№ 1006
гр. Перник, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100428 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД срещу Д. П. Б..
Ищецът твърди, че П. Б. К., починал на 05.08.2020 г., е бил длъжник на
топлофикационното дружество, като за принудително събиране на вземанията му били
образувани изп.д. №№ 1312/2019 г., 850/2021 г., 1159/2020 г., 1135/2020 г. – всички по описа
на ЧСИ С. Б..
Твърди се, че ответницата е наследник по закон на починалия длъжник, като заявила,
че се отказва от наследството му, за което на 06.01.2022 г. бил вписан отказ в районния съд.
Поддържа се, че същевременно на 24.08.2021 г., т.е. преди вписването на отказа от
наследство, отв. Д. Б. заедно с трети, неучастващи по делото лица – С. С. К. и Б. П. Б.,
продали имот, находящ се в гр. П., кв. *****, който бил собственост на починалия П. Б. К..
Същевременно се твърди, че ответницата е завела срещу ищеца дела с предмет признаване
недължимостта на конкретни суми и в този смисъл оспорва качеството си длъжник по
изпълнението.
При изложените твърдения се иска да бъде прогласен за нищожен отказът от
наследството на П. Б. К. – длъжник, починал на 05.08.2020 г., извършен от Д. Б. като негов
наследник. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за недопустимост на иска.
Оспорва се обстоятелството Д. Б. да е длъжник на „Топлофикация-Перник“ АД, като
се посочва, че длъжник е нейният наследодател – П. К., а в рамките на изпълнителните дела
1
тя не е била конституирана като такъв. Оспорва се наличието на висящи искови
производства между страните, като се поддържа, че такива дела съществуват единствено
между другите наследници по закон на П. К. и „Топлофикация-Перник“ АД. Оспорва се
легитимацията на ищеца да иска унищожение на отказа от наследство по реда на чл. 56 ЗН,
доколкото ответницата нямала свои лични задължения към него. Поддържа, че участието й в
продажбената сделка е било формално, по настояване на нотариуса, и ответницата не е
реализирала доход от продажната цена на сделката, поради което и доколкото действието не
било недвусмислено, не можел да се направи извод за приемане на наследството с
конклудентни действия. Твърди се, че отказ от наследството е възможен само ако
наследството не е прието.
При изложените твърдения се иска производството да бъде прекратено, доколкото
същото е инициирано от лице, което няма качеството „кредитор“ и без правен интерес.
Алтернативно се иска искът да бъде отхвърлен като недоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД за
прогласяване нищожността на отказа на Д. Б. от наследството на П. К. поради невъзможен
предмет, предвид въведените твърдения, че наследството, от което наследникът се е отказал,
вече е било прието от него
Неоснователно е въведеното възражение за недопустимост на правния спор. В
исковата молба и уточнението към нея са изложени твърдения, че ищцовото дружество е
кредитор на наследодателя на ответника. В конкретния случай с оглед въведените
твърдения и петитум съдът намира, че не се касае за конститутивен иск по чл. 56, ал. 1 ЗН за
унищожение на отказа на наследство, а за установителен иск за прогласяване на неговата
нищожност (независимо от формално посочената в исковата молба привръзка на текста на
чл. 56 ЗН към чл. 26 ЗЗД), съответно материалните предпоставки, обуславящи
допустимостта и основателността на двете искови претенции са различни. Кредиторът може
да предяви иск за установяване нищожност на отказ от наследство, извършен от
наследниците на починалия длъжник, но е недопустимо кредиторът да предявява иск за
нищожност на отказа от наследство, извършен от самия длъжник. Разликата в хипотезите
налага различно правно разрешение по тях. В конкретния случай в исковата молба са
изложени твърдения, че ответницата е наследник на починалия длъжник, т.е. чрез
прогласяване нищожността на отказа й от наследство, какъвто петитум е формулиран,
ищецът заявява да търси удовлетворение на свое вземане, съществувало към наследодателя
на ответницата. Ето защо и с оглед разбиранията на съдебната практика (напр. Решение №
155 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4919/2019 г., Определение № 1411 от 10.12.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 4687/2013 г., Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. №
732/2010 г.) съдът намира предявения иск за процесуално допустим.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, договорите, които имат невъзможен предмет, са
2
нищожни, като по аргумент от чл. 44 ЗЗД, правилото се прилага съответно и към
едностранните сделки.
Приемането на наследството и отказът от наследство са дефинитивни едностранни
сделки по смисъла на чл. 44 ЗЗД. Поради това приемането на наследство след надлежно
заявен отказ, както и отказът от наследство след неговото приемане, са недействителни.
Логиката е, че се касае за едностранни сделки, насочени към упражняване на вече
упражнено потестативно право. В този смисъл всяка едностранна сделка, насочена към
упражняване на вече упражнено или несъществуващо право, е нищожна поради
невъзможен предмет. В този смисъл съдебната практика константно приема, че отказът от
наследство, което вече е било прието, е недействителен – в този смисъл ППВС № 7 от
28.12.1973 г., Решение № 137 от 20.XII.1984 г. по гр. д. № 84/84 г., ОСГК, Решение № 991 от
21.XI.1990 г. по гр. д. № 1048/90 г., I г. о., Решение № 310 от 09.04.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 721/2008 г., III г. о., Решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 470/2011 г., I г. о.
и др.
Ако отказът от наследство е недействителен, включително в хипотезата, в която
преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът може да защити
правата си единствено чрез предявяването на установителен иск, с който да претендира
прогласяване на отказа от наследство за нищожен – така Определение № 1411 от 10.12.2013
г. на ВКС по гр. д. № 4687/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 732/2010 г., IV г. о.
За да се прецени дали извършеният от ответницата изричен отказ от наследство по
реда на чл. 52 ЗН е действителен и като такъв е породил правното действие, което е целено с
това формално едностранно волеизявление, следва да се изясни обстоятелството дали преди
извършването му ответницата, отказала се от наследството, не е извършила други
недвусмислени фактически и правни действия, с които да са го приели същото, т. е. с
конклудентни действия – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В конкретния случай, с оглед въведените от ищеца твърдения, в негова тежест е да
докаже, че оспореният отказ на Д. Б. от наследството на П. К. е засегнат от визирания в
исковата молба порок, като установи, че към момента на изповядване на едностранната
сделка нейният предмет е бил правно или фактически невъзможен. В този смисъл, в тежест
на ище-ца е да установи, че преди вписването на отказа от наследството на П. К. Д. Б. е
приела същото чрез някой от предвидените в чл. 49 ЗН способи – изрично или чрез
извършване на такова действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме
наследството (чрез конклудентни действия).
По делото не е спорно, а от представените доказателства се установяват правно
релевантните факти: 1/ че П. К. е бил длъжник на „Топлофикация-Перник“ АД, 2/
обстоятелството, че П. Б. К. е починал на 05.08.2020 г. и Д. Б. е негов наследник по закон; 3/
че Д. Б. се е отказала от наследството му, който отказ е вписан под № ***06.01.2022 г. в
особената книга на ПРС; 4/ извършването на 24.08.2021 г. в качеството продавачи от страна
на Д. Б., С. К. и Б. Б., на сделка – покупко-продажба с предмет имот, находящ се в гр. П., кв.
*****, който е бил притежаван от П. К., като сочените обстоятелства са отделени за
безспорни и ненуждаещи се по делото с приетия за окончателен и неоспорен доклад.
Придобиването на наследство става с приемането му и има обратно действие, т. е. от
3
датата на откриване на наследството. Приемането на наследството, независимо дали ще
бъде извършено изрично или мълчаливо, направо или по опис, е еднократен акт, който с
факта на извършването си придава на призования към наследяване качеството „наследник“.
Приемането на наследството по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН се извършва чрез действие, което по
несъмнен начин предполагат намерението на призованото към наследяване лице да приеме
наследството и е от такова естество, че приемащият да може да го извърши само бидейки
наследник, т. е. притежател на наследственото имущество. Следва да бъде извършена
преценка дали действията на наследника представляват такива по мълчаливо приемане на
наследството или са действия по временно управление на чуждо имущество и действията по
обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им – в този смисъл
напр. и Решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ ГО на ВКС и Решение
№ 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ ГО на ВКС.
Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до
промяна в наследственото имущество – прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване
или прекратяване на права и задължения на наследодателя, т. е. действията трябва пряко да
засягат обема и размера на наследствената маса. Извършеното разпореждане с наследствено
имущество винаги предполага намерение за приемане на наследството, тъй като подобно
разпореждане може да бъде извършено от лицето само в качеството му на наследник, т. е. на
лице, което е придобило по наследство правото, с което се разпорежда, доколкото друго
основание за придобиване на правото не е установено.
Именно такова действие в случая представлява участието на ответницата като
прехвърлител по продажбата на притежавания от наследодателя й апартамент в кв. ****,
тъй като само наследник по закон или по завещание би могъл валидно да го извърши.
Ответницата се е легитимирала като съсобственик пред купувача по силата на акта за
собственост на праводателя си и наследствено правоприемство. Нещо повече, видно от
съдържанието, отразено в продажбената сделка, част от продажната цена е била отнесена за
погасяване на стари задължения на наследодателя, а остатъкът в размер на 18663,86 лева –
по сметка на ответницата, като съдът цени това извънсъдебното признание на ответницата в
нотариалния акт, доколкото същият е подписан от нея, по реда на чл. 175 ГПК. Такива
действия могат да бъдат извършени само от лице, което встъпва в правата на наследодателя
по силата на наследствено правоприемство и не биха могли да бъдат определени като
такива, извършени единствено като „формалност“.
Съдът намира, че участието си с останалите съсобственици на страната на продавача
в покупко-продажбата на притежавания от наследодателя преди смъртта му апартамент в кв.
**** към 24.08.2021 г. ответницата Д. Б. е приела чрез конклудентни действия наследството,
оставено от П. Б. К.. Последвалото ново изявление на 06.01.2022 г. за отказ от наследството
му представлява недействителна сделка, доколкото с вече извършеното преди това
конклудентно приемане, наследството на П. К. като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения вече е преминало в патримониума на призования към наследяване,
който по този начин е придобил качеството „наследник“ на починалия. Липсва предмет на
последващото изявление от 06.01.2022 г. за отказ от наследството, след като то веднъж вече
е било прието към 24.08.2021 г.
Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелството, за което носи доказателствена тежест – че преди вписване на отказа от
наследство, същото е било фактически прието от ответницата, искът за прогласяване
нищожността на отказа поради невъзможен предмет е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски – 80 лв. за платена държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН поради невъзможен предмет, по предявения от
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от юк Е. М. срещу Д. П. Б., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. ****, представлявана от адв. Н. Ц.,
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2
предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, отказа от наследството, оставено след смъртта на П. Б. К.,
ЕГН **********, извършен от Д. П. Б., вписан под № ***06.01.2022 г. в Особената книга на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Д. П. Б., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 280,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5