№ /28.09.2021 год., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1781/2021г
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.129 от ДОПК вр.чл.4 от ЗМДТ и е образувано по жалба от М.А.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощника
му адв.Н.М. ***, против отказ за възстановяване на данъци, обективиран в писмо
с рег.№МД-Т21004004ВН_001ВН/23.04.2021г на директора на Дирекция „Местни
данъци“ в Община Варна. Жалбоподателят настоява за изпълнение на реда по чл.128
и сл. от ДОПК за възстановяване на заплатените от него в 5-годишен период
данъци за ПИ с идентификатори 10135.4510.1005 и 10135.4510.1006, находящи се в
ЗПЗ – Варна, в общ размер на 5 350.02лв, като недължимо платени.
Жалбоподателят излага, че ги е декларирал като придобити чрез давностно
владение, но не разполага с актове за собственост на двата имота, нещо повече –
за втория от тях е представил н.а. №10, том ІІ, рег.№2002, дело №237/2020г от
04.09.2020г, с който същият е продаден от различни от жалбоподателя собственици
на различен от него купувач. Твърди, че администрацията му е отказала
възстановяване на сумите дори без извършена проверка дали имотът е деклариран и
плащани ли са данъци за него от новите собственици. Сочи също, че отказът е издаден
от некомпетентен поради липса на надлежно упълномощаване административен орган.
С тези аргументи настоява за отмяната му.
След като
прецени наличните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С възражение
рег.№МД-Т20001410ВН/05.03.2020г М.Х. е поискал от директора на Дирекция „МДТ“
при Община Варна задълженията му за данъци на ПИ с идентификатори
10135.4510.1005 и 10135.4510.1006 да станат изискуеми след представяне и
деклариране с нотариален акт, съгл. разяснение изх.№08-А-1/29.04.2011г на
Изп.директор на НАП. С писмо рег.№МД-Т20001410ВН_001ВН/11.03.2020г директорът е
посочил, че в резултат на извършената проверка е установено, че двата имота са
декларирани от Х. с декларации по чл.14 от ЗМДТ от 16.09.20219г на основание
давностно владение от 2002г. След това е обяснен институтът на придобивната
давност, както и реда за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, като е посочено, че задължително необходима част от представяните пред
нотариуса документи, описани в молбата-декларация, е удостоверение от Дирекция
„МДТ“, че съответният недвижим имот е деклариран от лицето и са заплащани
задълженията му за данъци, както и издадена от тях данъчна оценка, необходима
за съставянето на констативния н.а. В тази връзка е указано, че декларирането
на недвижим имот в общината по местонахождението му и начисляването на
задължения за ДНИ и ТБО за него е необходимо условие за снабдяване с
констативен н.а. по обстоятелствена проверка. Посочено е още, че при
деклариране на недвижим имот, придобит по давност в Д „МДТ“, деклараторите са
уведомени изрично, че ще им бъдат начислени такива задължения за предходен
период от 5 години със съответните лихви съгл.чл.109 ал.2 от ДОПК.
Началото на
настоящото производство е поставено с молба рег.№МД-Т21004004ВН/09.04.2021г, с
което М.Х. е поискал от директора на Д „МДТ“ на осн.чл.129 ал.1 от ДОПК да му
бъде възстановена изцяло сумата за платени данъци за 5 години назад за двата ПИ
с идентификатори 10135.4510.1005 и 10135.4510.1006, тъй като не се е снабдил с
нотариални актове за тях поради наличие на спор за материално право. С
оспорения понастоящем отговор рег.№МД-Т21004004ВН_001ВН/23.04.2021г директорът
е посочил, че по повод възражението на Х. от 05.03.2020г му е предоставен
отговор от 03.04.2020г, редовно връчен на адресата си, в който е изложена
фактическата обстановка по прилагането на института на придобивната давност.
Посочено е, че към момента на отговора не може да се установи по безспорен
начин, че правото на собственост или владението принадлежи на друго лице,
поради което молбата на Х. няма да бъде удовлетворена. Против така формулирания
отказ М.Х. е подал жалба чрез кмета на Община Варна до Административен съд –
Варна, в която е изложил гореописаните обстоятелства, и в допълнение изразил
несъгласие с отказа като неточен, неясен и незаконосъобразен. Тази жалба е
изпратена от директора на Д „МДТ“ до Административния съд – Варна.
