Р Е Ш Е Н И Е № 99
Гр. Шумен 30.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публично
заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Окръжен съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното
от окръжния съдия търг.дело № 10 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по глава ХХХІІ от ГПК.
Търговско дружество „Меггле България”
ЕООД гр. Шумен е предявило срещу
„Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич, „Био” ООД с. П. обл. Добрич, Г.Г.С., А.С.С.
***, Д.В.Д. ***, Т.С.Т. ***, Е.К.Т. ***, Р.Н.Т. ***, М.П. *** и Н.Ц.Д. ***,
искове с правно
основание чл. 55, 86 и 92 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда
ищецът „Меггле България”
ЕООД гр. Шумен излага, че с ответника
„Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич са сключили два договора за
покупко-продажба на сурово краве мляко, съответно договор от 20.09.2010 г.,
подновен с договор от 06.11.2012 г. Ищецът твърди, че в съответствие с точка
5.6 от договора от 20.09.2010 г. превел на ответника „Добруджанско еко мляко”
ООД гр. Добрич като аванс сумата от 148 000 лева без ДДС. Преводът бил
извършен с платежно нареждане от 30.09.2010 г. за сума от 177 600 лева с
включен ДДС. Впоследствие, на 20.12.2010 г. ищецът превел на ответника като
аванс сумата от 29 536,80 лева с ДДС. Предоставеният аванс бил частично
възстановен от ответника „Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич с плащания за
периода от 30.09.2012 г. до 20.12.2016 г. и с прихващане с цената на доставено
краве мляко, като според ищеца невъзстановената част от представения аванс към
датата на предявяване на иска била 5099,07 лева. Ищецът твърди и че ответникът
„Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич му дължи договорна неустойка на
основание точка 7.2 от договора, поради неизпълнение на задължението му да
прекрати изпълнението на задълженията си с 30-дневно предизвестие, като
определя размера на неустойката на 133 622,14 лева. Претенциите си към
останалите ответници ищецът обосновава с твърдение, че те са подпиС. договора
като „гаранти /поръчители/”.
Като се основава на тези
обстоятелства, ищецът прави искания
до съда да осъди ответниците
„Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич, „Био” ООД с. П. обл. Добрич, Г.Г.С.,
А.С.С., Д.В.Д., Т.С.Т., Е.К.Т., Р.Н.Т., М.П.П. и Н.Ц.Д. солидарно да му
заплатят следните суми:
1. по предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД - сумата от 6118,88 лева, дължима по авансово
плащане по договор за покупко-продажба на сурово краве мляко на неосъществено основание;
2. по предявен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 1789,46 лева като мораторна лихва
върху невъзстановена част от авансово плащане по договор за покупко-продажба на
сурово краве мляко;
3. по предявен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД - сумата от 74 605,98 лева договорна
неустойка по т. 7.2 от договор за покупко-продажба на сурово краве мляко № 48
от 06.11.2012 г. като част от пълния претендиран размер от 133 622,14
лева.
Ответниците „Добруджанско еко мляко” ООД
гр. Добрич, „Био” ООД с. П. обл. Добрич, Г.Г.С., А.С.С., Д.В.Д., Т.С.Т., Е.К.Т.,
Р.Н.Т., М.П.П. и Н.Ц.Д. чрез упълномощения от тях процесуален представител адвокат М.П., правят следните възражения: възражение
срещу иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД с фактическо твърдение за плащане
на претендираната сума с платежно нареждане от 21.02.2017 г.; правоизключващо възражение срещу иска с правно
основание чл. 92 от ЗЗД, със становище за недължимост на неустойка и твърдение
за прекратяване на договора за доставка на краве мляко по вина на ищеца; възражение за прекомерност на претендираната
неустойка.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД. Не се спори, че между ищеца „Меггле България”
ЕООД гр. Шумен и ответника „Добруджанско
еко мляко” ООД гр. Добрич е бил сключен договор за доставка на сурово краве
мляко, номериран с № 40 от 20.09.2010 г., подновен с договор № 48 от 06.11.2012
г. В договора от
2010 г. е уговорено заплащане от ищецът – купувач на ответника – продавач, на
парична гаранция в размер на 148 000 лева под формата на авансово плащане
на сурово краве мляко (точка 5.6). Аналогична клауза се съдържа в договора от
2012 г., но за гаранция в размер на 67 846,35 лева. Не
се спори, че ищецът е заплатил авансово парични суми за доставка на краве мляко
и че авансово платените суми са частично възстановени, с изключение на сума от
5099,07 лева. От
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 21.02.2017 г. ответникът „Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич е заплатил чрез банков превод на
ищеца „Меггле България”
ЕООД гр. Шумен. Плащането е направено в хода на
процеса. Поради изплащането на цялата претендирана сума, следва искът с правно
основание чл. 55 от ЗЗД да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. По делото е представено
писмо-покана от ищеца към ответника за възстановяване на сума от 67 846,35
лева без ДДС. Поканата е получена на 29.09.2016 г. Тъй като претенцията е за
връщане на сума, дължима на неосъществено основание, длъжникът следва да се
счита изпаднал в забава след поканата, или от 30.09.2016 г. От тази дата
ответниците дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
подлежащата на връщане авансово платена сума от 67 846,35 лева. Ищецът
излага и се установява от доказателствата по делото, че ответникът е извършвал
частични плащания за периода от 18.11.2016 г. до 20.12.2016 г., както следва:
на 18.11.2016 г. – сумата от 10 0000 лева с ДДС (платежно нареждане л. 38), на
22.11.2016 г. – сумата от 3313,56 лева с ДДС л40); на 06.12.2016 г. – сумата от
10 717,84 лева с ДДС (л. 42); на 16.12.2016 г. – сумата от 5579,70 лева с
ДДС (л. 44); на 19.12.2016 г. сумата от 18 000 лева с ДДС (л. 46); и на
20.12.2016 г. сумата от 21 901,88 лева с ДДС. Последното плащане е
извършено на 21.02.2017 г. и негов предмет е претендираната по делото сума от
6118,88 лева. Дължимото по чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава следва да се
изчисли като сбор от законната лихва върху всяка от сумите, представляваща
частични плащания за възстановяване на гаранцията – аванс, от датата на
изпадане в забава – 30.11.2016 г., до датата на съответното плащане. Тези
стойности са както следва:
- върху сумата от 10 000
лева – за период на забава от 30.09.2016 г. до 18.11.2016 г. законна лихва в
размер на 138,89 лева;
- върху сумата от 3313,56 лева –
за период на забава от 30.09.2016 г. до 22.11.2016 г. законна лихва в размер на
49,70 лева;
- върху сумата от 10 717,84
лева – за период на забава от 30.09.2016 г. до 06.12.2016 г. законна лихва в
размер на 202,43 лева;
- върху сумата от 5579,70 лева –
за период на забава от 30.09.2016 г. до 16.12.2016 г. законна лихва в размер на
120,88 лева;
- върху сумата от 18 000
лева – за период на забава от 30.09.2016 г. до 19.12.2016 г. законна лихва в
размер на 405 лева;
- върху сумата от 21 901,88
лева – за период на забава от 30.09.2016 г. до 20.12.2016 г. законна лихва в
размер на 498,86 лева;
- върху претендираната с иска
сума от 6118,88 лева – за период на забава от 30.09.2016 г. до изплащането на
сумата – 21.02.2017 г., законна лихва в размер на 246,42 лева (www.balans.bg).
Общият размер на законната лихва
е 1662,18 лева. Следва искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
уважен в този размер. В останалата част до пълния предявен размер от 1789,68
лева искът следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД. Искът е предявен като частичен, за заплащане на неустойка с размер на
частичната претенция 74 605,98 лева. Ищецът обосновава претенцията си с
клауза за неустойка, съдържаща се в точка 7.2 от договор № 48 от 06.11.2012 г. Клаузата
предвижда 30 дневно предизвестие за прекратяване на договора. Съгласно изречение
второ на тази точка, при прекратяване на договора без спазване на горния срок,
неизправната страна дължи неустойка в размер на сумата за предаденото мляко от
продавача за неспазения срок на предизвестие.
Тази редакция на неустоечната
клауза я прави логически безсмислена и практически неприложима. Като показател
за определяне размера на неустойката е посочена „сумата за предаденото мляко от
продавача за неспазения срок на предизвестие”. Ищецът обосновава претенцията си
за неустойка със стойността на доставеното мляко за 30-дневния срок преди
датата на прекратяване на договора. Това не е „неспазеният срок на
предизвестие” по смисъла на точка 7.2 от договора и съдът намира, че от
редакцията на текста не може да се направи извод, че общата воля на страните е
била минал период да бъде определящ за размера на неустойката. Срокът на
предизвестие е период от време между датата на предизвестието и датата на
прекратяването на договора. След като договорът е бил прекратен без
предизвестие, неспазеният срок на предизвестие обхваща периода от датата на
прекратяването на договора до датата, на която договорът е трябвало да бъде
прекратен при отправено предизвестие. Неспазеният срок на предизвестие е винаги
бъдещ период, след настъпилото прекратяване на договора, а не минал период,
преди тази дата. Поради това, показателят „сумата за предаденото мляко от
продавача за неспазения срок на предизвестие” е практически неприложим, защото
след прекратяването на договора предадено мляко от продавача няма и няма въз
основа на какво да се определи размерът на неустойката. Според твърдението на
ищеца „Меггле България”
ЕООД гр. Шумен, ответното дружество „Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич е прекратило договора без
предизвестие на 17.09.2016 г. Неспазеният срок на 30-дневно предизвестие
започва да тече от тази дата, брои се от следващия ден и изтича на 30-тия ден,
който е 17.10.2016 г. Но след като договорът е прекратен на 17.09.2016 г., след
тази дата доставка на мляко няма и няма показател, по който да се определи
размерът на неустойката. Поради това, клаузата за неустойка в точка 7.2 от
договора от 2012 г. не може да породи търсения от ищеца обезщетителен и
санкционен ефект. Следва искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД да бъде
отхвърлен.
Ответниците дължат на ищеца разноски
в размер на 1080 лева съразмерно на уважената част от иска по чл. 86 от ЗЗД и
за предявения иск по чл. 55 от ЗЗД, отхвърлен поради плащане в хода на делото.
Ищецът дължи на ответника „Добруджанско
еко мляко” ООД гр. Добрич разноски в размер на 2730 лева съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда „Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич,
„Био” ООД с. П. обл. Добрич, Г.Г.С., А.С.С. ***, Д.В.Д. ***, Т.С.Т. ***, Е.К.Т.
***, Р.Н.Т. ***, М.П. *** и Н.Ц.Д. *** солидарно да заплатят на „Меггле
България” ЕООД гр. Шумен сумата от 1662,18 лева ,
представляваща обезщетение за невъзстановена
част от авансово плащане по договор за покупко-продажба на сурово краве мляко, дължима на неосъществено
основание, като отхвърля предявения иск с правно основание над тази сума до
пълния предявен размер от 1789,68 лева.
Отхвърля
предявения от „Меггле
България” ЕООД гр. Шумен срещу „Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич, „Био” ООД с. П.
обл. Добрич, Г.Г.С., А.С.С., Д.В.Д., Т.С.Т., Е.К.Т., Р.Н.Т., М.П.П. и Н.Ц.Д. иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за сумата от 6118,88 лева, поради плащане на сумата в хода на делото.
Отхвърля
предявения от „Меггле
България” ЕООД гр. Шумен срещу „Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич, „Био” ООД с. П.
обл. Добрич, Г.Г.С., А.С.С., Д.В.Д., Т.С.Т., Е.К.Т., Р.Н.Т., М.П.П. и Н.Ц.Д. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен като частич(ен за сумата от 74 605,98 лева като
неоснователен.
Осъжда „Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич,
„Био” ООД с. П. обл. Добрич, Г.Г.С., А.С.Сали, Д.В.Д., Т.С.Т., Е.К.Т., Р.Н.Т., М.П.П.
и Н.Ц.Д. да заплатят
на „Меггле България” ЕООД гр. Шумен разноски в размер на 1080 лева.
Осъжда „Меггле България” ЕООД гр. Шумен да заплати на „Добруджанско еко мляко” ООД гр. Добрич разноски в размер на 2730 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: