Р
Е Ш Е Н И Е № 68
03.
08. 2020 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
27. 07. 2020 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР К.
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР К.
Гр. дело номер 45 по описа за 2020
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата, чрез процесуалния си представител,
изнася в ИМ, че при ПТП, настъпило на 29.10.2018г., били причинени
телесни увреждания на М. Ф. И.,
ЕГН **********, вследствие на което ищцата търпяла имуществени и неимуществени
вреди.
Изнася, че на 29.10.2018г. около 13.10
часа в гр.Чирпан на ул."Кирил и Методий" пред дом № 10 настъпило ПТП
със следните участници и при следната фактическа обстановка:
-Участник 1: МПС - лек автомобил с рег.№ *********, марка
Ауди, модел А-4, собственост на К. Б.К., ЕГН **********, адрес: ***, управлявано от Д.Б.К.. ЕГН ********** ***
-Участник 2: пешеходец - М.Ф.И., ЕГН **********
***.
Управляваният от Д.К. лек автомобил ударил с предната си дясна
част, навлезлия върху платното за движение пешеходец М.Ф.И., като с това й причинил телесна повреда,
изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на
ляв крак. К. напуснал
местопроизшествието /избягал/ без да сигнализира за случилото се, нито на тел. 112, нито в районно
полицейско управление, като нарушил правилата за движение по пътищата, в качеството си на водач на МПС, вследствие на което реализирал
ПТП. При настъпилото произшествие били причинени телесни увреждания на М.И. - пешеходец, с което й било причинено трайно затруднение в движението на долен крайник за срок по-дълъг от 30
/тридесет/ дни.
След ПТП-то ищцата била
откарана в МЗ-ЦСМП - Чирпан и прегледана, след което била насочена за преглед при ортопед. След обстоен преглед и извършена
рентгенография й била поставена диагноза - счупване на малкопищялна
кост на левия крак в долната трета. Поставена и била гипсова имобилизация върху ляв долен крайник - подбедрица и глезенноходилна област, за 30 дни. Изписана била с
предписания за спазване на постелен режим и щадящ
физическото й състояние.
На 30.10.2018г било изготвено Съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 50-111/2018г от д-р Т. Пасев - специалист съдебен лекар, който установил, че ищцата е получила следните
травматични увреждания - счупване на малкопищялна кост на левия долен крайник.
Във връзка с описания случай
било образувано ДП № 37534-357/29.10.2018г, а на избягалия водач съставен АУАН №
987115/29.10.2018г.
След поставянето на
гипсовата имобилизация
върху левия долен крайник на ищцата било
назначено да се движи с помощни средства.
В резултат на този инцидент и получените от него травматични увреждания и в частност- счупване на малкопищялна кост на левия
крак, ищцата претърпяла и продължавала да търпи болки и страдания от самата травма и проведеното
лечение. След напускането й на болничното заведение М.И. останала да се
възстановява при домашни условия в дома на майка си, в продължение на около 25-30 дни била в много тежко състояние - тя била абсолютно
неподвижна, изпитвала силни болки, не можела, а и не й било позволявано от лекуващите лекари да стъпва на
травмирания ляв крайник и е на легло през цялото време.
Зависима била от помощта на близките си и за най -
елементарни битови и санитарни нужди. Нуждата от чужда помощ й била необходима в продължение на повече от 30 дни.
От момента
на имобилизация на крайника в продължение на повече
от месец детето било трудно подвижно и се придвижвало първоначално с помощта на
своите близки /които я носели/, а впоследствие с помощта на патерици, не можела
да спи нощем от силната болка в областта на левия долен крайник и все още не
можела да легне на лявата част на тялото си.
След като почти месец била на легло, по препоръка на
лекарите, близките й започнали да я раздвижват. Всяко минимално движение било
свързано, както с остра болка в областта на травмираното място, така и с болки
по цялото тяло. По лекарско предписание й било позволено да направи опит да си
служи с травмирания крайник, но у нея се появил панически страх, че трябва да
ползва крайника си и че няма да успее. Преодоляването на този страх ставало
постепенно. В процеса на възстановяване започвала да ползва патерици, като в
началото въпреки тях продължавала да се предвижва единствено и само с помощта
на близките си и не можела да се движи самостоятелно. Към настоящия момент ищцата
се движела без патерици, но все още усещала болки в областта на нараняванията.
В резултат на преживяното ПТП здравословното състояние
на М.И. се влошило, което дало отражение на ранимата
й детска психика. Детето било едва на 10 години. Вследствие на изживяния шок, се
оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
злополуката, нарушения в съня и вниманието. М. се чувствала напрегната, не можела
да спи нощем и постоянно се връщала към момента на инцидента и мисловно
преживявала случилото се, което довело до нарушаване на учебния процес, тъй
като М. към момента на инцидента била записана в четвърти клас за учебната
2018-2019г.
Изнасят още в ИМ, че всички тези понесени болки от
физическо естество представлявали неимуществени вреди. Наред с тях М. претърпяла
и болки от морално естество -преживените притеснения, стрес при възникване на
травмата и изживяната интервенция, ограниченията в битовото й ежедневие
по-значителни в периода на възстановяване за продължителен период от време
(повече от месец и половина), невъзможността да разчита на себе си по време на
необходимото раздвижване и излизане от дома за разходка и изпитваното чувство
за непълноценност и зависимост от грижите на близките й хора. За горепосочения
продължителен период от време бил нарушен обичайният й и установен начин на
живот в битово и учебно отношение и това станало причина за постоянен душевен дискомфорт. След инцидента М.И. станала по-затворена,
разсеяна и при спомена за случилото се започвала да плаче.
Към настоящия момент М. все още не се била
възстановила напълно - продължавала да изпитва постоянна болка в областта на
долния ляв крайник. Движенията й били силно болезнени при извършване на
елементарни дейности. От момента на злополуката почти всяка нощ се събуждала
със силни болки в травмираното място.
В следствие на настъпилата злополука И. претърпяла и
имуществени вреди, изразяващи се в разходваните от нея средства, както следва: за закупуването на медицински
консумативи при поставянето на гипсовата имобилизация
в общ размер на 12.35лв (дванадесет лева и тридесет и пет стотинки) с вклю. ДДС, съгласно касов бон № 0067913/29.10.2018г, издадена
от „Фармавита"ООД
гp.Чирпан.
Така общо
претърпените от И. имуществени вреди, следствие от претърпяното ПТП и
изразяващи се в разходваните от нея средства били в общ размер на 12.35 лева
Към датата на ПТП-то, управлявания от Д.Б.К., ЕГН ********** (виновния
водач) лек автомобил с рег№ *********, марка Ауди,
модел А-4, собственост на К. Б.К., ЕГН **********, адрес: ***, имал сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София, ЕИК ********* със застрахователна
полица № ВС/23У118000295804 с покритие от 16.01.2018г до 15.01.2019г., което
ангажира отговорността на ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София за
обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени
вреди.
Тъй като вредите на
ищцата били следствие от виновното поведение на водача на лек автомобил с рег. № *********,
марка Ауди, модел А-4 - Д.Б.К., ЕГН ********** застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите" при ответното дружество съгласно застрахователна
полица № BG/23/118000295804 с покритие от 16.01.2018г до 15.01.2019г., от името на ищцата била
предявена извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди.
На 03.12.2018г изпратили до ответното дружество Уведомление
за настъпило на 29.10.2018г ПТП с пострадало лице ищцата
на основание чл. 403, ал. 3 във вр. с чл. 430 от КЗ, което било получено от ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД -гр.София на 06.12.2018г видно от известие за доставяне с ИД № PS600001B25PV/03.12.2018r.
В отговор посредством Писмо с
изх.№ ЦУ 99-6046/07.12.2018г. били уведомени, че във връзка с пътния инцидент с ищцата
била образувана щета под № 0411
-165-0009-2018г и им били поискани
допълнителни документи.
С писмо с изх.№ ЦУ 99-1006/06.03.2019г били уведомени от страна на ответното дружество, че
експертна комисия към ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД -гр.София била разгледала документите по преписката и
отказвала изплащане на застрахователно обезщетение.
От името на ищцата съгласно чл. 380 от КС отправили пред ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София
писмена застрахователна претенция на 01.10.2019г. за заплащане
на застрахователно обезщетение във връзка с всички
имуществени и неимуществени
вреди, които претърпяла вследствие на процесното
застрахователно събитие, като приложили всички изискани от страна на ответника документи, която претенция видно от Известие
за доставяне № ИДРS 6000 01F9ZHS била получена от ответника на 01.10.2019.
С уведомление с изх. № ЦУ 99-4831/01.11.2019г ЗАД "ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София,
получено от ищците на 04.11.2019г, били уведомени, че щетата била разгледана и компетентната
комисия се произнесла, че претенцията на ищцата била основателна до размера от 5 000 /пет хиляди/ лева за претърпените от нея имуществени
и неимуществени вреди.
На 11.11.2019г. в отговор на така определеното обезщетение
изпратили до ответното дружество писмено възражение срещу така определения размер на
обезщетението за претърпени от М.Ф.И. имуществени и неимуществени вреди по щета № 0411-165-0009-2018 в
следствие на ПТП от 29.10.2018г. и декларирали, че не
са съгласни с него и считат същият за крайно занижен.
Възражението било получено от ответника на 11.11.2019г видно от Известие за доставяне с № ИД PS 600001FXI3L.
Посредством банков
превод с основание „щета 041116500092018" била изплатена по посочена от ищцата
банкова сметка ***,00 лева на 03.12.2019г.
Правния интерес за ищцата от предявяване на
пряк иск по чл, 432, ал. 1 от КЗ против ЗАД "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София произтичал от следните предпоставки:
Наличието към 29.10.2018г /датата на увреждането/ на валидно сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД -
гр.София, ЕИК ********* със застрахователна полица № BG/23/118000295804 с покритие от 16.01.2018г до 15.01.2019г. по отношение на
лек автомобил с рег№ *********, марка Ауди, модел А-4, доколкото
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
Наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител — застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Проведена процедура съгласно чл. 380 от КЗ и неизплащане на претендираното
застрахователно обезщетение К. управлявал МПС на законно основание, поради което е застраховано лице по смисъла на КЗ..
Като трето лице по смисъла на чл
477, ал. 3 от КЗ, ищцата М.И. имала право на обезщетение на основание чл. 477, ал. 1 от КЗ за претърпените от нея
неимуществени и неимуществени вреди
вреди от ПТП и има качеството на увредено лице съгласно чл. 478 от КЗ.
Съгласно чл. 429 от КЗ, застрахователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
С оглед общия критерий за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД, ищцата счита, че размера на обезщетението,
което й се дължи, съобразно претърпените от нея вреди е в общ размер на
30012.35 /тридесет хиляди и дванадесет лева и 35 ст. / лева, от които 30 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея,
търпими и към настоящия момент физически и психически болки, страдания и
неудобства, подробно описани по-горе, които са следствие от реализираното ПТП
от 29.10.2018г. и имуществени вреди в размер на 12.35 /дванадесет лева ч 35
ст./, реализирани следствие на същото пътно произшествие. Тази сума следва да се намали с изплатеното на 03.12.2019г
обезщетение от страна на ответното дружество в размер на 5 000,00 лева. Като претендираните от ищцата неимуществени вреди се формират,
както следва:
- За М.Ф.И. сума в размер на 25 000,00 лева
Претендира от ответника изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилото на 29.10.2018г. ПТП.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД
- гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р България. област София, общ. Столична, гр. София, 1301,
район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5
представлявано заедно от -АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ и РУМЕН КИРИЛОВ ДИМИТРОВ да
заплати на М.Ф.И.. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител:
Ф.Д.И., ЕГН ********** и двете с постоянен адрес *** следните обезщетения:
-
25 000,00 лева
/двадесет и пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от М.Ф.И.,
ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки, страдания и неудобства, подробно описани в настоящата искова молба,
които са в резултат на ПТП настъпило на 29.10.2018г в гр.Чирпан,
-
ведно със законната
лихва върху сумата от 25 000,00 лева, считано от 06.12.2018г - датата, на която
ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица
и му е предоставен препис от Констативен протокол с пострадали лица от 29.10.2018г по описа на РУ
Чирпан към ОД на МВР - Стара Загора, посредством Уведомление за настъпило на
29.10.2018г ПТП с пострадало лице ищцатана основание
чл. 403, ал. 3 във вр. с чл. 430 от КЗ до
окончателното й изплащане
-
законна лихва върху
сумата от 5 000,00 лева от 06.12.2018г до 03.12.2019г, (дата на изплащане на
определеното от ответното дружество обезщетение) в общ размер на 504,17 лева;
-сумата от 12.35 /дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищцатаимуществени
вреди следствие от ПТП във връзка със заплатени суми по касов бон № 0067913/29.10.2018г. издадена от „Фармавита"ООД гр.Чирпан, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на заплащането им /29.10.2018г/, до
окончателното им изплащане.
Претендират ответника да заплати и всички такси и разноски
по производството, както и адвокатски хонорар.
Моли, да му бъде присъдено и адвокатско възнаграждение на основание на
основание чл. 36 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата за оказана безплатна процесуално-правна защита на
ищцата.
Ответното дружество подава
отговор в законоустановения срок. В отговора си взема
становище, че оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по основание и с оглед предявения му размер, който считат
за недължим и прекомерно завишен.Взема становище по същество. Претендира за
направените по делото разноски, включително юристконсултско
възнаграждение.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, и от заключенията на вещите лица, както и от становището на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно установено по делото е, че на 29.10.2018г. около 13.10
часа в гр.Чирпан на ул."Кирил и Методий" пред дом № 10 настъпило ПТП
със следните участници и при следната фактическа обстановка: -Участник 1: МПС - лек автомобил с рег.№ *********, марка
Ауди, модел А-4, собственост на К. Б.К., ЕГН **********, адрес: ***, управлявано от Д.Б.К.. ЕГН ********** *** и втори участник пешеходец - М.Ф.И., ЕГН ********** ***.
Видно от третата и
неоспорена в хода на съдебното производство САТЕ изготвена от инж.В.И.В. по
категоричен начин се установява и механизма на настъпването на това ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице се установява, че управляваният от Д.К. лек автомобил е ударил с предната си
дясна част, навлязлото върху платното за движение дете М.Ф.И., като с това й причинил телесна повреда,
изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на
ляв крак. Според заключенията на вещите лица-САТЕ и СМЕ, детето е контактувало
с левия си крак с предна дясна част на десния калник / престилка/ на лекия
автомобил с водач К.. В резултат на
което и с оглед на действащите сили детето се е завъртяло на дясно или по
часовниковата стрелка гледано отгоре, след което е контактувало с лекия
автомобил в областта на дясното
странично огледало.
По свидетелските
показания на водача на лекия автомобил свидетеля Д.К., същият спрял лекия
автомобил и след като получил уверение от придружители на детето, че същите ще
се погрижат за него, напуснал
местопроизшествието без да сигнализира за случилото се, нито на тел. 112, нито в районно
полицейско управление, като нарушил правилата за движение по пътищата, в качеството си на водач на МПС, вследствие на което реализирал
ПТП.
Пак от заключението
на вещото лице – САТЕ се установява, че детето – пешеходец е следвало за да
предотврати настъпването на процесното ПТП да се
огледа на ляво и на дясно и предвид наличието на движещия се в кръстовището процесен автомобил да спре движението си преди да навлезе
на пътното платно за движение на ул. Св.Св.- Кирил
и Методий и час след това, като изчака
автомобила да премине, да продължи своя ход, извършвайки пресичането на
гореспоменатата улица. От друга страна водачът на лекия автомобил Ауди, който
според заключението на вещото лице се е движил със скорост 25км/ч., е следвало
, предвид наличието на пресичащи пътното платно пред автомобила му деца –
пешеходци, да намали скоростта си на движение, с оглед на това да има
техническата възможност да спре при всяка ситуация, която би могла да възникне
при подхода и преминаване на процесното кръстовище.
Според заключението на вещото лице подходяща скорост , която да се яви
максимално съобразена с наличието на деца на пътното платно ие
следвало да бъде в рамките на 13,86км/ч. Движейки се обаче със скорост около
25км/ч. водачът К. сам се е поставил да няма техническа възможност да спре и да
предотврати настъпването на процесното ПТП, поради
което и скоростта избрана от него се явява несъобразена с пътно-транспортните
условия / наличие на деца на пътното платно/. В тази връзка следва да бъде
посочено, че е налице константна съдебна практика, възприета от съдилищата в
течение на годините, че след като водач на МПС възприеме наличието на дете
-/деца на пътното платно или в близост до него, следва да съобрази, че е
възможно наоколо да има и други такива деца, които същият първоначално не
възприема, т.е не вижда.
При настъпилото
произшествие били причинени телесни увреждания на М.И. - пешеходец, с което й било причинено трайно затруднение в движението на долен крайник за срок по-дълъг от 30
/тридесет/ дни. Видно от приобщената към делото СМЕ се
установява, че пострадалата М.И. е претърпяла следните травматични увреждания:
Счупване на лявата малкопищялна кост в долната трета
без съществено разместване на фрагментите. Изрично вещото лице Д-р Т. както в
заключението си, така и в с.з. сочи, че описаното по-горе счупване отговаря по
време и начин да е извършено от блъскане на пешеходец от лек автомобил отляво.
В с.з. Д-р Т. заявява, че ударът най-вероятно е станал в престилката на
автомобила и травматичното увреждане не може да се получи при „стъпване на
криво“ или отскачане на детето например от високо. В с.з. вещото лице посочва
че има изкривяване на фрагментите което сочи да е получено при удар ляво –
странично. Пак според заключението на вещото лице това счупване е причинило
трайно затруднение на движенията на левия крак, което при правилно протичане на
оздравителния процес се възстановява за срок от около месец и половина. Няма
данни М.И. да е получила психически
травми вследствие на настъпилото ПТП. Според заключението на вещото лице
констатираните медицински интервенции не могат да окажат въздействие върху
нормалните физиологични процеси върху пострадалата след изтичане на
възстановителния период. Изрично в с.з. на 27.07.2020г. съдът прекъсна
заседанието с оглед извършване на преглед на пострадалата ,след който преглед
вещото лице обясни, че не регистрира към настоящия момент никакви видими
травматични увреждания във връзка с претърпяната травма.
Видно от направена
справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установява, че към датата на
ПТП - 29.10.2018г.,за л.а. с ДКН СТ9963
АН има активна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
ЗАД „ ОЗК –Застраховане“ АД София, което се потвърждава и от представеното
заверено по надлежния ред фотокопие от Застрахователна полица № BG/23/118000295804. По
горното не се спори от страните по делото. Факта ,че за лекия автомобил
участник в ПТП има валидна застраховка се подкрепя и от представената
документация, разменена между страните по делото, тъй като с Уведомление на 03.12.2018г ищцовата страна уведомила ответното дружество за настъпилото на 29.10.2018г ПТП с пострадало лице ищцата на основание чл. 403, ал. 3 във вр. с чл. 430 от КЗ, което било получено от ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД -гр.София на 06.12.2018г видно от известие за доставяне с ИД № PS600001B25PV/03.12.2018r.
В резултат на разменена между страните кореспонденция в крайна сметка
се стигнало до изплащането на обезщетение на ищцата М.И. в размер на 5000лв.,
която сума била внесена посредством банков
превод с основание „щета 041116500092018" на 03.12.2019г.
За станалото
било образувано ДП 375 ЗМ -357/2018г по описа на РУ Чирпан което с влязло в
сила прокурорско постановление от 22.01.2019г. било прекратено, тъй като
деянието не съставлява престъпление.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи като обективни, компетентно изготвени, подкрепени от доказателствения материал по делото и неоспорени от страните.
Събрани са и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил, както и предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредения при деликта, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен договор между деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно правоотношение между същия/респ. ищеца и застрахователя. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата.
В случая е спазено и изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена застрахователна претенция, по която е заведена щета.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая е безспорно установено, че водачът на застархования при ответника лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като, както беше изрично посочено по-горе при обсъждане на САТЕ, при избора си на скорост на движение не се е съобразил с наличието на възможни препятствия на пътя а именно, пресичащи деца и не е намалил скоростта си на движение до упоменатите от вещото лице 13,86км/ч които биха му позволили при необходимост да спре, с което пък е причинен вредоносен резултат за ищеца, вследствие настъпилото ПТП.
При доказан фактически състав на деликта съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При преценка по чл. 52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др. /, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение е такова в размер на 15 000. 00 лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживян стрес, създадения му дискомфорт в рамките на посочения от вещото лице период на възстановяване, както и обстоятелството, че при този вид травматично увреждане се изпитват силни болки и страдания по скалата / слаби, умерени, силни, много силни, изключителни/ съдът съобрази и обстоятелството, че се касае за претърпени болки и страдания от лице което не е навършило пълнолетие, в млада възраст и за което макар и да няма данни да изпитва психични страдания, няма как преживения стрес да не му се отрази във възприятията му за околната среда и при формирането му като личност.
В тази насока съдът счита, че следва да отбележи , че дори и да не се констатират трайни увреждания във физически или емоционален план, няма как един такъв случай, а именно, участието на дете в качеството му на пешеходец в ПТП, да не се помни и изживява в един значително продължителен период от време в негативен плат за него.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Съдът намира това възражение за основателно по следните съображения.
Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 92 ог 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В случая се събраха категорични доказателства, че вредите не биха настъпили изобщо, ако по време на произшествието пострадалата – пешеходец е предприела пресичане на пътното платно перпендикулярно, като вместо да се огледа за наличие на МПС в близост до кръстовището, е гледала назад към свои съученички които са се движили зад него. Горните действия на пострадалата са извършени от същата при движение „тичайки“ а не „ходом“, т.е следвало е ищцата да изчака преминаването на лекия автомобил през кръстовището и едва тогава да предприеме пресичане, като в този случай би се предотвратило настъпването на въпросното ПТП.
Позовавайки се на тази съдебна експертиза, която изяснява механизма на настъпване на ПТП, приноса на всеки един от участниците в него за настъпването му, както и категоричния извод, че съприкосновението е било предотвратимо при адекватни действия независимо дали ще бъдат от пешеходеца, за да не пресича по този начин пред движещия се автомобил или от водача на автомобила, който е следвало да избере правилната скорост за придвижване, която многократно бе посочена по-горе 13,86км. за да може да спре при предвидимо препятствие, каквото безспорно се явява пострадалата при наличие и на други деца в кръстовището съдът приема, че процента на съпричиняване е 30% от страна на ищеца за настъпване на вредоносния за него резултат.
Следва да бъде посочено, че ищецът като пешеходец също е участник в движението и като такъв е длъжен да спазва съответните правила, предвидени в ЗДвП. Със своето поведение тя е нарушила от своя страна разпоредбата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, а именно била е длъжна да не навлиза внезапно на пътното платно, да използва пешеходна пътека, при наличие на такава, да се огледа и т.н. по реда и условията визирани в нормите на чл. 113 и 114 от ЗДвП.
Като
не е спазила разпоредбите подробно посочени по- горе ищцата с поведението си е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
В случая следва да се отчете обстоятелството, че съгласно чл.20 от ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре превозното средство пред всяко предвидимо препятствие. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП водачът е следвало да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Както се сочи по-горе от експертното заключение водачът е могъл да избегне удара на пешеходеца ако е осъществил всички онези изисквания ,които изрично бяха посочени по- горе. Съгласно практиката на съдилищата, в т.ч. и на ВКС се приема, че съпричиняване от пострадалия пешеходец е в рамките от 1/5 до 1/3 в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. При преценка на всички писмени и гласни доказателства, в това число и приетите и необорени експертизи съдът счита, че в конкретният случай е налице съпричиняване на вредоностния резултат в размер на 30 %.
При
отчитане на възприетия от настоящия състав на съда процент съпричиняване,
определеният размер за репариране на неимуществени вреди, които са причинени на
ищеца ще бъде намален на сумата от 10 500 лв. и тъй като се има предвид, че
ответната страна е изплатила както бе посочено по-горе обезщетение в размер на
5000.00лв. то иска за обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди
се явява основателен до размер на 5 500,00лв., а в останалата му част до претендираните 25000.00лв. като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с лечението си от полученото травматично
увреждане вследствие на претърпяното на 29.10.2018г. ПТП, ищцата е понесла и
имуществени вреди. Същите се изразяват в разходваните от нея средства, както
следва: за
закупуването на медицински консумативи при поставянето на гипсовата имобилизация в общ размер на 12.35лв (дванадесет лева и
тридесет и пет стотинки) с вклю. ДДС, съгласно касов
бон № 0067913/29.10.2018г, издадена от „Фармавита"ООД гp.Чирпан. Така общо претърпените от И. имуществени вреди, следствие от претърпяното
ПТП и изразяващи се в разходваните от нея средства били в общ размер на 12.35
лева, за които
има представени писмени доказателства.
Що се касае до лихвата за забава при
действието на новия КЗ съдът намира следното:
Няма спор, че отговорността на
застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е
също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от
деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл.
429 от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал.
3 на чл. 429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата
на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се
включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две
условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви - първото е тя да не
надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто
условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от
правилото на чл.
497 вр. чл. 496
от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за
плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е
резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от
поведението на делинквента, нейният размера вече не е
част от застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера на последната.
-
При изложените
изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице
(ищцова страна) върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди е от дата 06.12.2018г. датата от която може да се приеме,
че е предявена застрахователната претенция от увреденото лице. По гореизложените
изводи се установява, че и претендираната законна лихва върху сумата от 5 000,00 лева, считано от 06.12.2018г до
03.12.2019г, (дата на изплащане на определеното от ответното дружество
обезщетение) в общ размер на 504,17 лева, изчислена чрез https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.
По разноските:
В хода на производството развило
първоначално пред ОС Съд Стара Загора, а в последствие след изпращането на
делото в РС Чирпан по силата на чл.115 във вр. с
чл.104,т.4 от ГПК, администриращия делото съдът е пропуснал, да се произнесе по
направено искане за освобождаване от ДТ на ищцата.Съдът счита, че не следва да
бъде освобождавана ищцовата страна от заплащане на
ДТ, нито пък,че е налице хипотезата на чл.38,ал.1т.2 от Закона за адвокатурата.
