Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2054 22.06.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесети януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 20522 по
описа за 2018 година.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищецът С.Р.Б. твърди, че срещу него са образувани
няколко изпълнителни дела, подробно описани в исковата молба, въз основа на
издадени изпълнителни листове. Поддържа, че по време на висящността на тези
изпълнителни дела не са извършвани действия, годни да прекъснат погасителната
давност за вземанията, а доколкото са извършвани такива действия, те са
извършвани след настъпване на прекратителния ефект на разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Ето защо моли съда да установи, че вземанията по така описаните изпълнителни
дела са погасени по давност.
Ответникът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД отрича
твърденията, че не са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, като в писмения си отговор навежда конкретни твърдения за датите, на
които са извършвани подобни действия.
Съдът намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че в полза на дружеството
ответник са били издадени няколко изпълнителни листа за неизплатени суми за
топлинна енергия: по ч.гр.д. № 16121/2009 г. на ПРС, по което е образувано с
молба от 09.03.2010г. изп.д. № *****. на ЧСИ ******** /лист 270, 271/; по ч.гр.д. № 10417/2010 г. на ПРС, по което е
образувано с молба от 10.11.2011г. изп.д. № ****** на ЧСИ ******* /лист 207/;
по ч.гр.д. № 10610/2012 г. на ПРС, по което е
образувано с молба от 23.08.2012г. изп.д. № ****** на ЧСИ ******* /лист 106/;
по ч.гр.д. № 5491/2013г. на ПРС, по което е
образувано с молба от 29.11.2013г. изп.д. № ******** на ЧСИ ******** /лист 49/;
по ч.гр.д. № 16313/2013 г. на ПРС, по което е
образувано с молба от 05.03.2013г. изп.д. №***** на ЧСИ ******* /лист 167/.
По
изпълнително дело № 234/2010г.:
Това дело е образувано на 09.03.2010г. по изп. лист за
вземане в размер на 1298,75 лв. главница за времето от 01.01.2006г. до
30.04.2009г. ; 313,33 лв. законна лихва от 01.12.2009г. до 29.11.2009г.,
законната лихва от 30.11.2009г. и 132,24 лв. разноски / лист 271/.
С подадената молба взискателят възложил на
частния съдебен изпълнител да извършва действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ,
включително и да определя начина на изпълнението и да бъде пазач на описаното
имущество /лист 270/. На 23.03.2010г. на длъжника била връчена призовка за
доброволно изпълнение / лист 281/. На 28.08.2012 г. с разпореждане на съдебния
изпълнител изпълнителното дело било присъединено към изп. д. № ****** на същия
съдебен изпълнител / лист 301/. На 27.11.2013г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „********“ гр. П., чрез връчване на запорно
съобщение / лист 303/. На 23.03.2015г. взискателят подал молба за
предприемане на изпълнителни действия, след което бил насрочен опис на движими
вещи за 15.05.2015г. /лист 296/. Така насроченият опис не се е осъществил съобразно
разпореждане на съдебния изпълнител /лист
306/. На 02.10.2017г. взискателят е подал
нова молба с искане за предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на
запор върху банкови сметки и сейфове /лист
312/. Установява се от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, че в хода на изпълнението до делото са
постъпили суми в общ размер на 57,84 лв. като с тази сума, в счетоводството на
взискателя е била погасено част от юрисконсултското възнаграждение.
По
изпълнително дело № 2138/2011г.:
Делото е образувано на 10.11.2011г. по изп. лист за
вземане в размер на 781,25 лв. главница; 98,30 лв. мораторна лихва от 01.07.2009г.
до 08.06.2011г., законната лихва от 09.06.2011г. и 125лв. разноски /лист 208/. С
подадената молба взискателят възложил на частния съдебен изпълнител да извършва
действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, включително и да определя начина на
изпълнението и да бъде пазач на описаното имущество /лист 207/. На 17.11.2011г.
на длъжника била връчена призовка за доброволно изпълнение, с която е бил
насочен опис на движими вещи за 12.12.2011г./
лист 214/. Описът е бил пренасрочен за
23.01.2012г., като е бил извършен на въпросната дата за което е бил съставен
протокол дата / лист 221/. На 27.11.2013г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „*******“ гр. П., чрез връчване на запорно
съобщение / лист 252/. На 29.04.2015г. взискателят подал молба за
предприемане на изпълнителни действия, а на 12.08.2016г. постъпила нова молба
за това / лист 242/. На 12.08.2016г. е подадена нова молба от взискателя
за предприемане на изпълнителни действия. На 13.10.2017г. бил наложен запор на
сметки на ищеца в Банка ДСК АД / лист
247/. Установява се от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, че в хода на изпълнението до делото са
постъпили суми в общ размер на 46,25лв. като с тази сума, в счетоводството на
взискателя е била погасено част от юрисконсултското възнаграждение.
По
изпълнително дело № *********:
Делото е образувано на 23.08.2012г. по изп. лист по
гр.д. №10610/2012г. за вземане в размер на 1242,05 лв. главница за доставена
топлинна енергия за времето от 01.10.2010г. до 30.09.2011г.; 131,37 лв. мораторна
лихва от 01.12.2010г. до 09.07.2012г., законната лихва от 10.07.2012г. и 127,47лв.
разноски /лист 107/. С подадената молба взискателят възложил на частния
съдебен изпълнител да извършва действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, включително и
да определя начина на изпълнението и да бъде пазач на описаното имущество /лист 106/. На 19.10.2012г.
на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, с която е бил насочен
опис на движими вещи за 19.10.2012г./
лист 117/. На 27.11.2013г. бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение „*******“ гр. П., чрез връчване на запорно
съобщение /лист 147/. На 18.05.2015г.
взискателят подал молба за предприемане на изпълнителни действия /лист 143/, а на
12.08.2016г. постъпила нова молба с такова искане / лист 149/.
Предприемане на действия е било изискано от взискателя и с молба от
02.10.2017г. / лист 150/. На 22.11.2017г. бил наложен запор върху банкови
сметки на Р. в „Банка ДСК“ АД /лист 155/. По искане на
взискателя от 17.10.2018г. бил наложен нов запор на банкови сметки, чрез
съобщаването му на банката на 27.03.2019г. /лист
159 и 160/. Установява се от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, че в хода на изпълнението до делото са
постъпили суми в общ размер на 92 лв. като с тази сума, в счетоводството на
взискателя е била погасено част от юрисконсултското възнаграждение / лист 342/.
По
изпълнително дело № ********:
Делото е образувано на 29.11.2013г. по изп. лист по гр.д.
№5491/2013г. за вземане в размер на 2072,78 лв. главница за доставена топлинна
енергия за времето от 01.10.2011г. до 31.10.2012г.; 189,18 лв. мораторна лихва
от 01.12.2011г. до 04.04.2013г., законната лихва от 04.04.2013г. и 253,10лв.
разноски /лист 50/. С подадената молба взискателят възложил на частния
съдебен изпълнител да извършва действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, включително и
да определя начина на изпълнението и да бъде пазач на описаното имущество /лист 49/.
Установява се от представения по делото протокол от 14.01.2014г., че на тази
датата е бил насрочен опис на движими вещи, но такъв не е бил извършен /лист 57/.
На 16.06.2015г. взискателят подал молба за
предприемане на изпълнителни действия, върху която с разпореждане на съдебния
изпълнител бил назначен опис на движими вещи в дома на длъжника на 14.07.2016г.
/лист 72/. Описът не е се е състоял, което е видно от протокола на съдебния
изпълнител / лист 74/. С молба от
12.08.2016г. взискателят поискал предприемане на изпълнителни действия /лист 78/.
С искане от 03.10.2017г. ответникът поискал да
бъде изискана справка и наложен запор върху банкови сметки на длъжника /лист 88/.
На 22.11.2017г. бил наложен запор върху банкови
сметки на Р. в „Банка ДСК“ АД /лист 93/. По искане на
взискателя от 16.10.2018г. бил наложен нов запор на банкови сметки, чрез
съобщаването му на банката на 27.03.2019г./лист
97 и 98/. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по образуваното изпълнително дело няма събрани
и наредени в полза на взискателя суми /
лист 351/.
По
изпълнително дело № ********:
Делото е образувано на 05.12.2013г. по изп. лист по
гр.д. №16313/2013г. за вземане в размер на 1362,12 лв. главница за доставена
топлинна енергия за времето от 01.11.2012г. до 30.04.2013г.; 78,99 лв. мораторна
лихва от 01.01.2013г. до 14.10.2013г., законната лихва от 15.10.2013г. и 128,82лв.
разноски /лист 168/. С подадената молба взискателят възложил на частния
съдебен изпълнител да извършва действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, включително и
да определя начина на изпълнението и да бъде пазач на описаното имущество /лист 167/. На
14.02.2014г. съдебният изпълнител е разпоредил извършване на справка за трудови
договори на длъжника, което е станало след като насроченият на същата дата опис
на движими вещи е бил отложен, поради това, че визискателят не се е явил / лист 178/. На
16.06.2015г. взискателят подал молба за предприемане на изпълнителни действия /лист 192/. С
молба от 12.08.2016г. взискателят поискал предприемане на изпълнителни действия
/лист 182/. С искане от 03.10.2017г. ответникът поискал да бъде изискана справка
и наложен запор върху банкови сметки на длъжника /лист 186/. По искане на
взискателя от 16.10.2018г. бил наложен запор на банкови сметки в „Банка ДСК“
АД, който е бил съобщен на банката на 27.03.2019г. / лист 198 и 199/.
Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по образуваното изпълнително дело няма събрани и наредени в полза на
взискателя суми / лист 352/.
При така установеното се налагат следните изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е
издадено изпълнителното основание.
Вземанията предмет на изпълнителните листове издадени
срещу ищеца лист са относно периодични вземания – главница за доставена
топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради
което спрямо тях се тригодишната давност по чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.
Давността започва да тече от изискуемостта на всяко едно вземане по
изпълнението.
Според указанията дадени т.10 на Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва
многократно - с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Такива действия са насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не
съставляват изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Тези действия не прекъсват давността,
а освен това предприемането им не е изпълнително действие по смисъла на чл.433,
ал.1 т.8 ГПК.
По изп. д. № *******:
По това дело давността е била прекъсната с молбата на
взискателя за образуване на производството, тъй като с нея съдебният изпълнител
е бил овластен да предприеме действия по събиране на вземането, чрез всички
изпълнителни способи. Следва, че от тази дата - 09.03.2010г. е започнал да тече
нов тригодишен давностен срок, който е изтекъл на 09.03.2013г. От представените
по делото доказателство не се установява в рамките на този срок да са били
предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Не може да
бъде споделен доводът на ответника, че разпореждането на съдебния изпълнител от
28.08.2012 г. относно присъединяване на изпълнителни дела е прекъснало
давността. Това е така, защото прекъсването е свързано с действието по присъединяване
на кредитор, тоест встъпване в изпълнителното дело на нов взискател за събиране
на ново вземане. Това присъединяване, съгласно чл.456, ал.1 ГПК, е право на други кредитори на същия длъжник, като
по силата на ал.2 от същия член става по молба на кредитора. В случая, не е
налице разлика в кредиторите, а две дела с едни и същи взискател и длъжник за
две различни вземания са били съединени в едно общо производство. Тоест не е
налице хипотеза на присъединяване на друг кредитор, което прекъсва давността.
Следващото изпълнително действие е било предприето по делото чрез налагането на
запор на 24.11.2013г. това действие обаче е предприето след изтичане на
давностния срок за вземането, посочен по-горе, поради което няма как да го
прекъсне.
Съдът намира, че следва да отчете извършените в хода
на изпълнението плащания при преценка на допустимостта на настоящия иск. След
събиране на суми предмет на изпълнението, за длъжника не съществува интерес от
водене на иск по чл.439 ГПК. Това е така защото този иск е отрицателен
установителен като при уважаването му не би могла да бъде постигната ефективна
защита. Длъжникът би могъл да претендира събраните суми като недължимо платени
в хипотезата на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, в какъвто смисъл са и указанията,
дадени в т. 1 на Постановление на пленума на ВС 1/79.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е
недопустим в частта му относно събраната сума от 57,84 лева, отнесена за
погасяване на държавната такса по изпълнителния лист и на част от
юрисконсултското възнаграждение до размера на 100лв. Поради това производството
следва да се прекрати в тази част, като се уважи само за разликата между
присъдените със заповедта разноски – 132,24 лв. и 57,84 лв.
С оглед това съдът намира, че искът следва да бъде
уважен за следните суми: 1298,75 лв. главница, 313,33лв. обезщетение за забава
и 74,40 лв. деловодни разноски. В останалата част производството следва да се
прекрати като недопустимо.
По изп. д. № *******:
Прекъсване на давността по това дело е настъпило с
молбата на взискателя за образуване на производството, тъй като с нея съдебният
изпълнител е бил овластен да предприеме действия по събиране на вземането, чрез
всички изпълнителни способи. Следва, че от тази дата – 10.11.2011г. е започнал
да тече нов тригодишен давностен срок, който е следвало да изтече на 10.11.2014г.
В рамките на срока обаче е било предприето изпълнение чрез извършване на опис
на движими вещи на 23.01.2012г. което е прекъснало давността. Новият срок е
следвало да изтече на 23.01.2015г. Налагането на запор върху сметки на 27.11.2013г.
е прекъснало давността, от когато е започнал да тече нов срок до 27.11.2016г.
Следващото действие годно да прекъсне давността – налагане на запор върху
сметки е предприето след изтичане на горния срок – на 13.10.2017г. Постъпилите
преди това молби на взискателя от 29.04.2015г. и 12.08.2016г. за предприемане
на изпълнителни действия не прекъсват давността, тъй като след същите не са
били предприети на изпълнителни действия в рамките на конкретен способ.
Съдът намира, че следва да отчете извършените в хода
на изпълнението плащания при преценка на допустимостта на настоящия иск. След
събиране на суми, предмет на изпълнението, за длъжника не съществува интерес от
водене на иск по чл.439 ГПК. Това е така защото този иск е отрицателен
установителен като при уважаването му не би могла да бъде постигната ефективна
защита. Длъжникът би могъл да претендира събраните суми като недължимо платени
в хипотезата на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, в какъвто смисъл са и указанията,
дадени в т. 1 на Постановление на пленума на ВС 1/79.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е
недопустим в частта му относно събраната сума от 46,25 лева, отнесена за
погасяване на държавната такса по изпълнителния лист и на част от
юрисконсултското възнаграждение до размера на 100лв. Поради това производството
следва да се прекрати в тази част, като се уважи само за разликата между
присъдените със заповедта разноски – 125 лв. и 46,25 лв.
С оглед това съдът намира, че искът следва да бъде
уважен за следните суми: 781,25лв. главница, 98,30лв. обезщетение за забава и 78,75
лв. деловодни разноски. В останалата част до претедираните общо 1004,55лв.
производството следва да се прекрати като недопустимо.
По изп. д. № *******:
Давността по това дело е била първоначално прекъсната
с молбата на взискателя за образуване на производството, тъй като с нея
съдебният изпълнител е бил овластен да предприеме действия по събиране на
вземането, чрез всички изпълнителни способи. Следва, че от тази дата – 23.08.2012г.
е започнал да тече нов тригодишен давностен срок, който е следвало да изтече на
23.08.2015г. В рамките на срока обаче е било предприето изпълнение чрез налагане
на запор на 27.11.2013г. което е прекъснало давността. Новият срок е следвало
да изтече на 27.11.2016г. Следващото действие годно да прекъсне давността –
налагане на запор върху сметки е предприето след изтичане на горния срок – на 22.11.2017г.
Постъпилите преди това молби на взискателя от 29.04.2015г. и 12.08.2016г. за
предприемане на изпълнителни действия не прекъсват давността, тъй като след
същите не са били предприети на изпълнителни действия в рамките на конкретен способ.
С оглед това съдът намира, че искът следва да бъде
уважен изцяло, като се признае за установено, че вземанията за 1242,05лв.
главница, 131,37лв. обезщетение за забава и 127,47лв. деловодни разноски са
погасени по давност .
По изп. д. № ********:
Давността по това дело е била първоначално прекъсната
с молбата на взискателя за образуване на производството, тъй като с нея
съдебният изпълнител е бил овластен да предприеме действия по събиране на
вземането, чрез всички изпълнителни способи. Следва, че от датата 29.11.2013г.
е започнал да тече нов тригодишен давностен срок, който е следвало да изтече на
29.11.2016г. В рамките на този срок не е било предприемано друго изпълнително
действия в рамките на конкретен способ, тъй като е видно, че насроченият опис
на движими вещи не е бил извършен / лист
72/. Следващото действие годно да
прекъсне давността – налагане на запор върху сметки е предприето след изтичане
на давностни срок – на 22.11.2017г. Постъпилите преди това молби на взискателя
от 29.04.2015г. и 12.08.2016г. за предприемане на изпълнителни действия не
прекъсват давността, тъй като след същите не са били предприети на изпълнителни
действия в рамките на конкретен способ.
С оглед това съдът намира, че искът следва да бъде
уважен изцяло, като се признае за установено, че вземанията за 2072,78лв.
главница, 189,18лв. обезщетение за забава и 253,10 лв. деловодни разноски са
погасени по давност .
По
изпълнително дело № ********:
Давността по това дело е била първоначално прекъсната
с молбата на взискателя за образуване на производството, тъй като с нея
съдебният изпълнител е бил овластен да предприеме действия по събиране на
вземането, чрез всички изпълнителни способи. Следва, че от датата 29.11.2013г.
е започнал да тече нов тригодишен давностен срок, който е следвало да изтече на
29.11.2016г. В рамките на този срок не е било предприемано друго изпълнително
действия в рамките на конкретен способ, тъй като е видно, че насроченият опис
на движими вещи не е бил извършен / лист 72/. Следващото действие годно да
прекъсне давността – налагане на запор върху сметки е предприето след изтичане
на давностни срок – на 22.11.2017г. Постъпилите преди това молби на взискателя
от 29.04.2015г. и 12.08.2016г. за предприемане на изпълнителни действия не
прекъсват давността, тъй като след същите не са били предприети на изпълнителни
действия в рамките на конкретен способ.
С оглед това съдът намира, че искът следва да бъде
уважен изцяло, като се признае за установено, че вземанията за 1242,05лв.
главница, 131,37лв. обезщетение за забава и 127,47лв. деловодни разноски са
погасени по давност .
На основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 559,61 лв. Неоснователен е
доводът на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като предвид броя и исковете и
фактическата сложност определеното адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно.
Ищецът дължи на ответника деловодни разноски,
съобразно прекратената част от исковете в размер на 5,50 лв. Разноските са
формирани пропорционално на прекратената част на исковете и на база на разходи
от 550 лв., включваща 100 лв. депозит за експертиза и 450 лв. възнаграждение за
юрисконсулт определено съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса и от разноски, ответникът следва да заплати в полза на съда 329,22 лв.
държавна такса и 99 лв. разходи за експертиза заплатени от бюджета.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК,
по иска предявен от С.Р.Б. ЕГН **********,
с адрес *** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не
дължи сумата 1 686,48лв. лв. от които: 1298,75 лв.лв. неплатена стойност
на топлинна енергия за периода от 01.10.2006г. – 30.04.2009г., законната лихва
върху нея за времето от 30.11.2009г. до окончателното плащане; 313,33лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2009г.
до 29.11.2009г. и 74,40 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. №16121/2009г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп.
дело № *********** по описа на ЧСИ *********, поради погасяване на вземането по
давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска в частта му за сумата 57,84
лева, представляваща част от вземането за разноски по изпълнителния лист, като
ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част поради недопустимост.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК,
по иска предявен от С.Р.Б. ЕГН **********, с адрес *** против „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 958,30лв. от
които: 781,25лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2009г.
– 30.09.2010г., законната лихва върху нея за времето от 09.06.2011г. до
окончателното плащане; 98,30лв.
обезщетение за забава за периода от 01.07.2009г. до 08.06.2011г. и 78,75
лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №10417/2011г.
по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № ********** по
описа на ЧСИ **********, поради погасяване на вземането по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска в частта му за сумата 46,25
лева, представляваща част от вземането за разноски по изпълнителния лист, като
ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част поради недопустимост.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК, по
иска предявен от С.Р.Б. ЕГН **********, с адрес *** против „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 2459,19лв. от
които: 1242,05 лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2010г.
– 30.09.2011г., законната лихва върху нея за времето от 10.07.2012г. до
окончателното плащане; 131,37лв.
обезщетение за забава за периода от 01.12.2010г. до 09.07.2012г. и 127,47
лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №10610/2012г.
по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № ******** по
описа на ЧСИ ***********, поради погасяване на вземането по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК,
по иска предявен от С.Р.Б. ЕГН **********, с адрес *** против „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 2515,06 лв. от
които: 2072,78 лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от
01.10.2011г. – 31.10.2012г., законната лихва върху нея за времето от 04.04.2013г.
до окончателното плащане; 189,18лв.
обезщетение за забава за периода от 01.12.2011г. до 02.04.2013г. и 253,10
лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №5491/2013г.
по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № ********* по
описа на ЧСИ ********, поради погасяване на вземането по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК,
по иска предявен от С.Р.Б. ЕГН **********, с адрес *** против „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 1569,93 лв. от
които: 1362,12лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2012г.
– 30.04.2013г., законната лихва върху нея за времето от 15.10.2013г. до
окончателното плащане; 78,99лв.
обезщетение за забава за периода от 01.01.2013г. до 14.10.2013г. и 128,82
лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №16313/2013г.
по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № ******** по
описа на ЧСИ ********, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД да заплати на С.Р.Б.,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 559,61 лв. /петстотин петдесет и девет лева и
61ст./, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Р.Б. да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, на осн. чл.78, ал.4 ГПК, сумата 5,50лв. /пет лева и 50ст./,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския
районен съд сумата 329,22 лв. /триста
двадесет и девет лева 22ст. / представляваща държавна такса и 99 лв.
/деветдесет и девет лева/ - разходи за експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД