Решение по дело №440/2012 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 68
Дата: 8 май 2013 г. (в сила от 27 ноември 2013 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20123210100440
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                                                 8.05.2013 г.             гр.Балчик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд                          граждански състав

На осми април през двехиляди и тринадевета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Ивелина Велчева

Секретар: М.Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 440 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от К.Д.К. ЕГН********** *** против Б.К.Г. ЕГН********** и М.М.К. ЕГН********** *** за признаване за установено, че те не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на с.Кранево, Община Балчик, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в селищно образувание „Поляните”, представляващ място с площ от от 503 кв.м., съставляващ ПИ№162 по кад.карта на селото, идентичен с ПИ№162 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование „Поляните”, при граници: поземлени имоти № 159, 161 и от две страни пътища.

С протоколно определение от 12.11.2012г. съдът е допуснал изменение в петитума на предявения иск, като същият се счита предявен относно признаване за установено, че ответниците не притежават правото на собственост върху реална част с площ от 215 кв.м. съставляваща северозападната половина от място с площ от 503 кв.м. съставляващо ПИ № 162 по кадастр.план на местн.”Поляните” при граници на целия имот: ПИ № 586, 161 и от двете страни път, а на претендираната част:ПИ № 586, 161 и от две страни останала част от ПИ 162 съобразно скица представена с молба от 8.11.2012 г.

В представения писмен отговор по чл.131 от ГПК и в  съдебно заседание ответната страна намира иска за недопустим и неоснователен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:

Предявените субективно съединени искове черпят своето материалноправно основание в нормите на чл.124 от ГПК.

            Ищецът твърди, че неговият наследодател Н.Н. И./Н.Д.К./, б.ж. на с.Кранево е притежавала нива с площ от 7,5 дка зем.земя в землището на с.Кранево, местността”Поляните”, която внесла в ТКЗС при кооперирането на земята. След включването на земята в блоковете на ТКЗС тя е била предоставена на трети лица за ползване по постановления на МС.

            С влизане в сила на реституционния закон, наследниците на Н.Н. И. са поискали да им бъде възстановена въпросната зем.земя. С протоколно решение №23-50/5.02.2002г. ПК Балчик е признала правото на възстановяване върху 6,135 кв.м. при условията на §4 и сл. от ЗСПЗЗ. По помощния план на местността имотът е идентифициран като ПИ №48 с площ от 5759 кв.м.

Върху площта на наследствените имоти имало образувани множество имоти по действалия при влизане в сила кадастрален план, които се ползвали от различни лица. По обявения план за новообразуваните имоти за тези лица неоснователно се отреждали имоти, поради което обжалвали плана и той не бил влязъл в законна сила.

При извършената от тях справка се установило, че новообразувания поземлен имот № 162, който запазва номера и очертанията си по КП е отреден в полза на ответниците, които основавали правата си на извършено плащане и договор, сключен с Община Балчик на основание пар.4 «А» ал.5 от ПЗР ЗСПЗЗ.

Според ищецът ползвателят не би могъл да придобие имота нито на горепосоченото основание, нито на основание пар.4 «Б» от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице предпоставките на пар.4 «А» ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ, защото имотът подлежи на възстановяване в полза на физическо лице - гражданин и тъй като имотът отстои на по-малко от 10 километра от крайбрежната морска ивица, на по-малко от 30 киломерта от гр.Варна - населено място с над 300 000 жители и тъй като в имота към 01.03.1991 година в имота не е имало построена сграда, която да е годна за сезонно ползуване и да съставлява завършен строеж до покрива включително - съобразно тълкувателната норма на пар.1 «в» ал.З от ППЗСПЗЗ, а само постройка за подслон и съхранение на инвентар.

Предоставеният им за ползуване имот, държан сега от ответниците представлявал място с площ от 503 кв.метра, съставляващо поземлен имот № 162 по кадастралния план на местността «Поляните», при граници: поземлени имоти № 159, 161 и от две страни път, като частта на техния бивш имот в тази площ била 215 кв.метра.

            Ответниците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния ПИ№39459.505.162 по кад.карта на с.Кранево по силата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което има съставени оценителен протокол от 15.07.1993г.; заповед №854/3.09.1994г. на кмета на Община Балчик за утвърждаване на оценка на недвижим имот; договор за продажба на общински имот от 12.12.1994г. В условие на евентуалност навеждат доводи за придобиване на имота по силата на давностно владение.

