РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503186 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Ж. Ф. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в
***** чрез адв.Р.Г. против решение №1570/20.09.2021 г., постановено по гр. дело
№2129/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, 12 гр. състав, с което се признава за
установено по отношение на неЯ, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, плащане на
следните суми по договор за паричен заем с № ***** с „Провидент Файненшънъл България„
ООД, ЕИК *****, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
260629/07.10.2020г. по частното дело № 12777 по описа на ПРС за 2020г. : 1237.20 лева -
главница ,ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 05.10.2020г до окончателното изплащане на задължението, и 173.91 лева –
обезщетение за забава в плащането на главницата от дата 09.05.2018г до 25.09.2020г.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд по съображения
изложени в жалбата и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска. Претендира
разноски, в т.ч. и адв.възнаграждение по чл.38 ЗА.
Въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
***** чрез юрк.Й.М. - счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението
на съда. Претендира разноски.
1
В жалбата са изложени оплаквания, че:Решението на РС е неправилно, поради това,
че 1.след като съдът е признал кредита за недействителен, е следвало да отхвърли изцяло
претенцията на ищеца за главницата, тъй като заявените претенции са на договорно
основание, а уважената претенция е на плоскостта на неоснователното обогатяване, за което
слевало да се търси сумата в отделно производство или чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност, какъвто иск не е предявен. 2.че неправилно съдът е уважил
иска за сумата 173,91 лв. – обезщетение за забава върху чистата сумата на кредита за
периода 09.05.2018 -25.9.2020 г., тъй като след като договора е недействителен, ответникът
не може да изпаден в забава към момента на изтичане срока на договора, а от поканата за
връщане на сумата, т.е. от подаване на ИМ, респективно от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК.
В отговора на ВЖ са направени доводи, че с иска по чл.422 ГПК , във вр. с чл.415
ГПК не се претендират сумите на договорно основание, защото искът не е осъдителен, а е
установителен, т.е. да се установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение
по чл.410 ГПК, и след като със специален закон /чл.23 ЗПК/ е посочено, че вземането за
чистата стойност на кредита подлежи на връщане, то счита, че сумата се сължи по силата на
закона – в противен случай би се формирала СПН, която би преклудирала правото да се
предяви осъдителен иск на основане неоснователено обогатяване за чистата стойност на
дълга.
От събраните по делото доказателствата съдът установи следното:
Решението на ПРС в отхвърлителната част за главницата – над размер от 1237.20 лева
до пълния предявен размер от 1585.88 лева ( поради уважено възражение за прихващане в
хода на процеса); за обезщетение за забава за периода от 09.05.2018г до до 25.09.2020г.– над
размер от 173.91 лева до пълния претендиран размер от 377.67 лева, и в) за установяване на
вземане за сума от 187.47 лв. договорна ( възнаградителна ) лихва за периода на договора –
не е обжалвано и е влазло в сила.
Съгласно чл.11,ал.1 ЗПК –ДПК се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити; съгласно чл.11,т.7-договора трябва да съдържа общия размер на
кредита и условията за усвояването му, ГЛП,ГПР и общата сума дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит/т.10/, условията за издължаване
на кредита, в т.ч. погасителен план, от който да видно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски/т.11/; съгласно чл.11,т.12 – потребителя да е
информиран за правото при погасяване на главницата да получи извлечение от сметката;
съгласно чл.11,т.20 –възможността за отказ от договора, срокове и условия; да е посочен
лихвения процент на ден или да е конкеретизиран начинът на определяне на лихвата при
отказ от договора.
За да уважи иска в частта за претендираната главница, първоинстанционния съд е
приел, че договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем
начин, спазени са императивните изисквания на чл.11, ал.1,т.10,т.11, и т.20 от ЗПК, но не
спазен чл.11, ал.1,т.12 ЗПК – липсва погасителен план, което води до неговата
2
недейстителност, които изводи се споделят и от въззивния съд.
По отношение на направените доводи във въззивната жалба ПОС намира следното:
По довода на въззивника, че РС е следвало да отхвърли изцяло претенцията на ищеца
за главницата, тъй като заявените претенции са на договорно основание, а уважената
претенция е на плоскостта на неоснователното обогатяване, за което слевало да се търси
сумата в отделно производство, ПОС намира додова за неоснователен:
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
ПОС не споделя изложените в обжалваното решение доводи, че тъй като
главницата в исковото производство се претендира на основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК,
следва да е налице идентичност по основане, размер и период на претенциите в заповедното
производство, то при извод за недействителност на договора искът следва да се
отхвърли, тъй като се базира на неоснователното обогатяване. Действително ищецът
основава претенцията си за връщане на предоставената главница на сключения
договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК при извод за
недействителност на потребителския кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
чистата стойност на получения кредит. Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да
уреди отношенията между страните по договора за потребителски кредит при
недействителност на последния, включително като намери приложение по предявен от
кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения договор. В противен случай
самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като
същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха
могли да намерят
приложение.
Ето защо съдът намира, че съгласно чл.23 от ЗПК следва да се присъди само
чистата сума на неиздължения кредит, поради което е основателен само искът за
установяване на дължимостта на главницата.
От заключението на ССЕ, изпълнена от в.л.С. К. от 31.08.2021 г./л.77 от д.РС/,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се
установява, че непогасената главница по получения заем е в размер на 1585,88 лв. От тази
сума следва следва да се приспаднат сумите за възнаградителната лихва и такса „Оценка на
досие“, общо в размер на 348,68 лв., или искът е основателен за сумата 1237,20 лв.,
дължима ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.10.2020
г. до окончателното изплащане. До същият извод е достигнал и районния съд, поради което
решението му е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в тази част.
По отношение на присъдената мораторна лихва от 09.05.2018 г. до 25.09.2020 г.:
Съгласно правилото на чл.34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за недействителен,
3
всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила по правилата на
неоснователното обогатяване. Тъй като в този случай няма определен ден за изпълнение,
съгласно чл.84 ЗЗД длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. От
това следва, че при недействителност на договора за кредит, чистата сума на дължимата
главница подлежи на връщане ведно със законната лихва от датата на поискването – в
случая от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.10.2020 г., а не от датата на
прекратяване на договора, респективно не на датата на падежиралите вноски. Поради това
не следва да се присъжда обезщетение за забава върху чистата сумата на кредита за периода
09.05.2018 -25.9.2020 г. за сумата 173,91 лв.
Не до същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението следва да
се отмени в тази част и вместо него да се постаонови друго, с което да се отхвърли
претенцията за мораторна лихва.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят разноски пред ПОС по
съразмерност:
Присъждане на разноски за адвокатско/юрисконсулско възнаграждение са поискани
страните, както следва– от адв.Р.Г. по реда на чл.38 ЗА, от АКПЗ -с оглед представения
списък на разноските - 360 лв.- юриск.възнаграждение. ПОС намира, че във въззивното
производство не е представен договор за правна помощ, поради което липсват доказателства
за оказана безплатна правна помощ, липсва и заявление от доверителя, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна, поради което не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА по съразмерност. На въззиваемият ПОС
определя юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв.
Въззивникът е направил разноски пред ПОС в размер на 28,22 лв., поради което
въззивникът има право на разноски пред ПОС по съразмерност за 3,47 лв.
/28,72х173,91:1411,11/, а въззиваемият е направил разноски в размер на 150
лв./юрк.възнаграждение/, поради което има право на разноски пред ПОС по съразмерност за
131,51лв./150х1237,20:1411,11/.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1570/20.09.2021 г., постановено по гр. дело
№2129/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, 12 гр. състав.в частта, с което се
признава за установено по отношение на Ж. Ф. Г., ЕГН **********, че дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. *****, плащане на следните суми по договор за паричен заем с № ***** с
„Провидент Файненшънъл България„ ООД, ЕИК *****, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 260629/07.10.2020г. по частното дело № 12777 по
описа на ПРС за 2020г. : 1237.20 лева - главница ,ведно със законната лихва за забава върху
4
главницата от датата на подаване на заявлението – 05.10.2020г до окончателното изплащане
на задължението.
ОТМЕНЯ решение №1570/20.09.2021 г., постановено по гр. дело №2129/2021г. по
описа на Пловдивски районен съд, 12 гр. състав.в частта, с което се признава за установено
по отношение на Ж. Ф. Г., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****,
плащане на сумата 173.91 лева – обезщетение за забава в плащането на главницата от дата
09.05.2018г до 25.09.2020г. по договор за паричен заем с № ***** с „Провидент
Файненшънъл България„ ООД, ЕИК *****, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 260629/07.10.2020г. по частното дело № 12777 по описа на ПРС за
2020г. И ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК ***** против Ж. Ф. Г., ЕГН ********** иск да се признае за установено по отношение
на Ж. Ф. Г., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, плащане на сумата 173.91
лева – обезщетение за забава в плащането на главницата от дата 09.05.2018г до 25.09.2020г.
по договор за паричен заем с № ***** с „Провидент Файненшънъл България„ ООД, ЕИК
*****, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
260629/07.10.2020г. по частното дело № 12777 по описа на ПРС за 2020г.
ОСЪЖДА Осъжда Ж. Ф. Г., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
**** разноските по делото пред ПОС за юрисконсулско възнаграждение в размер на 131,51
лева по СЪРАЗМЕРНОСТ .
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. **** да заплати на Ж. Ф. Г., ЕГН **********
разноските по делото пред ПОС по СЪРАЗМЕРНОСТ в размер на 3,47 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5