Р Е Ш
Е Н И Е
№ 657
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти състав, в публично съдебно заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета годна, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира
Калчева
като разгледа АНД № 5942/2019 г., по описа на Районен
съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, депозирана
от „Майнджой“ ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 442497- F468343 от 13.06.2019 г., издадено oт ******** на Дирекция „Обслужване“ при ТД
на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 125 ал.5, вр. ал.3 от
Закона за данък добавена стойност, на „Майнджой“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 179 ал.1 от Закона за
данък добавена стойност, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 /петстотин/
лева.
В жалбата се сочи, че неправилно
дружеството е санкционирано и за неподаване на справка – декларация за
съответния период, и за неподаване на отчетите към същата. Излагат се доводи,
че неподаването на отчетите към справката – декларация представлява
самостоятелно нарушение единствено в хипотеза, при която такава е подадена.
Изтъква се, че доколкото „Майнджой“ ООД не е подало в срок самата справка-
декларация, то няма как да е подало и приложенията към нея. Предвид това, то
следва да носи отговорност единствено за неподаването на декларацията, но не и
за приложенията към нея. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е
налице извършено нарушение, се прави възражение в насока маловажност на
процесния случай. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание,
дружеството- жалбоподател, редовно призовано, за него се явява ***********
В. Е.
и упълномощеният ******* - Р.. Поддържа се така подадената жалба. Излага
се становище по същество на спора.
Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр.
Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител- ***.
Ф., оспорва жалбата. Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи.
Моли се атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок,
произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи на
разглеждане по същество.
Досежно срочността, съдът счита за нужно
да посочи следното: препис от процесното наказателно постановление е връчен на
21.08.2019г. на лицето А. Б. , за което
той е положил подпис в известие за доставяне ( л. 28 от съд. пр.). Съдът счита,
че връчването е ненадлежно, предвид което за дружеството- жалбоподател не е
започнал да тече срок за подаване на жалба от датата на връчването-
21.08.2019г. Съобразно нормата на чл. 180, ал. 5 НПК, която на основание чл. 84 ЗАНН намира съответно приложение в настоящия процес, на юридическо лице
връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжата.
В конкретния случай, липсват каквито и да било данни, че лицето Б. е натоварено да приема кореспонденцията на
дружеството- жалбоподател. Нещо повече- А.
Б. дори не заема длъжност при
дружеството- жалбоподател на основание сключен трудов договор. Гореизложеното
се затвърждава и от факта, че в известието за доставяне, в обособената за това
графа не фигурира опис на пълномощно на лицето Б. ( ако такова бе налично и е било представено
към момента на получаване на пратката, то съответните реквизити биха били
попълнени). Съобразно изложените съображения, съдът приема, че подадената срещу
процесното наказателно постановление жалба е в срок.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния ******** на НАП. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Следва да се посочи и че съвсем ясно е посочен периодът за който не са подадени
отчетните регистри ( 01.11.2018г.- 30.11.2018г.), както и крайният срок, до
който е следвало това да бъде сторено ( 14.12.2018г. включително), без за
дружеството да настъпят неблагоприятни последици
Спазени са и давностните срокове,
разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението
и нарушителят са установени на 17.12.2018г. ( при извършена служебна проверка в
ТД на НАП- Пловдив), АУАН е съставен на 24.01.2019г. ( в присъствието на
*********я на дружеството), а процесното НП е издадено на 13.06.2019г.
Съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Н.М., заемаща длъжността
„******** ** **********“ при ТД на НАП Пловдив, извършила проверка на
дружеството „Майнджой“ ООД в системата на ТД на НАП- Пловдив на дата
17.12.2018г. В хода на същата, свидетелката М. установила, че в срок до
14.12.2018г. включително, дружеството не е депозирало справка – декларация и
отчетите към нея по чл. 125 ЗДДС за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г.
Отчетите към справката – декларация за посочения период били подадени по
електронен път в ТД на НАП Пловдив на 16.01.2019 г. и заведени с вх. №
16003847407/16.01.2019 г.
Поради изложеното, на 24.01.2019 г.
свидетелката М. съставила на дружеството – жалбоподател, в присъствието на
неговия *********, АУАН № F468343/24.01.2019 г., с който му вменила нарушение по смисъла на
чл. 125 ал.5, вр. ал.3 ЗДДС. Така съставеният АУАН бил предявен на *********я
Е. , той се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. В
тридневен срок от съставяне на АУАН били депозирани писмени обяснения от
жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел- М. ( л. 38 от съд. пр.). В рамките на
проведения разпит, свидетелят изцяло поддържа констатациите си, обективирани в
цитирания по- горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни, логически последователни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- АУАН № F468343/24.01.2019 г., писмени обяснения от 28.01.2019 г.
От правна страна:
При така изяснената фактическа обстановка
съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел, че от
обективна страна, дружеството- жалбоподател е осъществило всички съставомерни
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 125, ал.5, вр. ал.3 ЗДДС. Съгласно цитираната норма, за всеки
данъчен период регистрираното лице подава заедно със справка- декларация по чл.
125 ал.1 ЗДДС, и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят.
В настоящия случай, от
изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че
дружеството-жалбоподател не е подало посочените отчетни регистри в срок от
14.12.2018 г. включително, за отчетния период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. в
ТД на НАП Пловдив. Това обстоятелство не се оспорва и от дружеството-
жалбоподател. При така изясненото, то ясно е, че „Майджой“ ООД е следвало да
подаде отчетните регистри до 14.12.2018г. включително, като считано от
15.12.2018г. дружеството се явява в просрочие досежно това си задължение.
По отношение на
направеното възражение на дружеството – жалбоподател, досежно неправилното му
санкцониране едновременно за неподаване на справка – декларация и за неподаване
на отчетите по чл. 124 ЗДДС, следва да се посочи следното: Нормата на чл. 179
ал.1 ЗДДС предвижда няколко хипотези на административни нарушения, за всяко от
които на нарушителя може да бъде наложено административно наказание. Поради
тази причина, както неподаването на самата справка – декларация, така и
неподаването на отчетните регистри представлява самостоятелен състав на
административно нарушение, което следва да бъде санкционирано чрез определянето
на самостоятелно административно наказание. По този начин се спазват и
изискванията на чл. 18 ЗААН – за всяко от извършените от един правен субект
административни нарушения да бъде определено съответното наказание /в този изричен смисъл са и Решение №
3106/30.10.2015 г. по к. адм. н.д. № 2276/2015 г. по описа на Административен
съд Пловдив; Решение № 2632/25.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2255/2013 г. по
описа на Административен съд Пловдив, и Решение № 1516/04.07.2013 г. по к. адм.
н. д. № 1441/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив/.
Поради изложеното
несъмнено се установява, че наказаното лице е осъществило състава на
разпоредбата на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 ЗДДС, като правилно, на основание чл.
179 ал.1 ЗДДС, му е наложена глоба в минимален размер от 500 лева. Органът е
съобразил, че нарушението е осъществено за пръв път и от същото не са
произтекли вредни последици за фиска.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/
2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието
на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т.
9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка,
съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства, типични за нарушение от този
вид- възникналото за дружеството-
жалбоподател задължение за подаване на отчетните регистри не е изпълнено в
установения в закона срок. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв
път и от същото не са настъпили вреди за фиска са обстоятелства, които са вече
отчетени при налагането на имуществената санкция в минимален размер. Предвид
това, неправилно би било те повторно да бъдат отчетени при обсъждане на
въпроса, касаещ маловажността на процесното нарушение. Същевременно, самото деяние не разкрива
други смекчаващи обстоятелства, които да налагат извод за по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
Предвид изложеното, атакуваното наказателно
постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5,
вр. ал. 3 ЗАНН в полза на въззиваемата страна се поражда правото на разноски в
настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е
своевременно релевирана от процесуалния представител на въззиваемата страна. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва разноски за юрисконсулт
да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата
за правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
442497- F468343
от 13.06.2019 г., издадено oт ******** на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Пловдив, с
което за нарушаване състава на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от Закона за данък
добавена стойност, на „Майнджой“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 179 ал.1
от Закона за данък добавена стойност, е
наложена имуществена санкция в размер от 500.00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Майнджой“ ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство за процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до страните,
че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и
по реда на гл. XII-та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК