Р Е Ш Е Н И
Е
№………/19.03.2021г., гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в открито
заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
при
секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №732 по описа на Съда за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 761 постановено на 21.07.2020г. по гр.дело
№ 4397 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г. е осъдена Община П., ЕИК *********, с
адрес: гр. П., бул. „България“ № 2, представлявана от кмета Т.Д.П., да заплати
на С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл.
52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 2
400 лв.представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие настъпило
травматично увреждане от падане на 12.07.2018 г. в изкоп на тротоара на
ул. „П.“ в гр. П.,
предявен като
частичен иск от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 2 400 лв., считано от датата на увреждането - 12.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 2 400 лв. до
пълния предявен размер от 5 000 лв., предявен като частичен иск от 25 000
лв.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът
Община П. обжалва решението и твърди,че същото е неправилно, необосновано, при
постановяването му са нарушени съдопроизводствените правила, отнасящи се до
преценка на събрания по делото доказателствен материал,налице е необоснованост
на фактическите изводи на съда. Изводът на съда ,че отговорността на Общината е по
реда на чл.49 от ЗЗД е неправилен. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за възложителя
на работата и за причинените вреди отговорят работниците или служителите, а по делото
не е установеното Общината да е възложител на работа. На следващо място твърди,че
Общината не носи отговорност по чл.45 от ЗЗД тъй като е юридическо лице, т.е
Община П. не е пасивно легитимиран ответник в процеса.Твърди жалбоподателят,че
не е налице солидарна отговорност между Община П. и „Е. Юг“ЕАД. Решението е
необосновано и в изводите на съда за наличие на съпричиняване само в размер на
¼ от вредоносния резултат. Определения размер на обезщетението е
завишен. Искането е решението да бъде отменено, а искът бъде отхвърлен от въззивната
инстанция като неоснователен.
Въззивникът „Е. Юг“ЕАД обжалва решението
в частта досежно определения размер на обезщетението,като твърди,че решението е
неправилно тъй като е нарушен чл.52 от ЗЗД. Определеният размер на
обезщетението е несправедлив, тъй като дори и да се приеме, че исковете са
доказани по основание, определения размер на обезщетението е необосновано
висок. Искането е решението да бъде отменено, въззивната инстанция реши спора по
същество, като отхвърли предявения иск като недоказан по размер ,евентуално да
се намали размера на обезщетението така че обезщетението да е справедливо.
Против решението е постъпила
въззивна жалба и от ищцата в първоинстанционното производства в частта, с която
искът за обезщетение в размера над уважения до претендирания от 5000,00 лева е
отхвърлен като неоснователен. Твърди въззивницата,че решението е неправилно,
тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, както и със задължителната
съдебна практика по казуси-сходни с настоящия.
Твърди, че присъденото обезщетение е твърде занижено. В подкрепа на
твърдението анализира събраните по делото доказателства. На следващо място въззивницата
твърди,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че е налице съпричиняване
на вредоностния разултат от нейна страна. Твърди,че ответникът не е успял в условията
на главно и пълно доказване да установи,че е налице съпричиняване от страната
на ищеца. Анализира фактите по делото и твърди,че пострадалата не е имала
възможност да предотврати инцидента.
Твърди,че решението е необосновано. Искането е решението в обжалваната
част да бъде отменено ,а искът уважен в претендирания размер от 5000,000 лева,
ведно с лихва за забава от датата на настъпване на инцидента 12.07.2018г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл.263,ал. от ГПК са
постъпили отговори на въззивните жалби.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателите доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото
доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Установената от първоинстанционния съд фактическата установка по спора не
се спори от страните във въззивното производство ,и тя е следната: С Разрешение
за строеж № 39/12.06.2013 г. Община П. е разрешила на „ЕВН България SP“ ЕАД да извърши: подмяна на
кабелна линия 20 kv от ТП „Г.Г.“ до ТП „Ч.“ в гр.
П., презаверено на 10.06.2016 г. на основание чл. 153, ал. 3 от ЗУТ.
На 27.06.2018 г. е открита строителна площадка и определена строителна
линия и ниво на строеж „подмяна на кабелна линия 20 kv от ТП „Г.Г.“
до ТП „Ч.“ по плана на гр. П. с възложител третото лице-помагач „Е. Юг“ ЕАД и
строител „Ди Ти Ай“ ООД.
На 12.07.2018 г. при преминаване на тротоара на ул. „П.“ в гр. П. ищцата С.С.
е паднала в изкопа, направен на тротоара пред дома й.
В резултат на падането ищцата е получила:
разкъсно-контузна рана с частична лезия на мускулус гастрокнемиус на дясната
подбедрица, което наложило оперативно лечение - зашиване, разкъсно-контузна
рана на лявото коляно, кръвонасядания по крайниците - в областта на лявото
рамо, лявото коляно, лява бедро и дясна подбедрица-в този смисъл е заключението
на съдебно-медицинската експертиза.Ищцата е търпяла интензивни болки и
страдания непосредствено след травмата и в ранния следоперативен период.
Постепенно болките са намалели по интензивност, но са били налице за около
25-30 дни от травмата. Описаните увреждания са резултат от действието на твърд
тъп предмет като общ механизъм и отговарят да са получени по начина, описан в
исковата молба. По тялото на ищцата са налице ръбци от получените две разкъсно-контузни рани по долните крайници. Оздравителният
процес е приключил с оздравяване и е по-продължителен от обичайните срокове,
поради възрастта на пострадалата-84години към момента на инцидента, и наличието
на придружаващи заболявания – неинсулинозависим захарен диабет и исхемична
болест на сърцето. Увреждането е предизвикало негативни психични последици за ищцата. От представения по делото
амбулаторен лист № 4253/05.09.2018 г., издаден от д-р Ж.Ш. се установява, че
ищцата страда от безсъние, безапетитие, тревожност, страховити изживявания, за
което съгласно приложената рецептурна бланка са й предписани съответните
медикаменти.
Въз основа на така установеното с обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел следното: Падането на ищцата е в пряка
причинно-следствена връзка с неподдържането на тротоара в изправен вид, което е
законово задължение на ответника. Тротоарът -
представлява публична общинска собственост и като такава задължение на Община П. е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й
задължения по чл. 31 от ЗП, респ. чл. 167, ал. 1 от
ППЗП. Ответникът
не е установил в процеса на доказване, че е изпълнил правното си задължение да
поддържа състоянието на тротоара с цел осигуряване на безопасното придвижване
по него - безспорно е установено по делото, че на 12.07.2018 г., около 09,45
ч., на тротоара пред входната врата на къщата на ищцата, находяща се на ул. „П.“
№ 26 в гр. П. е имало изкоп, като не са били поставени необходимите ленти за
обезопасяване и платно за безопасно преминаване. Следователно, установен е
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитeлно-гаранционната
отговорност на Общината за противоправното бездействие на нейни служители – по
реда на чл. 49 от ЗЗД.Съдът е приел възраженията на ответника,че не отговоря за
неоснователни по следните съображения: На
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА и чл.
11, ал. 1 от ЗОС Общината
като собственик на тротоара, следва да го
управлява с грижата на добрия стопанин. Била е налице обективна
възможност за обезопасяването на тротоара. За всички
вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от бездействието на лицата,
на които е възложена дейността по поддръжка на имотите-общинска собственост, вкл.
бездействието на контролните органи на общината за отстраняване на допуснатите
нарушения – необезопасяването на тротоара на ул. „П.“ в гр. П.,
общината отговаря имуществено на основание чл. 49 от ЗЗД вр.с чл. 45 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 124/18.07.2019 г. по гр.д. № 3057/2018 г.
на ВКС, IV г.о.). Община П. е
следвало да осъществява контролните си функции и да предприеме всички мерки за
безопасното придвижване на гражданите по прилежащия към имота на ищцата тротоар
на ул. „П.“ в гр. П.. В случая Общината отговаряла спрямо увреденото лице – ищцата, на основание чл. 49 от ЗЗД, защото наличието на необезопасен изкоп на тротоара, явяващ се причина за инцидента, е резултат не само от бездействието на „Е. Юг“ ЕАД и служителите на изпълнителя, но и от бездействието на длъжностните лица, на които общината е възложила изпълнението на задълженията, свързани с недопускането,
респ. отстраняването на дупки по пътната настилка на територията на общината
и поддържането на тротоарите и улиците във вид, годен за нормалната и безопасната експлоатация, с
оглед обичайното им предназначение (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС
по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о.). Настоящият
съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд
,съобразени с практиката на ВКС, поради което и възраженията на въззивника
Община П.,че не отговоря по чл.45 от ЗЗД са несъстоятелни. Никъде в мотивите си
съдът не е обсъдил отговорността по чл.45 от ЗЗД, а изрично е подчертал ,че
отговорността на Общината е гаранционно- обезпечителна за виновно поведение по
-чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД.По общо правило всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е
причинил другиму -чл. 45 ЗЗД. Но законът допуска отклонение от това правило: този:, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа -чл. 49 ЗЗД. Отговорността
по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност
е различна от договорната и деликтната отговорност. Тази отговорност е такава за чуждо противоправно и
виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. В този случай лицето, което възлага на друго лице
някаква работа, не върши нищо непозволено. Има се предвид възлагане на
работа, позволена от закона,т.е щом чл. 49 ЗЗД има предвид възлагане на друго
лице "някаква работа", която е позволена от закона, в такъв случай този, който е възложил работата, не е
извършил нещо противоправно и виновно.
