№ 228
гр. Русе, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500280 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
М.Е.М. и Е.З.И. обжалват Решение № 148 от 10.02.2022, постановено по
гр.д.№ 2870/21 по описа на РРС. Излагат оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, както и за допуснати нарушения на
процесуалните правила и неточно приложение на материалния закон. Считат,
че при постановяване на решението липсва съвкупна оценка на събраните по
делото доказателства, поради което съдът е стигнал до неправилни изводи за
неоснователност на предявените искове. Искат от въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да
отхвърли предявените искове за прогласяване нищожността на договор за
аренда от 24.06.2015, вписан в СВ-Русе с вх.рег № 7960/25.06.2015 като
накърняваш добрите нрави по отношение на процесните земеделски земи; иск
с пр.основание чл.108 СК и осъдителен иск за заплащане на сумата от
2593.55лв,представляваща припадащата се част на Л.Л. от арендни плащаня
по договора за аренда от 24.06.2015г за стопанските 2017/18 и 2018/19.
Претендират направените от тях разноски в производството.
С молба от 31.05.2022г жалбоподателите са заявили, че не поддържат
въззивната си жалба в частта, в която М.М. е осъдено да заплати на Л.Л.
сумата от 2 593.55лв, представляваща припадащата му се част от арендни
плащания по договор за аренда от 24.06.2015 за стопанските 2017/18 и
2018/19г, тъй като са уредили отношенията си.
Въззиваемият Л.С.Л. в писмен отговор счита въззивната жалба за
неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за
правилно. Претендира направените по делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
1
следното:
На 24.06.2015г М.Е.М. в качеството й на арендодател и Е.З.И. в
качеството на арендатор са сключили договор за аренда на земеделски земи в
землището на гр.Сливо поле, с.Малко Враново и с.Бабово с размер на арендно
плащане 30лв/дка годишно като плащането на арендната цена се извършва от
първо октомври до 31 октомври след приключване на стопанската година.
Срокът на действие на договора е 30 стопански години като изпълнението му
започва от стопанската 2015/16г. По отношение на имот № 052032 в
землището на с.Малко Враново договорът започва изпълнението от
стопанската 2018/19, а по отношение на имот № 083003 в землището на
гр.Сливо поле договорът започва изпълнение от стопанската 2016/17г.
Договорът за аренда е вписан в СВ-гр.Русе с вх.рег № 7360/25.06.2015г.
Няма спор по делото, че в продължение на много години семействата на
ищеца и първата ответница са били в близки отношения и съвместно са
развивали стопанска дейност в областта на земеделието, като са придобивали
в съсобственост, между различни членове на семействата, включително
между ищеца и ответницата земеделски земи. През 2013-2014г. отношенията
между семействата на ищеца и ответницата се влошили, настъпили
разногласия, които довели до решението им да прекратят общия си бизнес и
да поделят доброволно притежаваните в съсобственост земеделски земи и
инвентар за обработката им. Направени били неуспешни опити за доброволно
поделяне, по време на които отношенията им окончателно се влошили и всеки
от тях предприел правни и фактически действия за да защити имуществените
си права – инициирали са дела за заплащане на обезщетения за лишаване от
ползване на имущество, сключили са договори за наем, за аренда на
съсобствени недвижими имоти, както и са образували съдебни производства
за подялба на съсобствено имущество.
По делото е установено, а и между страните няма спор, че ищецът и
ответницата са придобили в съсобственост при равни права следните
земеделски земи - имоти: № 096009 с площ от 35.920 дка., находящ се в
землището на гр. Сливо поле, в местността „Мешелика“; № 025010, с площ от
7.300 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността
„Гаргалъка“; № 027002, с площ от 3.001 дка., находящ се в землището на
гр.Сливо поле, в местността „Гаргалъка“; № 031052, с площ от 10.246 дка.,
находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „Ени Пунар“; №
052032, с площ от 10.769 дка., находящ се в землището на с. Малко Враново,
в местността „Коруджик“; № 033011, с площ от 24.600 дка., находящ се в
землището на с. Бабово, в местността „Кадишеви ниви“.
По предявен от Л.С.Л. иск за съдебна делба е образувано гр.д.№
4417/2016г. и в.гр.д.№610/2019г. по описа на ОС – Русе, които са приключили
с утвърдена на 05.02.2020г. от съда спогодба за разделяне на съсобствените
шест имота, като в дял на ищеца са поставени новообразуваните от тях
имоти: с идентификатор 67444.96.369, с площ от 17967 кв.м., образуван от
имот 096009, с идентификатор 67444.27.2, с площ от 3002 кв.м., образуван от
имот 027002, с идентификатор 67444.25.215, площ от 3651 кв.м., образуван от
имот 025010, с идентификатор 67444.31.195, площ от 5125 кв.м., образуван от
имот 031052, с идентификатор 46560.52.174, площ от 5386 кв.м., образуван от
имот 052032 и с идентификатор 02083.33.192, площ от 12304 кв.м., образуван
от имот 0330111.
В първата инстанция е установено също, че в хода на преговорите
2
между страните за доброволно уреждане на спора със съсобствеността върху
посочените земеделски земи, жалбоподателката М.М. сключва договора за
аренда на същите от 24.06.2015г.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, въззивният съд намира по отношение на иска за прогласяване
нищожността на договор за аренда от 24.06.2015г по отношение на
процесните земеделски земи с правно основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД
следното :
Законодателят не дефинира понятието "добри нрави", но е придал
правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с
нарушение на закона. В мотивите на ТР № 1 от 15.06.2010г по т.д.№ 1/2009
ОСТК на ВКС понятието „добри нрави“ е дефинирано като морални норми,
на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.
Съдебната практика последователно приема, че в категорията „добри
нрави“ попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят
правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като
цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми. Когато се
извършва преценка дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът
освен формално съдържание на сделката изследва и дали последиците,
крайният резултат на сделката са съвместими с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и
съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до
неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице
очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има
основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави.
В случая безспорно при преценка дали процесният договор е накърнил
добрите нрави следва да се съобразят не само съдържащите се в него
уговорки, а и цялостните отношения между страните по делото по време на
неговото сключване. По делото е установено, че страните и техните семейства
са се намирали в процес на преговори за прекратяване на съсобственост, че са
имали разногласия и спорове, които са довели до изостряне и влошаване на
отношенията им до степен, че всеки от тях да предприеме действия, каквито
намира за подходящи спрямо собствените си разбирания и с които да защити
в максимална степен правата си в съсобствеността, дори и това да е във вреда
на другия съсобственик.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд,
че при преценка дали процесният договор накърнява добрите нрави не следва
да бъдат съобразявани извършените от ищеца или негови роднини сделки,
3
които увреждат интересите на ответницата и нейното семейство.
Действителността на една сделка не би могла да бъде предопределена от
действителността и въобще естеството на друга сделка. Ако едната от
страните е извършила сделка със съсобственост, с цел несправедливо да се
облагодетелства за сметка на другия съсобственик, това не дава основание на
последния да сключва сделки с аналогична увреждаща цел, черпейки
„морално оправдание“ от предхождащото поведение на другия. В този
смисъл възраженията на жалбоподателите поддържани и във въззивната
жалба и в производството по делото в първата инстанция са неоснователни.
Поради това настоящият съдебен състав намира за неотносимо да обсъжда в
настоящото производство законосъобразността или моралната укоримост на
действия и сделки извършвани от ищеца, още по-малко на негови роднини. В
случай, че същите накърняват правата на ответниците те следва да се защитят
с предвидените от закона способи. Недопустимо е да се приеме, че е
възможна своеобразна „реторсия“ за сключването на нищожни договори.
Съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани със срок на договора
за аренда, арендната цена, взаимоотношенията на страните, роднинската
връзка между ответниците, преценени комплексно, дава основание да се
приеме, че договорът е сключен с единствена цел да осигури неоправдано
разместване на имуществени права, при което Л. очевидно търпи значителна
загуба, която не е желал, а жалбоподателката М.М. и ответник по иска,
очевидна полза, т.е. налице е нарушение на добрите нрава. Въпреки ясното
съзнание у нея , че е собственик само на ½ ид.част от процесните имоти и
предстои тяхното поделяне, тя е осигурила възможността си да извлича
дългосрочно (30 години) ползите от всички тях, като запазва възможността
нейни близки да ги обработват и лишава от тази възможност Л.Л., за когото
остава единствената възможност да получава припадащата се част от
арендното плащане, което е значително занижено още при сключване на
договора. И двете страни професионално се занимават с обработката на
земеделска земя и сключването на такъв дългосрочен аренден договор при
цена значително под пазарната и без уговорен механизъм за нейното
актуализиране е допълнително основание да се приеме, че договорът
изначално е имал за цел да доведе да неоснователно разместване на блага,
както и да осуети възможността на ищеца да ползва част от имотите след
разделянето им независимо от правото си на собственост. Сключването от
ответницата на договора с близък роднина, в ущърб на Л. и по време, когато
са били във влошени отношение и в процес на поделяне на съсобствеността
сочи по ясен и категоричен начин за преследваната с него цел и дава
основание да се приеме, че накърнява добрите нрави и са налице
предпоставките за прогласяване на неговата нищожност по отношение на
новообразуваните имоти, чиито собственик се явява ищецът.
В този смисъл първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод,
че договора за аренда от 24.06.2015г сключен между жалбоподателите е
нищожен като противоречащ на добрите нрави. За да стигне до този извод
първоинстанционният съд правилно е възприел фактите по делото и
цялостните отношения между страните по спора и техните семейства,
правилно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е стигнал до
правилен правен извод за основателност на претенцията по иска с правно
основание чл.26 ЗЗД.
Решението е правилно и по отношение на уважаване на иска с правно
основание чл. 108 ЗС. От събраните в първата инстанция писмени
4
доказателства се установява, че ищецът Л.Л. е собственик на процесните
имоти, образувани от разделянето между страните на шест от имотите
предмет на оспорения договор за аренда. Единственото възражение на
двамата ответници-жалбоподатели в настоящото производство срещу
основателността на иска за предаване владението на имотите е
неоснователността на обуславящия иск за нищожност на арендния договор. С
оглед обаче основателността на иска за нищожност на този договор, правилно
първоинстанционния съд е приел, че ответниците владеят процесните имоти
без правно основание, поради което и ревандикацонния иск е основателен и
следва да се уважи.
С оглед уточнението във въззивната инстанция, че жалбоподателите не
обжалват решението на първоинстанционния съд в частта му относно
уважената претенция с правно основание чл.30,ал.3 ЗС, въззивният съд не
следва да се произнася па жалбата в тази й част.
С оглед основателността на предявените искове и уважаването им от
първата инстанция, решението, в частта, с която са присъдени разноските по
делото съобразно правилата на чл.78 ГПК е правилно и решението следва да
се потвърди и в тази част.
В тежест на жалбоподателите са направените от въззиваемия разноски
във въззивната инстанция в размер на 1700лв, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148 от 10.02.2022г, постановено по гр.д.№
2870/21 по описа на РРС в частта, в която съдът ПРОГЛАСЯВА по
предявения от Л.С.Л. против М.Е.М. и Е.З.И. иск нищожността на договор за
аренда от 24.06.2015г., вписан в СВ – Русе с вх. №7960/25.06.2015г., като
накърняващ добрите нрави по отношение на следните земеделски имоти:
Поземлен имот с идентификатор 67444.96.369, с площ от 17967 кв.м.,находящ
се в землището на гр. Сливо поле, местност „Мешелика", с трайно
предназначение - нива, образуван от имот 096009; Поземлен имот с
идентификатор 67444.27.2, с площ от 3002 кв.м., находящ се в землището на
гр. Сливо поле, местността „Гаргалъка", с трайно предназначение – нива,
образуван от имот 027002; Поземлен имот с идентификатор 67444.25.215,
площ от 3651 кв.м., находящ се в землището на гр. Сливо поле,
местност„Гаргалъка", с трайно предназначение- нива, образуван от имот
025010; Поземлен имот с идентификатор 67444.31.195, площ от 5125 кв.м.,
находящ се в землището на гр. Сливо поле, местността "Ени пунар", с трайно
предназначение–нива, образуван от имот 031052; Поземлен имот с
идентификатор 46560.52.174, площ от 5386 кв.м., находящ се в землището на
с. Малко Враново, местност "Коруджик", с трайно предназначение - нива,
образуван от имот 052032; Поземлен имот с идентификатор 02083.33.192,
площ от 12304 кв.м.,находящ се в землището на с. Бабово, местността
"Кадишеви ниви", с трайно предназначение - нива образуван от имот
0330111, в частта в която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М.Е.М. и Е.З.И., че Л.С.Л. е собственик на горепосочените имоти и ги
ОСЪЖДА да му предадат владението им, както и в частта в която М.Е.М. и
5
Е.З.И. са осъдени да заплатят на Л.С.Л. сумата от 1634,11лв. разноски за
производството пред първата инстанция.
Решението в частта, в която М.Е.М. е осъдена да заплати на Л.С.Л.
сумата от 2593,55лв.,представляваща припадаща му се част от арендни
плащания по договора за аренда от 24.06.2015г. за стопанските 2017/2018г. и
2018/2019г е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.Е.М., ЕГН ********** от гр. Сливо поле, ул. „В.“ №21 и
Е.З.И., ЕГН ********** от с. Богданци, общ. Сливо поле, ул. „И.“ №15 да
заплатят на Л.С.Л. ,ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „Д.П.“ №1 сумата от
1700лв., представляващи разноски в производството пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6