Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 440

гр.Габрово, 14.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на четвърти септември ............................................... през две хиляди и осемнадесета година .......... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 957 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя “А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, улица ”Кукуш” № 1, ЕИК *********, е атакувал Наказателно постановление № 75, издадено на 22.06.2018 година от Председател на КРС, с което за нарушение по чл.339а във вр. с чл.260 ал.2 изр.2-ро във вр. с чл.260 ал.2 изр.1-во от ЗЕС, на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 3000 лева, на основание чл.339а от ЗЕС. По съображения, подробно изложени в подадената чрез упълномощен процесуален представител жалба, жалбоподателя е счел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Под формата на алтернативно в жалбата е направено искане и за изменяване на обжалваното постановление - чрез намаляване на наложената за нарушението имуществена санкция до минимално размер, предвиден в нормата на чл.339а от ЗЕС.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. От същата не постъпвало становище във връзка с подадената жалба, както и направените искания за отмяна и изменяване на наказателното постановление въз основа на изложените в нея съображения.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено:

Свидетеля Л.Г.Т. *** и към месец ноември 2017 година е бил потребител на услугите, предоставяни от „А1 България” (предходно наименование „Мобилтел”) ЕАД.

На 29.12.2017 г. посочения свидетел депозирал жалба (на л.75 от делото) до структурното звено на КЗП Русе в град Габрово. Жалбата съдържа оплаквания за начислени високи сметки от „Мобилтел” ЕАД, с които той не е съгласен, както и искания за извършване на проверка за установяване на реално дължимите от него суми. Чрез писмо с Изх. № Ц-02-35/30.01.2018 г. на КЗП (л.73) жалбата е изпратена за разглеждане по компетентност на КРС София. Последната е предприела действия за изясняване на изложените в нея обстоятелства, съобразно които е изискала от мобилния оператор становище по повод на жалбата, както и конкретно посочени писмени сведения, имащи значение за тях.

Като са се базирали на представените писмени сведения и жалбата, както и на съставените по преписката констативни протоколи (№ ВТ-ДМ-005 от 26.02.2018 г., № ВТ-ДМ-018/27.04.2018 г., № ВТ-ДМ-014/05.04.2018 г.) заедно със съответните приложения към тях, проверяващите служители от КРС са приели, че е налице осъществено административно нарушение по чл.339а във вр. с чл.260 ал.2 изр.2-ро във вр. с чл.260 ал.2 изр.1-во от ЗЕС, тъй като „Мобилтел” ЕАД не е предоставило в законоустановения едномесен срок на свой абонат (жалбоподателя Л.Т., ползващ телефонен № 0988/976288) детайлизирана сметка за ползваните от него услуги, касаещи периода на отчитане от 03.10.2017 година до 02.11.2017 година, ведно с данъчна фактура към нея № **********/07.11.2017 година, за която са счели, че е следвало да бъде предоставена на неговия адрес (гр.Габрово, ул. ”******” № 1, ет.3, ап.14), доколкото той не се отказал изрично от получаване на детайлизирана сметка и данъчна фактура на хартиен носител. Данните във връзка с така описаното по-горе нарушение са отразени в покана, изпратена до представляващите дружеството лица, чрез която същите (или други, упълномощени от тях лица) са поканени да се явят на конкретно посочена дата за съставяне на акт във връзка с него. Поканата (разписка на л.72) е била връчена по съответния ред, и тъй като дружеството не е изпратило представител на тази дата – 27.04.2018 година, на същата актът е бил съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. На 09.05.2018 година актът е бил предявен на упълномощено от дружеството лице за подписване и запознаване с изложените в него констатации. Впоследствие въз основа на този акт и на останалите материали по административно - наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Данните, които са отразени в намиращото се на л.13 от делото копие от известие за доставяне водят до заключение, че наказателното постановление е получено от представител на жалбоподателя на 09.07. 2018 година. Отразените в жалбата регистрационен номер и дата сочат, че тя е постъпила при наказващия орган на 16.07.2018 година, или на последния ден от определения срок за обжалване, започнал (според правилата на чл.183 ал.2 от НПК, приложими съобразно чл.83 от ЗАНН) да тече от деня, следващ този за неговото получаване. С оглед на това и обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

От данните, които се съдържат в приложените по делото писмени материали, е видно, че св. Л.Т. действително не е декларирал отказ да получава детайлизирана сметка и фактура за предоставените от оператора услуги в хартиен вид. Посоченото обстоятелство би било достатъчно за формиране на заключение, че е налице извършено нарушение, ако този начин за получаване на документите е бил предвиден като единствен от закона към периода, описан в обжалваното постановление. Това не е така, тъй като чл.260 ал.5 от ЗЕС гласи, че „предприятията, които предоставят услуги, осигуряват възможност на своите абонати да получават сметки на хартиен носител или в електронен вид”. По подобен (алтернативно определен) начин е уредено и правото за информация на абоната във връзка с детайлизираната сметка за извършените от предприятията услуги, която (според указаното в чл.260 ал.2 от ЗЕС) също може да се получава в хартиен или електронен вариант. Нормативната уредба не съдържа текст, който да отдава приоритет на някой от двата вида начини, като всеки от тях е бил валиден и равностоен по смисъла на ЗЕС към периода, отразен в обжалваното наказателно постановление. Същевременно режимът за предоставяне на детайлизирани сметки е доразвит и в чл.52 от „Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения” на КРС, които (с оглед на данните за датата /20.10.2017 г./ на сключване на съответния договор с абоната и допълнителните приложения към него) са меродавни за процесния случай в тяхната редакция по ДВ брой 54/2016 г., в сила от 15.07.2016 година.

По административно - наказателната преписка е било изискано (и представено) Допълнение към Приложение № 1 от 20.10.2017 г., което представлява неразделна част от договора на св. Л.Т. за процесния номер и е приложено под формата на заверено копие към Приложение № 3 към КП № ВТ-ДМ-005 от 26.02.2018 година. В т.2.3 от Допълнението са посочени две опции: □ извършена регистрация за онлайн достъп или □ на хартиен носител. От съдържанието на документа се установява, че абонатът не е избрал изрично (чрез зачертаване) да получава документите на хартиен носител, съгласно изискването на чл.52 ал.1 от „Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения” на КРС в посочената редакция, както и че поради това, съобразно разпоредбата на чл.52 ал.3 от тези Общи изисквания, на същият е била извършена регистрация за онлайн достъп на www.bob.bg/online - invoice-presentation с потребителско име: ********* и определена парола: А!*********. Въпросното Допълнение към Приложение №1 от 20.10.2017 година е било подписано и от двете страни, включително и от самия жалбоподател, поради което той очевидно е бил запознат с неговото съдържание, както и с генерирания му онлайн достъп до детайлизираната сметка и до фактурата.

Като отчита упоменатото допълнение към сключения договор и липсата на действащи изисквания в нормативната уредба към описания в НП период, които да са задължавали абонатите да подават писмен документ/заявление във връзка с направения от тях избор относно начина (в хартиен или електронен вид), по който да получават детайлизираните сметки и фактурите, съдът намира, че установеното от проверяващите не изпълнява състава на посоченото нарушение по чл.260 ал.2 изр.2-ро във вр. с чл.260 ал.2 изр.1-во от обективна страна. Извършените от дружеството действия се явяват в пълно съответствие със законовите и подзаконови изисквания, отнасящи се към достъпа до детайлизирана сметка и фактура, тъй като абонатът не е избрал изрично опцията да получава фактурите на хартиен носител и поради това, в изпълнение на указаното в чл.52 ал. 3 от „Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения” на Комисията за регулиране на съобщенията, дружеството му е предоставило онлайн достъп до тези документи, като е генерирало парола и потребителско име. Приложение № 6 към КП № ВТ-ДМ-005/26.02.2018 г. на КРС сочи, че дружеството е предоставило и справка, че на този интернет сайт за онлайн достъп до фактури на Боб клиенти, се визуализират и фактурите, издадени на абоната. От нея и от аналогичната справка от интернет сайта за онлайн достъп на дружеството, представена към подадената жалба, се установява, че упоменатата в постановлението фактура № **********/07.11.2017 година е публикувана и достъпна на www.bob.bg/online- invoice-presentation. Тя е генерирана на този сайт в деня на нейното издаване, поради което св. Л.Т. е могъл да я види и да се запознае със съдържанието й още на него. Изложеното налага заключение, че дружеството е спазило изцяло специалния режим, който Комисията за регулиране на съобщенията е предвидила в чл.52 от Общите условия въз основа и с цел доразвиване на нормата на чл.260 от ЗЕС, а от тук, че не е нарушило указаното в тази разпоредба от обективна страна. Като е приел противното и е санкционирал същото за нарушение, което не представлява такова по смисъла на посочените в акта и постановлението текстове от закона, наказващия орган е издал едно незаконосъобразен по същество акт, който подлежи на отмяна поради това.

Воден от горното, и на основание 63 ал.1 пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 75, издадено на 22.06.2018 г. от Председател на Комисия за регулиране на съобщенията, с което за нарушение по чл.339а във вр. с чл.260 ал.2 изр.2-ро във вр. с чл.260 ал.2 изр.1-во от ЗЕС, на “А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, улица ”Кукуш” № 1, ЕИК *********, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 3000 (три хиляди) лева – на осн. чл.339а от ЗЕС, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................