Следователно това, което той е извършил - възлагането на друго лице някаква работа,
не е граждански деликт и не може да се търси вина у възлагащия работата. Това
становище намира опора в-разпоредбата на чл. 54 ЗЗД, според която лицето, което
отговаря за вреди, причинени виновно от
другиго, има иск против него за това, което е платил. Ако отговорността на лицето, което е възложило
работата, се обуславяше от неговата вина, тогава такъв иск ще е недопустим като противоречащ на общия принцип
-чл. 45 и 53 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 54 предпоставя, че у възложилия работа
няма вина,затова му предоставя иск против натовареното лице за всичко, което е
платил на пострадалия от неговите виновни и противоправни действия при и по повод изпълнението на възложената му
работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД
има обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия
работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа
причини виновно вреди на пострадалия. А това значи, че за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими
следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия ;вредите да са причинени от лице, на което отговорният
по чл. 49 ЗЗД е възложил работа и вредите да са причинени виновно при или по
повод изпълнението на възложената работа. И ако този,комуто е възложена
работата виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за
възложителя е всякога налице, макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена
от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може
успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето,
на което ответникът е възложил
някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са
извършени по повод или при изпълнение на работата.
В настоящия случай, съдът приема за
установено, че надзорът върху улицата респективно върху тротоара, от който
произтича увреждането на ищцата, е упражняван именно от нейния собственик -
ответника по делото :Община П..
От друга страна, доколкото в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД не се изисква да се установи виновните действия на кое конкретно
физическо лице, натоварено от ответника да поддържа в изправност и
безопасност тротоара са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
то съдът намира, че в конкретния случай са налице всички изисквани от чл. 49,
вр. с чл. 45 от ЗЗД предпоставки, ангажиращи отговорността на Община П..
На следващо място, първоинстанционният
съд е приел,че отговорността на Община П. е солидарна сс „Е. Юг“ ЕАД.Общината може да
иска от третото лице-помагач възстановяване на сумите, дължими във връзка
с инцидента, съизмерими с уважената част от исковата сума и разноските за
настоящото производство. Ответникът обаче е този, който в настоящото
производство следва да заплати на ищеца исковите суми в уважения им размер.Изводът
на съда е правилен, а и той не се спори
във въззивното производството.
Досежно определения размер на обезщетението : Въззивниците
Община П. и „Е. ЮГ“ЕАД твърдят че е завишен, като и процента
на съпричиняване не е правилно преценен от районния съд. Въззивницата С. твърди,че размера на обезщетение е
необосновано занижен. По така въведените съображения въззивната инстанция
съобрази следното:
В мотивите на обжалвания съдебен акт , първоинстанционният
съд съобразявайки заключението на съдебно-медицинската експертиза и събраните
гласните доказателства , установяващи вида и характера, интезитета на нараняванията
възстановителния период , възрастта на пострадалата , и отчитайки,че ищцата е
допуснала съпричиняване на вредоносния разултат с ¼ ,и по справедливост
е приел,че претенцията е доказана в размер на 2 400,00 лева. Определения
от съда размер е съобразен с уплахата,която въззивницата е преживяла при удара,
силните емоционални страдания впоследствие, възрастта й, която предполага
по-бавно възстановяване на травмите- физически и психически, психологическата травма,както при причиняването на
увреждането,така и впоследствие, обстоятелството,че причиненото увреждане е
оставило трайна,негативна следа в психиката на пострадалата -несъмнено
установено по делото. Настоящият съдебен състав ,изцяло споделя изводите на
първоинстанционният съд ,че за репарирането на претърпените от въззивницата неимуществени вреди е необходима сумата от 3
200,00 лева.Въззивната инстанция счита,че определения от първоинстанционният
съд размер на обезщетението за неимуществени вреди,съответства на вида на
причинените увреждания и е достатъчно,
за да репарира в пълен обем болките и страданията на пострадалата и нематериалните
последици от деликта. Жалбоподателката във въззивната жалба оценява
претърпените от нея болки и страдания на сумата от 5 000,00 лева,която
сума е твърде завишена предвид възприетото от съда относно конкретните
обстоятелства по спора: тежестта на увреждането, проведеното лечение,периода на
оздравителния процес, психологическите проблеми,съобразявайки се с разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика.Отделно от това, на основание
събраните гласни доказателства правилно съдът е приел съпричиняване във вредоносния
резултат в размер на1/4 и е редуцирал размера на обезщетението в размер на
2 400,00 лева.При задължение за
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на увреждането -чл. 86 и чл. 84, ал.ІІІ от ЗЗД. Следователно, сумата в размер на 2 400,00 лева се дължи, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 12.07.2018г. до деня на изплащането
й.
При
постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивния съд
изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на
основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността
на въззивните жалби разноски не се присъждат-в т. см. определение
№ 421 от 18.10.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2330/2018 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Е.М..
Воден от
горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 761 постановено на 21.07.2020г. по гр.дело №
4397 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
членове: 1.
2.