№ 63
гр. П., 25.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Частно наказателно дело
№ 20225220200143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.64 от НПК.
Постъпило е искане от Р. Б., прокурор при РП – П., за вземане на
постоянна мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на В.
АС. Л., ЕГН **********, в качеството му на обвиняем по ДП № 933/2020г. на
РУМВР-П..
Представителят на РП-П. в съдебно заседание поддържа направеното
искане и излага подробни съображения в подкрепа на същото.
Защитникът на обвиняемия изтъква, че няма основание за вземане на
най-тежка мярка за неотклонение, излага подробни съображения в тази
насока и иска да бъде взета по-лека мярка- парична гаранция или домашен
арест.
Обвиняемият лично поддържа становището на защитника си.
Съдът като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата
на страните прие за установено следното:
Срещу обв. В.Л. е повдигнато обвинение за извършена кражба при
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот и чрез използване на техническа средство /неустановено
към момента/, която е била извършена на ... срещу .....г. в с.М.К., обл.П.. Били
са откраднати вещи – телевизор и две дистанционни управления, на обща
стойност 927.53 лева, собственост на М.В.А. от с. М.К., обл.П..
Престъплението е квалифицирано като такова по чл.196 ал.1, т.2 във вр. с
1
чл.195 ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.29, ал.1, б. “а“ и б. “б“ от НК.
Съдът намира, че от събраните до настоящия момент по досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, преценени „Prima facie” – на
пръв поглед, съобразно стандартите наложени от Европейския съд по правата
на човека в Страсбург, може да се направи извод, че е налице достатъчно
обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Обективни данни за това се съдържат в показанията на свидетелите
М.А., В. Л., Запрянка Панчова, В. А. и Д.К., които достоверно и подробно
изясняват релевантни за делото факти. Горепосочените гласни доказателства,
преценени съвкупно и съпоставени едно с друго, очертават на този етап
достатъчно обосновано предположение за осъществена престъпната
деятелност от страна на обвиняемия. Този извод се подкрепя и от
направените на този етап, макар и лаконични, самопризнания от страна на
обвиняемия, при разпита му след привличането в това качество.
От справката за съдимост на обвиняемия е видно, че той е осъждан
общо десет пъти в периода 2002г. – 2012г. за умишлени престъпления от ОХ
против собствеността – най-вече кражби и два грабежа. Започнал е
престъпната си деятелност още в младежка възраст. Налагани са му
множество наказания лишаване от свобода под и над една година, които е
търпял ефективно в затвор.
Последно е търпял наказание от 4 години ЛС, наложено му с присъда по
НОХД № 149/2021г. на ОС-П., влязла в сила на 29.10.2012г., за престъпление
по чл.199 ал.1, т.4, вр. с чл.198 ал.1 и вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“, вр. с
чл.18 ал.1 от НК. Това наказание е било изтърпяно на 15.12.2014г., когато с
определение на ОС-П. по ЧНД № 630/2014г. е бил освободен условно
предсрочно с изпитателен срок от 8 месеца и 6 дни. Въпросното определение
е влязло в сила на 23.12.2014г., но по него е било допуснато предварително
изпълнение, заради което осъденият е бил освободен от затвора още на
15.12.2014г.
Тези разяснения бяха направени, защото според настоящия съдебен
състав при повдигането на обвинението на Л., материалният закон е
приложен неправилно и то в частта на квалифициране на кражбата като
извършена при условията на „опасен рецидив“. Това е така, защото деянието,
2
предмет на настоящото наказателно производство, не е било извършено в
срока по чл.30 ал.1 от НК: „Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.
Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане“ според алинея
втора на цитираната разпоредба: „При условно осъждане и при условно
предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е
изтекъл изпитателният срок“. В настоящият казус петгодишният срок по
чл.30 ал.1 от НК ще започне да се изчислява от момента на изтичането на
изпитателния срок от 8 месеца и 6 дни, определен при условното предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието ЛС по НОХД №
149/2021г. на ПзОС. Въпросният изпитателен срок е започнал да тече, считано
от влизане в сила на определението за УПО – 23.12.2014г., като е изтекъл на
29.08.2015г. От този момент насетне тече срокът по чл.30 ал.1 от НК, като е
изтекъл на 29.08.2020 година. Както вече се посочи по-горе, деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, е извършено на 19/.....г.,
т.е. по-малко от месец, но след изтичането на петгодишния срок.
От представената характеристична справка за обвиняемия е видно, че е
изключително негативно охарактеризиран, с множество криминални
регистрации и осъждания, очертаващи го като лице с трайно изразени
престъпни навици.
Освен казаното досежно наличието на обосновано предположение за
автора на престъпното посегателство съдът намира, че са налице и останалите
кумулативни предпоставки по чл.63 ал.1 от НК, а именно: по обвинението за
извършено престъпление кражба, макар и не при условията на опасен
рецидив, а по чл.195 ал.1 от НК, каквато би била правилната правна
квалификация, се предвижда наказание лишаване от свобода. Отделно от
това, според настоящия съдебен състав съществуваща реална опасност от
укриване на обвиняемия, както и реална опасност той да извърши
престъпление.
Този извод съдът направи, след като съобрази високата степен на
обществена опасност не само на конкретното деяние, за което е повдигнато
обвинение, но и високата степен на обществена опасност на обвиняемия.
Степента на обществена опасност на деянието е висока, защото то е
извършено демонстративно и с чувство за безнаказаност – проникване с
3
взлом в чуждо жилище, в тъмната част на денонощието, с ясното съзнание, че
в жилището се намират и неговите обитатели.
Обществената опасност на дееца се извлича от множеството му
криминални прояви за престъпления против собствеността, които са сериозна
индикация за изградените у него трайни престъпни навици. Очевидно е, че
същият е възприел извършването на престъпни посегателства като средство
за препитание, т.к. не е трудово ангажиран и няма данни да търси някакъв
друг законен начин за реализиране на доходи. Очевидно е и това, че
предишните осъждания не са постигнали поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект спрямо обвиняемия. Всичко казано до тук е
достатъчно да обоснове наличието на реална опасност от извършване на
престъпление.
Реалната опасност от укриване пък се извежда от поведението на
обвиняемия още от деня след кражбата. Става ясно от показанията на
пострадалия, че на сутринта след като установил кражбата, той имал
съмнение към своя съсед – обвиняемия, т.к. късно вечерта го видял да се
навърта около къщата му. Пострадалият веднага отишъл в дома на
обвиняемия, за да го пита къде е откраднатия му телевизор, но последният
отрекъл да е извършвал кражба. Двамата се скарали, след което обвиняемият
избягал от дома си и не се появил повече там с месеци. Видно е, че след
образуване на наказателното производство обвиняемият е бил търсен, но не е
бил откриван. Това наложило на .... да бъде обявен за ОДИ с мярка
„установяване на адрес“. На ...г. обвиняемият е бил установен на ГКПП
Калотина, при влизане в страната, след което е бил конвоиран до издирващия
го орган. Била му е връчена призовка да се яви на ...г. при разследващ
полицай, но той не се явил. Това наложило общодържавното му издирване да
продължи с мярка „Принудително довеждане“. На ...г. обвиняемият бил
задържан при опит да излезе от страната на ГКПП Аерогара София. След
това бил конвоиран до РУМВР-П., където на ...г. му било повдигнато
обвинение и разпитан в качеството на обвиняем. Всичко това показва, че Л.
всячески се е опитвал да се укрие с надеждата така да избегне следващата му
се наказателна отговорност.
Настоящия съдебен състав намира за удачно тук да отвори една скоба,
за да подчертае, че в постановлението за привличането на лицето като
4
обвиняем е допусната техническа грешка, доколкото е посочено, че то е било
съставено на дата ...г., но няма как това да е така, т.к. същото това
постановление е било подписано от обвиняемия и служебния защитник едва
на ...., като на същата тази дата и самият защитник е бил определен като такъв
от ПзАК. Не може да се приеме, че постановлението е било изготвено на ...г.,
но е било предявено на обвиняемия на ...., т.к. в края на постановлението е
записано само, че то се предявява в 11:30 часа, но не и датата, на която това
става, а не може да има съмнение, че това е станало на .... Отделно от това, в
кориците на делото /л.64а-64б/ има бланка на подготвено постановление за
привличането на обвиняемия с дата от ...г., но то не е подписано нито от
разследващият орган, нито от прокурор, на който е трябвало да бъде
докладвано по реда на чл.219 ал.1 от НПК, при което на практика такова
постановление липсва, т.е. не е било съставено на ...г. Следователно от този
момент лицето не е придобило качеството на обвиняем, каквато възможност
би съществувала ако постановлението бе подписано от неговия автор, а след
това, макар и на по-късен етап /след дни, месеци, години/ бъде предявено на
обвиняемия и той бъде разпитан в това му качество. Така или иначе обаче,
според настоящия съдебен състав, допуснатата техническа грешка в
постановлението за привличане на обвиняем не рефлектира негативно по
никакъв начин на правото на защита на привлечения. Също така
констатираната техническа грешка не прави постановлението правно
невалидно т.е. то има своите последици изразяващи се главно в това, че на
привлечения като извършител е повдигнато конкретно обвинение за
престъпление по съответния текст от особената част на НК .
От всичко гореизложено и съблюдавайки разпоредбата на чл.57 от НПК
и тази на чл.56 ал.3 от НПК съдът счита, че по отношение на обвиняемия,
при наличието на предвидените за това в закона предпоставки, следва да
бъде взета именно най-тежката мярка за неотклонение - задържане под
стража, с което единствено ще се постигнат целите, обслужващи мерките за
неотклонение. Всяка друга мярка за неотклонение на този етап не би била в
интерес на правосъдието, доколкото оставен на свобода, па макар и ограничен
в правото си на свободно предвижване посредством домашен арест, не би
било гарантирано отпадането на опасността от извършване на престъпление
или укриване.
Не може да бъде споделено възражението на защитата, че не следва да
5
се взема най-тежката МНО, т.к. обвиняемият имал домашен адрес и защото
през част от периода в който бил обявен за ОДИ той се е намирал на адреса
си.Горе бяха изложени пространни съображения относно това, че
обвиняемият е пребивавал извън пределите на България и то именно в
периода, в който е бил обявен за издирване, като на ... г.е бил задържан на
ГКПП Калотина при влизане в страната. Дори да се приеме, че е имало и
период през който е пребивавал на адреса си докато все още е бил издирван,
неможе да се игнорира обстоятелството, че той не е бил откриван от органите
на МВР. Затова обстоятелство пък има достатъчно данни в кориците на
делото където могат да бъдат открити множество докладни записки относно
това, че обвиняемият е търсен, но не е бил намиран на адреса (виж например
докладна записка на лист 69 от делото).
Всичко казано до тук даде основание на съда да не облекчава режима на
свободно придвижване на обвиняемия.
С оглед на горното и на основание чл.64 ал.4 във вр. с чл.63 ал.1 от НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА по отношение на В. АС. Л., ЕГН **********, в качеството му
на обвиняем по ДП № 933/2020г. на РУМВР-П..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен
срок, пред Пазарджишкия окръжен съд.
При постъпване на жалба или протест насрочва делото за
разглеждане от ПОС на 01.02.2022 год. от 14.00 часа.
Препис от определението да се изпрати на Ареста при Затвора
гр.П., РП-П. и РУ МВР-П., за сведение и незабавно изпълнение.
6
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7