РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Варна, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110114770 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Предявени са от „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
срещу „Б. И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, обективно кумулативно
съединени положителни специални установителни искове за приемане за установено в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
1./ 4.50 лева, представляваща стойността на реално потребена и незаплатена ел.
енергия за периода от 08.07.2018 г. до 07.08.2018 г. за обект с абонатен № * и с клиентски №
*, находящ се в *, с предназначение на обекта за стопански нужди, за която сума е издадена
фактура № **********/20.08.2018 г.;
2./ 1.19 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 4.50
лева за периода от 25.09.2018 г. до 04.06.2021 г.;
3./ 310.30 лева, представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа
на база предоставена мощност за обект с абонатен № * и с клиентски № *, находящ се в *, с
предназначение на обекта за стопански нужди, за която сума са издадени фактури за периода
от 20.07.2020 г. до 20.05.2021 г.;
4./ 10.09 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от
310.30 лева за периода от падежа на всяка фактура до 04.06.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.07.2021 г. до окончателното погасяване на вземанията, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3449/15.07.2021 г. по ч.
гр. д. № 10334 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената заповед е депозирано
възражение в срока по чл. 414 от ГПК за недължимост на заявените вземания, в тази връзка
1
у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Сочи се, че ответникът е небитов клиент на „Е. – П. П.” АД, доколкото е собственик
на обект с абонатен № * и с клиентски № *, находящ се в *, чието предназначение е за
стопански нужди. Навежда се, че между страните е учредено облигационно правоотношение
с предмет покупко-продажба на ел. енергия, което се регламентира от ЗЕ, Общите условия
на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. – П. П.” АД, Правилата за търговия с
електрическа енергия и решенията на КЕВР, по силата на които потребителят се задължава
да заплаща както стойността на използваната в имота ел. енергия, така и цена от 0.2053
лв./kW/ден за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена резервирана
мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер от 39 квтч през целия
период на фактуриране /20.07.2020 г.-20.05.2021 г./. Ищецът твърди, че е доставил на
ответника посоченото във фактура № **********/20.08.2018 г. количество ел. енергия.
Наред с това се излага, че при потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в
обекта на ответното дружество, цената за достъп е опредЕ. на ден съобразно предоставената
мощност и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, без да е
обвързано от количеството потребена ел. енергия. Именно заради това в нито една от
останалите фактури не е начислена стойност на потребена ел. енергия, тъй като такава няма,
но е начислена сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа при резервирана
мощност от капацитета й. Излага се, че ищецът е изправна страна по облигационната
връзка, като ответникът не е изпълнил насрещните си задължения за заплащане на
претендираните суми в уговорения срок, поради което е изпаднал и в забава.
По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените
аргументи.
Претендират се и сторените в исковото производство разноски.
В условията на евентуалност моли делото да се гледа в негово отсъствие, както и
прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответното дружество
не оспорва, че е потребител на ел. енергия за процесния обект. Признава задълженията си в
размер от 4.50 лева за реално доставено и потребено количество ел. енергия по фактура №
********** от 20.08.2018 г.
Оспорва дължимостта на останалите вземания както по основание, така и по размер.
Твърди се, че предпоставка за заплащане на цената за мрежови услуги е да са налице
фактурирани, респективно ползвани количества активна ел. енергия. Сочи се, че от 2018 г. в
обекта няма никакво потребление. Същият е преустановил дейност и не ползва нито крайния
продукт, нито електроразпределителната мрежа, както и каквито и да е услуги на
електроразпределителни предприятия и доставчици на ел. енергия.
По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез адв. Н. Б.,
поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез адв. Е. Е. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 10334/2021 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответното дружество за процесните суми. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3449/15.07.2021 г.,
срещу която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника за недължимост на
сумите. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил
установителни искове за съществуване на вземанията му.
2
Приети като доказателства по делото са следните фактури за начислена стойност на
ел. енергия за имот с кл. № *, аб. № *, с адрес на потребление: *, а именно:
- фактура № ********** от 20.08.2018 г. за отчетен период от 08.07.2018 г. до
07.08.2018 г. за сумата от 4.50 лева, представляваща паричната стойност на доставената и
потребена ел. енергия в имота, за която няма спор между страните, че се дължи, ведно с
обещетението за забава, което обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по чл. 146, ал.
1, т. 3 от ГПК;
- фактура № ********* от 20.07.2020 г. за отчетен период от 01.07.2020 г. до
07.07.2020 г. за сумата от 6.72 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 19.08.2020 г. за отчетен период от 08.07.2020 г. до
07.08.2020 г. за сумата от 29.78 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 21.09.2020 г. за отчетен период от 08.08.2020 г. до
07.09.2020 г. за сумата от 29.78 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 08.10.2020 г. за отчетен период от 08.09.2020 г. до
30.09.2020 г. за сумата от 22.10 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 20.10.2020 г. за отчетен период от 01.10.2020 г. до
07.10.2020 г. за сумата от 6.72 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 19.11.2020 г. за отчетен период от 08.10.2020 г. до
06.11.2020 г. за сумата от 28.82 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № 03029311452 от 21.12.2020 г. за отчетен период от 07.11.2020 г. до
07.12.2020 г. за сумата от 29.78 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 20.01.2021 г. за отчетен период от 08.12.2020 г. до
07.01.2021 г. за сумата от 29.78 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 18.02.2021 г. за отчетен период от 08.01.2021 г. до
07.02.2021 г. за сумата от 29.78 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 19.03.2021 г. за отчетен период от 08.02.2021 г. до
07.03.2021 г. за сумата от 26.90 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 20.04.2021 г. за отчетен период от 08.03.2021 г. до
07.04.2021 г. за сумата от 29.78 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота;
- фактура № ********** от 20.05.2021 г. за отчетен период от 08.04.2021 г. до
19.05.2021 г. за сумата от 40.36 лева с ДДС, представляваща стойността на предоставената
мощност от 39 кВт в имота.
От ангажираното експертно заключение по назначената ССчЕ се констатира, че
ищцовото дружество е издало гореописаните фактури в съответствие с цените, приети от
КЕВР. Процесните фактури не са осчетоводени от ответника и не е ползван данъчен кредит
по тях. Сумите по фактурите не са платени от последния и възлизат в общ размер на 314.80
лева. Мораторната лихва за периода от падежа на всяка фактура до 14.07.2021 г., с
изключение на периода на извънредното положение, възлиза на 14.67 лева.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
Видно е от ангажирания Констативен протокол № 5175366 от 19.05.2021 г., че в
процесния имот е бил монтиран трифазен електромер с фабр. № *, който е произведен през
3
2015 г., като през 2020 г. е преминал през годишна метрологична проверка. Показанията по
двете тарифи към датата на демонтажа /19.05.2021 г./ са 2846 – нощна тарифа и 5915 –
дневна тарифа. Токовият обхват на СТИ е 5 (120) А, а предпазителят е автоматичен.
От изслушаната СТЕ се констатира по делото, че реално предоставената мощност на
ответника е била 39 кВт през целия период на фактуриране, доколкото електромерът е
трифазен с 3 броя автоматични предпазители с ток 63А – 63 ампера Х 220 волта напрежение
= 13,86 кВт или средно по 13 кВт на предпазител. Процесният електромер е директен, т.е.
измерва отчетената електроенергия директно, без да са необходими токови трансформатори,
поради което в ел. табло не са били монтирани такива.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
Представено и приобщено по делото е и извлечение за фактури и плащания за период
от 2014 г. до м. май 2021 г.
Приети са по делото писмо от „Е. С.“ АД, от което е видно, че предоставената
мощност за процесния обект в с. З., въведена в системата на дружеството, е 39 кВт, която е
определена на база въведения към тогавашния период автоматичен предпазител 3х63А, а от
констативен протокол № 7126479 от 03.11.2022 г. на л. 134 е видно, че в имота има
захранване до съществуващо ЕМТ, като липсва СТИ.
Видно е от ангажирания договор от 01.10.2012 г. на л. 127 от делото, сключен между
„Е.-П. М.“ АД и Х. К. К. и И. П. Д., че процесният обект в с. З., представляващ ПИ *, е
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно предварителен договор за
присъединяване и становище № В12-4915/03.09.2012 г. и се ползва за стопански нужди. От
съдържанието на правната сделка се констатира по несъмнен начин, че договорената
предоставена мощност за обекта е 15 кВт, а присъединената мощност 19,5 кВт. Монтираният
електромер в обекта е трифазен, директен. Токовото ограничаване е съобразно заявената
мощност – МАП 2х25А – 1бр. Срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на
присъединителните съоражения е три месеца. Договорът е сключен със срок на действие три
месеца след въвеждане на присъединявания обект в експлоатация, като е уговорено още, че
договорът се прекратява с изтичане на този срок – чл. 43 вр. чл. 10 от договора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приобщеното ч. гр. д. № 10334/2021
г. по описа на РС-Варна, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираните суми, която е оспорена от ответника-
длъжник в срока по чл. 414 от ГПК, както и че исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
са предявени в законоустановения преклузивен срок по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване наличието на
твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел. енергия за
посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел.
енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, че посоченото количество е
измерено от средство за търговско измерване, което е от одобрен тип, включително, че е
осигурил на годно правно основание достъпа до електроразпределителната мрежа на база
предоставена мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер от 39
квтч през целия период на фактуриране - от 20.07.2020 г. до 20.05.2021 г., както и размера
на предявените граждански притезания. Следва да установи претенцията си за заплащане на
обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, а при установяване на
горното да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.
Не е спорно по делото, че процесният имот на адреса в с. З. е присъединен към
електроразпределителната мрежа, който факт се констатира по несъмнен начин и от
представения договор за присъединяване от 2012 г.
4
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ищцовото дружество, които по арг. от чл. 298, ал. 1, т.
2 от ТЗ обвързват ответника, имайки предвид, че е търговец, потребител на електроенергия
за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Е. С.” АД и което купува електрическа енергия за
стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
В конкретния случай, не се спори по делото, че процесният обект е собственост на
ответника; че е присъединен към електроразпределителната мрежа и се полза за стопански
нужди, което обуславя извода за наличието на договорно правоотношение между страните с
предмет покупко-продажба на ел. енергия, още повече че договорът за предоставяне на
електроенергия е нефорамален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент
от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното
правоотношение по покупко-продажба е учредено по силата на общите правила за
поведение, обективирани в разпоредбите на Общите условия на доставчика.
Дължимостта на сумата в размер от 4.50 лева, материализирана във фактурата от
20.08.2018 г., представляваща стойността на реално доставената и потребена в обекта в с. З.
ел. енергия за периода от 08.07.2018 г. до 07.08.2018 г., ведно с обезщетението за забава
съизмеримо със законната лихва, считано от падежа на фактурата – 26.09.2018 г. до
05.06.2021 г., не се оспорва от ответника и същия ги признава.
Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав е за дължимостта на фактурираните суми, представляващи цената на предоставената
мощност до имота, респективно на акцесорните вземания за мораторна лихва, с оглед
забавеното им плащане от страна на небитовия клиент, имайки предвид инвокираните
доводи, че имотът през претендирания период не е бил ползван от ответника, съответно е
нямало потребено количество ел. енергия в същия.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/,
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от комисията цени.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, на регулиране от КЕВР подлежат цените за достъп
до електроразпределителната мрежа. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа
не е нова цена. Тя съществува като елемент от общата фактура и винаги се е заплащала от
клиентите. Съгласно решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
/ДКЕВР – днес КЕВР/ цената за достъп за небитовите клиенти на „Е.-П. П.“ АД се калкулира
на база по-голямата от двете – предоставената на клиента мощност или измерената. Този
начин на калкулиране на цената за достъп важи само за небитовите клиенти. С Решение №
Ц-19 от 01.07.2020 г. на КЕВР цената за достъп за небитови клиенти на „Е.-П. П.“ АД е
0,02053 лв./киловат/ден без ДДС. Цената за достъп се формира на база на
предоставената/заявената от клиента мощност и не зависи от консумацията на
електроенергия и в този смисъл възраженията на ответника са несъстоятелни.
Съгласно чл. 33 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители
и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
/Наредбата/, предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на
условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта приемници на
електрическа енергия при предполагаем режим на едновременната им работа с максимален
товар в продължение на 15 минути. Предоставената мощност, нивото на напрежение на
приемниците на клиента и броят на фазите определят техническите параметри, по които
съответният мрежови оператор извършва избор на средствата за търговско измерване в
съответствие с действащата нормативна уредба, както и избор на комутационната и защитна
техника. Минималните стойности на предоставената мощност за обектите на клиентите се
определят с наредбите по чл. 83, ал. 1,т. 1 и ал. 2 от ЗЕ.
В конкретния случай, при подписване на договора за присъединяване на обект на
потребител към електроразпределителната мрежа от 02.10.2012 г. е договорена предоставена
мощност 15 кВт и присъединена мощност 19,5 кВт. Към настоящия момент, договорът е
5
преустановил действието си, имайки предвид, че същият е прекратен с изтичане на срока, за
който е сключен, а именно три месеца след въвеждане на присъединения обект в
експлоатация – арг. от чл. 43, т. 1 вр. чл. 10 вр. чл. 9, ал. 3 от договора, като няма спор, че
процесният обект е въведен в експлоатация. Т.е., няма как в отношенията между страните
през процесния отчетен период от м. юли 2020 г. до м. май 2021 г. да се прилагат
постигнатите договорености от 2012 г.
От експертното заключение по назначената СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно и ясно, се констатира, че в периода на фактуриране от
20.07.2020 г. до 20.05.2021 г., с оглед характеристиките на електромера, в обекта на
ответника е била предоставена мощност от 39 кВт. Съгласно чл. 37 от Наредбата,
предоставената и присъединената мощност може да се увеличи или намали до изтичане
срока на договора за присъединяване. В тези случаи клиентът следва да подаде ново искане
до съответния мрежови оператор. Предоставената мощност може да се увеличи над
договорената присъединена мощност след предварително писмено съгласие на съответния
мрежови оператор и промяна в договора/договорите по чл. 23, ал. 3, т. 1 от Наредбата, при
условие че техническите параметри на съоръженията за присъединяване и на
електрическата мрежа позволяват това; увеличението не води до смущения или до
снижаване сигурността на електроснабдяването на други клиенти; увеличението не води до
смущаващи обратни въздействия върху устройства на съответния мрежови оператор или на
трети лица – арг. от чл. 40, ал. 1 от Наредбата. За увеличаване на предоставената мощност
над договорената присъединена мощност клиентът подава писмено искане за проучване на
условията за присъединяване по реда на чл. 4 от Наредбата, сключва договор за
присъединяване и заплаща цена за присъединяване за целия размер на новата предоставена
мощност, опредЕ. съгласно действащата нормативна уредба, когато не са налице условията
по чл. 40, ал. 1 от Наредбата, и се изисква проектиране и изграждане по реда на ЗУТ на нови
съоръжения за присъединяване за увеличаване на договорената предоставена и
присъединена мощност на обекта – арг. от ал. 4 на цитирания подзаконов текст.
В настоящия казус ищецът не е ангажирал по делото нито писменото искане на
ответника, нито предварителното писмено съгласие на мрежовия оператор, респективно,
нито подписания между страните договор за увеличаване на предоставената мощност от 15
кВт на 39 кВт. Претендира се заплащането на непарична престация, чийто правопораждащ
юридически факт остава недоказан по делото, което обуславя отхвърлянето на иска за
присъждане паричната равностойност на предоставената до имота на ответника мощност от
39 кВт за периода от м. юли 2020 г. до м. май 2021 г. в общ размер на 310.30 лева, ведно с
обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от падежа на всяка
фактура до 04.06.2021 г.
Крайният извод на съда е за основателност единствено на иска касателно сумата в
размер от 4.50 лева, представляваща стойността на реално доставената и потребена ел.
енергия в електроснабдения имот за периода от 08.07.2018 г. до 07.08.2018 г., ведно с
обезщетението за забава.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в хода
на заповедното и настоящото специално исково производство съдебно-деловодни разноски,
чийто общ размер възлиза на 15.88 лева, от които:
- разноски по ч. гр. д. № 10334 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав – 0.44 лева за държавна такса и 0.87 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото исково производство – 1.31 лева за държавна такса, 6.28
лева за адвокатско възнаграждение и 6.98 лева за депозит за вещи лица по КССчТЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 299.68 лева, от които 4.91 лева за държавна такса и
294.77 лева за адвокатски хонорар.
Водим от горното, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че „Б. И.“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * дължи на „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, * сумите, както следва: 1./ 4.50 лева, представляваща
стойността на реално доставена и потребена ел. енергия за периода от 08.07.2018 г. до
07.08.2018 г. за обект с абонатен № * и с клиентски № *, находящ се в *, с предназначение
на обекта за стопански нужди, за която сума е издадена фактура № **********/20.08.2018 г.
и 2./ 1.19 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 4.50 лева
за периода от 25.09.2018 г. до 04.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 3449/15.07.2021 г. по ч. гр. д. № 10334 по описа за 2021 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *, * против „Б. И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *
пъроначално обективно кумулативно съединени специални положителни установителни
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 1./ 310.30 лева, представляваща цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект с абонатен № * и с
клиентски № *, находящ се в *, с предназначение на обекта за стопански нужди, за която
сума са издадени фактури за периода от 20.07.2020 г. до 20.05.2021 г. и 2./ 10.09 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 310.30 лева за периода от
падежа на всяка фактура до 04.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.07.2021 г. до окончателното погасяване на вземанията, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 3449/15.07.2021 г. по ч. гр. д. № 10334 по описа за
2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, „Б. И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * да заплати на „Е. – П. П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, * сумата в общ размер на 15.88 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- разноски по ч. гр. д. № 10334 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав – 0.44 лева за държавна такса и 0.87 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото исково производство – 1.31 лева за държавна такса, 6.28
лева за адвокатско възнаграждение и 6.98 лева за депозит за вещи лица по КССчТЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *, * да заплати на „Б. И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * сумата в общ размер на 299.68 лева, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от които 4.91 лева за държавна такса и 294.77 лева за
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7