Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260018
Гр. Русе, 08 февруари 2021г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 5 ноември 2020г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Палма Тараланска
Боян Войков
при
участието на секретар Димана Стоянова,като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 414
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.
Районен
съд гр. Бяла с решение № 120 от 28.07.2020г
по гр. д. № 645 по описа за 2019г. отхвърля предявения иск от „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК 00094959, представлявано от изпълнителен директор С.А.Г.,
чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК-*********, представлявано от Р.И. М.- Т., в качеството
й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.А., против Д.Н.К., ЕГН-**********
***, за признаване на
установено, че Д.Н.К., ЕГН-**********
*** дължи на „Обединена
Българска Банка“ АД, следните парични суми: 5 252 лв. – главница, 333.25 лв. - договорна лихва за периода от
09.03.2012г. до 04.02.2014г.; 1177.10 лв. - наказателна лихва за периода от
09.03.2012г. до 04.02.2014г.; законна лихва за забава върху главницата за
периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 07.02.2014г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан. Със
същото решение „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК 00094959, представлявано от изп.
директор С.А.Г., чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК-*********,
представлявано от Р.И. М.- Т., в качеството й на управител, чрез пълномощника
си юрисконсулт Г.А., е осъден да заплати на Д.Н.К., ЕГН-********** ***, сумата
от 400,00 лв. разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар.
Делото в Окръжен съд Русе е образувано
по въззивна жалба на „Обединена българска банка“ АД ЕИК ********* срещу решение
№ 120/28.07.2020г. по гр. д. № 645/2019г. на Районен съд гр. Бяла. Жалбоподателят счита решението за неправилно.
Моли окръжния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
уважи предявените искове по чл. 422 от ГПК.
Жалбата е подадена в законния срок
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След указание
от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по жалбата.
Въззивната жалба е редовна - съдържа
реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата
страна Д.Н.К.. Не e
подаден
писмен отговор.
Русенският окръжен съд прецени
правилността на решението на първата инстанция, събраните доказателства и
доводите на страните и прие следното:
По силата на договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 10.02.2012г., „Обединена
българска банка“ АД предоставя на Д.Н.К. кредит за потребителски нужди в размер
на 5252 лв. Редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент
образуван от сбора на базов лихвен процент на ОББ за потребителски кредити в
лева и договорна надбавка 3,5 %. Към момента на сключване на договора БЛП е 7,
а лихвата по договора 10,5 % годишно. Кредитът трябва да се издължи на 120
месечни анюитетни вноски на 9-то число от месеца като
общата сума за връщане при обичайните допускания за развитието на кредитното
правоотношение е 9295,20 лв. Предвидена е наказателна надбавка 5 пункта при
забава на плащане на главницата и при предсрочна изискуемост. Пълно или
частично неплащане на две погасителни вноски превръща кредита в автоматично
предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
Районният съд е приел заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, според което по сметката на Д.Н. К.на 13.02.2012г. е постъпила сумата 5252 лв. Непогасеното задължение
по кредита е: главница 5252 лв., договорна лихва за периода от 9.03.2012г. до
4.02.2014г. 333,25 лв., наказателна лихва за същия период 1177,10 лв., общо
задължение по кредита 6762,35 лв.
С договор за прехвърляне на парични
вземания от 31.01.2018г. „Обединена българска банка“ АД като цедент прехвърля
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията, произтичащи от
договор за кредит № LD**********/10.02.2012г.
„Обедидена българска банка“ АД чрез „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от Калоян Диков – оперативен
мениджър е изпратил уведомление за цесията до длъжника Д. Н.К. с изходящ № от
31.10.2018г., като няма доказателство уведомлението да е получено от
задълженото лице.
„Обединена българска банка“ АД се е
снабдила със заповед № 107 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена от Районен съд гр. Бяла на
7.02.2014г. по ч. гр. дело № 121 по описа за 2014г., съгласно която е разпоредено длъжникът Д.Н.К. с ЕГН ********** ***, да
заплати на “Обединена българска банка” АД -гр.София 1040, ул.”Света София” 5,
ЕИК *********, сумата от 6762.35 лв. от които 5252.00 лв. главница 333.25 лв. договорна лихва,
начислена за периода от 09.03.2012 г. до 04.02.2014 г. по чл.4 от договор за
кредит, 1177.10 лв. наказателна лихва, начислена за периода от 09.03.2012 г. до
04.02.2014г. по чл.7 от договора за кредит, ведно със законната лихва, считано
от 05.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
съдебно деловодни разноски в размер на 135.25лв. д.т. и 411.44 лв. адвокатско
възнаграждение и 5.00лв. д.т. за издаване на изпълнителен лист по сметката на
Районен съд град Бяла.
Заповедта за изпълнение заедно с
призовка за доброволно изпълнение са връчени от ЧСИ И.Х.по
изпълнително дело № 20148320400617 при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК – със
залепване на уведомление, при което съобщението се смята за връчено с изтичане
на срока за получаване, което в случая е на 15.06.2014г. Считано от тази дата
започва да тече двуседмичният срок за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в
редакцията към този момент. Срокът за възражение в случая е изтекъл на
30.06.2014г. Действащата към този момент правна уредба на заповедното
производство предвижда ако в определения от закона двуседмичен срок, считано от
връчването на заповедта за изпълнение, не постъпи възражение от длъжника,
заповедта за изпълнение влиза в сила. По-късно с изменението в ДВ бр. 86 от
2017 г. в чл. 415, ал. 1 ГПК беше създадена т.2, според което съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Това
изменение на нормата няма обратно действие.
ЧСИ И.Х.в
писмо до Районен съд Бяла вх. № 2506/16.04.2019г. в отговор на запитване за
датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение посочва, че
изпълнително дело № 20148320400617 е прекратено по молба на взискателя от
8.01.2918г. с правно основание чл. 433, ал.1, т. 2 и т . 8 от ГПК. Пред ЧСИ е образувано на
25.01.2019г. ново изпълнително дело № 20198320400234 с взискател цесионера „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. По новото изпълнително дело е
изпратена нова покана за доброволно изпълнение. Разписката е оформена като
отказ да бъде получена от адресата, включително има ръкописен текст с почерк,
различен от този на връчителя, „не съм съгласна с
изпълнителното дело“.
Д. Н.К. е подала възражение вх. №
2218/4.04.2019г. на основание чл. 414 от ГПК. В него е записала, че поканата
била връчена на 22.03.2019г. Районният съдия с разпореждане № 344/17.04.2019г.
приел, че възражението е подадено в срок, а с разпореждане № 345/17.04.2019г.
разпоредил да се съобщи на заявителя, че е постъпило възражение и че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Предмет на настоящото
дело е иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение.
Районен съд гр. Бяла е изложил като
главен мотив за отхвърляне на иска изтичане на давностен срок. Петгодишната
погасителна давност относно вземането е изтекла на 09.04.2017г. според районния
съд. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е предявено в
БРС на 07.02.2014г. , а предприемането на действия по образуването на
изпълнително производство и връчване на заповедта на длъжника е станало около
пет години след издаването й, т.е. при наличие на бездействие на кредитора в
посочения период. Разсъжденията на районния съд относно института на
погасителната давност в заповедното производство са теоретично верни, но в
случая първоинстанционното решение страда от друг порок.
Окръжният съд счита, че районният съд
е допуснал процесуална грешка като е стартирал процедурата за приемане на възражение
от длъжника по чл. 414 от ГПК и указание към кредитора за предявяване на
установителен иск по чл. 415 от ГПК. Посочи се по-горе, че срокът за възражение
е изтекъл на 30.06.2014г. Подаденото от Д.Н.К. на 4.04.2019г.
възражение е просрочено. То е могло да се квалифицира като възражение пред
въззивния съд по чл. 423 от ГПК и да се препрати на Русенския окръжен съд, ако Д.Н.К.
твърди, че е узнала за първи път за издадената срещу нея заповед за изпълнение
едва на 22.03.2019г. и изложи съответните причини. Когато длъжникът не е подал
възражение по чл. 414 от ГПК в срок, вземането може да бъде оспорено само при
наличието на визираните в чл. 424 ГПК основания и срокове. Беленският районен
съд е следвало да съобрази изложените факти и тяхното правно значение, а вместо
това е постановил решение по недопустим установителен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК.
На второ място установителният иск е
предявен от „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК 00094959, представлявано от изп.
директор С.А.Г., чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК-*********,
представлявано от Р.И. М.- Т., в качеството й на управител, чрез пълномощника
си юрисконсулт Г.А.. Процесуално представителство по пълномощие може да бъде
възложено само на лицата, посочени в чл. 32 от ГПК. Други лица извън тези по
чл. 32 от ГПК не могат да се упълномощават. Упълномощаването им ще бъде
недействително.В случая процесуален представител на ищеца може да бъде изпълнителен директор на „Обединена българска
банка“ АД, юрисконсулт в банката или адвокат, упълномощен от банката.
Юридическото лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД не може да бъде
процесуален представител на „Обединена българска банка“ АД, респективно да
заведе иск от нейно име и за нейна сметка. Ако искът е бил предявен без
представителна власт (такава в случая не може да възникне поради качеството на
представителя), делото трябва да бъде прекратено – искът е недопустим.
По изложените две основания искът по
чл. 422 от ГПК е недопустим. Производството по него следва да бъде прекратено,
а постановеното решение на първата инстанция – обезсилено. Заповедта за
изпълнение обаче запазва действието си.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 120 от 28.07.2020г по
гр. д. № 645 по описа за 2019г. на районен съд гр. Бяла, с което се отхвърля предявения иск от „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК 00094959, представлявано от
изпълнителен директор С.А.Г., чрез пълномощника си „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК-*********,
представлявано от Р.И. М.- Т., в качеството й на управител, чрез пълномощника
си юрисконсулт Г.А., против Д.Н.К., ЕГН-********** ***, за признаване на установено, че Д.Н.К., ЕГН-**********
*** дължи на „Обединена
Българска Банка“ АД, следните парични суми: 5252 лв. – главница, 333.25 лв. - договорна лихва за периода от
09.03.2012г. до 04.02.2014г.; 1177.10 лв. - наказателна лихва за периода от
09.03.2012г. до 04.02.2014г.; законна лихва за забава върху главницата за
периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 07.02.2014г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан и с
което решение „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК 00094959, представлявано от изп.
директор С.А.Г., чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК-*********,
представлявано от Р.И. М.- Т., в качеството й на управител, чрез пълномощника
си юрисконсулт Г.А., е осъден да заплати на Д.Н.К., ЕГН-********** ***, сумата
от 400,00 лв. разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението на Русенския окръжен съд
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на всяка страна.
Председател:
Членове: