Р Е Ш Е Н И Е
№ 16/21.01.2019 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря П*** В*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 633 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№428 от 12.11.2018 г. по АНД № 1333 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърден Електронен фиш К №1765928
от 02.12.2015год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана. С електронния фиш на Е.П.Ц. ***,
на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/, за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Е.П.Ц. ***, редовно призован не се явява, не се
представлява. В жалбата навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като моли за
отмяна на издаденото НП, поради изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Ответника по касационната жалба редовно призован не се явява, не се
представлява.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
обжалваният пред него Електронен
фиш К №1765928 от 02.12.2015год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана, като правилен и законосъобразен,
съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 02.12.2015год.
в 11,51 часа в гр.Монтана, ул.”В*** ” е управлявал МПС товарен автомобил марка
„И*** 35 С 15” с рег. № *** собственост на „Т*** Т*** ” О*** с управител Л*** Е*** Н*** , със
скорост от 84 км./час превишавайки максимално разрешената скорост в населено
място от 50 км./час с 34 км./час. Скоростта на водачът на автомобила, както и
управляваното от него МПС, била заснета с автоматизирано техническо средство
№003059047В8D, което е от системата за видеоконтрол „SITRAFFIK ERS-400, видно от
приложената снимка /л.13 от делото/, на която е видно черно - бяло фотографско
изображение на товарен автомобил „марка „И*** 35 С 15” с рег. № ВН 37 38 ВР заснет
отпред с фиксирана и отразена скорост на движение от 84 км/ час, след
приспаднат толеранс, при разрешена скорост – 50 км/ч.
Въз основа на посочената снимка и подадена декларация от
управителя на „Т*** Т*** ” ООД по чл.189, ал.5 от ЗДвП с
вх.№953500-7351/04.08.2017год. по описа на ОД МВР – Видин, че товарния
автомобил е управляван от Е.П.Ц.
*** е установен и
нарушителят.
За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че
в случая е налице безспорно установено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, което е установено с техническо средство. В решението си въззивният съд е
изложил доводи относно фактическата обстановка съпътстваща извършването и
установяването на нарушението, като е счел, че електронния фиш съдържа
изискуемите реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Така мотивиран въззивния съд е
потвърдил наложената глоба, като е изложил доводи, че разписания процесуален
ред за налагане на глобата е спазен.
При постановяване на оспореното решение Районен съд Монтана
е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора
доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на
които е извел извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
В съответствие със събраните доказателства правилно е приел, че при издаването
на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
неговата отмяна, както и че ЕФ отговаря на всички изисквания за форма и
съдържание и е издаден в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 189, ал.4 ЗДвП. Правилно е прието, че визираното в ЕФ нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото
доказателства. Въззивния съд е възприел представените му доказателства и на
база на тях, след като е извършил цялостен преглед за законосъобразност на
обжалваният ЕФ, правилно е достигнал до извода, че същият е законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Възражението на касатора за неправилно приложение на
материалния закон е неоснователно. Същото е сочено и пред въззивния съд, който
подробно го е обсъдил в своето решение, в резултат на което е извел
законосъобразен извод за правилно приложение в конкретния случай на чл. 189, ал.4 ЗДвП. Производството за административно наказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените
процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Няма допуснати
съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правото на защита
на наказаното лице при установяване на нарушението, определянето на нарушителя
и правната квалификация на деянието и при прилагане на вида и размера на
наказанието, както е приел и РС в своето решение.
Нарушението е установено и заснето с годно техническо
средство - стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 предвид представените по делото
доказателства протокол от проверка №121 –ИСИ от 27.02.2015год. на БИМ и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване. В тази насока са
неоснователни възраженията в касационната жалба, тъй като към датата на
административното нарушение 02.12.2015год., техническото средство е преминало
съответните проверки, като видно от протокола се касае за периодична проверка,
която е със срок на валидност от една година т.е. до 27.02.2016год.
С измененията на ЗДвП чл. 189,
ал.4 и ал.8
/ДВ бр.19/2015 г., в сила от 22.05.2015 г. /и приетата Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/,
процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически
средства за видеоконтрол е регламентиран с ясни правила. Предвид на което
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени изискванията
на Наредбата.
В конкретния случай санкционираното превишаване на скоростта
на 02.12.2015г. е осъществено след приемането на Наредбата и не е установено, с
оглед данните по делото използването на системата да е в нарушение на
утвърдените правила с Наредбата. С оглед на изложеното и възраженията на
касатора в тази насока са неоснователни.
Неснователни са твърденията на касатора, че въззивния съд не
е приел събраните в хода на административно наказателното производство
доказателства, тъй като видно от протокола от открито съдебно заседание от
12.11.2018год., съдебното следствие е било възобновено, като на осн. чл.283 от НПК, писмените доказателства са приети и огласени чрез тяхното прочитане,
поради което правилно и законосъобразно при постановяване на решението си,
съдът ги е обсъдил поотделно и в своята взаимна връзка. Атакуваният електронен
фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички
предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради
което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от
ОД на МВР Монтана, като компетентността на наказващия орган произтича по силата
на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението – Монтана – Видин, ул.”В***
”, отразено е обстоятелството, че се касае за населено място и разрешената
скорост е от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също
така и разликата между засечената и разрешената скорост – 34 км/час, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/час, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Във връзка с направеното възражение за липса на задължителен
реквизит – дата на издаване на ЕФ, съдът следва да посочи, че по отношение на
процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на
ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална
дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се
възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с
оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира
проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия
(чл.46, ал.3 от ЗНА).
Във връзка с горното, настоящият състав счита, че
неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е пропуснат срока за
предявяване на оспорения електронен фиш. Законодателят не е въвел такъв срок, а
цитираната норма – чл. 34, ал.3 от ЗАНН, не намира приложение по аналогия. Това
е така, тъй като в производството по издаване на електронен фиш се прилагат
специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН намира приложение единствено
за неуредените случаи – съгласно чл. 189, ал.14 от ЗДвП. При издаването на
електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта: АУАН,
служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено
административно обвинение, както и на наказателно постановление, имащо характер
на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното
нарушение административно наказание. В този смисъл не може да се приложи
разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш
установяване на нарушението става с автоматизирано техническо средство - т.е. в
производството по издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на
АУАН и не се връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобрази сочения
срок за предявяване. Цитираният в жалбата едногодишен срок е срокът на
регламентираната в чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН давност за
административнонаказателно преследване, който тече от извършване на нарушението
и след изтичането на който законът не допуска образуване на
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. В производството по чл.189 от ЗДвП този срок е
поначало неприложим, тъй като в това производство не се съставя акт за
установяване на административно нарушение, а заснемането на нарушението с
автоматизираното техническо средство или система се осъществява в момента на
неговото извършване.
Настоящият състав намира за неоснователно и другото основно
възражение на жалбоподателя, тъй като както се спомена и по -горе електронният
фиш съчетава в себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и
наказателно постановление (акт, с който се налага наказанието) сроковете по чл.
34, ал.1 от ЗАНН не са приложими. Първият срок за съставяне на АУАН не е
приложим, защото в одобрения от министъра на вътрешните работи образец на
електронен фиш няма реквизит „дата на издаване”. По тази причина не може да се
установи в какъв срок от установяване на нарушението е издаден електронния фиш,
същевременно не може да се приеме, че липсата на дата води до
незаконосъобразност, защото електронния фиш е надлежно утвърден и се издава по
образец, в който липсва дата на неговото издаване.
Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл.81, ал.3,
във връзка с чл.80, ал.1,
т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН,
която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено
на 02.12.2015г. до настоящия момент не са изминали четири години и шест месеца, в каквато насока са и
мотивите на въззивния съд, които се споделят от настоящия касационен състав. Поради това съдът не приема за основателни доводите, че
отговорността на жалбоподателя е погасена по давност.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №428 от 12.11.2018 г. по АНД № 1333 по описа
за 2018г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш К №1765928 от 02.12.2015год. издаден от ОД на МВР
гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: