№ 798
гр. Казанлък, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100644 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 26
от ЗЗД депозирана от В. Б. Г., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция:
**********, чрез пълномощника адвокат М. Н. Д. от АК-Стара Загора, с адрес
за призоваване: **********, против „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано
от П.Н.Д. - Изпълнителен директор, правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България” КЧТ, гр. София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **********. Ищецът твърди, че е страна
по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта ********** от **********
г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
чийто правоприемник е ответника „Юробанк България” АД, съгласно който
кредитополучателят трябвало да върне сумата в общ размер на 1017,36 лева,
при сума на получаване в размер на 800 лева, при ГПР 18,24%, с годишен
лихвен процент 13,04 %, при срок на кредита - безсрочен за револвиращ
кредит. Наред с това, съгласно договора, кредитополучателят следвало да
заплати сумата в размер на 20 лева - такса ангажимент и застрахователна
премия. По този начин общата месечна погасителна вноска възлизала в размер
на 84,78 лева. Твърди, че договорът е недействителен на специалните
основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК. във връзка с чл. II ал. I, т.
9 от ЗПК, договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договора
1
липсвало посочване на условията за прилагане на договорения лихвен
процент. В нарушение на т. 10 не били посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. В настоящия случай имало погасителен
план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него
липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора била
предвидена дължимостта на договорна лихва, такса, както и застрахователна
премия, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени, с
оглед тяхната периодичност. Това не било сторено от кредитодателя, а
единствено и само се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да
става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало
невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по
погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква
база. Освен това, такса ангажимент и застрахователната премия били
недължими – касаело се за услуги, свързани с усвояване и управление на
кредита, не се дължали и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Договорът съдържал
неравноправни клаузи чл. 143, т. 5 ЗЗП – тъй като същите са необосновано
високи. На следващо място, „такса ангажимент” била нищожна, поради това,
че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и
заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал. 4
от ЗПК. Поради това е направено искане за признаване за установено, че
сключеният договор е недействителен. В условията на евентуалност, в случай,
че съдът прецени, че целият договор не е недействителен, моли, да се признае
за установено, че клаузата „такса ангажимент” от Договор за кредит от
********** от ********** г., сключен между В. Б. Г., ЕГН ********** и
„Юробанк България” АД с ЕИК *********, като правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ гр. София, ЕИК
*********, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11,
чл. 19, ал. 4, чл. 33 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Претендирани са
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Юробанк България” АД. Счита, че предявените искове са недопустими
поради липса на правен интерес. Твърди, че договор за кредит
**********/********** г. е погасен предсрочно, посредством договора за
кредит № ********** година. В случая уважаването на исковете за
нищожност на клаузи от предходния договор от ********** г. по никакъв
начин нямало за резултат намаляване задълженията на ищеца по договора от
2023 г. това било така, защото евентуална порочност на договора от 2022 г. и
клаузите от него, не означавало, че е опорочен автоматично и договора за
кредит № ********** от ********** г., спрямо по който ищецът имал правен
интерес да търси защита. Изцяло невярно било и твърдението, че в Договора
не е посочено какви точно разходи се включват в ГПР, което било посочено
като нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР по процесния кредит бил
посочен стр. 1, раздел „Параметри и условия”, ред 10 – 18,24 % и същият
включвал горепосочените два разхода, подробно описани и обяснени в него -
2
възнаградителна лихва и такса ангажимент (противно на твърденията на
ищеца, че такса ангажимент не е включена в ГПР по договора). Предвид,
горното ГПР, отразен в процесния договор за кредит, включващ
възнаградителна лихва и такса ангажимент, бил изчислен съобразно
законоустановената формула в Приложение № 1 от ЗПК. Съгласно Решение №
106 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253/2021 г. на ВКС, 3 ГО, нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е спазена когато в договора за потребителски кредит са
посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит и взетите предвид допускания. В настоящия случай, нямало основание
за включване на застрахователната премия в ГПР, тъй като застраховката
„Защита на плащанията” била сключена по желание на клиента, след изрично
изразено от него съгласие и сключването й не представлявало условие за
отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. Противно
на твърденията на ищеца, на същия била предоставена пълна точна и
максимално ясна информация както относно разходите по кредита, така и за
възможността му да сключи допълнително застраховка независимо от
договорения заем, въз основа на която е взел икономически обоснован избор
да получи предложения му кредит и отделно от него застрахователна закрила.
От ищеца напълно бланкетно и общо се сочело, че не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 11 за наличие на подробен погасителен план. Видно от
инкорпорираният в Договор № **********/********** г. погасителен план,
същият съдържал информация за реда на изплащане на всеки един компонент
от месечната погасителна вноска, а не както невярно се твърдяло само
посочване на обща дължима сума. Включени били данни и за ежемесечно
дължимата лихва и за реда за намаляване на главницата, поради което
оплакването на ищеца, че е бил в невъзможност да разбере с всяко плащане
какви задължения погасява било напълно неоснователно. По отношение на
таксата ангажимент, следвало да бъде отбелязано, че както ясно е разписано в
клаузата на чл. 2 от процесния договор същата е еднократна и се удържа от
стойността на главницата. Сочи, че в настоящото кредитно правоотношение
приложим е бил фиксиран лихвен процент. От ищеца неправилно се сочело,
че договорът не отговаря на изискванията на нарушение на чл. 10, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), като процесният договор бил
съставен на шрифт по-малък от 12.Точно обратното, Договор за
потребителски паричен кредит № **********/********** г. бил съставен в
писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора били представени на шрифт Garamond, размер 12, като
погасителния план бил инкорпориран в съдържанието на споразумението.
Счита, че договорът не накърнява принципа на добрите нрави - чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск за
обявяване недействителност на клаузата, счита същия за неоснователен.
Оспорва твърдението, че таксата ангажимент е в нарушение на чл. 10а, ал. 1 от
ГПК. Целта на процесната такса била да покрие административните разходи
3
на кредитора при предоставяне на допълнителна услуга, свързана с договора
за потребителски кредит, различна от основната услуга по предоставяне на
кредит. Фиксираният лихвен процент представлявал допълнително
предлагана от кредитора възможност във връзка с кредита, която е
благоприятна за потребителя, като му гарантирал непроменлив размер на
погасителните вноски и в този смисъл сигурност на плащанията. Моли съдът
да остави без уважение поради неоснователност и евентуалния иск за
обявяване недействителност на клаузата от процесния договор, предвиждаща
удържане на такса ангажимент. Претендира разноски в производството и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит, сключен на от **********г., между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ гр. София ЕИК
********* в качеството му на КРЕДИТОР, отпуска револвиращ
потребителски кредит - кредитна карта ********** на В. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес за кореспонденция: **********, в качеството му на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, сума в общ размер на 944.56 лева., при сума на
кредита 800 лв. Съгласно договора, годишния лихвен процент по договора е в
размер на 13.04 %, ГПР 18.54 % и срок на кредита – дванадесет погасителни
вноски. Наред с това, съгласно договора, кредитополучателят следва да
заплати сумата в размер на 20 лева - такса ангажимент и застрахователна
премия. По този начин общата месечна погасителна вноска възлиза в размер
на 84.78 лева. В договора е инкорпориран погасителен план. Представени са и
Общи условия.
Страните не спорят, че ответникът „Юробанк България” АД с ЕИК
********* е правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” КЧТ гр. София ЕИК *********.
Представено е Приложение към договора, както и Приложение № 2 към
чл. 5, ал. 2 ЗПК – Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта.
С договор за застрахователно посредничество ответното дружество е
поело задължение срещу възнаграждение да посредничи на ищеца за
сключването на застрахователен договор със застрахователите “Кардиф
Животозастраховане, клон България” и “Кардиф Общо застраховане, клон
България”. Представен е Сертификат за застраховка “Защита на плащанията”
на кредитополучателите на потребителски паричен кредит.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, според което размерът на отпуснатия кредит по договор е 944,56
4
лв. От сумата на отпуснатия заем е прихваната такса ангажимент в размер на
20 лв. и застрахователна премия 144,56 лв., т. е ищецът е усвоил 780 лв. Такса
ангажимент е платена предварително. Представената от банката справка
показва, че кредитополучателят е погасил заема чрез 12 месечни вноски.
Заплатената обща сума е 1017,36 лв., което съответства на договорения
погасителен план. Във всяка вноска са включени погасявана главница и
възнаградителна лихва. Отделно са заплатени застрахователни премии (64,56
лв. за „ Защита на плащанията” и 80 лв. за „Домашен комфорт”) и е удържана
такса ангажимент 20 лв. при усвояването. Банката представи доказателства, че
премиите са превеждани към застрахователните дружества „Кардиф
Животозастраховане” и „Кардиф Общо застраховане”. В договора за
потребителски кредит № ********** от ********** г., таксата „ангажимент”
не е включена в изчисленията на посочения договорен ГПР (18.24%). В
стандартния европейски формуляр и в договора ГПР е изчислен само на база
главница и възнаградителна лихва. Таксата ангажимент в размер на 20 лв. е
удържана при усвояване на кредита, което я прави реален разход за
потребителя, т.е. част от цената на кредита. При повторно изчисление на ГПР,
с включване на тази такса и застрахователните премии, реалният ГПР
нараства от 18.24% до 19.72%. Следователно: Таксата „ангажимент” по
същество представлява част от разходите по кредита, но не е включена в
договорно посочения ГПР, което води до занижено представяне на общата
цена на кредита пред потребителя. Съгласно предоставена справка от
дружеството кредитор, платените от кредитополучателя суми са както следва:
главница – 944.56 лева и лихва – 66.87 лева. Застрахователните премии са
включени в общия размер на предоставения потребителски кредит и цялата
сума се олихвява в пълен размер за целия срок на кредита. Надвнесената сума
от ищеца на ответника над главницата е в размер на 66.87 лева и представлява
възнаградителна лихва за периода на плащане на кредита. Съгласно Договор
за потребителски кредит № **********/********** г., таксата ангажимент се
удържа от кредитополучателя при отпускането на кредита. Отчитайки факта,
че от същата тази одобрена сума се удържат застрахователните премии по
двете застраховки при отпускането на кредита експертизата приема, че таксата
ангажимент също би следвало да се включи при изчисляването на годишния
процент на разходите. При изчисляване на реалния ГПР вещото лице използва
методологията, предвидена в Приложение №1 към Закона за потребителския
кредит (ЗПК). Взето е предвид, че кредитополучателят реално е получил сума
от 924.56 лв. (след удържане на таксата ангажимент) и е заплатил 12 вноски
по 84.78 лв. за срок от една година при ГЛП 13.04%. При тези параметри
изчисленият реален ГПР е 19.72%, което означава, че действителното
оскъпяване на кредита е по-високо от посоченото в договора (18.24%).
Разликата възлиза на 1.48 процентни пункта или увеличение с около 8.1%.
Съгласно предоставена информация от дружеството кредитор става ясно, че
към края на всеки месец се генерира файл с дължимите през текущия месец
застрахователни премии, разделени на различни специфики. Застраховките по
5
кредити не се плащат всяка една по отделно, а с обща сума към застрахователя
Кардиф, който е представляван от две дружества „КАРДИФ Общо
Застраховане” АД – клон България и „КАРДИФ Животозастраховане” АД –
клон България, на месечна база. Спрямо покритието на застраховката и
нейното разпределение, се превежда на двете дружества поотделно. Сумата на
месечната застрахователна премия по **********, както и плащането от „ПБ
Лични Финанси by PostBank” към „КАРДИФ Общо Застраховане” АД – клон
България и „КАРДИФ Животозастраховане” АД – клон България, на този
кредит е част от плащането.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Ответникът се позовава на недопустимост на исковете, поради липса на
правен интерес от предявяването им. Твърди, че договор за кредит
**********/********** г. е погасен предсрочно, посредством договора за
кредит № ********** година.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК - всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес от
разрешаване на съдебно предявено право (абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно), произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всяка от страните по
делото твърди, че се засяга правната й сфера. Наличието на правен интерес се
преценява във всеки случай, с оглед на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба. Правен интерес от предявяване на установителен иск ще има
тогава, когато неговото успешно провеждане би било от значение за
възникването, съществуването или съдържанието на други правоотношения
между страните по спора.
В конкретния случай, правният интерес е налице, доколкото ищецът
счита, че сключения между страните договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна
карта ********** от ********** г. е нищожен. Обстоятелството, че към
момента, че ищецът е налице предсрочно погасяване на дълга, не лишава
ищеца от правния му интерес да поиска съдебно признание на
неравноправния характер на съглашения, които формално го обвързват.
Независимо от изложеното съгласно актуалната практика на СЕС,
намерила израз в Решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22, явяваща се
обвързваща за настоящия съд, е прието, че член 7, параграф 1 от Директива
93/13, разгледан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, които съгласно
тълкуването им в съдебната практика, изискват доказването на правен
интерес, за да може да се уважи иск на потребител за установяване на
непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен
договор. Предвид изложеното предявеният иск се явява допустим, макар чрез
6
уважаването му в правната сфера на потребителя да не възниква никаква
промяна.
Видно от приложения към исковата молба договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ********** същият е сключен между страните по
делото, за сумата от 800 лв., който е следвало да бъде погасена на 12 равни
вноски, всяка от които в размер на 84,78 лв. Не се спори, установява се и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, че
размерът на отпуснатия кредит от 800 лв. е усвоен от ищеца, като от сумата на
отпуснатия заем е прихваната сумата от 20 лв. такса ангажимент.
Съдът намира, че ищецът и ответното дружество имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК.
С исковата молба са наведени твърдения за недействителност на
сключения договор, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК и
чл. 11, ал.1, т. 10, т. 11 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. В договора са посочени като
абсолютни стойности лихвеният процент по заема – 13.04 % и ГПР- 18. 24 %.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР. Посочен е фиксиран лихвен процент по
заема, както и годишно оскъпяване по същия, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. В случая се установява, че при
сключване на договора за кредит страните са установили задължение за
покупка на застраховка „защита на плащанията” и „домашен комфорт”, като
дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на
сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в
общия размер на задълженията по кредита.
В Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се
7
формира от предоставената главница, в която се включва и такса ангажимент,
както и от задължението за заплащане на застрахователна премия.
Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна
премия е установено към момента на сключване на договора и формира
общата стойност към плащанията по кредита, то следва да бъде съобразено
при определяне на годишния процент на разходите по кредита. Отчитайки
факта, че от същата тази одобрена сума се удържат застрахователните премии
по двете застраховки при отпускането на кредита, то и таксата ангажимент
също би следвало да се включи при изчисляването на годишния процент на
разходите.
От съдържанието на договора не става ясно включена ли е в него таксата
ангажимент, която също е описана като дължима сума, следователно не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. От погасителния план не може да се направи извод и с всяка
от погасителните вноски от 84,78 лв. какви по вид и размер задължения по
договора се погасяват ежемесечно. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание. Следва да се посочи,
че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи остават
неизвестни и на практика така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на предоставения ресурс. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че кредитното правоотношение между страните е
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Поради това предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Поради уважаване на главният иск съдът не дължи произнасяне по
евентуалния иск.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищеца.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца разноски за държавна такса в размер на 50 лева и разноски
за експертиза в размер на 283,86 лв..
В настоящото производство ищецът не е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение, а е бил представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗАдв от адв. М. Н. Д. от АК-Стара Загора, с адрес за призоваване:
**********. Претендират се разноски в размер на 800 лв., а ответникът
направи възражение за прекомерност. Както е уточнено в Решение от
25.01.2024 г. на СЕС по С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минималните
размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
8
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното
противоречие с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне
на възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: фактическата и
правна сложност на делото /в случая такава липсва/; обема на извършената от
представителя защита /подаване на искова молба и явяване в открито съдебно
заседание/; защитаваният материален интерес по исковете; обичайният
възприет в съдебната практика размер на адвокатските възнаграждения по
делата, касаещи договори за малки потребителски кредити /около 400 лева/; 5
обстоятелството, че двата съединени иска са предявени при условията на
евентуалност и уважаването на главния препятства разглеждането на
евентуалния. В случая основанията по двата иска са идентични. В този
смисъл, не следва да се присъжда възнаграждение за всеки иск. Съобразно и
изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. установените
размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Поради това и като взе предвид фактическа
и правна сложност на делото съдът намира, че на адвоката следва да се
присъди сумата от 400 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес за кореспонденция: **********, от една страна и
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от П.Н.Д. - Изпълнителен директор,
от друга, че договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта ********** от
********** г., сключен между В. Б. Г., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция: ********** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” КЧТ гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, чийто правоприемник е „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от П.Н.Д. - Изпълнителен директор, е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл. 19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано
от П.Н.Д. - Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на В. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес за кореспонденция: **********, сторените по делото
разноски в размер на 50 лева заплатена държавна такса и разноски за
експертиза в размер на 283,86 лв..
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
9
адрес на управление: **********, представлявано от П.Н.Д. - Изпълнителен
директор, да заплати на основание чл. 38 от ЗАдв на адв. М. Н. Д. от АК-Стара
Загора, с адрес за призоваване: **********, определено от съда адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10