РЕШЕНИЕ
№ 4117
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20211110210181 по описа за 2021 година
при участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. № 10181 по описа на СРС за 2021г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. В. срещу ел. фиш серия К № 3949092,
издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се иска отмяната на ел. фиш, като се посочва, че не е посочен
издателя му. Оспорва се годността на техническото средство, с което е
направено замерването.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателя, редовно призован, не се явява.
Постъпила е молба от повереника му адв. Б., с която заявява, че не
възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, моли за отмяна на ел.
фиш и претендира адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2020г. в 11.28 часа в гр. С., по бул. „И. С.” срещу
бензиностанция „Ш.”, с посока на движение от наделз „Н.” към ул.”К.” с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M 506 е установено и
заснето, че МПС – лек автомобил „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ” с ДК № ........... се
движел със скорост от 91 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч,
въведено с пътен знак В-26 за населено място. Въз основа на справка в
централна база СДВР е установено, че към датата на процесното нарушение
собственик на заснетия автомобил е И. А. В..
От разпечатка от паметта на техническо средство – автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M, която е веществено доказателство,
изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната
дата, в район с координати 42.42.8081 и 23.19.7119, е засечена скорост на
движение от 94 км/ч /след приспаднат толеранс от 3 км/ч наказуема скорост
от 91 км/ч/, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната
скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила.
От протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 08.09.2020г. е видно, че на процесната дата
техническо средство – автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M, е било разположено в гр. С., на бул. „И. С.”, срещу бензиностанция
„Ш..
От удостоверението за одобрен тип средство за измерване и протокола
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, преценени в съвкупност, следва, че използваното техническо
средство е автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M,
технически изправно и годно за употреба.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване
2
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационният номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
От правна страна:
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите актове.
Жалбата е подадена в преклузивния срок, предвиден в чл. 189, ал. 8 ЗДвП, и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за
санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на
деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен
от него конкретен извършител.
Законосъобразно е образуването на административнонаказателно
производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН,
респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на
административното нарушение е използвано автоматизирано техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване
предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията
на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше
въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде
и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.
3
В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя
начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Конкретното техническо средство е
работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното
нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.
Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби и размера на глобата.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че възраженията на
жалбоподателя, че електронния фиш страда от пороци, като не е посочен
издателя му, са неоснователни. Фишът разполага с всички необходими
атрибути, като издателя му е ясно посочен – СДВР-ОПП.
Годността на техническото средство и техническата му изправност
също са установени, видно от приложените по делото доказателства.
Електронният фиш се издава срещу собственика на автомобила, като
средствата му за защита са силно ограничени, но законоустановени. Той може
или в 14-дневен срок да подаде в МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство (МПС), или в 7-дневен срок от получаването на
електронния фиш да направи писмено възражение пред директора на
съответната структура на МВР, че автомобилът му е обявен за издирване,
като в тези случаи издаденият срещу него фиш се анулира. Това е специална
разпоредба, която конкретизира общото правило, възприето в чл. 188, ал. 1
ЗДвП, че собственикът отговаря за нарушенията, извършени с автомобила му,
ако не посочи неговия автор в съкратеното производство по издаване на
електронен фиш.
Възможността за оспорване на авторството на нарушението е посочена
4
във връчения на жалбоподателя електронен фиш, поради което отговорността
му правилно е ангажирана като собственик на автомобила, с който е
осъществено нарушението. В 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш жалбоподателят не се е възползвал от правото си да представи писмена
декларация, в която да посочи на процесната дата кое лице е управлявало
собственото му МПС.
Фактическата обстановка, описана в електронния фиш, е установена въз
основа на обективно заснети и записани данни, индивидуализиращи
моторното превозно средство, чрез което е осъществено нарушението.
Снимката, която го доказва, е изготвена чрез предвидено в закона техническо
средство – автоматизирана видеорадарна система, която записва нарушенията
без намесата на контролен орган. Същото безспорно установява кой е
автомобилът, движещ се със записаната скорост.
Въз основа на горепосочените факти настоящият състав приема, че с
автомобила на жалбоподателя е осъществено от обективна страна нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като водачът не се е съобразил при управлението на
лек автомобил с ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В-26. Движейки се със скорост от 91 км/ч след
отчитане на възможното техническо отклонение при засичане на скоростта, е
нарушена тази забрана, като е превишена максимално допустимата скорост с
41 км/ч. Авторството е установено по предвидения в чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188,
ал. 1 ЗДвП ред, като наказанието е наложено на собственика на автомобила.
От субективна страна той е бил длъжен и е можел да посочи дали е
управлявал автомобила лично или на кого е предоставил управлението му, и
така да спомогне за установяване на действителния извършител, който се е
движил със скорост над допустимата и е застрашил обществените отношения,
свързани с осъществяване на транспорта /общественоопасния характер на
деянието и последиците му/. Като не е оспорила авторството,
жалбоподателката е поела отговорността за деянието. Съдът приема, че с
електронния фиш е приложена правилна санкционната разпоредба на чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП с оглед конкретното установено превишение на
максимално допустимата скорост за населено място с 41 км/ч, като е
наложено наказание в абсолютно установения размер - глоба от 600 лв.,
поради което не може да бъде изменено.
5
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
административнонаказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт в
съдебното производство.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ел. фиш серия К № 3949092, издаден от СДВР, с
който на И. А. В. е наложено административно наказание глоба в размер на
600 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6