Определение по дело №4260/2014 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

гр. София, 05.10.2016 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

при участието на секретар Т.Д., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4260 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ал.2 ТЗ – за разглеждане възраженията срещу съставените от синдика списъци на приетите и неприети вземания на кредиторите на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****.

По отношение на възражение, вх. №98119 от 20.07.2016 г., подадено от „П.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу включване на вземания в общ размер от 2654970,77 лева в списъка на неприетите вземания.

Във възражението са изложени твърдения, че предявените с молба, вх. № 65002/12.05.2016 г. вземания произтичат от сключени на 20.04.2015 г., 15.05.2015 г., 19.05.2015 г., 30.06.2015 г., 01.08.2015 г., 01.09.2015 г. и 01.10.2015 г. договори за паричен заем, сумата по всеки от които била предоставена на изпадналото във финансови затруднения дружество чрез банкови преводи по негова сметка или по сметки на негови кредитори за погасяване на задължения към същите, което съставлявало изпълнение на задълженията на заемодателя по договорите. Заемополучателят, „Т.С.” ЕАД, не върнал предоставените му суми на падежа, нито заплатил уговорената възнаградителна лихва в размер на 7,5 %. Синдикът обаче неправилно приел, че не било доказано реално предоставяне на сумите и поради това включил притезанията в списъка на неприетите вземания, като искането е същите да бъдат включени в списъка с приети вземания, с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, като бъде приета и законна лихва върху вземанията от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ.

Длъжникът, „Т.С.” ЕАД – в открито производство по несъстоятелност, счита възраженията на кредитора „П.“ ЕООД за основателни, тъй като сумите по представените договори за заем били реално предоставени чрез преводи по банковата сметка на дружеството, така и чрез преводи по сметки на негови кредитори.

В становище на синдика са изложени фактите, обусловили приетия извод за включване на предявените вземания в списъка на неприети такива, а именно липсата на представени доказателства за реално изпълнение на задълженията на заемодателя да предостави сумите, съгласно условията на договорите.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от кредитор с неприети вземания - „П.“ ЕООД и следва да бъде разгледано по същество.

От представени с молбата за предявяване на вземания 7 документа, всеки от които именуван договор за паричен заем, се установява, че на 20.04.2015 г., 15.05.2015 г., 19.05.2015 г., 30.06.2015 г., 01.08.2015 г., 01.09.2015 г. и 01.10.2015 г., между страните възникнали правоотношения с типичното за договора за заем съдържание – предоставяне от „П.“ ЕООД в полза на „Т.С.” ЕАД на суми в уговорен размер, при поето задължение за връщането им в срок до 31.12.2015 година, заедно с възнаградителна лихва в размер на 7,5% от сумата, определена на годишна база.

От представеното извлечение за движенията по банкова сметка ***-заемодател, се установява, че на 04.05.2015 г., 15.05.2015 г., 04.06.2015 г. и 16.06.2015 г. в полза на „Т.С.” ЕАД са наредени преводи на парични суми в общ размер от 1137000 лева,  в съответствие с изискването на чл. 3, ал. 1, т. 1 ал. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 15000.00 лева и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15000.00 лева).

Във връзка с договорите за паричен заем, сключени на 01.08.2015 г., 01.09.2015 г. и 01.10.2015 г., са представени доказателства, „П.“ ЕООД да е извършило плащания в полза на трети лица от името на „Т.С.” ЕАД в общ размер от 1256557,52 лева.

Няма съмнение, че договорът за заем, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, е реален и се счита сключен с предаването на заемателя на предмета му – заместими движими вещи, в случая, парична сума, при поето правно задължение полученото да бъде върнато. Няма значение за пораждане на правното задължение по договора за заем дали предаването на паричната сума е извършено по платежна сметка с титуляр заемополучателя или по сметка на негов кредитор, но от негово име и за негова сметка. В случая, за погасяването на задълженията на „Т.С.” ЕАД към трети лица - негови кредитори от страна на „П.“ ЕООД е налице правен интерес (чл.74 ЗЗД), произтичащ от поетото с договорите за заем правно задължение, съгласно чл.1, ал.1 от всеки договор.

Следователно, в правната сфера на „Т.С.” ЕАД е възникнало задължение за връщане на реално предоставените главници в общ размер от 233557,52 лева, заедно с уговорената възнаградителна лихва, без значение дали така породеното задължение е счетоводно отразено или не от задълженото лице. Този извод следва и при съобразяване на Решение № 43 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4638/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС, ето защо съдът приема, че е изпълнен фактическият състав на всяка от сделките - договор за заем и същите са годен правопораждащ задължението за връщане на сумата факт, както и на акцесорното задължение за плащане на възнаградителна лихва от 7,5%.

Това означава, че възражението срещу неприемане на вземане за главница, дължима по договори за паричен заем, сключени на 20.04.2015 г., 15.05.2015 г., 19.05.2015 г., 30.06.2015 г., 01.08.2015 г., 01.09.2015 г. и 01.10.2015 г., в общ размер от 2393557,52 лева, е основателно, като редът на удовлетворяване е чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. Не се установява факта заемодателят да  има качеството акционер в „Т.С.” ЕАД, както е отразено в становища на временния синдик Р. във връзка със сключването на договорите. Едноличен собственик на капитала на дружеството-длъжник е „К.М.“ ЕАД, ЕИК ********* - дружество, различно от заемодателя, затова няма основание за определяне на различен от посочения ред на удовлетворяване на вземанията. 

След като са налице валидни договори за заем, породили задълженията за връщане на предоставени парични суми, в тежест на „Т.С.” ЕАД е възникнало и задължение за престиране на уговорената възнаградителна лихва от 7,5% годишно за периода на уговореното ползване на сумите – до 31.12.2015 г.. Акцесорното вземане обаче се претендира и за период, следващ изпадането в забава на заемателя (01.01.2016 г. – 10.05.2016 г.), когато не се дължи възнаградителна лихва, а неустойка за неизпълнение на задължението за връщане на предоставената по договора сума. Вземане за неустойка обаче не е предявено и няма как да бъде прието за удовлетворяване в настоящото производство.

Акцесорното вземане за вазнаградителна лихва следва да се изчисли само върху размера на реално предоставените суми - 2393557,52 лева, а не върху договорените такива (2447000 лева) и то за периода от предоставяне на сумата до 31.12.2015 г., когато е падежът на задължението за връщането й. Така размерът на възнаградителната лихва по договора от 20.04.2015 г., дължима за 256 дни върху предоставената главница 317000, възлиза на сумата 16906,67 лева; по договора от 05.05.2015 г. за 241 дни върху сумата 250000 лева, възлиза на 12552,08 лева; по договора от 19.05.2015 г. за ползването на главницата от 180000 лева за 227 дни, възлиза на сумата 8512,50 лева; по договора от 03.06.2015 г. за 212 дни и главница от 390000 лева, възлиза на 17225 лева, по договора от 01.08.2015 г., по който е предоставена сумата 369455,51 лева за 153 дни възлиза на 11776,39 лева; по договора от 01.09.2015 г., по който е предоставена сумата 480086,40 лева за 122 дни възнаградителната лихва е 12202,20 лева и по договора от 01.10.2015 г., по който е предоставена главница от 407015,61 лева, за 92 дни възнаградителната лихва е 7801,13 лева. Така общият размер на възнаградителната лихва за срока, уговорен в договорите е 86975,97 лева, което вземане следва да бъде прието в производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване съответна на главното – чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.

Върху дължимите главници, включително върху вземането за възнаградителна лихва, които са възникнали като срочни задължения се дължи и  законната лихва, считано от постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност до окончателното им погасяване, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ.

В останалата му част възражението на „П.“ ЕООД е неоснователно и следва да се остави без уважение.

По отношение на възражение, вх. №98525 от 21.07.2016 г., подадено от Н.А.П., ЕИК *******, срещу прието вземане на кредитора Ж.В.И., ЕГН **********, в размер на 17280 лева (С.надесет хиляди двеста и осемдесет лева), включено под № 88 в списъка на служебно приетите от синдика вземания.

 Във възражението са изложени твърдения, че синдикът погрешно приел, че вземането произтича от трудово правоотношение и на това основание го включил под №88 в списъка на служебно приетите вземания. Кредиторът, Ж.В.И., обаче нямал сключен и регистриран трудов договор с работодател „Т.С.” ЕАД, което било видно от справка в регистрите на НАП. От друга страна, вземането му за сумата 17280 лева било включено в списъка на приетите вземания под №25, въз основа на договор за създаване на сценарийно съдържание от 03.04.2015 г., но поредността на вземането не била по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ, а по т.8. До съда е отправена молба вземането да бъде изключено от списъка на служебно приетите вземания, като в случай, че кредиторът е предявил вземанията си, да бъде изменен списъкът на приетите вземания, на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, като бъде коригирана поредността на удовлетворяване на вземането.

Кредиторът с оспорено вземане - Ж.В.И. не изразява становище по възражението.

Длъжникът, „Т.С.” ЕАД, не изразява становище по депозираното възражение.

Синдикът М. взема становище за основателност на възражението, като твърди, че включването на вземането в списъка на служебно приетите вземания е резултат на грешка, тъй като не произтича от трудово правоотношение, съответно поредността на удовлетворяване на това вземане с източник договор, е чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от кредитор срещу приети вземания на друг такъв и следва да бъде разгледано по същество.

Възражението е и основателно.

Видно от справка за актуално състояние на всички трудови договори за физическото лице Ж.В.И., не е налице вписан такъв с работодател „Т.С.” ЕАД. Кредиторът основава правата си на сключен граждански договор, въз основа на който е предявил вземането си в размер на 17280 лева и същото е включено в списъка на приетите вземания. Няма съмнение, че това вземане, произтичащо от договор за създаване на сценарийно съдържание от 03.04.2015 г., няма за източник възникнало между страните трудово правоотношение, съответно не е следвало да бъде включено в списъка по чл.687, ал.1 ТЗ.

Вземането на Ж.В.И., включено в списъка на приетите вземания под №25, с посочено основание договор за създаване на сценарийно съдържание от 03.04.2015 г., следва да има поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, тъй като провопораждащият го факт е граждански, а не трудов договор.

При тези констатации, възражението на НАП следва да бъде уважено изцяло, като се допусне промяна в списъците, а именно от този на служебно приетите вземания, се изключи вземане в размер на 17280 лева с титуляр Ж.В.И. и се измени поредността на удовлетворяване на приетото под №25 в спикъка на приетите вземания вземане за същата сума.

По отношение на възражение, вх. № 94915/12.07.2016 г., подадено от С.П.Р., ЕГН **********, срещу включването на вземане в размер на 8800,76 лева в списъка на неприетите вземания.

Във възражението се твърди, оспорващият кредитор била страна по трудово правоотношение с длъжника „Т.С.” ЕАД, възникнало  по силата на сключен на 15.12.2010 г. трудов договор, в рамките на което й се дължали 9  брутни трудови възнаграждения за периода 01.10.2015 г. – 30.06.2016 г., както и обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, поради забавено от работодателя плащане на трудовото възнаграждение. Синдикът неправилно бил приел, че липсвали доказателства за част от вземанията и ги включил в списъка на неприетите вземания по отношение на размера от 8800,76 лева. Искането е да бъде изменен списъкът на служебно приетите вземания на кредиторите, на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, като вземането на кредитора бъде включено в същия.

Длъжникът, „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за частично основателно, като се присъединява към становището на синдика.

Синдикът в становище по депозираното възражение на кредитора го счита за частично основателно, като посочва начина, по който следва да се формира размера на вземането. Моли да се постанови определение, с което да бъде изменен списъка на приетите вземания на кредиторите, като се увеличи размера на приетото вземане на кредитора С.П.Р. от сумата 15848,24 лева на 20192,41 лева.

Съдът, като взе предвид депозираното от С.П.Р. възражение, списъка, изготвен от синдика, и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

Кредиторът е подал молба, вх. № 78343/09.06.2016 г. за предявяване на вземания в общ размер от 24649 лева, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за периода м. октомври 2015 г. – м. юни 2016 г. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като към молбата е представен трудов договор и допълнително споразумение към същия.

Част от вземането на кредитора в размер на 15 848,24 лева е включено в  списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, обявен в търговския регистър, а остатъкът от претендираните вземания в размер на 8800,76 лева, е включен в списъка на неприетите вземания и е предмет на настоящото възражение.

С трудов договор от 07.12.2010 г., оспорващият кредитор С.П.Р. е назначена в „Т.С.” ЕАД, считано от 15.12.2010 г. на длъжността "режисьор", с основно месечно възнаграждение в размер на 1760 лева, платимо на 10-то число на месеца, следващ този, за който се дължи - т.2.5 от договора. С допълнително споразумение от 25.04.2013 г. е изменен размера на основното трудово възнаграждение, като същото е увеличено до сумата 2560 лева.

Видно от представените фишове за работни заплати нетният размер на дължимото месечно трудово възнаграждение (след приспадане на задължителни осигурителни вноски и данък общ доход) е в размер на 2333.92 лева.

Със заповед № ЧР - 736/01.07.2016 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 01.07.2016 г.. Съгласно заповедта на служителя следвало да се изплати на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като е отразено, че не е налице неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно представените фишове за работни заплати на кредитора брутният размер на трудовото възнаграждение за периода м.10.2015 г. – м.12.2015 г. е 2928,65 лева, а за 2016 г. – 2944,00 лева. Нетният размер на начислените суми за трудови възнаграждения са съответно: за месец октомври 2015 г. – 1333.92 лева (изплатени 1000 лева на каса); за месец ноември 2015 г. – 2333.92 лева; за месец декември 2015 г. – 2333.92 лева; за месец януари 2016 г. – 2347.74 лева; за месец февруари 2016 г. – 1469.05 лева (използван болничен в размер на 10 дни); за месец март 2016 г. – 2347.74 лева; за месец април 2016 г. – 1427.14 лева (използван болничен в размер на 10 дни); за месец май 2016 г. – 2254.81 лева (използван болничен в размер на 3 дни); за месец юни 2016 г. – 1783.21 лева (използван болничен в размер на 5 дни), както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 2944 лева, от която сума са удържани ДОД в размер на 294.40 лева и удръжка ползване на услуги от БТК.

При така установените факти, съдът намира възражението на С.П.Р. за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и включването му в списъка на приетите вземания, за основателно.

В настоящото междинно производство, в което не са налице условията за провеждане на пълно и главно доказване на претендираните вземания, преценката на съда се основава на обсъждане на представените писмени доказателства. Съгласно чл. 687, ал. 1 ТЗ вземането на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.

Така събраните доказателства по делото установяват съществуването на валидно трудово правоотношение на кредитора С.П.Р. с длъжника „Т.С.” ЕАД за периода от 15.12.2010 г. до 01.07.2016 г., като не се спори, че Р. е изпълнявала служебните си задълженията, с изключение на дните, в които е била в разрешен отпуск за временна неработоспособност. Съобразно нормата на чл.242 КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на работника или служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения. Нормата на чл.270, ал.3 КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане - по банков път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 КТ, съобразно която работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/служителите, за положеният от тях труд. За времето, в което служителят не е изпълнявал служебните си задължения поради настъпил осигурителен риск, за което е представял болнични листове, на същият не се дължи трудово възнаграждение, а съответното обезщетение по КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 КСО предвижда осигурителят да изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Тежестта за доказване на изпълнението на задължението за заплащане на дължимото трудово възнаграждение е за работодателя, а такива доказателства не са представени,  включително не се доказва да е внасян дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.  Вземанията на служителя ще следва да се включат в списъка на приетите вземания в брутния си размер, а при заплащането му да бъдат извършени съответните удръжки.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, посочено в заповедта от 01.07.2016 г., работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като сключеният между страните  трудов договор е безсрочен.

В контекста на изложеното и въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че общият размер на неизплатените брутни трудови възнаграждения на С.П.Р. за периода м. октомври 2015 г. – м. юни 2016 г. възлиза на сумата 23370,91 лева. Към посочената сума следва да се прибави и обезщетението  по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 2944 лева, което е предвидено в Кодекса на труда и посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Така общият размер на вземанията на кредитора е 26314,91 лева. Вземането е включено в списъка по чл.687 ТЗ от синдика в размер от 15848,24 лева, съответно е налице разлика, надхвърляща сумата 8800,76 лева, но съдът е ограничен от възражението, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.

С оглед изложеното, възражението е основателно, като вземането на С.П.Р. в размер на 8800,76 лева следва да бъде изключено от списъка на неприетите вземания и включено в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ, като вземане в общ размер от 24649 лева, с привилегия по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 94917/12.07.2016 г., подадено от В.Г.Л., ЕГН ********** срещу включване на вземане в размер на 7743,41 лева в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Във възражението се твърди, че оспорващият кредитор бил страна по трудово правоотношение с длъжника „Т.С.” ЕАД, възникнало  по силата на сключен на 07.12.2010 г. трудов договор, в рамките на което му се дължали 9  брутни трудови възнаграждения за периода 01.10.2015 г. – 30.06.2016 г., както и обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, поради забавено от работодателя плащане на трудовото възнаграждение. Синдикът неправилно бил приел, че липсвали доказателства за част от вземанията и ги включил в списъка на неприетите вземания по отношение на размера от 7743,41 лева. Искането е да бъде изменен списъкът на приетите вземания на кредиторите, на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, като вземането на кредитора бъде включено в списъка на приетите вземания.

Длъжникът, „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за неоснователно, като моли същото да бъде оставено без уважение.

Синдикът в становище по депозираното възражение на кредитора счита същото за частично основателно, като посочва начина, по който следва да се формира размера на вземането. Моли да се постанови определение, с което да бъде изменен списъка на приетите вземания на кредиторите, като се увеличи размера на приетото вземане на кредитора В.Г.Л. от сумата 10955,59 лева на сумата 14 979,64 лева.

  Съдът, като взе предвид депозираното от В.Г.Л. възражение, списъка, изготвен от синдика и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

Кредиторът е подал молба, вх. № 78347/09.06.2016 г., с която предявил на вземания в общ размер от 18699 лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода м. октомври 2015 г. – м. юни 2016 г. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като към молбата е представен трудов договор.

Част от вземанията на кредитора в размер на 10955,59 лева са включени в  списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, обявен в търговския регистър, а остатъкът на претендираното вземане в размер на 7743.41 лева, е включено в  списъка на неприетите вземания и поради това е предмет на настоящото възражение.

С трудов договор от 07.12.2010 г., В.Г.Л. е назначен в предприятието на „Т.С.” ЕАД, считано от 15.12.2010 г. за изпълнение на длъжността "режисьор", с основно месечно възнаграждение в размер на 1820 лева, с периодичност на плащане - 10-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. Видно от представените фишове за работни заплати нетният размер на дължимото месечно трудово възнаграждение за процесния период (след приспадане на задължителни осигурителни вноски и данък общ доход) е в размер на 1945,58 лева, а брутният размер за периода м.10.2015 г. – м.12.2015 г. е 2481,92 лева, а за 2016 г. – 2495,36 лева.

Със заповед № ЧР - 737/01.07.2016 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД трудовото правоотношение с оспорващия кредитор В.Г.Л. е прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 01.07.2016 г.. Съгласно заповедта на служителя се дължи изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като същият няма неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно представената справка от НОИ – гр. София в полза на В.Г.Л. няма данни да са изплатени суми за трудови възнаграждения за периода м. 11.2015 г. - м. 04.2016 г..

Съгласно представените фишове за работни заплати на кредитора брутният размер на начислените суми за трудови възнаграждения за процесния период възлиза на сумата 18154,02 лева, а нетното възнаграждение е съответно: за месец октомври 2015 г. – 1945,58 лева; за месец ноември 2015 г. – 1945.58 лева; за месец декември 2015 г. – 1238.50 лева (използван болничен в размер на 10 дни); за месец януари 2016 г. – 1956.11 лева; за месец февруари 2016 г. – 1724.95 лева (използван болничен в размер на 10 дни); за месец март 2016 г. – 566.20 лева (използван болничен в размер на 18 дни); за месец април 2016 г. – 1317.63 лева (използван болничен в размер на 11 дни); за месец май 2016 г. – 1891.04 лева (използван болничен в размер на 3 дни); за месец юни 2016 г. – 1778.23 лева (използван болничен в размер на 2 дни), както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 2495.82 лева, от която сума е удържан ДОД в размер на 249.54 лева.

При така установените факти, съдът намира възражението на В.Г.Л. за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и включването му в списъка на приетите вземания, за основателно.

В настоящото междинно производство, в което не са налице условията за провеждане на пълно и главно доказване на претендираните вземания, преценката на съда се основава на обсъждане на представените писмени доказателства. Съгласно чл. 687, ал. 1 ТЗ вземането на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.

Така събраните доказателства по делото установяват  съществуването на валидно трудово правоотношение на кредитора В.Г.Л.  с длъжника „Т.С.” ЕАД за периода от 15.12.2010 г. до 01.07.2016 г., като не се спори, че Л. е изпълнявал служебните си задълженията, с изключение на дните, в които е бил в разрешен отпуск за временна неработоспособност.

Съобразно нормата на чл.242 КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на работника или служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения. Нормата на чл.270, ал.3 КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане - по банков път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 КТ, съобразно която работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/служителите, за положеният от тях труд. За времето, в което служителят не е изпълнявал служебните си задължения поради настъпил осигурителен риск, за което е представял болнични листове, на същият не се дължи трудово възнаграждение, а съответното обезщетение по КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 КСО предвижда осигурителят да изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Тежестта за доказване на изпълнението на задължението за заплащане на дължимото трудово възнаграждение е за работодателя, а такива доказателства не са представени,  включително не се доказва да е внасян дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.  Вземането на служителя ще следва да се включи в списъка на приетите вземания в брутния си размер, а при заплащането му да бъдат извършени съответните удръжки за публичноправни задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, посочено в заповедта от 01.07.2016 г., работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като сключеният между страните  трудов договор е безсрочен.

Предвид изложеното и въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че сборът от неизплатени брутни възнаграждения, дължими на В.Г.Л. за периода м. октомври 2015 г. - месец юни 2016 г. възлиза на сумата 18154,02 лева. Към посочената сума следва да се прибави и обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 2495,36 лева, което е предвидено в Кодекса на труда и признато като дължимо в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като няма данни същото да е изплатено.

Така общият размер на неудовлетворените вземания на кредитора, възникнали в рамките на трудовото правоотношение, е 20649,38 лева. Вземането е включено в списъка по чл.687 ТЗ от синдика в размер от 10955,59 лева, съответно е налице разлика, надхвърляща сумата 7743,41 лева, но  съдът в приложение на диспозитивното начало е ограничен от възражението.

С оглед изложеното, възражението е основателно, като вземането на В.Г.Л. в размер на 7743,41 лева следва да бъде изключено от списъка на неприетите вземания и включено в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ, като достигне вземане в общ размер от 18699 лева, с привилегия по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 94918/12.07.2016 г., подадено от С.Й.С., ЕГН **********, срещу неприето вземане в размер на 1916,92 лева, включено в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Претендиращият кредитор С. излага твърдения, че вземането му произтичало от трудово правоотношение, възникнало от сключен на  18.06.2012 г. трудов договор. За периода от 01.10.2015 г. до 20.05.2015 г. дължимото му се трудово възнаграждение не било изплатено. Не било погасено и вземането му за обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение. Синдикът неправилно бил приел, че липсвали доказателства за част от вземанията и на това основание ги включил в списъка на неприетите вземания в претендирания от кредитора размер. Претенцията е  списъкът на приетите вземания на кредиторите да бъде изменен, на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, като неприето вземане на кредитора бъде включено в списъка на служебно приетите вземания.

Длъжникът „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за основателно, като моли вземането да бъде включено в списъка с приетите вземания.

Синдикът в становище по депозираното възражение на кредитора счита същото за неоснователно, като посочва начина, по който е формиран размера на вземането. Моли да се постанови определение, с което възражението да бъде оставено без уважение.

Съдът, като взе предвид изложените във възражението на С.Й.С. доводи, списъка, изготвен от синдика, и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

Кредиторът е подал молба, вх. № 78371/09.06.2016 г. до синдика за предявяване на вземания в общ размер от 10010 лева, представляващи  неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.10.2015 г. – 20.05.2016 г. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като към молбата са представени трудов договор и заповед за прекратяването му.

Част от вземането на кредитора в размер на 8093,18 лева е включено в  списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, а остатъкът до пълния претендиран размер, възлизащ на сумата 1916.92 лева, е включен в списъка на неприетите вземания и е предмет на настоящото възражение.

С трудов договор от 06.06.2012 г. С.Й.С. е назначен в „Т.С.” ЕАД, считано от 18.06.2012 г. да изпълнява длъжността "отговорен оператор", с основно месечно възнаграждение в размер на 1200 лева, с периодичност на плащане - 10-то число на следващия месец, видно от т.2.5 на договора.

Съгласно представените фишове за работни заплати нетният размер на дължимото му се месечно трудово възнаграждение за процесния период (след приспадане на задължителни осигурителни вноски и данък общ доход) е в размер на 1201,72 лева, а брутното трудово възнаграждение възлиза на сумата 1547,80 лева.

Със заповед № ЧР - 714/26.05.2016 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД трудовото правоотношение със  С.Й.С. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 20.05.2016 г.. Съгласно заповедта на служителя се дължи плащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като същият няма неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно представената справка от НОИ – гр. София на С.Й.С. няма данни за изплатени суми за трудови възнаграждения за периода м. 10.2015 г. - м. 03.2016 г., извън сумата 200 лева, изплатена за м.10.2015 г..

Съгласно представените фишове за работни заплати на кредитора С.Й.С., нетният размер на начислените суми за трудови възнаграждения са съответно: за месец октомври 2015 г. – 1201.36 лева (изплатени 200 лева на каса); за месец ноември 2015 г. – 1201.72 лева; за месец декември 2015 г. – 1201.07 лева; за месец януари 2016 г. – 1201.72 лева; за месец февруари 2016 г. –1201.73 лева; за месец март 2016 г. – 725.64 лева (използван болничен в размер на 11 дни); за месец април 2016 г. – 0 лева (служителят е бил в неплатен отпуск); до 20.05.2016 г. (служителят е бил 10 дни в неплатен отпуск) - начислено във ведомостта за месец май трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1547.80 лева, от които суми са удържани дължимите ДОД и осигуровки, или всичко начислени суми за м. май – 1559.84 лева.

Въз основа на тези доказателтства, общият размер на брутните трудови възнаграждения за периода 01.10.2015 г. – 20.05.2016 г., възлиза на сумата 8921,98 лева, а заедно с полагащото се обезщетение по чл.221, ал. КТ – 10469,78 лева.

При така установените факти, съдът намира възражението на С.Й.С. за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и включването му в списъка на приетите вземания, за основателно.

Съгласно чл. 687, ал. 1 ТЗ вземането на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания. Събраните по делото доказателства установяват  по несъмнен начин, че кредиторът е бил във валидно трудово правоотношение с длъжника за периода от 18.06.2012 г. до 20.05.2016 г., като не се спори, че същият е изпълнявал служебните си задълженията, с изключение на дните, в които е бил в неплатен отпуск или в отпуск по болест.

Както вече се посочи, основното задължение на работодателя в рамките на трудовото правоотношение е заплащането на възнаграждение за положения труд, който е възмезден. За времето, в което служителят не е изпълнявал служебните си задължения поради използване на неплатен отпуск, на същият не се дължи заплащане на възнаграждение, като при цял месец неплатен отпуск, работодателят внася от името и за сметка на служителя минималния размер на задължителните здравни осигуровки. За времето, през което служителят не е изпълнявал служебните си задължения поради настъпил осигурителен риск, за което е представял болнични листове, на същият не му се дължи трудово възнаграждение, а съответното обезщетение по КСО. Съглано разпоредбата на чл. 40, ал. 5 КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Тежестта да докаже изпълнението на задължението за заплащане на дължимото трудово възнаграждение е за работодателя, а тя е останала неизпълнена,  включително не се доказва да е внасян дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.  Вземането на служителя ще следва да се включи в списъка на приетите вземания в брутния си размер, а при заплащането му да бъдат извършени съответните удръжки за публичноправни задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, посочено в заповедта от 26.05.2016 г., работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като сключеният между страните  трудов договор е безсрочен.

В контекста на изложеното и въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че сборът от неизплатени брутни възнаграждения на С.Й.С. за периода м. октомври 2015 г. – 20.05.2016 г. възлиза на сумата 8921,98 лева. Към посочената сума следва да се прибави и обезщетението  по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1547,80 лева, което е посочено и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като няма данни същото да е изплатено.

Така общият размер на вземанията на кредитора е 10469,78 лева. Вземането е включено в списъка по чл.687 ТЗ от синдика в размер от 8093,08 лева, съответно е налице разлика, надхвърляща сумата 1916,92 лева, но  съдът е ограничен от възражението, с оглед диспозитивното начало.

С оглед изложеното, възражението е основателно, като вземането на С.Й.С. в размер на 1916,92 лева следва да бъде изключено от списъка на неприетите вземания и включено в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ, като вземане в общ размер от 10010 лева, с ред на удовлетворяване - чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 95372/13.07.2016 г., подадено от Т.В.В., ЕГН ********** срещу вземане в размер на 1069,54 лева, включено в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Във възражението се твърди, че неправилно синдикът не приел за удовлетворяване вземанията на оспорващия кредитор в пълния им предявен размер, за който били представени и съответните доказателства. Искането е да бъде изменен списъкът на приетите вземания на кредиторите, на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, като вземането на кредитора бъде включено в списъка на приетите вземания в целия му предявен размер.

Длъжникът „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за неоснователно, като моли същото да бъде оставено без уважение.

Синдикът в депозирано становище по чл.690, ал.2 ТЗ, счита възражението за неоснователно, като излага съображения как е формиран размера на вземането. Моли да се постанови определение, с което възражението да бъде оставено без уважение.

  Съдът, като взе предвид направеното от Т.В.В. възражение, списъка, изготвен от синдика и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

Кредиторът е подал молба, вх. № 78405/09.06.2016 г. до синдика, с която  предявил вземания в общ размер от 5458 лева, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за периода м. октомври 2015 г. – м. февруари 2016 г. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като към молбата са представени трудов договор и заповед за неговото прекратяване.

Част от вземането на кредитора в размер на 4388,46 лева е включено в  списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, а остатъкът на претендираното вземане в размер на 1069,54 лева, е включено в  списъка на неприетите вземания и затова е предмет на настоящото възражение.

С трудов договор, сключен на 28.04.2010 г., Т.В.В. е назначена в предприятието на  „Т.С.” ЕАД, считано от 01.05.2010 г., за изпълнение на длъжността "режисьор", с основно месечно възнаграждение в размер на 910 лева, платимо на 10-то число на следващия месец.

Видно от представените фишове за работни заплати нетният размер на дължимото месечно трудово възнаграждение през процесния период (след приспадане на задължителни осигурителни вноски и данък общ доход) е в размер на 816,83 лева, а брутният му размер – 1042 лева.

Със заповед № ЧР – 645/07.03.2016 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД трудовото правоотношение с Т.В.В., е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 07.03.2016 г.. Съгласно заповедта на служителя се дължи изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като същата няма неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно представените фишове за работни заплати на кредитора нетният размер на начислените суми за трудови възнаграждения са съответно: за месец октомври 2015 г. – 816,83 лева ( от която сума изплатени 200 лева на каса); за месец ноември 2015 г. – 597,75 лева (използван болничен в размер на 8 дни); за месец декември 2015 г. – 816,83 лева; за месец януари 2016 г. – 816,83 лева; за месец февруари 2016 г. – 597,75 лева (използван болничен в размер на 8 дни); до 07.03.2016 г. – начислено във ведомостта на месец март  трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1042 лева, от които суми са удържани дължимите осигуровки и ДОД, включително за услуги на БТК в общ размер на 136.26 лева, или всичко начислени суми за месец март – 1012,07 лева. Общият размер на брутното трудово възнаграждение за процесния период възлиза на сумата 4719,21 лева.

При така установените факти, съдът намира възражението на Т.В.В. за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и включването му в списъка на приетите вземания, за основателно.

Съгласно чл. 687, ал. 1 ТЗ вземането на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания. Така събраните доказателства по делото установяват  съществувалото за периода от 01.05.2010 г. до 07.03.2016 г. между Т.В.В. и длъжника трудово правоотношение, като не се спори, че служителят е изпълнявала служебните си задълженията, с изключение на дните, в които е ползвала отпуск.

Съгласно чл.270, ал.3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане - по банков път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 КТ, съобразно която работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите за положения от тях труд. За времето, в което служителят Т.В.В. не е изпълнявала служебните си задължения поради настъпил осигурителен риск, не се дължи трудово възнаграждение, а съответното обезщетение по КСО. Съглано разпоредбата на чл. 40, ал. 5 КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Тежестта за доказване на изпълнението на задължението за заплащане на дължимото трудово възнаграждение се носи от работодателя. Тази тежест обаче е останала неизпълнена, съответно не е установено да са реално удържани и заплатени в полза на държавния бюджет дължимите данък и осигурителни вноски. Затова неудовлетворените вземания на служителя Т.В.В. за трудови възнаграждения следва да се определят в брутен размер, а при заплащането му да бъдат извършени съответните удръжки за публичноправни задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, посочено в заповедта от 26.05.2016 г., работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като сключеният между страните  трудов договор е безсрочен.

В контекста на изложеното и въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че неизплатените брутни възнаграждения на Т.В.В. за периода м. октомври 2015 г. – 07.03.2016 г. възлизат на сумата 4719,21 лева. Към посочената сума следва да се прибави и обезщетение  по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1042 лева, което признато като дължимо и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а няма данни да е изплатено.

Така общият размер на вземанията на кредитора е 5461,21 лева. Вземането е включено в списъка по чл.687 ТЗ от синдика в размер от 4388,46 лева, съответно е налице разлика, надхвърляща сумата 1069,54 лева, но  съдът е ограничен от възражението, с оглед диспозитивното начало.

С оглед изложеното, възражението е основателно, като вземането на Т.В.В. в размер на 1069,54 лева следва да бъде изключено от списъка на неприетите вземания и включено в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ, като вземане в общ размер от 5458 лева, с ред на удовлетворяване - чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 95786/14.07.2016 г., подадено от О.С.Я., ЕГН **********, срещу вземане в размер на 2180 лева, включено в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Във възражението се твърди, че неприетото вземане в размер на 2180 лева произтичало от трудово правоотношение, възникнало от сключен на 01.03.2010 г. трудов договор, по който на кредитора се дължало обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, което синдикът неправилно не бил приел за удовлетворяване в настоящото производство по несъстоятелност.

Длъжникът „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за неоснователно, като моли същото да бъде оставено без уважение.

Синдикът в становище по депозираното възражение на кредитора счита същото за основателно, като посочва начина, по който следва да се формира размера на вземането. Моли да се постанови определение, с което да бъде изменен списъка на приетите вземания на кредиторите, като се увеличи размера на приетото вземане на кредитора О.С.Я. от 13025 лева на 15479,90 лева.

  Съдът, като взе предвид депозираното от О.С.Я. възражение, списъка, изготвен от синдика и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

Кредиторът е подал молба, вх. № 78355/09.06.2016 г. до синдика за предявяване на вземания в общ размер от 19800 лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.10 2015 г. – 30.06.2016 г. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като към молбата са представени трудов договор и допълнително споразумение.

Част от вземането на кредитора в размер на 13025,10 лева е включено в  списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, обявен в търговския регистър, а остатъкът на претендираното вземане в размер на 6774.90 лева, е включен в списъка на неприетите вземания. Предмет на настоящото възражение обаче е само неприето вземане за сумата 2180 лева, претендирана като дължимо обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

Между страните не са спорни фактите, че с трудов договор от 02.03.2010 г. кредиторът О.С.Я. е назначен в „Т.С.” ЕАД, считано от 01.03.2010 г. на длъжността "оператор Т.камера", с основно месечно възнаграждение в размер на 1420 лева, което с допълнително споразумение от 01.03.2010 г. е увеличено на сумата 2000 лева. Със заповед № ЧР - 723/10.06.2016 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД трудовото правоотношение с О.С.Я. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 09.06.2016 г.. Съгласно заповедта на служителя се дължи изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като същият няма неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно представените фишове за работни заплати на кредитора брутното трудово възнаграждение, върху което се определя дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, е в размер на 2192 лева (начислено за последния пълно отработен месец – ноември 2015 г.).

При така установените факти, съдът намира възражението на О.С.Я. за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и включването му в списъка на приетите вземания, за основателно.

Доказателства работодателят да е изпълнил задължението си, изрично признато и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно да престира обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, не са ангажирани.

Това обуславя необходимостта в списъка на служебно признатите вземания да бъде включено претендираното от кредитора О.С.Я. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер от 2180 лева (с оглед диспозитивното начало съдът не може да излезе извън рамките на възражението, с което е сезиран), независимо, че действително дължимата сума е 2192 лева.

Така в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ, следва да се допусне промяна, като вземането на О.С.Я., произтичащо от трудово правоотношение следва да е в размер от 15205,10 лева (13025,10 лева + 2180 лева) и с привилегия по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 95925/14.07.2016 г., подадено от Л.С.Я., ЕГН **********, срещу вземане в размер на 1260 лева, включено в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Във възражението се твърди, че неприетото вземане в размер на 1260 лева произтичало от трудово правоотношение, възникнало от сключен на 04.06.2010 г. трудов договор, по който на кредитора се дължало обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, което синдикът неправилно не бил приел за удовлетворяване в настоящото производство по несъстоятелност.

Длъжникът „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за неоснователно, като моли същото да бъде оставено без уважение.

Синдикът в становище по депозираното възражение на кредитора счита същото за неоснователно, като посочва начина, по който следва да се формира размера на вземанията на този кредитор и счита, че до размера, до който са приети за удовлетворяване, същите са основателни и не следва да се приема и претендираната с възражението сума.

  Съдът, като взе предвид направеното от Л.С.Я. възражение, списъка, изготвен от синдика, и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

Кредиторът е подал молба, вх. № 79394/10.06.2016 г. за предявяване на вземания в общ размер от 10080 лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.10 2015 г. – 31.05.2016 г. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като към молбата са представени трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Част от вземането на кредитора в размер на 7340,33 лева е включено в  списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, обявен в търговския регистър, а остатъкът на претендираното вземане в размер на 2739,67 лева, е включен в списъка на неприетите вземания. Предмет на настоящото възражение обаче е само неприето вземане за сумата 1260 лева, претендирана като обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

Между страните не са спорни фактите, че с трудов договор от 04.06.2010 г. кредиторът Л.С.Я. е назначен в „Т.С.” ЕАД, считано от 07.06.2010 г. на длъжността "сътрудник снимачна техника", с основно месечно възнаграждение в размер на 810 лева. Със заповед № ЧР - 709/20.05.2016 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД трудовото правоотношение с Л.С.Я. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 18.05.2016 г.. Съгласно заповедта на служителя се дължи изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като същият няма неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно представените фишове за работни заплати на кредитора брутното трудово възнаграждение, върху което се определя дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, е в размер на 1236 лева (начислено за последния пълно отработен месец – март 2016 г.).

При така установените факти, съдът намира възражението на О.С.Я. за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и включването му в списъка на приетите вземания, за частично основателно.

Доказателства работодателят да е изпълнил задължението си, изрично признато и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно да престира обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, не са ангажирани.

Това обуславя необходимостта в списъка на служебно признатите вземания да бъде включено претендираното от кредитора О.С.Я. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер от 1236 лева, като за разликата до претендирания размер от 1260 лева, възражението на Л.С.Я., ЕГН **********, следва да се остави без уважение.

Така в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ, следва да се допусне промяна, като вземането на Л.С.Я., произтичащо от трудово правоотношение следва да е в размер от 8576,33 лева (7340,33 лева + 1236 лева) и с привилегия по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 96550/15.07.2016 г., подадено от Б.Б.К., ЕГН **********, срещу включване на  вземане в размер на 1337,60 лева в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Възражението се основава на твърдения, че със заповед № ЧР – 628/01.02.2016 г. на Изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД, трудовото правоотношение на Б.Б.К. с изпадналото в неплатежоспособност дружество било прекратено. На кредитора се дължало обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, обезщетение за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. и 2016 г., месечни работни заплати за периода октомври 2015 г. – януари 2016 г., както и възнаграждение за 8 часа положен извънреден труд през м.09.2015 г.. Синдикът неправилно бил приел, че липсвали доказателства за част от вземанията и на това основание ги включил в списъка на неприетите вземания за размера от 1337,60 лева. Поддържа искане да бъде изменен списъкът на приетите вземания на кредиторите, на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, като вземането на кредитора бъде включено в този списък в пълния му предявен размер.

Длъжникът „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за неоснователно, като моли същото да бъде оставено без уважение.

Синдикът в становище по депозираното възражение на кредитора счита същото за неоснователно, като посочва начина, по който е формиран размера на вземането. Моли да се постанови определение, с което възражението да бъде оставено без уважение.

  Съдът, като взе предвид депозираното от Б.Б.К. възражение, списъка, изготвен от синдика и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с частично неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

Кредиторът Б.Б.К. е подала молба, вх. № 76037/03.06.2016 г., с която предявила вземания, произтичащи от трудово правоотношение в общ размер от 8527,62 лева, формиран от неизплатени трудови възнаграждения за периода месец октомври 2015 г. – месец януари 2016 г., както и възнаграждение за извънреден труд за 09.2015 г., обезщетение за неизполван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като към молбата е представена заповед за прекратяване на трудов договор, копие от трудова книжка, извлечение от банкова сметка ***отношение.

Част от предявените вземания на кредитора в размер на 7190,02 лева е включена в  списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, обявен в търговския регистър, а остатъкът на претендираното вземане в размер на 1337,60 лева, е включен в списъка на неприетите вземания и затова е и предмет на настоящото възражение.

Видно от копие от трудова книжка № 934519, серия „Б”, Б.Б.К. е назначена в „Т.С.” ЕАД, считано от 02.05.2011 г. на длъжността "редактор", с основно месечно възнаграждение в размер на 990 лева, което в последствие, от 01.04.2013 г. е увеличено до размера от 1480 лева. Видно от представените фишове за работни заплати брутният размер на дължимото месечно трудово възнаграждение е 1568,80 лева, а нетният му размер (след приспадане на задължителни осигурителни вноски и данък общ доход) възлиза на сумата 1229.79 лева.

Не е спорно и от представената заповед № ЧР – 628/01.02.2016 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД, се установява, че  трудовото правоотношение с Б.Б.К. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 01.02.2016 г.. Съгласно заповедта на служителя се дължи изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, както и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. и 2016 г. в общ размер от 15 дни.

При така установените факти, съдът намира възражението на Б.Б.К. за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и включването му в списъка на приетите вземания, за основателно.

  Съгласно чл. 687, ал. 1 ТЗ вземането на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.

Събраните в производството доказателства установяват несъмнено, че кредиторът Б.Б.К. е била във валидно трудово правоотношение с длъжника за периода от 02.05.2011 г. до 01.02.2016 г., като не се спори, че същата е изпълнявала служебните си задължения, за което й се следва уговореното трудово възнаграждение. Нормата на чл.270, ал.3 КТ предвижда последното да се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане - по банков път и кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 КТ, съобразно която разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/служителите, за положеният от тях труд.

Тежестта да докаже изпълнението на това основно задължение за заплащане на трудово възнаграждение, се носи от работодателя. Но доказателства за неговото изпълнение не са ангажирани, съответно не е установено да са реално удържани и заплатени в полза на държавния бюджет дължимите данък и осигурителни вноски. Затова вземането на служителя Б.Б.К. ще следва да се включи в списъка на приетите вземания в брутния си размер, а при заплащането му да бъдат извършени съответните удръжки за публичноправни задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, посочено в заповедта от 01.02.2016 г., работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като сключеният между страните  трудов договор е безсрочен. Нормата на чл.224, ал.1 КТ пък предвижда при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, а наличието на неползван такъв от 15 дни е признато изрично от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Доказателства обаче служителят Б.Б.К. да е положила извънреден труд през м.09.2015 г. не са представени.

 С оглед изложеното и въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че размерът на неизплатените брутни възнаграждения на Б.Б.К.  за периода м. октомври 2015 г. – м. януари.2016 г. възлиза на сумата 6275,20 лева. Към посочената сума следва да се прибави и обезщетението  по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1568,80 лева, което е предвидено в Кодекса на труда и посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като няма данни същото да е изплатено, както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 759,10 лева.

Така общият размер на вземанията на кредитора е 8603,10 лева. Вземането е включено в списъка по чл.687 ТЗ от синдика в размер от 7190,02 лева, съответно е налице разлика в размер на 1413,08, надхвърляща оспорваното с възражението неприето вземане от 1337,60 лева, но съдът е ограничен от възражението, с оглед диспозитивното начало.

С оглед изложеното, възражението е основателно, като вземането на Б.Б.К. в размер на 1337,60 лева следва да бъде изключено от списъка на неприетите вземания и включено в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ, като вземане в общ размер от 8527,62 лева, с ред на удовлетворяване - чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 97861/19.07.2016 г., подадено от Б.С.Ф., ЕГН **********, срещу включване на вземане в размер на 737,98 лева в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Във възражението са изложени твърдения, че кредиторът бил страна по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, сключен на  06.12.2011 г., по който й се дължали брутни трудови възнаграждения за месеците откомври – декември 2015 г., възнаграждение за полаган труд на официални празници, законна лихва за забава върху неплатените възнаграждения, както и адвокатско възнаграждение за настоящото производство, реално заплатено. Синдикът неправилно бил приел, че липсвали доказателства за дължимост на част от вземанията за главница и за законна лихва и на това основание ги включил в списъка на неприетите вземания в размер от 737,98 лева. Вземането за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева не било обсъдено от синдика и не било включено в нито един от списъците. Искането е вземанията на кредитора да бъдат приети в пълните им предявени размери.

Длъжникът „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за неоснователно, като моли същото да бъде оставено без уважение. Сочи, че претенцията за адвокатско възнаграждение е включена в списъка на приетите вземания под № 23.

Синдикът в становище по депозираното възражение на кредитора, счита същото за частично основателно, като посочва начина, по който следва да се формира размера на вземането. Сочи, че вземането за лихви следва да бъде включено в списъка на неприетите вземания поради неправилно изчислен размер и непрецизиран период, за който се претендира. Признава, че предявеното вземане за адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ. Моли да се постанови определение, с което да бъде изменен списъка на приетите вземания, като бъде включено вземане на кредитора Б.С.Ф. в размер на 840 лева, с основание – заплатено адвокатско възнаграждение, с поредност на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

Съдът, като взе предвид доводите на Б.С.Ф., релевирани във възражението, списъка, изготвен от синдика, като и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

С молба, вх. № 74389/01.06.2016 г., Б.С.Ф. е предявила вземания в общ размер от 11186.71 лева, формиран от сумата 10124,40 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.10.2015 г. – 31.12.2015 г., възнаграждение за полаган труд на официални празници, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, сумата 222,31 лева - законна лихва за забава върху неизплатените възнаграждения до датата на депозиране на молбата, както и за сумата 840 лева разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. 15691/2016 г., по описа на СРС, 62-ри състав. С молбата се претендира е и вземане в размер на 840 лева, представляващо разноски за адвокатско възнаграждение, извършени в производството по несъстоятелност. Към молбата са представени трудов договор, заповед за прекратяването му, пълномощно, договор за правна защита и съдействие, извлечение от банкови сметки,  извлечение от ведомости за работни заплати и справки за изчислени законни лихви.

Част от предявените вземания в размер на 9608,73 лева са включени в  списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, обявен в търговския регистър, вземането в размер на 840 лева за адвокатско възнаграждение по гр. дело 15691/2016 г., по описа на СРС е включено в списъка на приети вземания по чл. 685 ТЗ, а остатъкът от претендираното  вземане в размер на 737.98 лева, е включено в  списъка на неприетите вземания, като претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева за производството по несъстоятелност не е включено в никой от списъците. Неприетите вземания и вземането, за което синдикът не е формулирал становище, са предмет на настоящото възражение.

Не е спорно и от представения трудов договор от 06.12.2011 г., се установява, че Б.С.Ф. е назначена в „Т.С.” ЕАД, на длъжността "репортер, презентатор прогнози за времето", с основно месечно възнаграждение в размер на 1430 лева, платимо на 10-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. В чл. 11 от договора е предвидено, че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е три месеца. 

Видно от представените фишове за работни заплати брутният размер на дължимото месечно трудово възнаграждение за процесния период - 01.10.2015 г. – 31.12.2015 г. е в размер на 4676,09 лева.

Със заповед № ЧР – 650/07.03.2016 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД трудовото правоотношение с Б.С.Ф. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 07.03.2016 г.. Съгласно заповедта на служителя се дължи заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ – три брутни месечни заплати, както и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 21 дни.

Съгласно представените фишове за работни заплати на кредитора във ведомостта за месец март 2016 г. е начислено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за три месеца в размер на 4701,84 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в  размер на 1558,62 лева, така общият размер на вземанията на Б.С.Ф., дължими в рамките на трудовото правоотношение с длъжника „Т.С.” ЕАД, възлиза на сумата 10936,55 лева.

При така установените факти, съдът намира възражението на Б.С.Ф. за изключване на предявените вземания от списъка на неприетите такива и включването им в списъка на приетите вземания, за основателно.

Съгласно чл. 687, ал. 1 ТЗ вземането на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.

Събраните в производството доказателства установяват несъмнено, че кредиторът Б.С.Ф. е била във валидно трудово правоотношение с длъжника за периода от 02.05.2011 г. до 01.02.2016 г., като не се спори, че същата е изпълнявала служебните си задължения, за което й се следва уговореното трудово възнаграждение. Нормата на чл.270, ал.3 КТ предвижда последното да се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане - по банков път и кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 КТ, съобразно която разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/служителите, за положеният от тях труд.

Тежестта да докаже изпълнението на това основно задължение за заплащане на трудово възнаграждение, се носи от работодателя. Но доказателства за неговото изпълнение не са ангажирани, съответно не е установено да са реално удържани и заплатени в полза на държавния бюджет дължимите данък и осигурителни вноски. Затова вземането на служителя Б.С.Ф. ще следва да се включи в списъка на приетите вземания в брутния си размер, а при заплащането му да бъдат извършени съответните удръжки за публичноправни задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, посочено в заповедта от 07.03.2016 г., работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като сключеният между страните  трудов договор е безсрочен, но изрично е постигнато съгласие да се прекратява с 3-месечно предизвестие. Нормата на чл.224, ал.1 КТ пък предвижда при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, а наличието на неползван такъв от 21 дни е признато изрично от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

 Така, въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, които  Б.С.Ф. има право да получи възлизат на сумата 10936,55 лева.

По отношение на предявеното акцесорно вземане в размер на 222.31 лева, представляващо обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения за м. 10, м. 11 и м. 12.2015 г., включено в списъка за неприети вземания, съдът намира следното:

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

В случая, съдът прие дължимост на трудови възнаграждения за процесния период.

Съгласно Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи задължителна практика за съдилищата, неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

В конкретния случай, главното задължение е срочно, като работодателят е изпаднал в забава за плащането на дължимото се на кредитора трудово възнаграждение, считано от 11-то число на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението. Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 1.01.2015 г.). Размерът на лихвата за забава върху процесните трудови възнаграждения обаче следва да бъде изчислен до 10.05.2016 г., когато е постановено решението за откриване на производството по несъстоятелност, чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага, е както следва: сумата от 72,44 лева върху трудовото възнаграждение за м.10.2015 г. за периода 11.11.2015 г. – 10.05.2016 г.; сумата от 60,50 лева върху трудовото възнаграждение за м.11.2015 г. за периода 11.12.2015 г. – 10.05.2016 г.; сумата от 48,16 лева върху трудовото възнаграждение за м.12.2015 г. за периода 11.01.2016 г. – 10.05.2016 г. и сумата 11,56 лева върху възнаграждението от 343,20 лева за периода 11.01.2016 г. – 10.05.2016 г.. Общият размер на обезщетението за забава е в размер на 192,66 лева. Вземането за законна лихва, възникнало до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като акцесорно вземане следва съдбата на главното задължение, поради което вземане на Б.С.Ф. в размер на 192,66 лева следва да бъде изключено от списъка на неприетите вземания и включено в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ.

Така общият размер на вземанията на кредитора, възникнали в рамките на  трудовото правоотношение, включително обезщетението за забава до откриване на производството по несъстоятелност, възлизат на сумата 11129,21 лева. Синдикът е приел за удовлетворяване вземания в размер на 9608,73 лева, което означава, че разликата от 1520,48 лева подлежи на приемане. Съдът обаче следва да се произнесе в рамките на възражението и включи в списъка на служебно приетите вземания допълнително само сумата 737,98 лева, с привилегия по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

Възражението за предявеното вземане в размер на 840 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото т. д. №4260/2014 г. по описа на СГС, VІ-16 състав, което не е включено в списъка на неприетите вземания, но за което синдикът изразява становище, че подлежи на приемане, следва да бъде включено в списъка на приетите вземания.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие HY – 2016 – 0083 сключен на 13.05.2016 г. между Б.С.Ф. и адв. Х.П.Й., в който е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение от 840 лева за процесуално представителство в производството по несъстоятелност по т. д. 4260/2014 г. по описа на СГС, VI – 16 с-в, която сума е заплатена изцяло в брой при сключване на договора и същата съставлява релевантни разноски за производството по несъстоятелност.

Възражението на процесуалния представител на длъжника, че вземането за адвокатско възнаграждение е вече включено в списъка на приетите вземания под № 23, е неоснователно, тъй като включеното вземане е за разноски по гр. дело 15691/2016 г. по описа на СРС, което е различно производство от настоящото.

Така извършените разноски представляват вземане на кредитора Б.С.Ф., което подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на длъжника и е предявено в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, затова следва да бъде включено в списъка с приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 97865/19.07.2016 г., подадено от А.Р.Р., ЕГН ********** срещу включване на вземане в размер на 1408,53 лева в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Във възражението са изложени твърдения, че предявените вземания произтичали от съществувало между страните трудово правоотношение, по което били дължими и неизплатени трудови възнаграждения, обезщетение за забава върху същите и извършени в гражданско производство разноски. Синдикът приел част от тези вземания, но сумата 1408,53 лева включил неправилно в списъка на неприетите вземания по съображения, че липсвали представени доказателства за техната основателност. Затова поддържа искане списъкът да бъде коригиран в посока приемане на целия обем предявени вземания.

Длъжникът „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за основателно, като моли същото да бъде прието.

Синдикът счита възражението за частично основателно - възражението относно акцесорното вземане за лихви общо в размер на 488.08 лева е неоснователно, поради наличие на технически пропуск и неяснота в молбата. Счита, че предявеното вземане за адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

Съдът, като взе предвид направеното от А.Р.Р. възражение, списъка, изготвен от синдика и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

С молба, вх. № 79097/10.06.2016 г. А.Р.Р. е предявил вземания в общ размер от 14422,28 лева, от които 13004,20 лева, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.октомври 2015 г. – м. декември 2015 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, 488,08 лева – обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждения, както и сумата 930 лева - разноски за адвокатско възнаграждение по гр. дело № 24851/2016 г., по описа на СРС, 68 състав. Към молбата са представени трудов договор и допълнителни споразумения към него, заповед за прекратяването на трудововото правоотношение, справки за изчислени законни лихви.

Част от предявените от кредитора А.Р.Р. вземания в размер на 12525,67 лева са включени в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, обявен в търговския регистър, а остатъкът на претендираните вземания в размер на 1408,53 лева, е включен в  списъка на неприетите вземания, затова и е предмет на настоящото възражение.

Няма спор между страните, че с трудов договор от 05.10.2005 г., А.Р.Р. е назначен в предприятието на „Т.С.” ЕАД да изпълнява длъжността "редактор", считано от 06.10.2005 г., с основно месечно възнаграждение в размер на 190 лева, което с допълнително споразумение от 25.04.2013 г. е увеличено на сума в размер на 3200 лева. 

Видно от представените фишове за работни заплати брутният размер на дължимото месечно трудово възнаграждение за поцесния период (без приспадане на задължителни осигурителни вноски и данък общ доход), е в размер на 3411,20 лева.

Със заповед № ЧР – 604/04.01.2016 г. на изпълнителния директор на дружеството-длъжник „Т.С.” ЕАД, трудовото правоотношение с А.Р. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 04.01.2016 г.. Съгласно същата на служителя се дължи изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, както и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни.

В представена служебна бележка, изх. №ЧР-839/01.04.2016 г. е обективирано признание на работодателя, че на А.Р.Р. не са изплатени суми за трудови възнаграждения за периода м. 10.2015 г. - м. 12.2015 г., като и начислената и неизплатена сума за м. януари включва обезщетение по чл. 221,  ал. 1 КТ и обезщетение по чл. 224 КТ. Общият размер на задълженията възлиза на сумата 14944,23 лева.

При така установените факти, съдът намира възражението на А.Р.Р. за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и включването му в списъка на приетите вземания, за основателно.

Съгласно чл. 687, ал. 1 ТЗ вземането на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.

Събраните в производството доказателства установяват несъмнено, че кредиторът А.Р.Р. е бил във валидно трудово правоотношение с длъжника за периода от 06.10.2005 г. до 04.01.2016 г., като не се спори, че същият е изпълнявал служебните си задължения, за което му се следва уговореното трудово възнаграждение. Нормата на чл.270, ал.3 КТ предвижда последното да се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане - по банков път и кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 КТ, съобразно която разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/служителите, за положеният от тях труд.

Тежестта да докаже изпълнението на това основно задължение за заплащане на трудово възнаграждение, се носи от работодателя. Но доказателства за неговото изпълнение не са ангажирани, съответно не е установено да са реално удържани и заплатени в полза на държавния бюджет дължимите данък и осигурителни вноски. Напротив, работодателят изрично е признал факта на неизпълнението. Затова вземането на служителя А.Р.Р. ще следва да се включи в списъка на приетите вземания в брутния си размер, а при заплащането му да бъдат извършени съответните удръжки за публичноправни задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, посочено в заповедта от 04.01.2016 г., работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като сключеният между страните  трудов договор е безсрочен. Нормата на чл.224, ал.1 КТ пък предвижда при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, а наличието на неползван такъв от 8 дни е признато изрично от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

 Така, въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, които  А.Р.Р. има право да получи възлизат на сумата 14944,23 лева.

По отношение на предявеното акцесорно вземане в размер на 488,08 лева, представляващо обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения за м. 10, м. 11 и м. 12.2015 г., включено в списъка на неприети вземания, приложение намира вече изложеното при разглеждане възражението на кредитора Б.С.Ф..

В случая, съдът прие дължимост на трудови възнаграждения за периода м.10 - м.12.2015 г., които са срочни и с настъпване на уговорения им падеж, работодателят е изпаднал в забава. Размерът на лихвата за забава върху процесните трудови възнаграждения, определен чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага, е както следва: в размер на сумата от 172,80 лева – обезщетение върху трудовото възнаграждение за м.10.2015 г., изчислено за периода 11.11.2015 г. – 10.05.2016 г.; сумата 144,32 лева – обезщетение върху трудовото възнаграждение за м.11.2015 г., дължимо за периода 11.12.2015 г. – 10.05.2016 г. и сумата 114,88 лева – обезщетение върху трудовото възнаграждение за м.12.2015 г. за периода 11.01.2016 г. – 10.05.2016 г. или общо 432 лева. Вземането за законна лихва, дължима до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (10.05.2016 г.) като акцесорно вземане следва съдбата на главното задължение, поради което следва да бъде включено в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ.

Така вземанията, произтичащи от трудовото правоотношение, възникнали в правната сфера на А.Р.Р. са в общ размер от 15376,23 лева, от които синдикът е приел за удовлетворяване 13004,20 лева. Разликата надхвърля размера на неприетите вземания, затова в списъкът на служебно приетите вземания ще следва да се включи допълнително сумата 1408,53 лева и така  вземането на кредитора с привилегия по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ, ще възлезе на сумата 14422,28 лева.

Възражението за приемане на предявеното вземане в размер на 930 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално представителство по гр. дело 24851/2016 по описа на СРС, 68 състав, също е основателно.

От приетия по делото договор за правна защита и съдействие HY – 2016-0070 от 16.05.2016 г., е видно, че А.Р.Р. сключил с адв. Х.П.Й. договор за поръчка с предмет осъществяване на процесуално представителство пред Софийски районен съд, във връзка с неизплатени трудови възнаграждения, срещу възнаграждение в размер на 930 лева. Съгласно съдържанието на договора за правна помощ договореното възнаграждение е изплатено в брой. Видно от представеното копие от искова молба, вх. № 8010231/09.05.2016 г., А.Р., чрез адв. Й., е предявил иск срещу „Т.С.” ЕАД за изплащане на дължимите суми по прекратения трудов договор. Това налага да се приеме, че възразилият кредитор реално е направил разноски в размер на 930 лева, които са във връзка с дължимите от „Т.С.” ЕАД трудови възнаграждения, обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Тези разноски представляват вземане на кредитора А.Р., което подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на длъжника, поради което и предвид факта, че то е предявено в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да се включи в списъка с приетите вземания, с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 97868/19.07.2016 г., подадено от К.Т.Ф., ЕГН ********** срещу включване на вземане в размер на 3949,18 лева в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Във възражението са изложени твърдения, че кредиторът бил страна по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, сключен на  16.02.2015 г., по който на кредитора се дължали брутни трудови възнаграждения за месеците откомври – декември 2015 г., възнаграждение за полаган труд на официални празници, обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и по чл.224 КТ, законна лихва за забава върху неплатените възнаграждения, както и адвокатско възнаграждение за гражданско производство пред СРС и за настоящото производство, реално заплатени. Синдикът неправилно бил приел, че липсвали доказателства за дължимост на част от вземанията за главница и за законна лихва и на това основание ги включил в списъка на неприетите вземания в размер от 3949,18 лева. Вземането за адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лева не било обсъдено от синдика и не било включено в нито един от списъците. Искането е вземанията на кредитора да бъдат приети в пълните им предявени размери.

Длъжникът „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за основателно, като моли същото да бъде уважено.

Синдикът в становище по депозираното възражение на кредитора, счита същото за частично основателно, като посочва начина, по който следва да се формира размера на вземанията. Сочи, че вземането за лихви следва да бъде включено в списъка на неприетите вземания поради неправилно изчислен размер на вземането и непрецизиран период, за който се претендира. Признава, че предявеното вземане за адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

Съдът, като взе предвид направеното от К.Т.Ф. възражение, списъка, изготвен от синдика, като и представените доказателства, приема следното:

Възражението е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице - кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.

С молба, вх. № 74388/01.06.2016 г. К.Т.Ф. е предявил вземания в общ размер от 21634,35 лева, формиран от сумата 19861,60 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.10.2015 г. – 31.12.2015 г., възнаграждение за полаган труд на официални празници, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, сумата 632,75 лева - законна лихва за забава върху неизплатените възнаграждения до датата на депозиране на молбата, както и за сумата 1140 лева разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. 15692/2016 г., по описа на СРС, 75 състав. С молбата се претендира и вземане в размер на 1140 лева, представляващо разноски за адвокатско възнаграждение, извършени в производството по несъстоятелност. Към молбата са представени трудов договор, заповед за прекратяването му, пълномощно, договор за правна защита и съдействие, извлечение от банкови сметки,  извлечение от ведомости за работни заплати и справки за изчислени законни лихви.

Част от предявените вземания в размер на 18825,17 лева са включени в  списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 КТ, обявен в търговския регистър, а остатъкът от 3949,18 лева е включен в списъка на неприетите вземания, а тези за  адвокатско възнаграждение по гр. дело 15692/2016 г. по описа на СРС и за настоящото производстно не са включени в никой от списъците.

Не е спорно и от представения трудов договор от 16.02.2015 г., се установява, че К.Т.Ф. е назначен в „Т.С.” ЕАД, на длъжността "репортер, водец новини", с основно месечно възнаграждение в размер на 40700 лева, платимо на 10-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. В чл. 11 от договора е предвидено, че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е един месец. 

Видно от представените фишове за работни заплати брутният размер на дължимото месечно трудово възнаграждение за процесния период - 01.10.2015 г. – 31.12.2015 г. е в размер на 4558,40 лева.

Със заповед № ЧР – 651/07.03.2016 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД трудовото правоотношение с К.Т.Ф. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 07.03.2016 г.. Съгласно заповедта на служителя се дължи заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ – една брутни месечна заплата, както и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 16 дни.

Съгласно представените фишове за работни заплати на кредитора във ведомостта за месец март 2016 г. е начислено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за един месец в размер на 4582,82 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в  размер на 3473,12 лева, така общият размер на вземанията на К.Т.Ф., дължими в рамките на трудовото правоотношение с длъжника „Т.С.” ЕАД, възлиза на сумата 21731,14 лева.

При така установените факти, съдът намира възражението на К.Т.Ф. за изключване на предявените вземания от списъка на неприетите такива и включването им в списъка на приетите вземания, за частично основателно.

Съгласно чл. 687, ал. 1 ТЗ вземането на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.

Събраните в производството доказателства установяват несъмнено, че кредиторът К.Т.Ф. е бил във валидно трудово правоотношение с длъжника за периода от 16.02.2015 г. до 07.03.2016 г., като не се спори, че същият е изпълнявал служебните си задължения, за което му се следва уговореното трудово възнаграждение. Нормата на чл.270, ал.3 КТ предвижда последното да се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане - по банков път и кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 КТ, съобразно която разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/служителите, за положеният от тях труд.

Тежестта да докаже изпълнението на това основно задължение за заплащане на трудово възнаграждение, се носи от работодателя. Но доказателства за неговото изпълнение не са ангажирани, съответно не е установено да са реално удържани и заплатени в полза на държавния бюджет дължимите данък и осигурителни вноски. Затова вземането на служителя К.Т.Ф. ще следва да се включи в списъка на приетите вземания в брутния си размер, а при заплащането му да бъдат извършени съответните удръжки за публичноправни задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, посочено в заповедта от 07.03.2016 г., работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като сключеният между страните  трудов договор е безсрочен, но изрично е постигнато съгласие да се прекратява с 1-месечно предизвестие. Нормата на чл.224, ал.1 КТ пък предвижда при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, а наличието на неползван такъв от 16 дни е признато изрично от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Така, въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, които  К.Т.Ф. има право да получи възлизат на сумата 21731,14 лева.

По отношение на предявеното акцесорно вземане в размер на 632,75 лева, представляващо обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения за м. 10, м. 11 и м. 12.2015 г., включено в списъка за неприети вземания, съдът прие дължимост на трудови възнаграждения за процесния период.

Задължението за престиране на трудово възнаграждение е срочно, като работодателят е изпаднал в забава за плащането на дължимото се на кредитора трудово възнаграждение, считано от 11-то число на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението. Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 1.01.2015 г.). Размерът на лихвата за забава върху процесните трудови възнаграждения обаче следва да бъде изчислен до 10.05.2016 г., когато е постановено решението за откриване на производството по несъстоятелност, чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага, е както следва: сумата от 230,91 лева – обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за м.10.2015 г. за периода 11.11.2015 г. – 10.05.2016 г.; сумата от 192,85 лева - върху трудовото възнаграждение за м.11.2015 г. за периода 11.12.2015 г. – 10.05.2016 г.; сумата от 153,52 лева върху трудовото възнаграждение за м.12.2015 г. за периода 11.01.2016 г. – 10.05.2016 г.. Общият размер на обезщетението за забава е в размер на 577,28 лева.

Вземането за законна лихва, възникнало до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като акцесорно вземане следва съдбата на главното задължение.

Така общият размер на вземанията на кредитора, възникнали в рамките на  трудовото правоотношение, включително обезщетението за забава до откриване на производството по несъстоятелност, възлизат на сумата 22308,42 лева (21731,14 лева + 577,28 лева). Синдикът е приел за удовлетворяване вземания в размер на 18825,17 лева, което означава, че разликата от 3483,25 лева подлежи на приемане, с привилегия по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

Възражението за приемане на предявеното вземане в размер на 1140 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално представителство по гр. дело 15692/2016 г. по описа на СРС, 75 състав, също е основателно.

От приетия по делото договор за правна защита и съдействие HY – 2016-0039 от 14.03.2016 г., е видно, че К.Т.Ф. сключил с адв. Х.П.Й. договор за поръчка с предмет осъществяване на процесуално представителство пред Софийски районен съд, във връзка с неизплатени трудови възнаграждения, срещу възнаграждение в размер на 1140 лева. Съгласно съдържанието на договора за правна помощ договореното възнаграждение е изплатено в брой. Видно от представеното копие от искова молба, вх. № 8006279/21.03.2016 г., К.Т.Ф., чрез адв. Й., е предявил иск срещу „Т.С.” ЕАД за изплащане на дължимите суми по прекратения трудов договор. Това налага да се приеме, че възразилият кредитор в хода на производството по несъстоятелност реално е направил разноски в размер на 1140 лева, които са във връзка с дължимите от „Т.С.” ЕАД трудови възнаграждения, обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Тези разноски представляват вземане на кредитора А.Р., което подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на длъжника, поради което и предвид факта, че то е предявено в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да се включи в списъка с приетите вземания, с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

Възражението за предявеното вземане в размер на 1140 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото т. д. №4260/2014 г. по описа на СГС, VІ-16 състав, което не е включено в списъка на неприетите вземания, но за което синдикът изразява становище, че подлежи на приемане, следва да бъде включено в списъка на приетите вземания.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие HY – 2016 – 0082 сключен на 13.05.2016 г. между К.Т.Ф. и адв. Х.П.Й., в който е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение от 1140 лева за процесуално представителство в производството по несъстоятелност по т. д. 4260/2014 г. по описа на СГС, VI – 16 с-в, която сума е заплатена изцяло в брой при сключване на договора и същата съставлява релевантни разноски за производството по несъстоятелност.

Така извършените разноски в общ размер от 2280 лева представляват вземане на кредитора К.Т.Ф., което подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на длъжника и е предявено в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, затова следва да бъде включено в списъка с приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

По отношение на възражение, вх. № 96548/15.07.2016 г., подадено от Н.П.К., ЕГН ********** срещу включване на вземане в размер на 23493,88 лева в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Във възражението са изложени твърдения, че  вземането произтичало от съществувало между Н.П.К. и „Т.С.” ЕАД трудово правоотношение, прекратено със заповед № ЧР – 489/13.10.2014 г. на изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД. С цел доброволно уреждане на имуществените отношения между кредитора и дружеството било сключено споразумение, с нотариално удостоверени подписи, по силата на което „Т.С.” ЕАД се задължило  да заплати сума в размер на 40000 лева, вместо дължимите съгласно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение 43000 лева, на 5 равни вноски. Сочи, че дружеството погасило частично задължението, като останала дължима претендираната разлика от 23493,88 лева. Синдикът неправилно бил приел, че липсвали доказателства за вземанията и на това основание ги включил в списъка на неприетите вземания в претендирания от кредитора размер. Искането е посоченото вземане да бъде изключено от списъка на неприетите вземания на кредиторите и бъде прието за удовлетворяване в настоящото производство.

Длъжникът „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. Б., счита депозираното възражение на кредитора за неоснователно, като моли същото да бъде оставено без уважение.

Синдикът в становище по депозираното възражение го счита за частично основателно и прави искане за постановяване на определение, с което да бъде изменен списъка на приетите вземания, като бъде включено вземане *** Н.П.К. в размер на 21093,88 лева с основание трудово правоотношение и споразумение от 05.06.2015 г., с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Съдът, като взе предвид направеното от Н.П.К. възражение, списъка, изготвен от синдика и представените доказателства, приема следното:

Кредиторът е подал молба, вх. № 74007/01.06.2016 г., с която предявява вземането си в общ размер от 23493,88 лева, произтичащо от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за три месеца. Към молбата е представена заповед за прекратяването на трудов договор, споразумение от 05.06.2015 г., приемо – предавателен протокол за връщане на iPad 2, извлечение от банкова сметка на кредитора.

Вземането на кредитора в размер на 23493,88 лева, предмет на настоящото възражение, е включено от синдика в списъка на неприетите вземания.

Със заповед № ЧР – 489/13.10.2014 г. на изпълнителния директор на  „Т.С.” ЕАД е прекратено трудовото правоотношение на Н.П.К., заемала длъжността „програмен директор”, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от служителя без предизвестие, поради забавено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 13.10.2014 г.. Съгласно заповедта на служителя се дължи изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за срока на предизвестието - три месеца, както и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г, 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 35 дни. Съгласно представените ведомости брутното трудово възнаграждение на Н.П.К. е била в размер на 8300 лева.

Съгласно споразумение от 05.05.2015 г., сключено между Н.П.К. и „Т.С.” ЕАД, страните постигнали съгласие работодателят да заплати на кредитора общо сума в размер на 40000 лева, вместо дължимите съгласно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение 43000 лева, на 5  равни вноски, всяка от които в размер *** 8000 лева, с падежи съответно: 15.06.2015 г., 15.07.2015 г., 15.09.2015 г. и 15.10.2015 г.. Съгласно т.3 от споразумението от посочените суми работодателят следвало да удържа и внася при изплащането им евентуално дължимите, съгласно действащото законодателство данъчни задължения, както и сумата 505.12 лева, представляваща неотчетен служебен аванс от 2014 г. в размер на 142.87 лева и дължими суми за телефонни разговори в размер на 362.25 лева.

Съгласно извлечение на банкова сметка на Н.П.К. и представените извлечения от ведомости на „Т.С.” ЕАД, длъжникът е  през месец юни и месец юли 2015 г. е извършил погасителни плащания на две вноски в размер на 7200 лева, след удържане на данък в размер на 800 лева. Съгласно фиш за месец юли 2016 г. размерът на начислената сума по споразумението сума е в размер на 24000 лева.

При така установените факти, съдът намира възражението на Н.П.К. за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и включването му в списъка на приетите вземания, за основателно.

Събраните доказателства по делото установяват, че кредиторът е бил във валидно трудово правоотношение с длъжника до 13.10.2014 г., при уговорено трудово трудово възнаграждение от 8300 лева, като не се спори, че Н.П.К. е изпълнявала служебните си задължения.

Работодателят обективирал изрично признание на вазникналото задължение на престира обезщетения по КТ в размер на 43000 лева, като служителят се съгласил да получи разсрочено плащане на сума в размер от 40000 лева. Не се доказва работодателят да е изпълнил поетото със споразумението задължение, като останал неиздължен остатък от 24000 лева, който следва да бъде приет за удовлетворяване в настоящото производство. Кредиторът обаче признава от дължимата сума да следва да се извършат уговорените в споразумението удръжки от 506,12 лева, затова вземането на Н.П.К. в размер от 23493,88 лева следва да бъде изключено от списъка на неприетите вземания и включено в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ, с привилегия по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

При тези мотиви, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ, списъците на приетите, служебно приетите и на неприетите вземания съставени в производството по несъстоятелност на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:***, на 08.07.2016 г. и обявени на 13.07.2016 г. в търговския регистър на Агенцията по вписванията, както следва:

· По възражение, вх. №98119 от 20.07.2016 г., подадено от „П.“ ЕООД, ЕИК *******, ИЗКЛЮЧВА вземания на „П.“ ЕООД, ЕИК ******* в размер на 2480533,49 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания вземане „П.“ ЕООД, ЕИК *******, в размер на 2393557,52 лева, представляващо общ размер на главниците по договори за паричен заем, сключени на 20.04.2015 г., 15.05.2015 г., 19.05.2015 г., 30.06.2015 г., 01.08.2015 г., 01.09.2015 г. и 01.10.2015 г., вземане в размер на 86975,97 лева, представляващо възнаградителната лихва от 7,5% годишно за срока, уговорен в договорите, с ред на удовлетворяване на тези вземания - чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, както и вземане за законната лихва върху приетите главно и акцесорно вземане, считано от постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 10.05.2016 г. до окончателното им погасяване, с ред на удовлетворяване - чл.722, ал.1, т.9 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ВЪЗРАЖЕНИЕТО в останалата му част;

·  По възражение, вх. №98525 от 21.07.2016 г., подадено от Н.А.П., ЕИК *******, ИЗКЛЮЧВА вземането на Ж.В.И., ЕГН **********, в размер на 17280 лева, включено под № 88 в списъка на служебно приетите от синдика вземания и определя ред на удовлетворяване на вземането на Ж.В.И., ЕГН **********, в размер на 17280 лева, включено под №25 в списъка на приетите предявени вземания  - чл.722, ал.1, т.8 ТЗ;

·  По възражение, вх. № 94915/12.07.2016 г., подадено от С.П.Р., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 8800,76 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на С.П.Р., ЕГН **********, в размер на 8800,76 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 24649 лева;

·  По възражение, вх. № 94917/12.07.2016 г., подадено от В.Г.Л., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 7743,41 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на В.Г.Л., ЕГН **********, в размер на 7743,41 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 18699 лева;

· По възражение, вх. № 94918/12.07.2016 г., подадено от С.Й.С., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 1916,92 леваот списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на С.Й.С., ЕГН **********, в размер на 1916,92 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 10010 лева;

· По възражение, вх. № 95372/13.07.2016 г., подадено от Т.В.В., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 1069,54 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на Т.В.В., ЕГН **********, в размер на 1069,54 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 5458 лева;

·  По възражение, вх. № 95786/14.07.2016 г., подадено от О.С.Я., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 2180 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на О.С.Я., ЕГН **********, в размер на 2180 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 15205,10 лева;

· По възражение, вх. № 95925/14.07.2016 г., подадено от Л.С.Я., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 1236 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на Л.С.Я., ЕГН **********, в размер на 1236 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 8576,33 лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението в останалата му част;

· По възражение, вх. № 96550/15.07.2016 г., подадено от Б.Б.К., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 1337,60 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на Б.Б.К., ЕГН **********, в размер на 1337,60 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 8527,62 лева;

· По възражение, вх. № 97861/19.07.2016 г., подадено от Б.С.Ф., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 737,98 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на Б.С.Ф., ЕГН **********, в размер на 737,98 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 10346,71 лева, ВКЛЮЧВА в списъка на приетите предявени вземания вземане на Б.С.Ф., ЕГН **********, в размер на 840 лева - разноски за процесуално представителство в производството по несъстоятелност по т. д. 4260/2014 г. по описа на СГС, VI–16 състав, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.12 ТЗ;

· По възражение, вх. № 97865/19.07.2016 г., подадено от А.Р.Р., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 1408,53 лева  от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на А.Р.Р., ЕГН **********, в размер на 1408,53 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 14422,28 лева, ВКЛЮЧВА в списъка на приетите предявени вземания вземане на А.Р.Р., ЕГН **********, в размер на 930 лева, представляващо разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално представителство по гр. дело 24851/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.12 ТЗ;

· По възражение, вх. № 97868/19.07.2016 г., подадено от К.Т.Ф., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 3483,25 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на К.Т.Ф., ЕГН **********, в размер на 3483,25 лева, като така приетите вземания на кредитора, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ възлизат на сумата 22308,42 лева, ВКЛЮЧВА в списъка на приетите предявени вземания вземане на К.Т.Ф., ЕГН **********, в размер на 2280 - разноски за процесуално представителство в производството по гр. дело 15692/2016 г. по описа на СРС, 75 състав и в производството по т. д. 4260/2014 г. по описа на СГС, VI–16 състав, с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.12 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението в останалата му част;

· По възражение, вх. № 96548/15.07.2016 г., подадено от Н.П.К., ЕГН **********, ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 23493,88 лева от списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в списъка на служебно приетите от синдика вземания вземане на Н.П.К., ЕГН **********, в размер на 23493,88 лева, представляващо обезщетения, дължими във връзка с прекратено трудово правоотношение, признати в споразумение от 05.06.2015 г., с поредност на удовлетворяване  чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

ОДОБРЯВА, след извършената промяна, списъците на приетите,  служебно приетите и неприетите вземания, съставени в производството по несъстоятелност на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:***, на 08.07.2016 г. и обявени в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 13.07.2016 г..

СВИКВА, на основание чл.674, ал.2 ТЗ, събрание на кредиторите на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:***, на 08.11.2016 г. от 16.00 часа в зала №9 на С. п., гр. С., бул. ”В.” №*, с дневен ред по чл.677, т.8 ТЗ: определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се обяви в търговския регистър.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обявяване в търговския регистър, затова ПРЕПИС от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване, на основание чл.692, ал.5 ТЗ.

 

                                                                         

СЪДИЯ: