Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 18.12.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 6137 по описа за 2020г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.02.2020г., гр.д.22087/19г., СРС, 65 с-в
отхвърля предявения от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД против З. „А.Б.“ АД иск с
правно основание чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
за сумата 389,64 лв.,
представляваща изплатено по застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по щета
№ 4308041190025 , ведно със законната лихва от датата на исковата молба
17.04.2019г.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Счита, че изплаща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на застрахования по „ГО“ при него автомобил поради
противоправното поведение на водача, застрахован по „ГО“ при ответника. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска З. „А.Б.“
АД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Според застрахователна полица №
BG/06/118003539959 от 20.12.2018г., ищецът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД и С.С.С.са
обвързани от правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите относно л.а. марка „Фолксваген Голф“, рег. № ********, със
срок на действие 21.12.2018г. - 20.12.2019г. В полицата липсва клауза за
застраховане на вреди, причинени на застрахованата. Тази полица по застраховка
„Гражданска отговорност“ е описана като представена от застрахованата С. в
констативен протокол за ПТП от 24.01.2019г., настъпило с нейно участие, като са
посочени увреждания на застрахования автомобил. Вписано е и че другият участник
в пътния инцидент - делинквентът Б.Б., водач на л.а. „Фолскваген Пасат“, рег. №
********, също представя полица за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника З. „А.Б.“ АД. Наред с всичко, във въззивната жалба е
обективирано признание на ищеца, че със С. имат сключена именно застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Затова сами по себе си,
фактическите действия на ищеца по образуване на щета и изплащане на
застрахователно обезщетение от 749.28 лв. на застрахованото лице, не
обосновават категоричен извод за съществуващо помежду им правоотношение за
имуществено застраховане.
При липса на доказателства към момента на ПТП да
съществува валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Автокаско” между ищеца и увредения, не е изпълнена хипотезата на чл.411 КЗ за
суброгиране в правата на увредения съразмерно изплатеното му обезщетение срещу
ответника, като застраховател по „Гражданска отговорност“ на делинквента. Съгласно
чл.477, ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Никъде в Глава
четиридесет и пета „Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ от Кодекса на застраховането, не е предвидено
задължение по тази застраховка да се изплаща обезщетение за претърпени вреди на
застрахования, а още по-малко аналогична на чл.411 КЗ възможност за предявяване
на регресни права срещу застрахователя на делинквента. Затова независимо от
доказания увреждащ механизъм на ПТП, причинено от водача на л.а. „Фолксваген
Пасат“ и установения размер на вредите, причинени на л.а. „Фолксваген
Голф“ за общо 1 188.65 лв.,
искът по чл.411 КЗ следва да се
отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.02.2020г., гр.д.22087/19г., СРС, 65 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.