С молба
с.д.№12652/27.08.2021г в отговор на указанията с разпореждане
№10648/16.08.2021г по делото, адв.М. е посочила, че писмо
рег.№МД-Т21004004ВН_001ВН/23.04.2021г не е било оспорено по административен
ред.
При горните
доказателства настоящият съдебен състав намира, че така депозираната жалба е
процесуално недопустима.
Съгл.чл.4 ал.1
от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в
чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Според
ал.5 на същия текст кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152
ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община
- на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съобразно
чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1 - 5. Обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по същия ред.
Приложимият чл.129 ал.1
от ДОПК предвижда, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на
органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или
възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано
от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за
възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Според ал.2 на същия
текст след постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на ревизия
или проверка. Ал.3 гласи, че актът за прихващане или възстановяване се издава в
30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е
възложена ревизия. Съгл. ал.7 актовете за прихващане или възстановяване могат
да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.
От анализа на
цитираните правни норми се установява, че при депозирано искане по чл.129 ал.1
от ДОПК за възстановяване на недължимо внесени данъци за недвижими имоти,
какъвто е настоящият случай, служителите на общинската администрация могат да
възложат извършването на ревизия или проверка, като във втория случай АПВ се
издава в 30-дневен срок от постъпване на искането от директора на Д „МДТ“ в
съответната община съгл.чл.4 ал.5 изр.2 от ЗМДТ. Този АПВ подлежи на обжалване
по реда за обжалване на ревизионните актове, т.е. подлежи първо на
административно обжалване по реда на чл.152 и сл. от ДОПК пред компетентния
решаващ орган, а именно – кметът на Общината съгл.чл.4 ал.5 изр.1 от ЗМДТ. Едва
след това АПВ подлежи на обжалване пред съответния административен съд и то
само в частта, която не е отменена с решението на кмета на общината. Съгл.ал.2
на чл.156 от ДОПК вр.чл.4 ал.1 от ЗМДТ АПВ не може да се обжалва по съдебен ред
в частта, в която не е обжалван по административен ред, а съгл. ал.3 на същия
текст АПВ не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е
изцяло уважена с решението.
Гореизложеното
налага извод, че абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на съдебното обжалването на АПВ, респективно – на отказът да се издаде такъв,
каквото по съществото си представлява писмо рег.№
МД-Т21004004ВН_001ВН/23.04.2021г на директора на Дирекция „Местни данъци“ в Община
Варна, е безуспешно протекло обжалване на същия по административен ред пред
решаващия орган по приходите, в случая – пред кмета на Община Варна. Горното
налага жалбата на М.Х. против отказа да се издаде АПВ по неговата молба от
09.04.2021г. да бъде разглеждана като такава за обжалване на същия по
административен ред – пред горестоящия административен орган, който в случая е
кметът на Община Варна, изпълняващ функциите на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК. Едва след постановяване на решение от кмета на Община Варна по тази
жалба, и ако решението е неблагоприятно за него, за М.Х. ще възникне правото да
обжалва отказа за издаване на АПВ пред административния съд по
местонахождението на имота.
Изложеното
квалифицира депозираната директно пред съда жалба на М.Х. против отказа за
издаване на АПВ, обективиран в писмо рег.№ МД-Т21004004ВН_001ВН/23.04.2021г на
директора на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, като процесуално
недопустима на осн.чл.156 ал.2 от ДОПК и чл.159 т.1 от АПК, и безалтернативно
налага прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. Жалбата следва
да бъде изпратена на кмета на Община Варна за произнасяне по нея по реда на
чл.152 и сл. от ДОПК съобразно правомощията му на решаващ орган по приходите по
см.ал.2 на същия текст.
Искания за
разноски не са направени.
Мотивиран от
изложеното и на осн.чл.156 ал.2 от ДОПК и чл.159 т.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на М.А.Х.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Н.М. ***, против отказ за
възстановяване на данъци, обективиран в писмо
рег.№МД-Т21004004ВН_001ВН/23.04.2021г на директора на Дирекция „Местни данъци“
в Община Варна, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм. дело № 1781/2021г. по
описа на Административен съд – Варна, ХХVІ с-в.
ИЗПРАЩА жалбата на М.А.Х., ЕГН **********,***, против отказ за възстановяване на данъци,
обективиран в писмо рег.№МД-Т21004004ВН_001ВН/23.04.2021г на директора на
Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, на кмета на Община Варна – за
произнасяне по компетентност съгл.чл.152 от ДОПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването
му пред ВАС – София.
Преписи да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: