Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8179/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по предявени Х.П. срещу „Е.П.П.” АД, ЕИК *********,
гр. Варна в условията на обективно кумулативно съединеняване
искове с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД,
както следва:
1./ за заплащане на сумата от
1 713, 55 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба от разваляне на следните хранителни продукти: 1./
30 кг. агнешко месо на стойност 395 лв.;
2./ 8 кг. агнешки дреболии на стойност 56 лв.; 3./ 4, 5 кг. свинско бон филе на
стойност 60, 75 лв.; 4./ 6 кг. свински карета на стойност 54 кг; 5./ 5 кг.
пилешко бяло месо на стойност 45 лв.; 6./ 7 кг. свинско мляно месо на стойност
55, 30 лв.; 7./ 23 кг. цели патки на стойност 126, 50 лв.; 8./ 15 кг. замразени
зайци на стойност 180 лв.; 9./ 20 кг. свинско месо на стойност 540 лв.; 10./ 5
кг. домашен бахур на стойност 30 лв.; 11./ 5 кг. замразени смокини на стойност
30 лв.; 12./ 7 кг. замразени малини на стойност 49 лв.; 13./ 10 кг. замразени
ягоди на стойност 50 лв.; 14./ 3, 5 кг. замразени миди на стойност 42 лв., в
резултат на неизпълнение на задължението на ответното дружество, произтичащо от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.” АД да възстанови електрозахранването в обект, находящ
се в *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ за заплащане на сумата от 19 лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба от неизпълнение на задължението на ответното дружество, произтичащо от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.” АД да възстанови електрозахранването в обект, находящ
се в *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
3./ за заплащане на сумата от 7 000
лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от влошаване на здравословното състояние на Х.П. в
резултат на неизпълнение на задължението на ответното дружество, произтичащо от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.” АД да възстанови електрозахранването в обект, находящ
се в *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
В исковата молба ищецът Х.П. твърди,
че е потребител на електроенергия за битови нужди по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.” АД (ОУ) относно обект, находящ се в *********.
Твърди се още, че на 18.12.2018г.,
след отсъствие от града за времето от 30.11.2018г. до 18.12.2018г., ищецът
установил, че в дома му електрозахранването е прекъснато, в резултат на
неизпълнение на задължение, произтичащо от ОУ, а именно да заплаща стойността
на консумираната ел. енергия за периода от 02.09.2018г. до 01.10.2018г.
възлизаща на 51, 66 лв., обективирана във фактура № **********/19.10.2018г. със
срок на плащане – 12.11.2018г. За възможността за прекъсване на
електрозахранването ищецът не е бил уведомен, съобразно чл. 20, ал. 1 и ал. 2
ОУ.
Процесното задължение за електроенергия и
таксата за възстановяване в размер на 19 лв. са погасени чрез плащане на
19.12.2018г. Въпреки това електрозахранването не е възстановено от служители на
дружеството в рамките на три дни от деня на плащане, а от приятел на ищеца едва
на 01.01.2019г.
Първият от предявените искове се
основа на твърдения, че в деня на погасяване на задължението за консумирана ел.
енергия и таксата за възстановяване, ищецът установил, че в резултат на
преустановяване на електрозахранването, са се развалили 134 кг. хранителни
продукти, намиращи се във фризер и хладилник в дома
му на стойност 1 713, 55 лв., които са изхвърлени на 23.12.2018г. и на
24.12.2018г., поради негодност за консумация.
Доколкото ответното дружество не е
изпълнило задължението си, произтичащо от чл. 21, ал. 1 ОУ, да възстанови
прекъснатото електроснабдяване, то в имуществената сфера на ищеца са настъпили
вреди под формата на претърпяна загуба в размер на стойността на съхраняваните
и развалени хранителни продукти, намиращи се в причинно – следствена връзка с поведението
на ответното дружество.
Вреди в размер на таксата за
възстановяване в размер на 19 лв., ищецът твърди, че е претърпял от
обстоятелството, че въпреки заплащането ѝ, електрозахранването в
собствения му недвижим имот, не е възстановено от служители на „Е.П.П.“ АД веднага, а едва на 01.01.2019г. от приятел на Х.П..
Искът за заплащане на неимуществени
вреди е основат на твърдения, че в периода от 18.12.2018г. до 01.01.2019г.,
поради нарушаване на задължението, произтичащо от чл. 21, ал. 1 ОУ, ищецът е
претърпял болки и страдания от влошаване на здравословното си състояние,
изразяващо се във влошаване настинката, провокирана от незатопления влак София
– Варна, покачване на кръвната захар, повишаване на кръвното налягане, както и
неудобства от студа в жилището и невъзможността от затопляне на всички
помещения през зимните месеци, тежка депресия от чувство на безнадежност
и лишаването от храна за една година.
Въз основа на изложеното се настоява
за уважаване в претендираните размери на предявените обективно кумулативно съединени
искове.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Е.П.П.” АД признава следваните релевантни за делото факти: 1./
че Х.П. се явява потребител на електрическа енергия по смисъла на ОУ; 2./ че на
11.12.2018г. електрозахранването в собствения ѝ обект, в *********, е
прекъснато поради незаплащане в срок на цената на доставена електроенергия към
който момент потребителят нито е оспорил, нито е възразил срещу задължението
си.
Предявените искове се оспорват по
основание и размер по съображения, че липсва виновно неизпълнение на задължения
от страна на дружеството, намиращи се в причинно – следствена връзка с
твърдените имуществени и неимуществени вреди. Ако ищцата е търпяла вреди, то е
резултат от собственото ѝ неправомерно поведение, от което не може да
черпи изгодни за себе си последици.
Твърди се, че преди прекъсването на
електрозахранването на 19.11.2018г. ищецът е уведомен, чрез кратко текстово
съобщение на предоставения тел. номер за кореспонденция, че при неплащане на
задължение за консумирана електроенергия, електрозахранването в обекта му, ще
бъде преустановено.
Доколкото в указания срок не е
последвало плащане, електрозахранването е прекъснато и възстановено на
20.12.2018г. в деня следващ погасяване на всички задължения от служители на „Е.С.”
АД.
Оспорват се твърденията, че към деня
на прекъсване на електрозахранването – 11.12.2018г. и към 18.12.2018г. във фризера и хладилника на ищеца са се намирали посочените
количества хранителни продукти на посочената стойност, които са се развалили,
поради виновното неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1 ОУ. Оспорва се
психическото и физическото състояние на Х.П. да се е влошило от преустановяване
на ел. захранването в дома ѝ.
Въз основа на изложеното се настоява
за отхвърляне на предявените осъдителни претенции.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е, че Х.П. е потребител на
електрическа енергия за битови нужди по отношение на имот, находящ се в *********,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С.” АД по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.П.” АД, одобрени с
решение от 07.11.2007г. на ДКЕВР /ОУ/.
С влязло в законна сила решение по
в.т.д. № 1907/2008г. по описа на Окръжен съд – Варна, след частична отмяна на
решение по гр.д. № 7409/2007г. на ВРС, „Е.Б.П.” АД е осъдено да заплати на Х.П.
допълнително над присъдената сума от 800 лв. и сумата от 4 200 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили, в резултат на
неправомерни бездействия на служители, изразяващи се в несвоевременно
възстановяване на ел. захранването в имот, находящ се в *********.
Решението на първоинстанционния
съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Х.П. срещу „Е.Б.П.” АД за
заплащане на сумата от 1 233, 37 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойност на развалени продукти и в
частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 25, 99 лв.,
представляваща такса за възстановяване, е оставено в сила.
На 03.12.2018г., е наредено преустановяване снабдяването с
електрическа енергия на потребители, измежду които и г-жа П., поради забава в
плащането на дължими суми за консумирана ел. енергия /л. 53 и л. 54/.
На 11.12.2018г. електрозахранването в имота на г-жа П. е прекъснато,
поради неизпълнение на задължението на потребителя да заплати стойността на доставена
и потребена електроенергия, инкорпорирана във фактура № **********/19.10.2018г.
на падежа - 12.11.2018г. /л. 56/.
Цената на доставената електроенергия
е платена на 19.12.2018г. /л. 10/, в
деня, следващ този, в който г-жа П. се е прибрала от гр. София в гр. Варна с
влак, а именно на 18.12.2018г.
Г-жа П. е включена в списък на лицата
за възстановяване на ел. захранването на 20.12.2018г.
/л. 55/.
Към деня на преустановяване на
електрозахранването в дома на ищеца, г-жа П. е на шестдесет и две годишна
възраст.
С решение на ТЕЛК от 14.12.2016г. на Х.П.
е определена 92 % трайно намалена работоспособност, поради водеща диагноза – неинсолиновозависим захарен диабет с усложнения.
На 19.12.2018г., г-жа П. е посетила общопрактикуващия си лекар, който след преглед е установил
остър бронхит, неуточнен, а на 21.12.2018г. е констатирал увреждания на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб /л. 11 и л. 13/.
Изследване на кръвната захар е
проведено на 21.12.2018г. Установените резултати сочат завишаване в сравнение с
референтните стойности.
Съобразно приложимите за процесните отношения ОУ, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използвана в имота електрическа енергия по утвърдени от КЕВР
цени, инкорпорирана във фактура до изтичане на последния ден на срок /чл. 17,
т. 2, чл. 18 а, ал. 1 и ал. 2, чл. 26, ал. 1 и чл. 28/. Неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума
в срок /чл. 26, ал. 6/.
Глава седма от ОУ регламентира
условията и реда за прекратяване или прекъсване на снабдяването с електрическа
енергия.
Така, в чл. 20, ал. 1 от ОУ е
предвидено, че „Е.П.П.“ АД има право да поиска от „Е.С.”
АД с предишно наименование „Е.П.М. АД” прекъсване или ограничаване на
снабдяването с електроенергия, в случай, че битов потребител в срок от 10 дни
не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от ОУ или от подписаните
допълнителни споразумения, вкл. и при забава в плащането на дължимите суми.
Преди прекъсване „Е.П.П.“ АД следва да изпрати до потребителя писмено
предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок не последва
изпълнение, ще бъдат предприети действия по прекъсване снабдяването с ел.
енергия /чл. 20, ал. 2/.
Възстановяването на снабдяването с
електрическа енергия се извършва след отпадане на основанията за прекъсване. Когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването с ел. енергия се възстановя
след като последният заплати на „Е.П.П.“ АД и „Е.С.”
АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването
/чл. 21, ал. 2/.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест не е установил при условията на пълно и главно доказване, че преди
прекъсване електрозахранването в обекта на Х.П., „Е.П.“ АД, е изпълнил задължението
си по чл. 20, ал. 2 ОУ. Представеният договор за извършване на услуги, вкл. и
телекомуникационни, сключен между ответника и търговско дружество „Щ.Б.Г” ЕООД,
не установява изпращане на писмено предупреждение до неизправния потребител.
Съгласно чл.
123 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат
право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Предвидената
в закона санкция е по отношение на недобросъвестния потребител – този, който не
е изпълнил едно безспорно парично задължение. Вземането е безспорно, когато
е признато от длъжника или когато е съдебно потвърдено. Затова в общите
условия за продажба на топлинна енергия на всеки от доставчиците е предвидено
потребителят да бъде уведомен за срока за плащане на дължимите суми, както и че
захранването ще бъде прекъснато при неплащането им; уведомяване, че
потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно
срока и основанието за прекъсване. Предвидено е, че възражението спира
прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на
проверката; срок за проверката и задължително писмено уведомяване на потребителя
за резултата. Вземането за суми от незаплатена електрическа енергия не става
безспорно и след проверката, извършена едностранно от доставчика, тъй като
потребителят, който не е удовлетворен от резултата, може да оспори вземането по
съдебен ред. При оспорването на вземането по съдебен ред, доставчикът няма
право да прекъсва електроснабдяването до решаване на спора с влязъл в сила
съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено. В случаите, когато
потребителят не е възразил срещу основанието и размера на търсените суми пред
доставчика, но е предявил иск за оспорване на вземането за електроенергия или е
подал възражение в производството по реда на чл.
410 ГПК, инициирано от доставчика (чл.
107 ЗЕ), то вземането не е безспорно, поради което доставчика няма
право да прекъсва електрозахранването, а ако то вече е прекъснато е длъжен
незабавно да го възстанови. Поради това, правилото на чл.
124 ЗЕ, съгласно което енергийното предприятие възстановява
снабдяването след отстраняване на причините, довели до преустановяването му е
важимо не само, когато потребителят заплати дължимите суми или вземането за
незаплатена топлинна енергия е отречено със съдебно решение, но и когато след
прекъсване на захранването, потребителят е оспорил едностранно определените от
доставчика суми за разходвана електроенергия по съдебен ред в производството за
установяване дължимостта и размера на вземането.
В конкретния случай, вземането за
цена на потребена електроенергия по фактура № **********/19.10.2018г. е безспорно.
Неизпълнението на едно безспорно парично задължение от потребителя Х.П. на
падежа - 12.11.2018г., е довело до
законосъобразно прекъсване на електрозахранването в електроснабдения
имот, съобразно ЗЕ.
Обстоятелството, че „Е.П.“ АД, не е
уведомило потребителя с писмено предизвестие, че възнамерява да предприеме
действия, насочени към прекъсване снабдяването с електрическа енергия, не
лишава дружеството от правото му да упражни правото си по чл. 20, ал. 1 ОУ при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Затова ѝ писменото
предизвестие, което не е задължително съобразно ЗЕ, не е предпоставка за временно
прекъсване на ел. захранването, а има дисциплиниращ ефект за потребителите, тъй
като е насочено към своевременно изпълнение на поетите с ОУ задължения.
Отсъствието на Х.П. от мястото на
което обичайно пребивава за времето от 30.11.2018г. до 18.12.2018г., не
освобождава потребителя от задължението му по чл. 17, т. 2 ОУ, нито го лишава
от правото му да бъде информиран за количеството и дължимата сума за използвана
енергия, както и за сроковете за плащане по чл. 16, т. 1 ОУ, което в случая
ищецът не е упражнил.
По иска за заплащане на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, поради неизпълнение на задължението по
чл. 21, ал. 2 ОУ
При неизпълнение на всички договори,
без оглед на предмета им, или поради тяхното неточно изпълнение, неизправната
по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗЗД, страна дължи обезщетение за неизпълнението,
което съгласно общото законово правило на чл. 82 ЗЗД обхваща както негативните,
така и позитивните вреди, доколкото са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
ако длъжникът е недобросъвестен, то отговорността му е за всички преки и
непосредствени вреди.
Ищецът настоява, че електрозахранването
в собствения му обект, не е възстановено от служител на „Е.С.” АД по настояване
на „Е.П.” АД, въпреки извършеното погасяване на задължението чрез плащане на
19.12.2018г., от което са произтекли имуществени и неимуществени вреди,
намиращи се в причинно-следствена връзка с неизпълнение на задължението по чл.
21, ал. 2 ОУ.
Електрозахранването е възстановено
едва на 01.01.2019г. от приятел на ищеца Х.П..
Ответникът настоява, че
електрозахранването в обекта е възстановено на 20.12.2018г. в деня следващ
погасяване на всички задължения от служители на „Е.С.” АД.
За установяване на така заявените положителни
твърдения са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите,
водени от ищеца – С.К.и Г.В. и Д.И., воден от ответника.
От показанията на г-н И., служител на
„Е.С.” АД се установява, че през месец декември 2018г., е било възстановено
електрозахранването на обект, намиращ се на *****, без свидетелят да е в
състояние да посочи конкретната дата, на която е сторено това. Същият си
спомня, че електромерите се намират извън обектите на етажа в сградата в режим
на етажна собственост, до които се достига, след като служителите на
дружеството бъдат допуснати до тях, респ. при наличие на ключ за таблото. За да
се възстанови ел. захранването, е необходимо да се разкъса пломбата на средството
за търговско измерване, да се възстанови ръчно захранването, а след това да се
поставя нова пломба. По описания начин захранването с ел. енергия е
възстановено и на посочения адрес. Свидетелят е категоричен, че при отваряне на
СТИ пломбата на електромера не е била разкъсана, а цяла. Възможно е ел.
захранването да бъде възстановено и от лица, които не са служители на „Е.С.”
АД, но в този случай пломбата ще остане разкъсана.
По принцип, ежедневно прекият
началник на г-н И. поставя задачи за деня, които следва да бъдат изпълнени до
края на работното време. Възстановяване на ел. захранването се извършва в срок
до 12 часа от отпадане на причините за прекъсването или до 2 часа при експресно
искане. Ако този срок не бъде спазен, то следват тежки санкции за служителите и
дружеството. Г-н И. не си спомня, той и неговият колега, да са посещавали посочения
адрес повече от веднъж.
Показанията на г-жа К.установяват
следните релевантни за делото факти: от деня на завръщането си в гр. Варна –
18.12.2018г. до началото на месец януари електрозахранването в дома на г-жа П.,
е било преустановено. Г-жа К.заявява, че денят, в който е установена липсата на
електричество, е 18.12.2018г., в който ищецът се е прибрал в дома си, след
посещение в гр. София. В посочения ден, свидетелят посрещнал на гарата и
придружил ищеца до дома му, в който опитът да се включи електричеството в
коридора, бил неуспешен. По-късно в телефонни разговори, г-жа К.узнала, че ток
не е имало и вечерта на 18.12.2018г., през целия ден на 19.12.2018г., а на
24.12.2018г. установила, че храната, увита в найлонови пликове, основно месни
продукти, намиращи се в 7 броя чекмеджета на фризера
и два рафта от фризера на хладилника, била развалена.
Съседката на ищеца вадила развалената храна и я поставяла в кофи. Храната във фризера и хладилника е предадена на г-жа П. от двете
ѝ дъщери, с която готви на внуците си, които вече са студенти.
Свидетелят споделя, че е помогнал при
измиването на чекмеджетата от фризера, които от
развалената храна имали неприятен мирис. В периода от 24.12.2018г. до
01.01.2019г., свидетелят не е съумял да посети приятелката си. Едва на
01.01.2019г. узнала от г-жа П., че електрозахранването ѝ е възстановено
от неин познат в посочения ден, а в дома ѝ вече било топло и приятно.
Г-жа К.счита, че в дните, в които е
посещавала дома на своята приятелка, не е имало електричество, тъй като в
апартамента било студено.
В периода след 01.01.2019г. до деня
на съдебното заседание – 29.10.2019г., г-жа К.е водила приятелката си в
Транспортна болница на невролог поради установена полиневропатия,
през месец февруари 2019г. на ортопед и на съдов хирург в ДКЦ „Чайка”, а през
лятото на 2019г. на калолечение за заболяване на крака.
След преустановяване на
електрозахранването, от нормална и енергична жена, ходеща на плаж през лятото,
г-жа П. се променила и вече е коренно различен човек.
От показанията на г-жа В.се
установява, че на 19.12.2018г. тя придружила приятелката си до личния ѝ
лекар, който установил бронхит. Г-жа П. споделила, че прекарала в дома си
най-ужасната нощ, на тъмно и студено, спейки с дрехите.
В същия ден, г-жа П. платила сметката
си за електроенергия, а служител в Централна поща уточнил, че
електрозахранването следва да бъде възстановено до 24 часа.
На 19.12.2018г. свидетелят установил
в дома на г-жа П. едно голямо кърваво петно, появило се от развалянето на
хранителни продукти във фризера, състоящ се от 7 чекмеджета
и от камерата на хладилника, състоящ се от две. Едва три-четири дни по-късно,
г-жа В.и друга съседка направили опис на развалените храни, без ясна представа
по какви причини се налага това, сред които имало малини, смокини, миди,
агнешки дреболии, свинско месо и карета. Г-жа В.изхвърлила плодовете, а другата
съседка – местните продукти. По време на описа, ток в жилището не е имало, нито
топла вода. Свидетелят не е направил опит да включи електричеството в дома на
приятелката си.
На 21.12.2018г., г- жа В.придружила приятелката
си до личния лекар, поради болки в краката и за изготвяне на кръвно–захарен
профил. Ищецът споделил, че кръвното му налягане се е повишило.
През следващите дни до 01.01.2019г.
свидетелят посещавал дома на своята приятелка при необходимост. Светлина в
жилището не е имало, макар през зимата да се стъмва значително по-рано.
Електрозахранването било възстановено едва на 01.01.2019г. от познат на Х.П..
Хроничните заболявания на г-жа П.
актуални от 18.12.2018г. до 01.01.2019г., останали такива и след възстановяване
на електрозахранването в дома ѝ. Продължава да накуцва, а кръвното
ѝ налягане да е високо. Проблемите с диабета продължават. Проведената
рехабилитация и санаториума не са подобрили здравословното ѝ състояние.
От лекарствата е получила стомашно заболяване /язва/.
Била ужасена и неутешима от факта, че
храната ѝ се е развалила. Изпитвала притеснение по какъв начин ще живее
за година напред. Преди е била весела и жизнерадостна, а след това жена, страдаща
от болки, което я е превърнало в друг човек. Последно се лекува от депресия.
Съвкупната преценка на ангажираните писмени
и гласни доказателства дава основание на съда да приеме, че електрозахранването
в обекта на потребителя, е възстановено на 20.12.2018г., факт, установен от
показанията на Д.И., плод на преки и непосредствени впечатления и от списъка за
възстановяване от същата дата.
Твърденията, че електрозахранването е
възстановено едва на 01.01.2019г. от приятел на ищеца остават недоказани,
доколкото свидетелите С.К.и Г.В., не разполагат с никакви непосредствени
наблюдения относно твърдяната дата на възстановяване и лицето, което е
извършило това. И двамата свидетели черпят впечатления от пресъздаденото им от
ищеца, което не е достатъчно, за да установи поддържаните твърдения, че ел.
захранването е възстановено в дома на г-жа П. едва на 01.01.2019г. от неин
приятел.
Отделно от изложеното, показанията на
посочените свидетели следва да се счита разколебани от тези на Д.И., сочещи, че
към деня на възстановяване на електрозахранването в имота, пломбата на
електромера е била здрава, а целостта ѝ ненарушена, доколкото
възстановяването изисква унищожаването ѝ и повторно пломбиране. Извършването
на действия, с които се нарушаване целостта на пломбата на електромер, собствен
на „Е.С.” АД и всеки опит за интервенция върху средството за търговско
измерване от лице, различно от титуляра на правото на собственост, съставлява
нарушение, което влече административни санкции.
Следователно, като е възстановил
електрозахранването в обекта на ищеца „Е.П.” АД, незабавно след отпадане на основанието
за прекъсване, ответникът е изпълнил поетото с ОУ задължение. В случая, не е налице
и твърдяното неизпълнение на договорно задължение, от което да са произтекли
имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с
това неизпълнение.
Ангажираните гласни доказателства,
чрез разпита на С.К.и Г.В., не установяват, че към 18.12.2018г. в хладилника и фризера в дома на ищеца, се е съхранявало соченото
количество местни продукти и плодове и че именно тези продукти са били негодни
за консумация, поради прекъсване на електрозахранването.
Следователно, не е налице вреда, под
формата на загуба, която да е настъпила в патримониума на потребителя, като
една от изискуемите предпоставки за уважаване на претенцията, поради което
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността
на развалени продукти, следва да бъде отхвърлен.
Житейски е нелогично, потребител,
който е заплатил стойността на консумирана електроенергия, след прекъсване на
захранването, да бездейства за период от 14 дни и да не осъществи контакт със
служители на дружеството, чрез денонощния телефонен номер за Североизточна
България, публикуван на официалната интернет страница на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
/https://www.energo-pro.bg/bg/Kontakti/.
Отсъствието на една от кумулативно
дадените предпоставки на чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД – неизпълнение на поето с договора
задължение, е основание за отхвърляне и на претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.
За пълнота на изложеното, следва да
се посочи, че дори и посочената предпоставка да беше доказана, то не се
установява по безсъмнен начин, че влошаване на здравословното състояние на г-жа
П., изразяващо се в поставяне на диагноза „остър бронхит, неуточнен”,
завишаване стойностите на кръвната захар, рефлектирали по неблагоприятен начин на
нанеинсолиновозависим захарен диабет с усложнения, се
намира в причинно-следствена връзка с неизпълнение на поето с чл. 21, ал. 2 ОУ
задължение от страна на „Е.П.” АД.
Показанията на ангажираните от страна
на ищеца свидетели, с която сочат и други неразположения при г-жа П. от
18.12.2018г. до деня на устните състезания – 29.10.2019г., не се кредитират от
съда, тъй като те не са заявени от ищеца, като претърпени вреди и съответно
остават извън предмета на спора.
По иска за вреди за заплащане на
сумата от 19 лв.
В настоящия случай, заплащането на
сумата от 19 лв., явяваща се такса за възстановяване на електрозахранването не
съставлява вреда под формата на претърпяна загуба, а санкция за неизпълнение на
договорно задължение. Плащането й е резултат от неизпълнението на задължението
на потребителя, произтичащо от чл. 17, т. 2 от Общите условия, да заплаща в
уговорените срокове цената на доставена и потребена електроенергия.
Неизпълнение на задължението на
ответното дружество да изпрати писмено предизвестие не води пряко до настъпване
на твърдяната вреда в имуществената сфера на Х.П. под формата на претърпяна
загуба, а е резултат от собственото недобросъвестно поведение на потребителя, в
отклонение от изискуемото по чл. 17, т. 2 ОУ, от което същият не може да черпи
изгодни за себе си последици.
Липсата на вреда и пряка причинно –
следствена връзка с неизпълнението на поето задължение, сочи, че в патримониума
на потребителя не е възникнало вземане за имуществени вреди, поради което предявеният
иск, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, с право на
разноски разполага ответната страна „Е.П.” АД, чиито размер възлиза на 150 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.К.П., ЕГН **********,*** срещу “Е.П.П.” АД,
ЕИК *********, гр. Варна иск за
заплащане на сумата от 1 713, 55
лв. /хиляда седемстотин и тринадесет лева и петдесет и пет ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от разваляне
на следните хранителни продукти: 1./ 30
кг. агнешко месо на стойност 395 лв.; 2./ 8 кг. агнешки дреболии на
стойност 56 лв.; 3./ 4, 5 кг. свинско бон филе на стойност 60, 75 лв.; 4./ 6
кг. свински карета на стойност 54 кг; 5./ 5 кг. пилешко бяло месо на стойност
45 лв.; 6./ 7 кг. свинско мляно месо на стойност 55, 30 лв.; 7./ 23 кг. цели
патки на стойност 126, 50 лв.; 8./ 15 кг. замразени зайци на стойност 180 лв.;
9./ 20 кг. свинско месо на стойност 540 лв.; 10./ 5 кг. домашен бахур на
стойност 30 лв.; 11./ 5 кг. замразени смокини на стойност 30 лв.; 12./ 7 кг.
замразени малини на стойност 49 лв.; 13./ 10 кг. замразени ягоди на стойност 50
лв.; 14./ 3, 5 кг. замразени миди на стойност 42 лв., в резултат на
неизпълнение на задължението на ответното дружество, произтичащо от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.” АД да възстанови електрозахранването в обект, находящ
се в *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.К.П., ЕГН **********,*** срещу “Е.П.П.” АД,
ЕИК *********, гр. Варна иск за
заплащане на сумата от 7 000 лв. /седем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от влошаване на здравословното състояние на Х.П.
в резултат на неизпълнение на задължението на ответното дружество, произтичащо
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.” АД да възстанови електрозахранването в обект, находящ
се в *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.К.П., ЕГН **********,*** срещу “Е.П.П.” АД,
ЕИК *********, гр. Варна иск за
заплащане на сумата от 19 лв.
/деветнадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължението на ответното
дружество, произтичащо от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.П.” АД да възстанови
електрозахранването в обект, находящ се в *********, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 29.05.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.К.П., ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.” АД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: