че са неверни твърденията на ответника, че ищцата и баща й са
живели в отделни домакинства и връзката по между им не била близка.
Заявено е, че както е посочено в исковата молба, В.С. е най - малкото дете на
С.Ж. и единственото, което живее заедно с баща си, в общ дом, в едно
домакинство до момента на неговата смърт и съвместно с него управлява
семейния бизнес. Твърди се, че ищцата има изключително силна емоционална
и духовна връзка със своя баща. Именно поради тази силна привързаност към
починалия и изградената по между им трайна, дълбока емоционална връзка,
ищцата много мъчително и болезнено изживява неговата загуба. Претърпява
изключително тежка криза, животът й се променя необратимо, болезнено и
мъчително понася загубата на своя баща. Преживява силен емоционален
стрес, много подтисната, стресирана и разстроена, изпитва силна тъга и
болка, непрежалима скръб по починалия.
Твърди се, че неотносими и правноирелевантни към спора са
подписаните със застрахователя споразумения с две от децата на починалия
С.Ж.. Сочи се, че споразуменията се сключват при взаимни отстъпки и
компромиси от двете страни и не представляват критерий за справедливост
по чл.52 от ЗЗД. Посочено е, че както и ответникът твърди, всяко увредено
лице е било в индивидуално отношение със своя баща, създало е
индивидуална връзка с него и преживява загубата му с различен от
останалите наследници интензитет, тежест, болезненост и продължителност.
Заявено е, че ако две от децата на С.Ж.С. са приели, че размера от 100 000
лева изцяло репарира претърпените от тях болки и страдания от смъртта му,
не означава, че същата сума ще е достатъчна да удовлетвори и понесените
неимуществени вреди от ищцата. Твърди се, че претърпените от ищцата
болки и страдания от смъртта на починалия са с много по - висок интензитет,
тежест, болезненост и продължителност от тези на останалите наследници.
Сочи се, че претенцията на В.С. е изцяло съобразена с критериите за
9
справедливост, регламентирани в чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна
практика в аналогични случаи. Посочено е, че следва да се има предвид, че
критерий за справедливост е и икономическата конюнктура в страната, която
намира израз в определения лимит на отговорност на застрахователите по
застраховка „ГО“ /минимална застрахователна сума/, която за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер
на 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица.
Твърди се, при определяне и извънсъдебното изплащане на сумата от
100 000 лева по сметката на ищцата, не са спазени критериите за
справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че не е отчетена силната и
дълбока емоционална връзка, която е съществувала между ищцата и нейния
баща и как претърпяната загуба се е отразила на живота й.
Посочва се, че всички цитирани в отговора на исковата молба съдебни
решения са неотносими към спора, тъй като не визират сходни, аналогични
казуси с настоящия, а и съдебната практика не е критерий за справедливост
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и не обвързва
решаващия съд. Счита, че това е въпрос по същество на спора и следва да
бъде коментиран след приключване на съдебното дирене, още повече, че
както твърдял и самият ответник, отношенията между ищцата и нейния баща
са индивидуални, индивидуални и субективни са също така характера,
интензитета, продължителността, тежестта на претърпените от В. болки и
страдания и самостоятелно следва да бъде преценен и справедливия размер на
претенцията й.
Счита, че неоснователно и необосновано е направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Заявено е, че
опитът на ответника да обоснове твърдението си, че бащата на ищцата е
пътувал в процесния автомобил без поставен обезопасителен колан, е
необоснован и такова едно твърдение остава изолирано на базата на
находките по наказателното производство, подробно описани в огледния
протокол за ПТП, както и на целия доказателствен материал и установения
механизъм на процесното произшествие. Сочи се, че ударът между двете
МПС е челен /предна дясна част на лек автомобил „Мерцедес“ контактува с
предна дясна част на товарен автомобил „Фолксваген“ ЛТ 40 с ДК№ ***/,
като починалият С.С. е пътувал именно на предна дясна седалка на л. а.
„Мерцедес". Отбелязано е, че това е причината водачите както на л. а.
„Мерцедес“, така и на товарен автомобил „Фолксваген“ да не са получили
тежки телесни наранявания и да са оцелели след процесното ПТП. Посочва
се, че товарният автомобил е с по-висок масов център, което определя
придаване на кинетична енергия на по-голяма височина в сравнение с
евентуално придадена такава от лек автомобил и съответно получаване на
травматични увреждания с по сериозен характер и интензитет в областта на
торса и в частност на гърдите на пасажера возещ се на предна дясна седалка в
„Мерцедеса“. Следвало да се отчете и настъпилия удар в задната част на
предна дясна седалка в автомобил „Мерцедес“ от тялото на возещият се отзад
в дясно пасажер и респективно деформации и придвижване на самата седалка
10
напред в обема на купето. Сочи се, че в подкрепа на това, че починалият е бил
с поставен предпазен колен е и факта, че същият не е загинал на място при
този тежък инцидент, а смъртта му е настъпила в последствие в болницата,
като причината за това са били тежките гръдна и коремна травми, а не тежки
травми в областта на главата, каквито несъмнено би имало, ако С. е пътувал
без поставен предпазен колан. Моли, да се има предвид, че при сблъсък с
такъв интензитет въздействат много големи сили и съприкосновението на
тялото на пътника с части от купето на автомобила е неизбежно, особени при
наличието на сериозни деформации по купето, каквито са налице в
настоящия случай.
Заявено е, че неоснователни са възраженията на ответника относно
дължимостта на законната лихва.
Изложено е, че застрахователното дружество е уведомено от
застрахования делинквент за настъпилото застрахователно събитие на
14.08.2018 г. по реда на чл. 430, ал. 1 т. 2 от КЗ, съгласно уведомително
писмо, изпратено на 13.08.2018 г. и получено от ответника на 14.08.2018 г.,
което е видно от обратна разписка по пратка № 5300027404887. Твърди се, че
за периода от 14.08.2018 г. до деня преди извършване на плащането -
06.12.2021 г., застрахователят дължи на ищцата законна лихва за забава върху
изплатеното й обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лева, не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента или сумата от 23 500 лева. Сочи се, че от
същата дата - 14.08.2018 г., ответникът дължи законна лихва и върху
допълнително претендираното от ищцата обезщетение от 80 000 лева на
основание чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2 т.
2 от КЗ. Аргументира се, че съгласно чл.429, ал.З, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493,
ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или
от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция. /в този смисъл посочва съдебна практика/.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения. Намира за неоснователни въведените от ищеца оплаквания
относно възражението за неоснователност на предявената претенция. Сочи,
че действително съдът ще прецени размера на справедливото обезщетение, но
посочване в допълнителната искова молба, че непременно този размер ще
бъде над размера на платеното от ответника доброволно обезщетение, не
почива на представените от страните доказателства. Заявява, че не може да се
съгласи с изложените от ищеца оплаквания, касаещи „поставянето му под
общ знаменател“ с другите деца на починалия. Посочва, че в исковата молба,
както и в допълнителната искова молба се твърди, че починалият бил лице,
11
което е в много добри отношения с членовете на семейството си, не се
посочвало да е бил в лоши отношения с никого, в същото време другите му
наследници са постигнали споразумение за претърпените от тях
неимуществени вреди от неговата смърт и са получили сума, каквато е
получил и ищецът. Отбелязва, че освен, че са живеели в едно домакинство, не
се сочи връзката между тях да е била по-интензивна от връзката между
починалия и другите му наследници, както и не се представят доказателства,
че именно ищецът по-тежко приема загубата на баща си в сравнение с
другите наследници. Заявява, че при това положение всички трактати в
допълнителната искова молба по отношение на принципа на справедливост,
закрепен в чл.52 от ЗЗД, съдебната практика по сходни случаи и т.н. се явяват
по негово мнение по-отдалечени от настоящия случай в сравнение с
постигнатите споразумения с другите наследници на починалия. Посочва, че
живеенето в едно домакинство не може само по себе си да предполага, че
лицето е по-близко с човека, с който живее, както и че същият страда повече
в сравнение с другите деца на починалия. Сочи, че законът не прави такава
презумпция и тези твърдения следва да бъдат доказани на общо основание от
ищеца. Излага доводи и посочва, че тези твърдения на ищеца биха могли и да
са верни, но на този етап са голословни.
Заявява, че не е съгласен с изложеното оплакване, че възрастта на
починалия не е елемент, който съдът следва да зачете при определяне на
справедливото обезщетение. Посочва, че още от 1968 с постановление №4 на
ВС този въпрос е решен - „ При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди."
С оглед оспорването на възражението за съпричиняване, заявява, че
поддържа същото, както и направените доказателствени искания.
Намира за неоснователно искането за приложение на чл. 429, ал. 2, т. 2
от КЗ по отношение на претенцията за законна лихва. Заявява, че това е така,
защото тази разпоредба се намира в общите правила за застраховките, а
разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ урежда именно застраховката „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. В този смисъл, ответникът сочи, че
разпоредбата на чл. 497 се явява специална спрямо посочената от ищците
разпоредба на чл. 429 от КЗ и като такава я дерогира.
12
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С влязла в сила присъда № 34/20.10.2020 г. по НОХД №
20205500202184/2020г. по описа на Окръжен съд - С.З. е призната Н. Г. Т. за
ВИНОВНА в това, че на 04.08.2018 г. на път І-5, км 238, в землището на
община С.З., при управление на МПС - лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “Ванео”, с рег. № *** нарушила правилата за движение, предвидени в
Закона за движение по пътищата, в частност чл.20, ал.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинила смъртта на С.Ж.С..
Видно от удостоверение за наследници № 19/05.11.2020 г. на Община
С.З., с. Старозагорски бани, ищцата В. СТ. Ж. е дъщеря на починалия С.Ж.С..
Налице е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" за процесния лек автомобил марка “Мерцедес”, модел
“Ванео”, с рег. № ***.
По доброволната претенция на ищцата, получена на 06.11.2020г. и по
която е образувана щета: 66001800881-9, е изплатено на 07.12.2020г.
застрахователно обезщетение в размер на 100 000,00 лв. за претърпените от
ищцата болки и страдания от загубата на баща й.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
свидетелите Недялка Гочева Т. и Денчо Димов Господинов установяват, че
наличието на близка и трайна емоционална връзка между ищцата и нейния
баща. В. и нейния баща били много близки, имали силна емоционална и
духовна връзка по между си, топли и сърдечни отношения. Единствено
ищцата, от всичките четири деца на починалия е била с него до смъртта му,
живели са в общ дом, в едно домакинство, заедно се грижили и управлявали
семейния бизнес - животновъдство и земеделие. От ранна детска възраст,
пострадалият е обграждал с обич и внимание ищцата, тя е била негова
любимка. Помагал й с уроците, интересувал се е от приятелите й, бил
неотлъчно до нея. В. споделяла всичко с баща си, търсила неговата подкрепа
и опора, той бил нейният пример в живота. В последствие, след като
завършва образованието си, се включила и в семейния бизнес. Винаги била до
баща си - помагала при отглеждането на животните, започнала да се занимава
и със земеделие. Поела административната работа, участвала в проекти,
срещала се с партньори на баща си, търговци и клиенти. В знак на уважение
към своя баща, дал на детето си неговото име. Много тежко и мъчително
изживяла загубата на своя баща. Загубила своя родител, най - добър приятел,
13
съветник, наставник. Лишена била от възможността да бъде подкрепяна,
подпомагана морално, духовно и по всякакъв друг начин, включително не
можела да се ползва от личните грижи, внимание и помощ на пострадалия, от
неговите ценни съвети. Ищцата претърпяла тежка житейска криза. Преживяла
силен емоционален стрес от внезапната и неочаквана смърт на своя баща,
много подтисната, стресирана, разстроена, изпитва силна тъга и болка.
Променили се изцяло разбиранията й за ценностите в живота. Чувства се
неуверена и несигурна, непълноценен човек, неспокойна и напрегната,
нарушил се съня й, трудно се адаптира в обществото, затварила се в себе си.
Съдът кредитира тези свидетелски показания, тъй като същите са имали
преки и непосредствени впечатления за отношенията между ищцата и нейния
баща.
Видно от заключението на КСМАТЕ се установява, че Лекият автомобил
„Мерцедес Ванео“ е оборудван с предпазни колани за всички места в
автомобила. Силите, действащи на телата, разглеждани в подвижната
координатна система на автомобила, са преносни, центробежни и
кориолисови инерционни сили. Първите се дължат на ускоренията на
преносните точки - точките от подвижната координатна система на
автомобила, а вторите и гретите зависят от релативната скорост на телата
спрямо автомобила, пропорционална на ъгловата скорост на масовия му
център.По време на удара с товарния автомобил за всяко от телата в
Мерцедес доминиращи са преносните инерционни сили. Това е така предвид
неимоверно големите преносни ускорения на масовия център на автомобила
по време на удара с товарния. След него и последващото движение на
автомобила, инерционните сили са съизмерими помежду си по големина, като
менят своето направление и посока спрямо купето на автомобила.
Движението на автомобила веднага след удара е квазиравнинно със
съставящи - транслационна и ротационна.
Тази сила по време на удара е насочена за телата в л.а. ..Мерцедес*' в обратна
посока на ускорението на масовия център, респ. обратно на вектора, или за
всяко тяло е насочена косо напред и на ляво спрямо купето на автомобила
Мерцедес. Гази компонента на силата възниква при удара между МПС и
рязко намалява след него предвид значително по-малката стойност на
ускорението на масовия център на автомобила при движението му след това.
Тази сила е доминантна за нанасяне на най-тежките травматични увреждания
по тялото на пострадалия. Разкъсноконтузна рана, кръвонасядания и
14
охлузване по челото в дясно изразяващи се в: средата и леко над дясната
вежда се установи рана с неравни и охлузени ръбове, дъно изпълнено с
кафеникава коричка, с размер 1.2/1,8 см. Около нея кожата е бледо синкаво
кръвонаседната. По челото в дясно на 1.5 см. от средината линия се намери
дълбоко кафеникаво охлузване на кожата с размери 3/2 см. Над него кожата е
бледо синкаво кръвонаседната. Гръдна травма - кръвонасядания на кожата на
гръдния кош изразяващи се в: бледо синкаво кръвонасядане по предната
дясно страничната повърхност по средна мишнична линия с размер 6/10 см.,
както и петнисти кръвонасядания под лявата гърда и по долната трета в
дясно...."; счупване на VI. VII и VIII ребра в дясно по средна мишнична линия
и по лопаткова линия, счупване на И и III ребра по ключична линия и V. VI.
VII и VIII ребра в ляво по предна и средна мишнична линия с кръвонасядания
около счупванията; контузия на белия дроб в дясно: свободно изляла се кръв
в гръдната кухина. Коремна травма - разкъсване на слезка е наложило се
оперативно отстраняване на същата; контузия е пропуквания на повърхността
и в дълбочина на черния дроб. наличие на свободно изляла се кръв в
коремната кухина - 150 мл.; Счупване костите на срамната кост с
кръвонасядане на тъкани около тях:
Охлузване и кръвонасядане на лявото коляно: повърхностна рана в горната
трета по вътрешната повърхност на лявата подбедрица. На базата на
установените травматични увреждания и описания механизъм на движение на
тялото в предходния въпрос експертизата приема, че лицето е било с поставен
обезопасителен колан към момента на произшествието.
Ако пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан травматичните
увреждания щяха да са много по тежки, като такива щяха да са налични и в
областта на главата.
По делото е назначена нова КСМАТЕ от заключението на което се
установява, че процесния лек автомобил „Мерцедес" е оборудван фабрично с
предпазни колани за всяко от местата за него. В резултат на челния
приплъзващ удар на Мерцедес Ванео с товарния автомобил който за него
също е челен /приплъзващ се е създал ударен импулс който е преминал
отдясно на масовия център на Мерцедес Ванео с направление от зоната на
контакта ( преден десен състав) назад като е сключил остър ъгъл с
надлъжната ос на този автомобил. От така протеклия механизъм на самия
15
удар при процесното ПТП, лек автомобил Мерцедес Ванео се е придвижил
назад, като същевременно се е завъртял по посока на часовата стрелка -
поглед отгоре. В тази връзка тялото на починалия се е устремило първо
напред и надясно, след което от инерционните сили се е устремило на ляво, а
при самото установяване в покой се е устремило и на дясно. Тези движения
на тялото са възможни при не поставен предпазен колан. При поставен
предпазен колан тялото на починалия не би имало движение напред и
надясно, но ще има известна свобода за движение на торса на тялото на ляво
и на дясно. Предпазният колан основната му цел е да предпази
главата,гръдният кош и корема от директна травма с вътрешния интериор на
автомобила. При пострадалият травмите са в четири самостоятелни
структурни кухини на тялото: Главата - където травмата е значително малка
поради защитните действия на въздушните възглавници. Травмите са малки
незначителни рани- описание от аутопсионият протокол; В средата и леко над
дясната вежда се установи рана с неравни и охлузени ръбове, дъно изпълнено
с кафеникава коричка с размер 12/1.8 с/и. Около нея кожата е бледо синкаво
кръвонаседната. По челото в дясно на 1.5 см. от средината линия се намери
дълбоко кафеникаво охлузване на кожата с размери 3/2 см. Над него кожата е
бледо синкаво крьвонаседната; Гръдният кош- където тежестта на травмата е
особено тежка и показва липсата на каквато и да било защита на тази част от
тялото на базата на поставен предпазен колан. Травмата е описана така в
аутопсионният протокол. Външен оглед: бледо синкаво коъвонасядане по
предната дясно страничната повърхност по средна мишнична линия с размер
6/10 см., както и петнисти кръвонасядания под лявата гърда и по долната
трета в дясно". Вътрешен оглед: Намериха се счупвания на ребра в двете
гръдни половини. В дясна гръдна половина VI. VII и VIII ребра по средна
мишнична линия и средна лопаткова линия. В лява гръдна половина II и III по
средна ключична. V, VI, VII и VIII по средна мишнична и предна мишнична
линии. Около тези счупвания меките тъкани са мораво кръвонаседната.
Счупени са 3 ребра в дясно и 6 ребра в ляво. Или общо 9 ребра. В различни
плоскости.Установи се около 400-500 мл. свободно изляла се кръв в дясна
гръдна кухина. Лесният бял дроб е леко прибрани към привратника.
Повърхността да двата бели дроба моравосивкава. По страничните и долни
повърхности на десния бял дроб се виждат надигнати овални тъмно-чеовени
участъци с размери 1-3 см., като на места тъканта е с нарушена цялост.Това
16
доказва контузия на десен бял дроб и хемоторакс. Невъзможно е да имаме
такава тежка травма при положение на поставен колан. Коремна кухина -
тежка травма засягаща два паренхимни органа /черен дроб и слезка/ същите
стоящи в ляво и дясно на коремната кухина. От аутопсионният протокол: В
коремната кухина се установи около 150 мл. свободно изляла се коъв.
Слезката липсва, като в захващащия апарат се намериха оформени чуианчета
пристегнати с хирургични нонии. Черният дроб е с обичайни размери, като по
предната и по задна повърхност на левия чернодробен дял се установиха
множество пропуквания. Пои тези травми, акцента на удара на тялото е
значителен в друг твърд предмет от купето на колата. Такъв вид наранявания
на слезката и черният дроб изисква сериозно травматично въздействие върху
тях поради това .че те са значително еластични и не се нараняват лесно. За
това е измислен и долният контур на колана предпазваш свободното политане
на корема и таза и травмирането му в околни предмети. Счупване на таза От
аутопсионният протокол: Намериха се счупвания на двете рамена на срамната
кост на таза, като меките тъкани в тази област са кръвопропити. При наличие
на колан тази зона на таза не може да се счупи поради плътното прибиране
към седалката от колана. Не се възприема поставен колан на пасажера: От
данните в Протокола от местопроизшествието се намериха с отворени предни
ербеци автомобилът е на включена 5-та предавка. Десният колан е блокиран в
прибрано състояние. Левия колан е разгънат. Изключително тежката травма,
която колана не би допуснал: Не поставеният колан е довел до много тежките
увреди на пострадалият и с това е допринесъл за фаталният изход от
инцидента. В съдебно заседание вещите лице установяват,че са налице три
травми, всяка една от които е смъртоносна. На пострадалия е извършена
оперативна интервенция и независимо от нея и седемте дена престой в
болничната обстановка, не е успял да преживее, което гарантира, че при
такова положение не може да се гарантира, че при поставен колан той е
можел да бъде спасен. Защото ударът е съвсем локален. Той си има страна,
която е по – тежко пострадалата – дясната страна - гръден кош, бял дроб,
черен дроб. Поради строго дясната страна на травмата и поетата по – голяма
част от удара в дясно, независимо дали е с поставен колан, той може пак да
завърши с фатален край.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
17
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП
– 04.08.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно съдебната практика, гражданският съд е обвързан от
задължителната сила на присъдата, постановена по НОХД №
20205500202184/2020г. по описа на Окръжен съд - С.З., която съгласно чл.
300 ГПК е задължителна за гражданският съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Тези въпроси не могат да
се пререшават в настоящото производство.
Предвид изложеното настоящият състав приема за установени
противоправността /нарушение на правила за движение от водача/,
причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от престъпния
18
състав. С оглед на гореизложената фактическа установеност, посредством
събраните по делото писмени доказателства, се установява причинната връзка
между настъпилите телесни увреждания и настъпилото пътнотранспортно
произшествие, поради което съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението за
обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при
управление на МПС.
Безспорно е, че в резултат на произшествието, пътуващият на предната
дясна седалка в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“, с per. №
*** - С.Ж.С. е получил тежки телесни увреждания, в резултат на които, на
06.08.2018г. е починал.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно
даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата разяснение, не е
абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а
всякога е свързано с преценка на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима
съдебна практика.
В конкретния случай от показанията на свидетелите се установи, че
19
ищцата много тежко е приела загубата на нейния баща. Покрусена от факта,
че загинал нелепо и внезапно. Изгубила е своя баща, който не може да
прежали. Загубила е своя родител, най - добър приятел, съветник, наставник.
За ищцата е налице най - тежкият житейски резултат, лишена е от
възможността да бъде подкрепяна, подпомагана морално, духовно и по
всякакъв друг начин, включително не може да се ползва от личните грижи,
внимание и помощ на пострадалия, от неговите ценни съвети. Ищцата е
претърпяла тежка житейска криза. Преживявала е силен емоционален стрес от
внезапната и неочаквана смърт на своя баща, много е подтисната, стресирана
разстроена, изпитва силна тъга и болка. Променили са се изцяло разбиранията
й за ценностите в живота. Чувства се неуверена и несигурна, непълноценен
човек, неспокойна и напрегната е, нарушил се съня й, трудно се адаптира в
обществото, затворила се в себе си.
От всичко казано до тук е видно, че справедливо обезщетяване по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това е прието в Постановление № 4/1968 год.
означава да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретните лица, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите и занапред.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявения от
ищцата иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 80 000 лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение
над изплатеното й такова в размер на 100 000 лева за репариране на реално
претърпените от нея неимуществени вреди е основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, че пострадалия с
поведението си е допринесъл за настъпване на повечето по вид и по-тежките
по степен увреждания в резултат на ПТП. За да бъде намалено обезщетението
за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени
20
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв
начин. Вещите лица по новата КСМАТЕ сочат, че в конкретния случай е
налице много тежък, локализиран удар в определено място и не винаги може
да се гарантира, че пострадалият в резултат на такъв удар може да преживее
травмите - три групи травми, всяка една от които е смъртоносна. Експертът
уточнява, че ударът е съвсем локален и има страна, която е по - тежко
пострадалата - дясната страна. В конкретния случай, вещото лице по новата
КСМАТИ е категоричен, че поради строго дясната страна на травмата и
поетата по - голяма част от удара в дясно, независимо дали пострадалият е с
поставен колан или не, той може пак да завърши с фатален край.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от датата на предявената пред застрахователя претенция – 14.08.2018 г..
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай на 14.08.2018 г. ищците са депозирала заявление за
обезщетение, поради което следва да се приеме, че застрахователят е
уведомен за процесното ПТП именно от тази дата за него настъпва
задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от
КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се
дължи както е поискано в ИМ от 14.08.2018 г. до датата на окончателното
плащане.
21
Като се има предвид горното, основателна е претенцията на ищцата,
ответникът да й заплати и дължимата законна лихва върху вече изплатеното
обезщетение от 100 000 лева за периода от 14.08.2018г. до 06.12.2020 г.
/датата на изплащане на обезщетението/, в размер на 23 500 лв..
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по делото разноски съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер 4165 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът /застрахователя/ следва да
бъде осъден да заплати върху уважената част от исковете дължимата 4 % ДТ
по сметка на съда, в размер на 4140 лв..
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., п.к. ***. община С., район С., бул./ул. ***, да заплати на В. СТ. Ж.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес село *** чрез адвокат Р.Ж. от АК - С.З.
сумата от 80 000 лв., представляваща допълнително застрахователно
обезщетение над изплатеното й такова в размер на 100 000 лева за репариране
на реално претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е починал нейният
баща С.Ж.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2018г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 23 500 лв., представляваща
дължимата законна лихва върху вече изплатеното обезщетение от 100 000
лева за периода от 14.08.2018г. до 06.12.2020 г.
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., п.к. ***. община С., район С., бул./ул. ***, да заплати на В. СТ. Ж.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес село *** чрез адвокат Р.Ж. от АК - С.З.,
22
сумата от 4165 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., п.к. ***. община С., район С., бул./ул. ***, да заплати дължимата
държавна такса в размер на 4140 лв., по сметка на ОС С.З. в обслужващата го
банка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
23