Това е така защото видно от представеното извлечение от банков превод с основание „щета 041116500092018" по посочена от
ищцата банкова сметка ***,00 лева на 03.12.2019г., поради което и няма как да се приеме по отношение на нея, че е
материално затруднено лице към момента на подаване на исковата молба –
13.12.2019 г. т.е. десет дена след изплащането на сумата от 5000,00 лв. Водим
от горното съдът счита, че следва да отхвърли искането за освобождаване на
ищцата от заплащането на ДТ и разноски, като неоснователно, като решението в
тази му част представлява определение и не подлежи на обжалване.
Предвид
гореизложеното и съдът следва да разпредели направените по делото разноски и
такси както следва.
На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 304,00 лв.
– разноски за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение по чл.
78, ал. 5 ГПК във вр. с чл.
25, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 228,00 лв..
Предвид изхода на делото съдът счита, че
следва да осъди ответното дружество да заплати в полза на Държавата по Бюджета
на съдебната власт държавна такса в размер на 240,67 лв., съразмерно с
уважената част от исковата претенция, а ищцовата
страна остава задължена за ДТ в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт за сумата в размер на 779,98
Предвид гореизложеното и на осн.
чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. чл. 493 ал.1 т.1 КЗ, чл.
235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: Р България. област София, общ. Столична, гр. София, 1301, район Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5 представлявано заедно от
-АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ и РУМЕН КИРИЛОВ ДИМИТРОВ да заплати на М.Ф.И.. ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител: Ф.Д.И., ЕГН ********** и
двете с постоянен адрес *** следните обезщетения:
- 5 500,00 лева / пет хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от М.Ф.И., ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, които са в резултат на ПТП настъпило на 29.10.2018г в гр.Чирпан, ведно със законната лихва върху сумата от 5 500,00 лева, считано от 06.12.2018г - датата, на която ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица и му е предоставен препис от Констативен протокол с пострадали лица от 29.10.2018г по описа на РУ Чирпан към ОД на МВР - Стара Загора, посредством Уведомление за настъпило на 29.10.2018г ПТП с пострадало лице ищцата до окончателното й изплащане, ведно със законна лихва върху сумата от 5 000,00 лева, считано от 06.12.2018г до 03.12.2019г, (дата на изплащане на определеното от ответното дружество обезщетение) в общ размер на 504,17 лева / петстотин и четири лева и 17 стотинки/, както и сумата от 12.35 /дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди следствие от ПТП във връзка със заплатени суми по касов бон № 0067913/29.10.2018г. издадена от „Фармавита"ООД гр.Чирпан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заплащането им /29.10.2018г/, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на имуществени щети в останалата му част до размер на 25 000,00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
искането за освобождаване на ищцата М.Ф.И.. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител: Ф.Д.И., ЕГН ********** и двете с постоянен адрес *** от заплащането на ДТ и разноски,
като неоснователно, КАТО решението в тази му част представлява определение и не
подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА М.Ф.И.. ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител: Ф.Д.И., ЕГН ********** и
двете с постоянен адрес ***,
да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Р България. област София, общ. Столична,
гр. София, 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" № 7,
ет. 5 представлявано заедно от -АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ и РУМЕН КИРИЛОВ
ДИМИТРОВ направените по делото разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете в размер на:- 304,00
лв. – разноски за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение по чл.
78, ал. 5 ГПК във вр. с чл.
25, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 228,00 лв.
ОСЪЖДА М.Ф.И.. ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител: Ф.Д.И., ЕГН ********** и
двете с постоянен адрес ***,
да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Чирпан сумата в размер на 779,98 лв. , представляваща ДТ,
съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Р България. област София, общ. Столична, гр. София, 1301, район
Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5 представлявано
заедно от -АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ и РУМЕН КИРИЛОВ ДИМИТРОВ да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт по сметка на РС Чирпан държавна такса в
размер на 240,67 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:. . . . . . . . . . . . . . . . . . .