            По делото бе назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице установи, че част от процесния имот с площ от 215 кв.м. попада в имот с пл.№48 по помощния план на селищно образувание „Поляните”/бившия имот на наследодателя на ищеца/. В процесния имот съществува монтирана, поставена на бетонни блокчета дървена барака, състояща се от едно помещение и тераса, с обща площ от 9 кв.м. По силата на §1в от ДР на ЗСПЗЗ постройката не представлява сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предопределя невъзможността ползвателя да се ползва от привилегията на закона и закупи отдадения му за ползване имот.

            Същевременно, вещото лице установи, че земята отстои на по - малко от 30 км. от град Варна, град с население над 300000 души, според изискването на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и на по – малко от 10 км. разстояние от крайбрежната плажна ивица, което изключва възможността имотът да се придобие по посочената правна норма.

            Въз основа на така изложената фактология и събраните доказателства съдът приема следното:

            Искът е допустим. В тоя смисъл е определение №213/08 от 3.06.2008г. ВКС и определение от 6.02.2013г. на ДОС по ч.гр.д.№100/2013г. по описа на ДОС.

            До изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/1999г. възстановяването на зем.земи в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва с решение по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. След новелата в Закона, ОбСЗ издава само решение за признаване на правото на възстановяване, а самото възстановяване става със заповед на кмета на съответната Община по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

            По силата на §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ изменението на влезлите в сила планове на новообразуваните имоти става в строго регламентирани хипотези, сред които е и спора за материално право. В тоя смисъл е налице правен интерес от воденето настоящото дело. При липса на титул за собственост в полза на ищеца, предвид законовата уредба, единственият път за защита е отрицателно установителния иск.

            По отношение на основателността на иска.

            Не се спори между страните, че на ответниците им е предоставено ползването върху процесната земя по силата на изброените в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове.

            Спори се относно възможността ползвателят да е придобил правото на собственост върху вещта, вкл. и чрез осъществено давностно владение.

            От обективизираните показания на вещото лице се установи, че в спорния имот не е изградена сграда по смисъла на §1в от ДР на ЗСПЗЗ, както и че не са налице законовите отстояния от крайбрежната плажна ивица и градове с население над 300000души. При липсата на изпълнен фактически състав по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, ползвателят не е могъл да придобие правото на собственост върху имота.

            Не така стои въпроса с наведеното от ответниците възражение за придобиване на имота чрез давностно владение – установена факт.власт с намерение за своене, /които елементи не се спорят от страните че са налице/.

По силата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила – 21.11.1997г. Според ТР10/2012г. от 5.12.2012г. на ВКС допустимо е придобиването на имот, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ на основание 5 годишен давностен срок по чл.79 ал.2 от ЗС след влизане в сила на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, когато заличения давностен срок е бил петгодишен. В тоя смисъл осъщественото давностно владение от ответника/ фактическо владение с намерение за своене/ в периода от 1997г. до 2002г. с оглед разпоредбата на чл.79 във вр. с чл.70 от ЗС прави ответниците носители на правото на собственост върху спорния имот на оригинерно основание.

                С оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен и следва да го отхвърли.

            Страните претендират разноски.

            Воден от изложеното, съдът

 

                                                                       РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на К.Д.К. ЕГН********** *** против Б.К.Г. ЕГН********** и М.М.К. ЕГН********** *** за признаване за установено, че те не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на с.Кранево, Община Балчик, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в селищно образувание „Поляните”, представляващ място с площ от 215 кв.м. съставляваща северозападната половина от място с площ от 503 кв.м. съставляващо ПИ № 162 по кадастр.план на местн.”Поляните” при граници на целия имот: ПИ № 586, 161 и от двете страни път, а на претендираната част:ПИ № 586, 161 и от две страни останала част от ПИ 162, оцветен в жълто, съобразно скица представена с молба от 8.11.2012 г.

Скица, приложена с молба от 8.11.2012г., на стр.72 от делото представлява неразделна част от съдебното решение.

ОСЪЖДА К.Д.К. ЕГН********** *** да заплати на Б.К.Г. ЕГН********** и М.М.К. ЕГН********** *** сумата в размер на 250лв./двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ:…………..